Разумната природа е помислила за своите деца и сега е обсипала с плодове трапезата пред салона на братството. Настроението на всички е добро. Учителя е сред нас, неговото присъствие е осезателно и ни радва. - Бобко - каза той, като погледна към сложеното ястие. Той лекува бъбреци. - Лекува ли? - възкликнаха някои. - Да, който страда от бъбреци, да яде боб.
Последваха въпроси, на които Учителя не отговори, защото в този момент дежурната сестра отиде при него и започна да му сервира основното ястие, гарнирано с въпроси относно качеството на храната.
Не само Учителя изрази задоволство от вкусната гозба, но и други с добрия си апетит похвалиха дежурните.
Един брат се обърна към Учителя: - Учителю, в провинцията намерих много едър фасул, какъвто не бях виждал досега. Да поръчам ли да ни изпратят?
Учителя наклони леко глава в знак на одобрение, но веднага след това вниманието му се насочи другаде. Мислите на някой от присъстващите вървяха в друга посока и бяха далече от грижите за фасула. В този момент аз си мислех: Обядът с Учителя е празник. Дали приказките за похапването и за ползата от храните, които не са за пренебрегване, ще се превърнатв идеи на ума? Искрено вярвах в това и бях дълбоко убедена, че всяка дума на Учителя има дълбок смисъл. Беглата му усмивка потвърди моята мисъл.
Много скоро разговорът тръгна в нова посока. Някои очакваха отговор на въпроси, които упорито ги преследваха, а онези, които бяха по-будни, по-чувствителни и възприемчиви, интензивно обогатяваха впечатленията си или минаваха през нови опитности.
- Учителю - запита една сестра - тази сутрин вие ни дадохте тема: „Ползата от добрата храна". Загатнахте за по-добрия живот, който хората ще имат в бъдеще. Чрез културата на храненето ли ще дойде този живот?
Учителя отговори по особен начин, изглежда и на много други мълчаливо зададени въпроси: - Всяка семка трябва да се посее най-първо в почвата, в най-неблагоприятните условия. Месоядните животни са произлезли от най-неблагоприятните условия - от корените. Тревопасните - от клоните. Някой човек иска да стане съвършено добър. Може ли едно дърво без корени. Не ставай нито много лош, нито много добър.
Някой запита: - Да бъдем справедливи ли? - Тази сутрин вие казахте: "Да проявим своята доброта; да проявим своята разумност. Да отговаряме на онова доверие, което Бог ни е дал."
Учителя продължи: - Добрият човек никога не забравя Господа в своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки. И вие внасяйте Любовта в ума си, Мъдростта в сърцата си и Истината във вашите постъпки.
Аз си помислих: „Ето, за тази нова култура на храненето става въпрос. Тя ще подобри живота ни." И тихо споделих със стоящите до мен: „В новата култура хората ще се хранят не само с физическа храна, но и с духовна във всяко отношение."
Тогава запитаха: - Учителю, вие постоянно ни говорите за Любовта, за Мъдростта и за Истината, а също и за добродетелите и добрите постъпки. Нали и те хранят ума, сърцето и волята, а винаги ни е толкова приятно, когато имаме вкусна храна на трапезата?
- И физическата храна е необходима - отговори Учителя. - Вие не разбирате. Гладът и жаждата са съзнателни сили, които заставят човека да работи. Като яде хляб и пие вода, човек прави това не само за себе си, но и за всички живи същества.
Някой запита: - А как става това? - Той обработва храната и я изпраща в мозъка си, откъдето тя се разнася като енергия и мисъл по целия свят.
Всички възкликнаха изненадани, а Учителя се усмихна и продължи: - Хората не са нищо друго освен фабрики, които обработват грубия, суровия материал и така обработен, го изпращат в други светове като градивен материал. Съзнателно или несъзнателно човек работи на земята за съграждането на един по-висок свят от физическия.
Една сестра заяви съвсем откровено: - А на мен такава мисъл никога през ума ми не е минавала!
Настана едно необикновено оживление, както се случва между добри приятели, когато душата се радва. Мнозина искаха да изкажат мнението си по въпроса и от различни страни почти едновременно се чуха гласове.
Един каза: - Ние мислим, че сме дошли на земята, за да бъдем щастливи! Друг допълни: - Да се женим, да ядем и да пием и да имаме къщи, ниви и ливади!
Учителя се усмихна: - Какви ли не илюзии си правят хората. Всъщност те идват на земята като работници. А само отвреме навреме подслаждат живота си с някаква забава или развлечение.
Еленка, една от стенографките на Учителя, която винаги обмисляше добре думите си, каза: - Значи истинското предназначение на човека е да работи.
Учителя поклати одобрително глава: - Забавата и удоволствието идат като второстепенни неща в неговия живот.
Духовете се бяха раздвижили и сега всеки участваше по своему в разговора, било като споделяше впечатленията си от последните слова на Учителя или просто като свидетел на събитието, при което Учителя общуваше с учениците си.
Учителя обръщаше внимание на всеки. Сега той разговаряше с брат Боян Боев, който умееше да задава хубави въпроси, а също да се радва на отговорите и старателно да си води бележки. Тогава една сестра неочаквано запита:
- Учителю, забелязвам, че от известно време очите ми отслабват, какво да правя? - Няма нищо, ще мине - успокои я той, а после допълни: - Правете упражнения, рекох — упражненията за очите. Ако не ги знаете, сестрите ще ви ги кажат. На когото очите са отслабнали, да яде леща. И измивайте ги с топла вода.
Накрая дойде време и да изпеем някоя песен. Музиката е най-добрата храна за душата.
Ние пеехме ежедневно по най-различни поводи. Учителя ни съветваше не само да пеем, но и да свирим поне на един музикален инструмент. Самият той свиреше чудесно на цигулка и чрез музиката отваряше път за новата култура в живота. Мелодиите, които ни даваше, бяха музикални упражнения, необходими за духовното ни развитие. И сега той остана с нас, докато изпеем и последната песен.
Междувременно съобщиха, че един мъж е дошъл от града и желае да бъде приет. Учителя стана, поздрави ни с братския поздрав и излезе. Няколко сестри го последваха.
И днес в пет часа той ни изнесе лекция, а след това беше с нас за утринните упражнения. В часовете преди обяд прие голям брой посетители. И ето, че сега пак имаше посетител.
Благодарност изпълва душите ни за непрестанните грижи, които полага за нас. Бог да го крепи, за да бъде все така силен и благ.
