Алтернативен линк |
ОТГОВОР
Попитах в душата си Господа в тихия среднощен час: "Господи, кажи ми нещо, което да предам на моите братя!" А Той ми отговори:
"Чакай и мълчи;
с търпение понасяй всичко;
моят Дух ще победи!
Краят на мрака в този измъчен свят е наближил,
ще изгрея като зората,
ще проговоря в сърцата,
слушайте ме, Аз говоря
на душите ви весден, но моят глас е заглушен
от земните ви грижи.
Слушайте ме, чеда мои,
не съм ви оставил, с вас съм бил, съм, и ще бъда;
не ви съдя, а ви жаля,
че излишно страдате за работи ненужни, несъществени;
да страдате за правдата, за истината и доброто,
това са то страдания на място,
които ви повдигат, в тях ще намерите истинския живот.
А вие страдате, че вашите човешки желания и нужди
не са изпълнени, като децата питате:
Опече ли се хлябът, мамо?
Почакайте, ще го опитате —
за вас се той пече. Ще ви нахрани.
Не страдай, че земята ти отнема
богатство, дом и чест, тялото ти, кажи:
Да бъде волята ти, Господи!
И благодари; всичко, което е засенчвало
лицето Ми, сега ще ви отнемат.
Бъдете будни, бдете!"