Днес по обяд пак отидохме при Учителя с брат Христо. Много хора бяха дошли от София и провинцията. Сестрите слагаха масите. Учителят говореше ту с едни, ту с други, прав на двора. Той беше с нов костюм и с бяло плетено калпаче на главата. С брат Христо застанахме под дървото. Учителят се отдели от другите сестри и дойде при нас. Целунахме му ръка. Попитах: — Учителю, да отпътувам ли? — Почакай още малко! Нахранихме се и си отидохме.
Днес Слънцето грее! Не говори нищо лошо! Бог е Любов, Бог е Истина, Бог е светлина. Земята е място, където ние ще научим да любим Бога и изпълним Неговата воля!
