НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ

  Летопис на изгрева - Том 3 - Теофана Савова
Алтернативен линк

ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ


В ранното утро една малка, доста живописна група мина по улиците на София и се отправи нагоре по пътя, който пресича младата гора. Боровите дървета се раздвижиха като деца, разбудени от тих майчин глас. Те се наклониха към тези ранобудни хора и леко вълнение раздвижи короните им.
Групата се състоеше от един възрастен човек с благородна осанка и няколко младежи. Възрастният мъж беше облечен в широк сив костюм, носеше сива шапка, а в ръката - бастон. Трудно беше да се определи възрастта на този човек. Беше среден на ръст, елегантен и с лека походка.
Всичко в него излъчваше нещо младенческо. А при това имаше доста посивяла брада и коса.
Докато вървяха напред, младите хора се движеха плътно до него и водеха оживен разговор. Отвреме навреме някой от групата избързваше напред и полуобърнат се стремеше по-добре да чуе това, което казваше този необикновен човек. Интересът, който проявяваха към него, очевидно беше много голям. По уважението и почитта, с които го обграждаха, можеше да се предположи, че са силно привързани към него и че го знаят и следват от по-дълго време. Боровете също го познаваха, като че ли вече много пъти го бяха виждали. И в други утрини те го бяха поздравявали с дълбок поклон. Той беше винаги заобиколен от интелигентни хора - мъже и жени, между които преобладаваха младежите.


Боровите дървета знаеха, че тези хора ще отидат отвъд гората, където една обширна поляна ги приютява. Отвъд гората се открива обширен хоризонт. На север и изток се белеят върховете на Стара планина. 11а юг, при ясно време, се розовее Витоша. Между тази система от планини по-скромно място заемат Плана и Лозенска планина. Далече зад тях се очертава масивът на Рила и величественият връх Мусала. С какво ли ги привличаше тази самодивска поляна? - Това знаеше само боровата гора, която граничеше с поляната. Тези хора ще останат там, за да посрещнат изгрева на слънцето, ще направят гимнастика и ще се завърнат отново в града.
Понякога в тази групата се появяваха нови хора, съставът й значително се променяше, но благородният възрастен мъж оставаше винаги верен на поляната, на изгревите на слънцето и на гората, която го посрещаше всеки път с поклон.
Кой е този човек, откъде е и защо е дошъл по тези места? - Никой в околността, дори боровата гора и обитателите й нямаха ясен отговор на тези въпроси.

Сега там е тихо и само лекият повей на вятъра гали слуха на присъстващите. Листата едва шептят в разговор с лекия ветрец, цялата гора е утихнала.
- Времето е хубаво - каза възрастният мъж и спря до една избуяла млада бреза. - Днес ще имаме хубав изгрев!
- Учителю, наистина е много хубаво, ясно и гоило, възкликна сестрата до него.
Всички тук се зовяха един друг „сестра" и „брат", а към благородния възрастен човек се обръщаха с много уважение, наричайки го „Учителю".
- Да не закъснеем? - обезпокои се един брат от групата.
Учителя извади часовника си и се усмихна: - Слънцето ще ни почака - каза той шеговито.

Радост озари лицата. Усмивката на Учителя стопли сърцата на учениците. Отиваха на среща с вечността, и която секундата е равна на един човешки живот, и трябваше да бъдат абсолютно точни. Защото Слънцето не чака, а върви неизменно по своя път.
Групата излезе от гората и се отби вдясно, където се откри изглед към поляната. Друга, по-голяма група, вече бе пристигнала тук. Навсякъде имаше цветя, окъпани в брилянтена роса.
Някои от хората целунаха ръка на Учителя, другите останаха смирено встрани.
Копнежът на всяка човешка душа е да срещне своя Учител. Когато го намери, застанала пред него смирена и щастлива, тя е удивена от обаянието, което гой излъчва. Сърцето тръпне от възторг, докоснато от Любовта на един велик дух. Всички са обърнали лице на изток в очакване на изгрева. Абсолютна тишина предшества раждането на новия ден.
Слънцето наистина ги „почака". И сега ги погали с тържеството на първия си лъч. После сноп от лъчи го последваха и заиграха по треви и цветя.
Слънчевият диск бавно се издигна над хоризонта и показа цялото си великолепие. Това събитие, избликът на светлината, която носи радост и живот, бе ознаменувано с песен.

- Молитва! - каза тихо Учителя.

- Отче наш! - издигна се като в дитирамб зовът на душата в небесния простор. Тихо и съсредоточено те се помолиха с Господнята молитва.
Около Учителя е оживено, блика спонтанна радост. Природата е притихнала, всичко наоколо изразява жив интерес към изгрева на деня.

- Къде бяхте вчера? - обърна се Учителя към един брат.
- Тук бях. С други двама братя поправяхме оградата откъм западния край.
Учителят погледна на запад.
В този момент една сестра запита:
- Учителю, къде е центърът на любовта към Бога? Как да го развием? Вчера вие споменахте за него.
Учителя погледна сестрата, после се обърна към брата и посочи върха на главата му.
- Тука - каза той и добави. - За да бъде любовта ни към Бога съвършена, трябва да сме готови да пожертваме всичко. Любовта към Бога трябва да се изрази в жертва за цялото човечество. Да станеш слуга на човечеството и да му дадеш своето знание. Само един велик човек, у когото умът е развит, у когото всички способности са развити, може да слугува на Бога.
- Учителю! - обърна се отново към него сестрата, малко смутена. Но изглежда неговото внимание бе насочено към нещо много по-важно, защото каза:
- Работа ни чака! - И тръгна.
Онези, които чуха тези думи, тръгнаха. Недалече от това място той се спря, посочи едно малко борово дръвче, което протягаше безпомощно клони, затиснати от шумата, и каза:
- Да се почисти малко, рекох.

Загриженост и безпокойство изразяваха очите му, навярно защото знаеше колко са „деликатни" човешките услуги.
- Много внимателно ще го изчистим! - побърза да го успокои един брат и групата отмина.
Учителя погали дръвчето. Погледът му се спря на тревите върху поляната, после се отправи към широкото поле, към върховете на планините и лазурния хоризонт над тях. Вниманието му към затиснатата от високите треви фиданка, която той погали с ръка, беше израз на отношението му към хората, който страдат, затиснати от материални грижи в една благословена от Бога земя. Той бе сред тях, за да ги освободи (отплевелите и да им отвори пътя към светлината на вечния живот.

Когато стигнаха при оградата, за поправката на която му съобщи младият брат, той каза с мекота само една дума:
- Хубаво!
- Учителю, ще я поправим, но ще стане бавно.
- Може, рекох. Много добре! - И пак погледна нагоре.
- Още двама братя обещаха да помогнат. Хубаво ще стане!

Братът продължи обясненията си и разгъна цял проект за бъдещата си дейност. Учителя се усмихна.
- Което може да се направи, да се направи - каза той.
- Това е и нашето желание, Учителю.
- Щом вашето желание е добро, Любовта ще ви помогне - каза една сестра, след което групата мина малко встрани.
- Учителю - обади се един брат, който дотогава бе мълчал. - Искаме да си поставим палатка тук. Обещаха да ни дадат една голяма палатка.
- Хубаво, ще спите на чист въздух - съгласи се
той.
Младежите се спогледаха зарадвани.
- Ето, там сме избрали място за палатката. Вие какво ще кажете?
- Щом сте го избрали!
- Учителю, вие кажете!
Учителя тръгна към посоченото място, огледа го, помисли и каза:
- Може.
Но след малко запита:
- А там, малко по на юг?
- О, да. Ние не сме съобразили - там винаги е по-слънчево.
Групата тръгна отново. Една сестра запита:
- Учителю, преди малко казахте „работа". Коя работа е за предпочитане?
Учителя се спря.
- Трябва да насърчаваме музиката и изкуствата. Всички работи трябва да поощряваме в нас, дори и най-малките.
- А физическия труд?
- И физическия труд. Всичко добро трябва да поощряваме. Но на по-грубите работи ще отделим по-малко време.
- Но сега трудът на едни се оценява по-добре, отколкото на други. Трудът на физическите работници например не се оценява добре.
- В моралния свят такава аномалия не се търпи.
Тези думи на Учителя накараха всички да се замислят. В това време към групата се присъединиха и други. Една жена от новодошлите кашляше силно. Някой каза:
- Учителю, тази сестра има лоша кашлица. Възможно ли е по някакъв начин да й помогнем?
- Кашлицата е много тщеславна. Където мине, иска хората да я видят - пошегува се Учителя, а после запита болната. - Студена вода пиеш ли?
- Пия - отговори тя.
- А, ето причината. Само топла вода ще пиете -каза Учителя. В гласа и погледа му имаше топлина и бащинска загриженост.
- А когато няма топла вода, когато отиваме на планината - запита един от присъствуващите.
- Ще пиете на глътки. А когато сте на екскурзия в планината, ще си носите чайници. Може да си носите и по един малък термос.

Разговорът на тази тема продължи - относно всички удобства и неудобства на чайниците и термосите. Но сякаш не това беше най-важното, а да останем по дълго време с Учителя, защото всичко, което ставаше около него, дори и до най-малките подробности,
бе безкрайно интересно и задържаше вниманието ни.

*

В свежата утрин боровите дървета около шосето сякаш отново се раздвижиха и зашумоляха развълнувани от нещо. Учителя, този необикновен за тях човек, отново минаваше по пътя. Имаше елегантен и бодър вид и енергична походка. Придружаваха го пак група ученици.
Учителя не бързаше, но вървеше леко, живо и движенията му бяха естествени и красиви. Човек би казал, че не върви, а лети леко над земята.
Хората от групата минаваха ту от едната му страна, ту от другата, за да чуят по-добре това, което той говореше. През цялото време Учителя отговаряше на въпроси, които непрестанно му задаваха.

Когато стигнаха при моста, почакаха и след малко всички се качиха на трамвая. През това време бяха много внимателни към своя Учител.
- Заповядайте Учителю, седнете тук - го покани един брат.
Учителя седна, а младият мъж взе мястото до него. Другите също седнаха наблизо, а някой предпочетоха да останат прави.


Публикувано изображение



Пътниците зашушукаха:
- Кой е този човек? - запита един.
- Учителя Петър Дънов - отговори друг.
Един скептик до него повдигна рамене.
Младите хора ревностно оградиха с присъствието си Учителя - те го пазеха, както се пази светиня. Защото чувстваха, че пътят му не е лесен, че има нужда от ангели хранители.

Трамваят тръгна и край него се заредиха сгради, улици и хора. На всяка спирка в този необикновен трамвай се качваха нови пътници, докато други слизаха. Заедно с Учителя си учениците пътуваха към един нов свят на любов и хармония, към новата земя, за която днес той бе говорил. Затова те се радваха на хората, които се качваха в трамвая, и скърбяха за онези, които слизаха, за да се загубят в суетата на големия град.
Трамваят зави по улица „Мария Луиза", след това спря и нашите пътници слязоха. След като минаха по улица „Пиротска", те завиха по улица „Опълченска" и стигнаха до една малка къща. Номерът 66 беше поставен ниско на вратата и лесно можеше да се види. Откъм двора се чуха гласове.
- Учителя! Идват!

И много скоро притичаха до входната врата, за да ги посрещнат.
Какво представляваше този необикновен човек за многобройните хора, които възторжено го следваха. Всички те бяха като едно семейство, деца на един любящ баща. Очевидно той ги познаваше много добре, а и те бяха тръгнали след него веднага след рождението си. Родиха се духовно, когато той им отвори очите, за да съзрат присъствието на Бога навсякъде в живота. Лицата им изразяваха нескрита радост. Един след друг те му целунаха почтително ръка.

- Хубава ли беше разходката? - попита една сестра.
- Много хубава. Мястото горе е чудесно - отговори Учителя. - Утре може и вие да дойдете.
- И ние ли? - запитаха мнозина.
Учителя се усмихна.
- Много е слънчево! - възкликнаха младежите.

Една сестра предложи на Учителя да смени обувките си с домашни. Втора му съобщи, че някой го е търсил. Трета му каза, че един брат иска да се срещне с него.
Някой с неохота се канеха да си тръгнат. Сигурно бяха отложили сутрешната си работа, та да посветят повече време за Учителя. Като забеляза това, той се усмихна и каза:
- Можете да останете за обяда, рекох!
- Да, Учителю, много благодарим! - отговориха поканените и бързо забравиха дребните си домашни грижи. Колко е приятно и интересно да бъдеш с
всички на общата братска трапеза.

*

След като обърна достатъчно внимание на гостите, Учителя прояви особен интерес към всичко, което бе станало в негово отсъствие. Една сестра пое палтото и шапката му, друга - бастона му, и той влезе в стаята си.
- Има си работа, а и трябва да си поотпочине -каза един брат. Тогава мнозина се отдалечиха от вратата му, за да не го смущават с приказките си.
Доколко и как си почива Учителя, не беше известно. Но знаехме, че не обича да го чака някой, който търси помощ или съвет. Няколко минути по-късно излезе от стаята си и запита:
- Къде е сестрата?

Жената, която го бе очаквала с нетърпение, се представи. Учителя й подаде ръка за добре дошла, след което влязоха в приемната.
Стаята, която служеше за приемна, бе малка и съвсем скромно мебелирана. В нея имаше само няколко обикновени стола и една масичка. Учителя покани сестрата да седне, след което и самият той седна пред масичката.
Дълбоко развълнувана, тя не знаеше откъде да започне. Учителя веднага я освободи от това стеснение.
- Какво има? - запита я той бащински.

Тя се освободи от стеснението си и започна да му излага с големи подробности своите тревоги и опасения, които я преследвали денонощно след заболяването на неин близък.
Учителя я изслуша внимателно, след това й даде съвет и с малко думи й вдъхна кураж. А тя се затрог-на и просълзи. След като напълно си изля мъката, жената си тръгна обнадеждена с ведро и весело сърце.

Онези, които отиваха за помощ или за съвет при Учителя, не получаваха само морална подкрепа под формата на мъдри слова. Те приемаха и една Божествена енергия, която тонира и укрепва духа. В много случаи проблемите в дома намираха едно естествено, а понякога и съвсем неочаквано решение. Божествената енергия, която излъчваше Учителя, вдъхновяваше отпадналите духом, укрепваше здравето на слабите и лекуваше болните.

Докато се приберат вкъщи, последиците от неприятната случка загубваха вече своята тежест, а недоразуменията се превръщаха в интересно преживяване и оставяха в душата само облекчение и радост. Всеки получаваше дар от една сила, осезаема като посланието на пролетните лъчи на слънцето или полъха на аромати от разцъфнала цветна леха през май.

*

Обедът е готов, трапезата вече е сложена. В трапезарията цари оживление. Приятно е в топлата атмосфера на близост и доверие. Гозбата те подканва да споделиш обяда с всички, но има и нещо по-силно -да бъдеш между добри приятели. Очаквахме всеки миг Учителя да дойде. Присъствието му вече се чувстваше силно, когато някой каза с тих глас: - Учителя!
Всички станахме прави и отправихме поглед към него. Той скромно зае своето място и с благ глас подкани всички за молитва. Всички казахме кратката, но много съдържателна молитва - тихо, съсредоточено и с благоговение:

- Божията Любов носи изобилния и пълен живот!
- Какво са приготвили днес сестрите? - запита Учителя.
- Днес братята от провинцията донесоха хубави картофи. Сготвихме ги с пресен лук - обясни една дежурна сестра.
- Да попитаме сега картофките доволни ли са от сестрите - пошегува се той. После взе с лъжица от насипаната гозба.
Дали ще му хареса, се питаха дужурните сестри. Но Учителя замълча и започна да се храни.

Приятна атмосфера на взаимно уважение и почит цари около него. Благ, но и взискателен, с личния си пример той ни въвежда в настроението на един възвишен свят, който осезателно чувствахме, но и все още малко познавахме.
Както винаги, обядвахме в тишина, което се препоръчваше от Учителя, за да се свържем с елементите и силите на храната. Накрая обаче се случи нещо по-необичайно. Пристигна един брат и с влизането си поздрави:
- Само Божията Любов е Любов!

Любезно му предложиха стол и той седна редом с хранещите се.
- От далече ли идвате, обядвали ли сте? - веднага го запита една сестра.
- Не съм - отговори той - имах доста работа в „Изгрева".
Веднага му сервираха ядене с къшей ароматичен хляб. Тогава Учителя го запита:
- Какво има горе?
- Учителю, някой е откраднал четири от посадените фиданки.
- Не - поправи го Учителя - преместил ги е.
- Видяхме отпечатъци от стъпки. Човекът е отишъл към селото.
- Преместил ги е само - повтори Учителя. - Ако ги открадне, къде ще ги занесе? - Може ли да ги занесе вън от Земята?
Всички се изненадаха много от начина, по който Учителя обясни деянието на злосторника. Опитаха се и те да го видят по-безпристрастно, но им беше трудно да не осъдят крадеца. Мъдрецът обаче намери за нужно да ги освободи от това затруднение.

- Хората — каза той — трябва да прилагат Любовта. Като ученици на Великия живот, надпреварвайте се да правите отстъпки на ближните си, да прощавате, да проявявате взаимно почит и уважение. Това са първите условия за прилагане на Любовта.
Дом, общество или народ, в които присъствува Любовта, имат благоприятни условия за развитие. Тя създава приятна атмосфера за работа и учение.
Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден Ученици на Любовта.
Любов към Бога, любов към знанието и любов към свободата са подтици, без които ученикът не може да се развива. Ако няма любов към Бога, той не може да обича хората; ако няма любов към знанието, винаги ще живее в съмнение; ако няма любов към свободата, ще живее в робство и ограничения.

- Колко е силно всичко това, но и колко още работа ни предстои! - възкликна един от слушателите.
Учителя продължи:

- Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва да следва Божествените закони.

- Как да ги следва, Учителю? - запита една сестра.

- Казано е: „Блажени чистите по сърце." „Блажени кротките." И вие, като ученици, ще се стараете да бъдете чисти, да бъдете кротки. У всеки човек има стари, нечисти навици. Те са затаени вътре и в даден момент може да се проявят.
- Така е, проявяват се, без да искаме - потвърди един по-възрастен мъж, съзирайки сега по-добре истината през зрението на собствения си опит.

След кратка пауза Учителя продължи:
- Сега аз не искам да отидете в друга крайност - на самоосъждане. Да се самоосъжда човек, то е остаряване. А да се поправя човек, то е подмладяване. Онзи човек, който постоянно се изправя, той е постоянно млад. Който спре да изправя своите по-грешки, той остарява. Та казвам: Внасяйте нови мисли в ума си, нови желания в сърцето си, за да бъдете всякога млади, за да бъдете ученици на Божествената школа.

Отвън се чуха стъпки и една врата се отвори. Оказа се, че една сестра от провинцията беше пристигнала и сега искаше да се срещне с Учителя.

- Поканете я да влезе - каза той.
Сестрата влезе, целуна ръка на Учителя и поздрави присъстващите. Тъй като всички мълчаха, без да чака въпроси, тя заговори. След като чуха впечатлението й от приятната обстановка в трапезарията, запитаха я как е пътувала. Не е било много приятно, но с Божията помощ всичко е минало добре. После разказа как и кога е видяла Учителя за първи път. Това станало в нейния град, когато правел френологически измервания на нейните деца.

- Учителю, колко време сте работили в тази област? - Запита един студент по математика, който до този момент бе мълчал.
- Изучавал съм характера на българите цели единадесет години. Правил съм с пергел най-щателни измервания на главите им.
Някой с изненада отбеляза:
- В такъв случай трябва да сте направили много наблюдения и измервания!
- Средно на ден съм извършвал измервания и изследвания върху главите на около десет души.
Интересът и учудването на студента по математика и на естественика Боян Боев нарастна особено много.
- Да, единадесет години по десет глави на ден. Това прави много цифри, таблици и изчисления - продължи Учителя.

Зададоха се още много въпроси, по повод на които Учителя даде много нови знания и внесе много светлина и много радост в умовете и сърцата на присъстващите. Нали затова са общите обяди с Учителя - да се общува и по най-естествен начин всеки да получи отговор на въпросите си и насърчение в пътя на живота.

Мъдростта и силата ти да са благословени завинаги от Бога, Учителю благ на Любовта!


  Летопис на изгрева - Том 3 - Теофана Савова
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ