Четох всички стари книги, които не дадоха разрешение на живота. Опитах всички блага на света, но в тях нямаше това, що душата ми търсеше.
Напуснах живота, в пустинята отидох, в глъбините планински, между скалите.
Минаха се години в пустинята - сърцето ми понесе несретите на живота. Но в душата ми блестеше малка още светлинка - тихият глас на моята душа се чуваше отвътре. В мен Духа заработи. Той разправяше за своето минало:
Ставах рано преди зората, чаках слънцето на живота да огрее в мен. Разбрах тогава, че без Любов към Бога, нищо не може да се постигне. Не любовта към себе - Любовта към всичко, що живее, страда и се радва. Напуснал тогава планините слязох при бедните - от тях да се науча, що Любовта носи в живота. Разбрах: Те са спирките, дето всеки отшелник като мене може да почине.
Същия ден друг текст:
През първите дни на пролетта слънцето беше ясно изгряло. Вече зарите озаряваха цъфналите цветя. Славейче си пееше на дървото, овчарят изкарваше своето стадо. Звънци се слушаха по поляната. А орача със своята кола, с вдигнат остен, с наметнатата си торба - той на нивата отиваше. Младата мома с мотика на рамо на лозе вече отиваше. Майка й беше прясна пита опекла - тя в кошница я носеше. Тежък и дълъг ще бъде днешният ден, но трябва лозето да се прекопае.
