Естирка Иванова

(За Естирка може да се прочете още в темата за Васил Радев)

Естирка Иванова е родена в село Каменна река на 27 март 1932 г. Като малка е била палаво дете и обичала да се храни с плодове. Омъжва се, но не живее дълго време със съпруга си и се развежда. Решава повече да не се жени. По настояване на родителите си тя сключва втори брак. Оказва се, че мъжът й пие и постоянно я тормози и бие. Тя често плачела и се молила да разбере защо е такъв. На сън й показват, че е бил нейно дете преди четири прераждания и тя го е изоставила на 5-годишна възраст. Сега дошъл да й Отмъщава за злото, което му сторила някога. Мъжът й починал и сама отгледала децата си. Отива да живее в Димитровград и работи като кранистка в Химкомбината. Един ден по време на работа, когато е в кабината на крана, тя се излъчва за 2 часа. Един ангел я хваща за ръка и я завежда в менталния свят, където около голяма маса седят 24 старци и четат дебели книги, написани със златни букви, а Учителя е зад тях. Той поздравява Естирка с вдигната ръка и старците се надигат, поглеждат я, покланят се и Учителя им дава знак да продължат да работят. След това Учителя пак поздравява Естирка и тя си тръгва назад, към Земята. Навсякъде, където минават, съществата, които срещат, пеят и се покланят на нейния придружител. Дърветата са златни, а в реките тече жълта златна вода. Като идва в съзнание, вижда, че всичко около нея свети. Часът е 16 и тя слиза от крана. Цяла седмица не може да яде хляб, защото, като посегне да го вземе, той свети и тя пие само вода. Във всички хора тя вижда, че излъчват светлина. Като отива в салона, където стават събранията на братската група в дома на Ангел Гочев, тя вижда Учителя, застанал до прозореца, изправен в целия си ръст. Тя събира редовно приятели, четат беседи и правят общи обеди. След заминаването на Васил работи духовно, организира срещи със съидейници от провинцията. Естирка живее и преодолява трудностите, които я съпътстват.