Вчера, 16 (събота) имах репетиции и сутринта, и следобяд, в операта. Обикновено с брат Христо винаги заедно се помолваме, преди да отида на репетиция и той ме изпраща до ъгъла на операта. Днес той не дойде. През всичкото време, докато траеше репетицията, аз се молех и си мислех за него и за Учителя. Върнах се у дома, обядвах сама и към 3 и половина часа се готвех да тръгна за втората репетиция, която почваше от 4 часа. Очаквах го да се появи. В 4 часа без 10 минути тръгнах по улица "Цар Крум" и на ъгъла пак се обърнах, в очакване да го видя. И действително, видях го. Тичаше към мен, махайки ми с ръка. Когато се ръкувахме, той ме помоли да го извиня за закъснението. Напоследък забелязах, че крие нещо от мен, но не му казвах нищо. От своя страна, аз бях заробена с репетиции в операта около новата премиера и не можех да отида на Изгрева. Брат Христо, вървейки с мен, ми обясни, че Учителят го помолил да му купи един уред, който много трудно се намирал (иригатор за клизма). Досега той тичал, ходил и в Подуяне, и най-после го намерил и го занесъл на Учителя.
Освен това Учителят му дал три златни джобни часовника, да ги занесе при един арменец – майстор. Показа ми ги и аз му предложих, да ги скрие в стаята ми. "Не – каза той – след репетицията ние заедно ще ги занесем на майстора." След репетицията пак се срещнахме и ги занесохме. Часовникарят с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница. Щели да му правят операция, имал е апендицит. Брат Христо му каза да не се оперира. Той доста се разколеба, казваше, че не иска и да чуе за операция, но така му казвали лекарите. Днес е 17, неделя. Отидох сама на Изгрева. Исках да присъствам на беседата в 10 часа сутринта, но закъснях. Когато пристигнах пред салона, всички хора се качваха горе, да целунат десницата на светлия Учител. Беседата беше свършила. Ние се срещнахме там с брат Христо и седнахме в стола, да чакаме да се поизвървят хората и той да се наобядва. След това се качихме горе и го видяхме. Той беше станал прозрачен и нежен. Косата му светеше като на ангел. Гледаше като едно чисто дете. Аз му подадох нещо в плик. Заговорихме пред прага на стаята му. Най-напред брат Христо му каза: – Учителю, ние ходихме със сестрата при майстора, но той каза, че отива в болницата, да се оперира от апендицит . Учителят си затвори очите и каза: – Вие му кажете, рекох, че ако се оперира, ще получи усложнения и може да му коства живота. Да пие гореща вода на гладен стомах! – Добре, Учителю, ще му кажем! – каза брат Христо, след което заговори за някакво писмо на брат Михаил от Париж. Учителят стана много строг и каза: – Неговата гордост ще го накаже. Вие пак ще се срещнете! Той трябва да се смири и да дойде при тебе, да се извини и тогава ще му тръгне!* – Учителю – казах аз – в операта пак ми натрапват онази неприятна роля. Той затвори очите си и доста време стоя така. След това ги отвори и каза: – Приемай всичко, което Бог ти изпрати, с благодарност и смирение! Всичко ще се нареди! – Учителю, аз се занимавам през свободното си време с хармонията. Сега си припомням това, което съм учила в Париж, в консерваторията. – Вие работете и окултната школа по пеене! Има време да работите и върху нея, няколко години. – Вие ни казахте, Учителю, главите на тази школа да бъдат кратки и изчерпателни, и да не бъдат повече от 39. Учителю, бих искала да ни кажете, като започваме всяка една от главите на окултната школа, да започваме ли с мисли от беседите Ви, или пък от "Евангелието"? – Вие можете да цитирате и от беседите, и от Евангелието! – Учителю, на предговора каква мисъл да сложим? Учителят се позамисли малко и каза: – Първа глава и първи стих от евангелието на Йоана: "В начало бе словото, и словото бе у Бога, и словото бе Бог", това е достатъчно за предговора. – Учителю, в хармонията е казано, че в гама ДО-мажор, най-важният тон е СОЛ, върху който, като се построй D5 или D7,** то е все едно, че сме построили най-важният, централният стълб на зданието. Вие, Учителю, също ни казвате, че тонът СОЛ е най-стабилният и веселият от гамата. Учителят се усмихна. Слънцето изгря в тази негова усмивка. Стана му много приятно, дето му казах всичко това. Изражението му беше такова, каквото би било на човек, на когото току-що са съобщили, че са му намерили една богата рудница, с диаманти и злато. – Учителю, снощи сънувах един сън, да Ви го разкажа ли? – Разправи го! – Сънувах, Учителю, че Вие бяхте седнали пред салона, на една от пейките за хранене. До Вас беше седнала една сестра. Аз се приближих до Вас двамата и тази сестра пое от ръцете ми чантата; тази, която и сега нося със себе си. Тя извади отвътре написани от мен ноти и ми ги показа. Вие, Учителю, след като прегледахте нотите, побутнахте ме, първо с рамото си един път, и втори път ме побутнахте с ръката си. И стана чудо с мен. Изведнъж, аз станах по-висока, много красива и светла, с прекрасни сини очи, облечена бях с прозрачна рокля, също като оная картина, която е закачена в салона. Запях с вълшебен глас. Всички сестри и братя ме слушаха. Вие, Учителю, още веднъж ме докоснахте. Ларингсът и устата ми съвсем се измениха. Станах. Пеех такива високи тонове, които само ангелите могат да пеят. Когато погледнах долу, видях в полукръг птички, накацали в нозете ми. Те пееха с мен, като че ли ми акомпанираха. Събудих се след този сън, Учителю, пих вода и пак заспах. Сънувах, че е зимно време. Много студено. Навсякъде сняг. Аз съм на Изгрева, пред входа на Вашата приемна стая, с брат Христо. Сестри и братя отвориха вратата на приемната стая и Ви изнесоха отвътре. Вие бяхте легнал, Учителю, и чух, че някой казва: "Прободоха го!" Аз плачех и казвах: "Защо му разпъвате реброто? Защо го изнасяте на студено? Ще изстине! Нали го боли?" Внесоха Ви в салона. След този сън, Учителю, аз пак се събудих и пак заспах. Сънувах трети сън. Една голяма, висока чешма. От крана ѝ изобилно течеше вода. Тази чешма беше построена на третия етаж, във фоайето на операта, там където е стаята на директора, на диригентите и режисьорите. Учителят внимателно изслуша сънищата ми и каза: – Чешмата е хубаво нещо! За първия сън каза: "Хубаво! Хубаво!" За втория сън той нищо не каза. Видях само как си затвори очите и дълго време остана така. След това се обърна към брат Христо: – Ти ще обикнеш всички души, които ще я обичат! Добре е между тези, които ще я обичат и нея, да има по 2,3,4,5,6 души дистанция. На следващия ден пак отидохме при арменеца. Брат Христо му каза: – Видният човек каза – да не се оперирате, защото ще се яви усложнение и може да ви коства живота. Той каза да пиете гореща, преварена вода, на гладен стомах сутрин по 3,4,5 чаши и ще ви мине, без операция. – Този виден човек да не е някой министър? – попита майстора. – Не – каза брат Христо. – Да не е пък царят? – Не – каза пак брат Христо. – Той е по-голям от царя! През деня, брат Христо занесе часовниците на Учителя.
___________________
* След заминаването на брат Христо в отвъдния свят, намерих в костюма му листчета, върху които беше водил записки при последните си срещи с Учителя. На едно от тях беше записано:
"Трябва да се срещнете с Михаил и ще продължите работата си... ще му предадеш новото, което си научил... много не знае, защото не е бил тук.... и по музиката." Ако бр. Михаил не се завърне.... (аз го запитах) Бр. М. ще дойде ли тук, Уч-лю? Той ми каза: "Нищо не му пречи!!. Ако той не дойде, ти ще отидеш. Но този път ще работите Добре!" Моля Ви, кажете му да ме приеме... " Той Бог приема". "Ще работите няма да се спирате!... ще държите положителното." (бел. авт.) ** Означения на музикални акорди. (бел. ред.)
