НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

НА ВРЪХ МУСАЛА

  Летопис на изгрева - Том 1 - Теофана Савова
Алтернативен линк

НА ВРЪХ МУСАЛА

Беше през лятото на 1922, когато потеглихме към най-високия връх в България и най-високия връх на Балканския полуостров - 3080 м над морското равнище 1. Беше Петровден, именният ден на Учителя.

1 .Веднаж при разговор Учителя казва: „Върхът Мусала е по-висок от 3000 м." Един от присъстващите, учен брат, възразява, че Мусала не надвишава 3000 м надморска височина. При друг разговор в присъствието на същия брат Учителя пак твърди, че Мусала е висок над 3000 м. Същият брат отново опонира. Но наскоро се случва следното: Братът чете в един вестник, че научна група е минала през България и според нейните изследвания връх Мусала е висок 3080 м. Братът се засрамва за своето „знание", отива на Изгрева и се извинява на Учителя.
Случваше се някой брат да вземе думата от устата на Учителя и да започне да „обяснява". Учителя скромно ще го изслушва, после по някакъв начин ще хвърли светлина върху проблема, след което „знаещият" се коригира.

Отпразнувахме именния ден на Учителя на най-високия връх на нашата родина, на Мусала - Божии връх.
Изкачваме се смели, решителни, като опитни алпинисти, а то повечето от нас не са се качвали дори на Витоша. Върхът е още наполовина скрит под снежната си покривка и ние се изкачваме по стръмен снежен склон. Чувстваме се повече от алпинисти, нали сме с Учителя! Носят ни крилата на Любовта!
Имахме хубав слънчев изгрев и след кратък престой се върнахме.
Паметно беше отиването ни през лятото на 1922 г. на връх Мусала.
През лятото на 1923 г. беше незабравимо.
През лятото на 1924 г. беше неописуемо.
През лятото на 1925 г. беше слънчево.
През лятото на 1926 г. беше прекрасно.
През лятото на 1927 г. беше приказно.
През лятото на 1928 г. беше богато.
След събора Учителя продължи лекциите все така вдъхновено, изобилно и неуморно. Казвам продължи, а то все едно, че не бе прекъснал. Прекъсваше понякога, но то бе прекъсване само за отсъстващите. Други в същото време го слушаха с радост и го гледаха с възхищение.
За слушателите дните минават светкавично. В неделя имаме беседа в 10 часа, след това, в сряда, лекция в 5 часа сутринта и в петък в 5 часа сутринта също лекция, но за младежкия окултен клас. Мисълта е толкова интензивна, че ежедневната работа остава само за част от съзнанието, а всичко друго е ангажирано, погълнато от светлата мисъл на Учителя, от животворната му Любов и от диамантената му воля. Учителя е същевремнно и ученик, най-редовният, най-преданият и най-изпълнителният ученик.
Тук са изнесени лекциите на общия окултен клас:
„Акустика на съзнанието", „Без прегради", „Какво са разбрали?" и ред още лекции и беседи е прекрасна мисъл и много, много знания.
Ние слушахме думите на Учителя:
„Всеки човек разполага с ум, сърце, воля, душа и дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива. Има ли тия неща в себе си, той е богат. От усилията, които ще направи за развиване на дарбите и способностите си, зависи неговото бъдеще благо."
„Всички на работа! Кой където е седнал, под него има заровено голямо богатство. Стани, вдигни камъка, на който си седнал, и започни да копаеш. Извади оттам богатството и започни съзнателно да работиш. Във всеки човек е скрито голямо богатство - неговите дарби и способности, които той трябва да разкопава и обработва. Не губете времето си! Всеки на работа! Турете старите методи настрана и приложете новите. Старото учение сте опитали вече. Опитайте новото учение, новите методи и вървете напред!"
И всеки търси, намира, работи и прилага.

*

Учителя още не е събрал своите ученици около себе си. Ето една сестричка пристига болна. Че ако е здрава, тя ще бъде на работа. Кой разрешава на здравите да работят? - Да работят върху себе си, тоест да учат? Но тя пристига болна и остава на Изгрев. Това е Верка. И някои други, като Димитринка, отначало не се чувстваха добре. Но Учителя е велик. От нищото той прави нещо.

*

Колко много иска и моята сестра да остане на Изгрева, но тя е учителка. Затова пък се радва, че може да прилага в своята работа новите методи на Учителя. И има резултат. Може ли Любовта да не роди Любов? Може ли при Любовта да не се родят успехът, обходата, взаимопомощта? Тя се увлича в работа си, а аз й пиша на 25 ноември 1928 г.:
Мила Мариш,
Зная, че не обичаш да прескачаш и да не чуеш неделна беседа. А ето вече две седмици те няма. Защо?
Пращаме ти една топла нощница, кашкавал и други неща. Пращам ти няколко мисли от Учителя.
Сряда. "Всеки човек е предназначен за известна служба в космоса. Значи трябва да намери своя първичен план и да може да се реализира. Когато човек намери своето предназначение, той усеща едно проблясване. Христос нарича това новораждане."
„Учителят трябва да съдейства на ученика, но ученикът трябва да учи."
„Гениалните хора идват да дадат подтик на човечеството. Който дава подтик, той може да се сметне за гениален. А това не значи да напишеш една книга. Един чист живот, чиста мисъл и чувство са дали вече този подтик".
„Ще се стремите към постоянна връзка с Бога. Годината 1929 благоприятства за такава връзка."
Петък. Продължаваме разглеждането на произведенията на Толстой и Юго. „Немислимо е човек да се бори със себе си. Човек трябва да бъде зрител на борбата, която става в него. Ако вземе участие, ще пострада, а ако чака, колкото и да трае тази борба, тя ще свърши в негова полза."
„Всеки трябва да има своята магическа пръчица - вярата в Бога. Когато ви питат вярвате ли, ще казвате: Вярвам във водата, която пия, във въздуха, който дишам, вярвам, че ходя по земята, вярвам в светлината, която осветлява моя път. Но за своята магическа пръчица няма да казваш никому. Това, че дишаме, че пием и ходим, го вярваме еднакво, но всеки го разбира и спазва различно."
Петю беше в неделя шофьор. Много хубаво беше облечен. Много му приличаше новият костюм.
Мама и тати са добре.
Учителя е отлично.
Всички те поздравяваме сърдечно. - Т.


  Летопис на изгрева - Том 1 - Теофана Савова
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ