Ако човек си държи ръцете хлабаво по време на упражненията, няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати, за да имат тоя контакт. После да ги правите с концентрирана мисъл.
Движението е живот. Без движение животът не може да се проявява. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел и някакво постижение. И един сантиметър като се подвижиш със знание, то земята можеш да подвижиш. Сила има в движението. Защото чрез него човек ще дойде в хармония с високи, разумни същества, които се движат. А там, в тази хармония седи силата. Ако не влезе във връзка с тях, човек е неорганизиран. Доброволно трябва да става това организиране в мисли, в чувства и постъпки. Движенията в паневритмията имат един основен ритъм.
През време на упражненията ще прекарате мисълта си в дясната ръка, която е насочена нагоре, и чрез нея ще се свържете с центъра на слънцето. А в това време другата ръка е насочена надолу и се свързва с центъра на земята.
Вселената се проявява чрез човека. В една лампа всичката газ не гори изведнаж, а постепенно. Когато човек бърза, значи той иска всичката газ да изгори изведнъж. Някой път човек може да направи само три упражнения, но внимателно, и да има по-голям резултат.
Когато човек върви, трябва да върви леко, най-първо на пръстите и после на петата.
Предната част на ръката - пръстите - означава Божествения свят, средната - духовния, а основата, към китката, - физическия свят. Та, когато повдигате ръката нагоре, при поздрав, физическият свят да не бъде по-напред от Божествения.
