НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА

  Летопис на изгрева - Том 3 - Теофана Савова
Алтернативен линк

ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА


Тя беше обикновена врата като всички други врати по света. Преди да я изправят при входа на стаята, тя нямаше никакви привилегии. Нейната съдба се измени, когато двама млади мъже я монтираха, за да изпълнява една особена длъжност - винаги да се отваря и никога да не се заключва за добронамерените посетители. Това беше почетна служба, която тя трябваше да носи с любов в един светъл и гостоприемен дом. Домът се намираше край млада борова гора. Пред него имаше широка поляна, заобиколена от кокетни дървени къщички. Навсякъде из градините и около домовете се виждаха наскоро посадени овощни дръвчета.

Един млад момък бе спрял пред бялата слънчева сграда. Той имаше вид на услужлив и делови човек. Това впечатление от пръв поглед се допълваше от една доста голяма и тежка чанта, каквато обикновено носят онези хора, които изпълняват техническа длъжност. По всичко си личеше, че е инициатор и изпълнител на особено отговорни задачи. Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с весело сърце. Когато тръгна към бялата къща, той запя с тих глас една приятна песен. В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата. Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек. Още от пръв поглед се виждаха неговото голямо обаяние и естествената му красота, които прилягаха по особен начин на годините му. Като вървеше, походката и фигурата му внушаваха лекота, пластичност и хармония. Младият мъж почувства неговото присъствие и се спря, за да го почака пред входната врата на белия дом.

- Учителю, донесох бравата за вашата врата.
Той извади въпросната брава от чантата си и, като я подаде, запита:
- Ето, одобрявате ли я?
- Хубава е - отговори възрастният мъж.
- Харесвате ли я? - запита отново с делови тон младият посетител.
- Рекох, вратата трябва да я одобри - пошегува се мъжът, към когото деловият посетител се бе обърнал с особена почит, наричайки го „Учител".
Младият мъж, известен на всички като брат Боянчо, придружи Учителя до вратата на стаята му, където се спря и извади от чантата си чукче, свредел и гласпапир, след което, без много да се бави, започна да поставя бравата. Учителя го наблюдаваше с интерес и с много любов като баща, който се радва на прилежния си син.

Така в този ден бравата прие своята длъжност -да отваря и затваря вратата на една стая, към която бяха насочени много погледи, съдби и надежди.

Късно през нощта Учителя се разхождаше бавно в стаята си. - „Защо не спи - се питаше една звезда над „Изгрева" - вече минава полунощ!"
Към един часа Учителя взе цигулката си, засвири и тихо запя - вълнуващо и завладяващо. Като пееше, той произнасяше странни думи на непознат език, които звездата се опитваше да разбере. Нещо се беше случило. Наверно в този час някоя душа бе отправила гореща молитва към Всевишния. Дали бе отговорил на зова на тази душа и чрез силата на музиката бе изпратил своето послание, за да я облекчи и насърчи?
След известно време той положи внимателно цигулката в калъфа, покри я с копринена тъкан и я постави под масата.
„Защо я сложи под масата?" - отново се учуди звездата.

Да се отговори на този въпрос не е никак трудно - в стаята на Учителя няма друго по-добро място за цигулката. Има две маси, но едната, където бяха поставени библия и няколко тома беседи, очевидно бе свещено място с особено предназначение. Оттук той правеше директна връзка с историята на човечеството и виждаше смисъла на страданията му през погледа на Универсалната Любов. Пред тази маса има стол, на който приятелска ръка бе поставила красива възглавничка.

На втората маса има повече книги, документи, току що получени писма, нож за разрязване на книги, моливи, пера и др. Пространството под нея е запазено за цигулката.

Публикувано изображение

При южната стена на стаята е поставена библиотека с книги от прочути автори. До библиотеката има малко шкафче, върху което са поставени часовник, някакъв особен уред и малко кръгло огледало. До шкафчето изправен стои бастонът.

До северната стена е леглото на Учителя, покрито с бяла покривка. Върху него са поставени две бели възглавници с малки бродерии, а на стената - килимче, прикрепено с метални халки.

В стаята на Учителя има и една обикновена закачалка за дрехите му. Той препоръчва горните дрехи да не се съхраняват в гардероб, а на открито, за да се проветряват.

Подът е застлан с домашен килим, подарен от една сестра. Върху него на специално място стоят само чифт стайни обувки.

*

Часовникът показва два часа сутринта. Учителя повдигна завивките и изгаси лампата. В стаята настана необикновена тишина. Високо горе на небосклона звездите следваха своя дълговечен път, планетите и слънцата летяха в пространството, а долу големият град спеше под завивката на нощта.

В три часа, когато градът все още спеше, един прозорец светна и се очерта върху тъмносинята завеса на сумрака. Една жена го отвори и отправи поглед към звездното небе. Тя си помисли за Учителя и съзнанието й се озари, защото в същия момент чу благия му глас. Неотдавна той бе казал: „Щом се събудиш, стани!"

От жилището й до „Изгрева" имаше един час път. Тя оправи леглото си, каза си кратка молитва, след което бързо се облече и тръгна.

*

Лампата в стаята на Учителя отново светна. Той излезе на балкона, остана известно време там, сам под звездното небе, и отново се прибра в стаята си.

Долу един възрастен човек вече бе седнал в осветения салон. Малко след това дойде една сестра, после един брат, след което залата започна бързо да се изпълва от пристигащите хора.

Часът беше точно пет, когато Учителя влезе в салона. Той зае мястото си на катедрата и след кратка пауза заговори. Словото му потече като бистра вода от планински извор и покори умовете и сърцата на слушателите. Невидими лъчи го отнасяха до всички напреднали същества във всемира.

„ Що е Бог - запита Учителя и веднага отговори. -„Бог е първичната причина на нещата, която може да даде и на най-нищожните същества този живот, който Той има."

Озарена от светлината на словото, „ Звездата на Изгрева" слушаше с голямо внимание и жадно поглъщаше духовната храна, която в този момент изобилстваше в „Изгрева." Нейното присъствие привлече много светли души, които се присъединиха към аудиторията.
Учителя продължи: „Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата -към духовния, а Любовта - към Божествения. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана с красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакви горчиви чувства. Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на Любовта, да има правилни отношения към Бога."

Учителя завърши лекцията си и подкани присъстващите да изпеят една песен. Мелодията на песента изпълни салона и отзвуча далече отвъд полето и хълмовете в подножието на планината.

Когато Учителя излезе от салона, две сестри го последваха. Недалече от стаята му те се спряха и заговориха.
- Прекрасна беседа - каза едната от тях.
- Великолепна! - Музика и поезия на Духа.
В този момент Учителя отвори вратата, подаде ръка на чакащите го и каза:
- Какво има, рекох?

Сестрите целунаха ръката му и след като изказаха възхищението си от словото му, минаха встрани, за да му сторят път.
Увлечени в разговори, долу хората все още излизаха от салона. Една голяма част от тях обаче бяха вече на поляната и заставаха в редици един зад друг. Придружен от двете сестри, Учителя също отиде на поляната и застана пред редиците от братя и сестри с лице на изток. Тук той спокойно изчака всички да дойдат и да се подготвят за гимнастиките. Вниманието ни бе насочено вече към него, когато той повдигна ръцете си, направи крачка назад с десния крак и започна изпълнението на първото утринно упражнение. Стотици ръце извършиха едновременно с него същото движение. След това той спусна ръцете си отстрани на тялото към земята и с кръгово движение продължи този кръг напред, докато ги издигна до първоначалното им положение. Всички го следваха в изпълнението на тези движения.

След като повтори и потрети същите движения, стъпвайки назад с левия крак и после с десния, той ги изпълни отново, но вече със стъпка напред. Изпълнителите зад него извършиха ритмично същото.

При второто утринно упражнение Учителя пак издигна ръцете си над главата, направи стъпка назад с десния крак и с кръгово движение напред достигна земята, повдигна ръцете успоредно на тялото и ги изнесе до първоначалното им положение.
И това упражнение Учителя направи в две части.

При третото упражнение той повдигна нагоре дясната си ръка, пристъпи назад с левия крак, приклекна, свали ръката върху коляното и се изправи. След това продължи същите движения с лявата ръка - стъпи назад, приклякайки сложи ръката върху коляното на левия крак и стана. После Учителя извърши същите движения с дясната ръка. След това изпълни всички тези движения още три пъти, но вече със стъпка напред.

При четвъртото упражнение Учителя изтегли ръцете си напред и ги залюля наляво, направи стъпка назад с десния крак и с леко приклякане залюля ръцете си надясно в дъгообразна вдлъбната надолу линия. След това стъпи с левия крак назад, залюля ръцете наляво отново в дъгообразна вдлъбната надолу линия и с леко приклякане, след което продължи със залюлява-не надясно. После повтори тези движенишя със стъпка напред.
Всички знаеха добре упражненията и ги изпълняваха в хармония с Учителя .

При петото от тези утринни упражнения Учителя сложи и двете си ръце на раменете, изтегли десния крак назад, после напред и го залюля наляво пред тялото, надясно пред тялото и назад, пак наляво, отново надясно пред тялото и като стъпи назад, приклекна до земята. Той направи същото с левия крак и отново го повтори с десния. След това повтори тези три движения със стъпка напред. Гледката беше особено красива, когато редиците се залюляваха заедно с него.

Шестото упражнение се различава твърде много от предходните. Учителя изтегли ръце напред, приклекна и в това положение пое дълбоко въздух. После с прибрани ръце към гърдите и лакти встрани, със силна издишка изхвърли ръцете напред. Това той направи шест пъти, което изпълни още шест пъти с бавно и леко издишване, като че ли ръцете поемат въздуха от устата и го отнасят встрани.

Накрая, изправен отново, с широко отворени ръце встрани той направи кръг нагоре, събра ги над главата и ги свали успоредно на тялото. Това той направи с пожелание да се осъществи проектирания мир между человеците.

Хората се раздвижиха и само след няколко минути се наредиха в кръг, който зае периферията на поляната. Близо до центъра остана Учителя, а в самия център на кръга се организира малък оркестър от музиканти. Една приятна мелодия се разнесе в утринта като зефир, който докосва нежно душата.

Учителя отвори ръце от раменете встрани, прибра ги отново и се понесе плавно по меката трева. Целият кръг го последва, като се завъртя напред в пълна хармония с ритъма на музиката. Оркестрантите свиреха с вдъхновение, мелодията се развиваше и извисяваше все повече в тон с духа и смисъла на красивите ритмични движения.

При изпълнението на „Слънчеви лъчи" и особено когато настъпи тържественият финал на „Пентаграма", чувството за единство и хармония достигна апогея си. Играещите бяха покорени от усещането за свобода и радост, от съзнанието за единството с универсалния космичен ритъм и вечния творчески процес на живота.

След всички тези събития, които тонират духовно и физически, в спонтанно възникналия разговор Учителя каза:
,, При утринните упражнения ръцете трябва да се държат обтегнати, за да имат връзка с природата."
Сега всеки искаше да бъде по-близо до Учителя и да приеме благото на словото му. Един след друг отивахме при него, за да целунем ръката, която благославя и дава надежда за нов живот. Всички наоколо се ръкуваха, поздравяваха се и с усмивка напущаха поляната.

*

Днес е неделя, ден в който Учителя изнася беседа и в десет часа. На поляната са останали малко хора, но след известно време онези, които са се оттеглили по най-различни причини, ще се съберат отново в салона.

Придружен от няколко братя и сестри, Учителя се отправи към бялата къща. Пред вратата на стаята му една сестра се обърна към него с думите:
- Учителю, простудила съм се и имам главоболие, цялата съм разстроена.

Очевидно случаят не беше тежък, но тя получи необходимите напътствия:
- Топла вода, рекох. Няколко чаши топла вода на глътки — с чаена лъжичка. Нали знаете! И вечер да си измивате краката под колената с топла вода, без да ги киснете.

Сестрата благодари и се оттегли, а Учителя влезе в стаята си. Както често се случваше, двете сестри като ангели хранители се изправиха пред вратата на стаята му с намерение да не напуснат поста си, докато не се уверят, че е завършил закуската си.

Малко по-късно един брат с изписана тревога на лицето се приближи и почука на вратата. Вратата на Любовта се отвори широко. Учителя го посрещна и с внимание го изслуша. Имаше тежко болен в семейството му, а той бе силно разтревожен и не знаеше какво да прави.
- Очистително - каза Учителя - първо да се освободят червата от утайките.
- А какво да яде, Учителю?
- Може топли картофки - отговори стопанинът на гостоприемния дом.

Междувременно на вратата потропаха за съвет още двама. Така времето мина незабелязано, а Учителя трябваше да се подготви за втората си неделна беседа.

Салонът беше препълнен с хора. Тази беседа не бе предназначена единствено за ученици и затова между слушателите се допускаха и гости. „Звездата на Изгрева" също беше между слушателите, но малцина съзнаваха нейното присъствие. Отначало тя се заслуша в ритмичните стъпки на Учителя, после в песента, която прозвуча тържествено и вълнуващо, след което се захласна в красотата на Словото:

„ Ухото на живия Господ е толкова чувствително, че ако му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета."

Публикувано изображение



Учителя слезе от катедрата и мина между раздвижилите се слушатели, които му се усмихваха и му правеха път, за да излезе от салона. Скоро стъпките му се чуха отвън, когато изкачваше стълбището към горницата. Той влезе в стаята си, но остана там само няколко минути. Когато се появи отново пред прага на стаята си, няколко сестри го посрещнаха. Те му благодариха за хубавата беседа и му зададоха няколко въпроса, за да получат допълнителни пояснения върху онова, което току-що бяха чули.
- Искам да попитам нещо Учителя - каза една сестра, която се бе присъединила към тях.

Трябваше пак да даде здравни съвети, при все че в току що изнесената беседа бе говорил за духовното и физическото здраве, бе дал и съвети по повод на конкретни случаи в живота. След като отговори на зададените въпроси, той се отправи към поляната, където вече го очакваха. По пътя някой го заговори в боровата гора, други се присъединиха и събеседването продължи. Така Учителя работи непрестанно, ден и нощ за Божието дело.

Един брат се стеснява, а има нужда от съвет, но как да се осмели и да прекъсне този хубав разговор? Но Учителя тръгва, хората от групата остават по-назад и той се отзовава сам пред него.
- Учителю,... - започва той и се увлича така, че разказва всичките си преживявания, докато стигне до същественото в така търсената среща - да получи облекчение на своята болка.
Когато и той е удовлетворен, групата около Учителя отново нараства.

*

Една сестра се приближава и учтиво кани всички:
- Заповядайте на обяд!
- Хубаво - казва Учителя и подканва всички да отидат към леските, където пред трапезата вече са насядали изгладнелите.

Кратката молитва е казана, лъжиците вече по-тракват и хората си похапват сладко в мълчание, защото тук яденето винаги е вкусно.

Към края на обяда една сестра намира удобен случай да подхване разговор:
- Учителю, днес вие говорихте за съзнанието!

Учителя не отговори веднага, но се замисли, сякаш прелистваше беседата, за да намери мисълта, която вълнуваше сестрата:
- Под думата съзнание разбирам вътрешна възможност, която осмисля живота.
Сега, след като се бяха нахранили, мнозина се приближиха до него. Той се усмихна и каза:
- Може да изпеем една песен!

Всички запяха една нова песен с ново звучене, макар че все още бяха впечатлени от мисълта за онази вътрешна възможност, която осмисля живота - далече от гозбата, чиниите и лъжиците, които още стояха по масите.

„Звездата на Изгрева" остана на пост пред вратата на Любовта, която днес бе отваряна и затваряна непрекъснато. Тя искаше да се увери, че този път Учителя ще си отпочине добре след интензивната работа през изминалите дни.

Часът е петнадесет. Долу, пред вратата на приемната, стои сестра, разхожда се и нетърпеливо поглежда нагоре. Други са седнали на скамейките отсреща и също чакат. Някой потропва нетърпеливо с крак.

Към шестнадесет часа Учителя отново отваря вратата на Любовта. Докато слиза по стълбата, той отговаря на вече зададени въпроси пред входа на стаята, но без да се спира задълго. Докато отговаря на третия въпрос, той е пред вратата на приемната, отваря я и поканва нетърпеливата сестра да влезе. Мнозина са дошли тук с надаждата да намерят лекарство за някоя болка, да избегнат беда, да получат напътствия по житейски дела, а често и заради проблеми на някой близък. Една сестра държи бележник със записки от утринната беседа и чака своя ред.

Учението на Учителя не може да се обхване само с ума. За да оживее в ученика, то трябва да се приложи на дело. Върху него не се философства, то не е едно забавление, но изисква ежедневна работа, изучаване на законите в живата природа и постоянство в приложението им. То е обширна наука за любовта в действие, за развитието й в личния и социалния живот така, че да се изгради нов тип човек, проводник на Божественото и негов служител.


*

Учителя посрещаше и изпращаше посетители до двадесет и два часа, след което с малка група ученици около него извърши с телескоп наблюдения на звездното небе. Разговорите продължиха до полунощ. После бодърства до сутринта в стаята си. Легна си за малко, но после пак стана, чете, размишлява и даже посвири на цигулката си. При този начин на живот, странен и необясним за нас, той бе винаги деен, работеше непрекъснато, вършеше всичко с голяма съсредоточеност и присъстваше навсякъде.

При разговор, в който споделяхме опитности и впечатления като ученици в духовната школа, една сестра сподели с мен:
„Още не познавах добре Учението, когато почувствах нужда мислено да задавам въпроси на Учителя. Започнах да получавам отговори на въпросите си и разбрах, че той е моят Учител, че винаги е бил и ще бъде. Тогава моята душа се успокои и сега, където и да съм, в каквото и състояние и да съм, чувствам неговото ръководство, неговата помощ и утеха. И живея спокойно, като дете под бащина закрила." Един брат от Италия в писмо до Учителя казва: „Учителю, получих една картичка с образа на светия, който винаги се отзоваваше на моята молитва. Каква беше моята изненада, когато узнах, че този светия е жив, че живее в България, в София, живее в един квартал, който се нарича „Изгрев". И аз ще бъда много доволен, ако мога да дойда от моята страна, от Италия, и да видя този тъй ценен от моята душа светия."

Учителя не се ласкаеше от благодарностите и похвалите, които получаваше, затова и не желаеше да ги знае. Понякога просто се скриваше зад скромния образ на лечителя. Ако някой е болен, ако например го боли гърлото, вместо лекарство препоръчваше болният да отиде за вода до близкия извор или на екскурзия до Витоша. Където и да е отишъл, на планината или до близкия извор, из пътя болният се е освободил от болестта си. Като се завърне на „Изгрева", обновен и забравил болежките си, човекът ще му благодари сърдечно както за чудесната екскурзия, така и за отново намереното здраве. В такъв случай Учителя казваше само две думи: „Няма нищо."

*

Учителя бе излязъл от стаята си на балкона и наблюдаваше звездите, които тряптяха на небосклона и се отразяваха в глъбините на погледа му. По-ярка от всички планети и звезди в този час Венера блестеше като брилянт в утринното небе. Озарението идваше отвисоко. Природа и космос влизаха в хармония с човешкия дух, говореха на душата с езика на любовта. Малцина тук се догаждаха, че той знае безпределните пътища на светлината, по които само великият дух се изявява. Той влезе отново в стаята, наметна пелерината си и излезе в двора. В този тъй ранен час на поляната

беше безлюдно, а в дървените домове и из градините все още цареще покоят на късната нощ. Лампата в приемната светна и освети цветната леха и близкото пространство пред дома. Наведен над един уред, който регистрираше денонощно промените в климата, Учителя записа показанията му в един дневник. След това сложи нова лента на уреда, взе една книга от библиотеката и изледе.

*

В стаята бе съвсем тихо, когато една сестра изкачи стълбата и почука на вратата на Любовта. Наметнат с пелерината си, Учителя отвори вратата. Сестрата остави закуска на масата, взе останалите от вечерята чинийки и излезе.

Навън се развиделяваше и някои вече отиваха към поляната, където бяха пристигнали музикантите. Един брат, очарован от хубостта на ранния час, пееше любимата ни песен „Бог е любов". Други до младата борова гора съзерцаваха зората в очакване на изгрева. Във виолетовата мъглявина на хоризонта се прокрадваха златисти ивици и подготвяха пътя на слънцето.

След великолепния изгрев дойде време за утринните упражнения и Паневритмията. При изпълнението на Пентаграма слънчевите лъчи се движеха величествено напред, като надигаща се вълна на Любовта, която отваря път за новата култура, в която сега навлиза човечествоито. Природата откликваше на този светъл празник на духа, лястовици прелитаха устремно над земята и чучулиги пееха възторжено в синьото небе. Полето силно ухаеше на пролет, а пред нас Витоша
сияеше, окъпана в свежест.

*

Понякога Учителя закусваше с чай и сирене. Той бе седнал да похапне, но закуската му беше прекъсната от болни и страдащи, които търсеха съвет.

Днес и брат Ради, домакинът на посевите, проведе кратък разговор с Учителя, след което те се отправиха към градината. Там вече няколко сестри и братя се упражняваха с мотичките. И тук имаше много поводи за интересни и поучителни разговори.

След обяда Учителя се завърна в стаята си. Звездата на Изгрева, която винаги бдеше над него, знаеше, че той не почива като другите хора. Седнал на стол, той потъваше в размисъл, като че ли отиваше в един далечен свят, където, като престояваше, освежаваше духа си и възстановяваше силите си. След известен престой в този далечен свят, той се завръщаше при нас, в домовете и градините на „Изгрева".
В този необикновен живот вратата на стаята му бе загубила своя смисъл, а нейната практическа роля се свеждаше до това да улеснява общуването между два свята - вътрешния духовен свят на Учителя и нашия свят. Защото голям беше напливът на онези, които го търсеха и непрекъснато тропаха на тази врата. И само онези, които бяха прекрачили свещения праг на тази врата, можеха да разберат защо Учителя говореше непрекъснато за Любовта. Който може да разбере и приложи на дело словото за любовта, коренно ще преобрази живота си и за него всички пътища ще са отворени. Следните мисли трябва да подтикнат към размисъл всеки разумен човек:

„Любовта прави човека силен и мощен.
Докато Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва.
Отвън никой не може нито да опази любовта, нито да я отнеме.
Не е лесно да задържиш любовта на хората към себе си.
Ако мислите, че можете да си играете с любовта на някого, и пак да ви обича, вие се лъжете.
Не можеш да си играеш с човека, който те обича.
Трябва да имаш добри отношения към оня, който те обича. Само така можеш да задържиш любовта му."
След като години наред бе говорил за Любовта, Учителя често казваше:
„Аз още за Любовта нищо не съм ви говорил."

*

Учителя беше в приемната. Той изслушваше внимателно и с голямо търпение посетителите, даваше им съвет и ги изпращаше с блага усмивка. Днес бяха дошли и трима братя, които той приемаше винаги с радост и с които понякога разговорите продължаваха до полунощ. Единият от тях беше музикант, поради което въпросите, които се поставяха, много често касаеха класическата и окултната музика, изкуството на бележитите композитори и техните произведения. Мислите на Учителя за значението на музиката като творческа сила в природата винаги ни изненадваха със своята оригиналност и възможностите за приложението им в живота.

Тази нощ той чете, размишлява и посвети малко време за наблюдения на небесните светила. Той постави телескопа на прозореца и, като го насочи към едно ярко съзвездие, с голямо внимание извърши известни наблюдения и проучвания.
Рано на другия ден, сряда, той изнесе нова лекция, в която каза:

„ Разумният живот може да се сподели само с човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Такъв е законът. Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, той няма да те разбере. 1

,, Този, Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, той ще остане една велика загадка за всякога. Туй ще го турите в ума си. Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ. Во веки веков Той ще си остане така абсолютен."

След лекцията и утринните упражнения, Учителя се изкачи по стълбището, за да влезе в своята стая, но се спря пред вратата, където го очакваха, и даде някои обяснения върху зададени въпроси. Веднага след това той слезе в салона и отиде при пианото. Дошло бе музикално послание отгоре, нова мелодия и песен, която слушателите му имаха щастието да чуят първи. След това последва още едно вълнуващо събитие - Учителя покани всички, които желаят, да отидат утре на екскурзия в планината, на Витоша. Тази новина раздвижи по-силно духовете на някои, които нямаха планинарски стаж зад гърба си. И те обсипаха Учителя с въпроси:
- Учителю, да дойда ли и аз на Витоша?
- Учителю, сърцето ми нещо не е добре, да дойда ли на екскурзия?
- Учителю, гърлото ме боли, а толкова искам да дойда с вас!
На всички той отговаряше с жив и сърдечен тон:
- Да, може, но бавно ще вървите.

*

Привечер на следващия ден, когато Венера се усмихваше пленително на небосклона, а виолетови воали се стелеха в далечината, Учителя излезе от стаята си. Стъпките му заглъхнаха по стълбището, после потънаха в меката трева на поляната и се загубиха край боровата гора. „Звездата на Изгрева" вече сияеше на небето като ярка нощна лампа и осветяваше силуетите на две сестри, които се бяха спрели пред салона.

Едната от тях слушаше с интерес възторжените слова на другата.
- Направихме чудесна екскурзия! Времето беше слънчево, а въздухът ефирно лек и свеж. Учителя ни говори около час и каза изключително интересни неща. Записах си много мисли, които мога да ти прочета.
Като каза това, тя извади бележника си и зачете:

„Днес всички хора, религиозни и светски, се стремят към духовния свят, т. е. към по-висок свят от физическия. Прави са те, но едно трябва да знаят: първо ще минат през физическия свят, а после в духовния. Не се позволява никакво прескачане! Как ще влезете в духовния свят, като не сте изучили физическия? Човек има най-много допирни точки с физическия свят. Ако новороденото дете не се нуждаеше от мляко, щеше ли да обикне майка си? Ако детето не се нуждаеше от конкретно, от положително знание, щеше ли да се създаде умствена връзка между него, родителите и учителите му? Ако то не се нуждаеше от другарчета, с които да споделя своите игри, щяха ли да се развият в него по-високи чувства на дружба и приятелство? Следователно, докато е на земята, човек си създава три вида връзки: физически, т. е. материални, които имат отношение към стомаха, сърдечни, т. е. духовни, които имат отношение към дробовете, и умствени, които имат отношение към мозъка, т. е. към мисълта?"

Сестрата замълча, но продължи да чете мислено, отнесена от магията на словото в един съвършен свят на разумност и хармония. След кратка пауза тя прочете на глас следната мисъл:

„Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав."

- Наистина, за да учи и работи, човек трябвя да бъде здрав - повтори последната фраза приятелката й, сякаш искаше да я запише завинаги в паметта си.

- Да, човек трябва да бъде здрав! Учителя говори днес за здравето и каза, че човек трябва да има здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах, та като им заповяда, да го слушат.

Сестрите щяха да продължат разговора си, но откъм трапезарията дойде призив на песен, която бяха подхванали събралите се там братя и сестри. Мелодията ги мобилизира, привлече ги към пеещите и много скоро те се отзоваха пред една идилична картина. В празнично осветената трапезария се бяха събрали радостни и доволни хора, дошли да споделят празничното настроение от днешния слънчев ден.

С Учителя винаги е така - всеки Божи ден, от най-ранни зори до вечерта, е изпълнен с богат и разнообразен живот на учение и работа, в която всички участват с радост.


  Летопис на изгрева - Том 3 - Теофана Савова
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ