Днес пристигнаха хубави бели гости. Те се оглеждат и питат нещо. Какво ли питат?
Аз не разбирам техния език, но им се радвам. Много радост носят те. Питам се: с какво да се отплатя на белите снежинки? - Да им прочета нещо от отворената книга пред мене? Но искам и свидетели да има, да чуе и друг някой. Нека свидетел ми бъдеш ти, Мери!
„Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. От Божествено гледище душата може да се уподоби на пъпка, която очаква своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш." Пробуждането на човешката душа е велико явление в битието. То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие е Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени същества се радват на това събитие. Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаването на Божественото в човека."
Достатъчно ли ви е, снежинки? Мери, ти какво ще кажеш? Поздрави на буля Катинка и Викторий от всички нас!
Бъди весела! Теофана
20 август 1939 година, Рила
Дръвчетата огъват клони под тежестта на зрели плодове. Наблизо прехвръкват пеперудки и закьсняли цветчета се усмихват. Какво е положението сега у нас, Мери, в България? Научиха се хората на изобилие и тръгнаха из полето с големи кошници. Това лято на гости ни дойдоха французи. Дойдоха не само с умовете и сърцата си, но и с някакви апарати, та повечко да си отнесат във Франция.
Пиша ти в палатката си, ти знаеш къде е. Отвън някой пее и записват песента на грамофон. Гостите възнамеряват да запишат повече песни от Учителя и да получат повече от живото слово. Някои искали да изучават български език, за да превеждат беседите.
Мисля си, Мери, не отиде ли най-първо при французите културата на богомилите. Благодарение на това дойде Възраждането, но не като българска култура.
Може би ще попиташ, защо ти казвам това? -Защото в този момент българската ми кръв се бунтува. Не ще ли изпуснем ние „новото" и после да го получим под чуждо име отвън? Дано да не стане така. Новото е в България и, който го вземе, трябва да знае, че го взема от България - от Учителя.
