Учителя прие една група посетители и една от сестрите попита с какви темпове се развиваме.
Някои вървят с биволска бързина, други – с волска, волът е по-бърз. Трети се носят с конска бързина, а други хващат влака. Има и такива, които се движат с аероплан. Но ако сме напреднали, ще вървим с по-голяма бързина. Хората все още не са оживели, но първата фаза са минали, втората я изкарват сега, а някои вече преминават в третата.
Духовният човек най-първо се чисти отвътре и после – външно, докато светският човек се чисти отвън и оставя за после да се чисти отвътре. Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото. Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб. Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб. Да кажем, че някой има да плаща дългове на 20 души. Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние, затова от първа необходимост е да се освободи от дълговете си. За да не загубите свободата на мисълта си, никога не четете автор, който има отрицателни мисли, а проучвайте онзи автор, който има положителни схващания за живота и изтъква светли идеи.
Човек има две души. Едната душа е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм; черна е като въглен. А другата душа е светла като Слънцето. Тези две души имат връзка помежду си и са винаги в борба. Както се казва: борба между Духа и плътта. Тази, която надвива, проявява своите качества. Като говорим лошо, проявява се черната душа; като говорим добро, дава се ход на бялата душа. Трябва да има една вътрешна връзка между всички души, които са събудени. За съжаление лошите хора се обединяват повече, отколкото добрите. У човека трябва да се събуди съзнание за вътрешна връзка между добрите и непрестанно да я уякчава. Това се реализира чрез чистене на съзнанието, което не става механически, а с чистене на мислите и желанията. Щом има вътрешна връзка, лесно стават връзките и отвън.
В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре. Божественото в нас работи, като създадем външни условия – като помагаме на другите. Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога. Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас.
Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние.
Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството.
Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен. Казано е: „Не се съвпрягай със света и не ставай роб на човеците’’ – това е за вътрешната Школа. Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза. Канарчетата, за да получат своята свобода, трябва да ги върнат на техния роден остров.
Човек като развива своята интуиция, която Бог му е дал, ще узнае каква е Божията програма за деня. Който не се вслушва във вътрешното си ръководство, ще дойде до големи противоречия. Ето един добър метод за учене – станете като малко дете, което мисли чистосърдечно, че нищо не знае. Инак, ако мислиш, че си учен и че всичко знаеш, какво ще научиш.
Въпрос: Как да помогнем на някой човек, който се намира в отрицателно състояние на духа?
За да трансформираме състоянието на един човек, трябва да намерим една добра черта в него. Щом я намерим, нещата сами се трансформират. Като държим в съзнанието си една основна добра черта на своя ближен, тогава можем да му помогнем. Човек трябва да се справи с някои мисли и желания от по-нисш произход – като дигне пръст, да го слушат и да мълчат. Резултатите, които ще добие ученикът, ще бъдат вътрешни и ще останат скрити от света.
Една сестра каза: Аз нося доста дрехи от покойната си майка. Дали е правилно това?
Погледнете, ушите Ви са отслабнали. Колко скъпо плащате за това. Ако носите дрехи, които са на някой друг, дори роднина, става преплитане с неговата аура.
В Новото учение човек трябва да дава с широко сърце. Това е законът на благодатта. Когато човек дава, той се и благославя, защото това е Божествено. Събудете тази мисъл. Ние имахме един приятел, който провери закона. Законът гласи, че който дава, печели. Той не спази този закон и после се тюхкаше, че работите му не вървят.
Писано е: „Нашата борба не е с плът и кръв.“ Някой път идват духове, може би с милиони; тогава се молиш на Бога! Иначе като те налегнат, че като почнат да ти шушнат, да те стрелят със своята артилерия – и ти се уплашиш. Ученикът трябва да бъде като екипиран кораб. Вълните го блъскат, но корабът си върви. Не им давай ухо – ще твърдят, че имат нещо много важно да ти казват. Но ти им отвърни, че си чул последната новина – Бог е Любов! Всяка друга новина е стара. Бог е Живот, в който няма смърт – това е Новото.
Да допуснем, че пред вас стои една чрезмерно красива жена, толкова е привлекателна, че вие желаете да бъдете по-близо до нея. Да допуснем обаче, че в противовес на тази красота жената издава такава воня, че ако у вас обонянието е силно развито, миризмата ще ви прогони и ще поискате да сте далеч от нея. Светският, низшият живот прилича на чудно красива жена, но отблизо тя е толкова воняща, че човек почти може да се задуши и да се отрови. В морално отношение има известни неща в света, които човек отдалече трябва да гледа, а не отблизо. На светския човек не му остава време дори пет минути, за да прочете някоя книга, дори да помисли върху нещо задълбочено и жизнено необходимо. Голяма грешка е, че министрите нямат време да помислят върху нещо по-дълбоко. Учените хора – и те са на опасност: много томове четат, попиват и това е хубаво, но трябва да им остане време да изучават новите идеи. Сменете съдбата си.
