НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

22 март 1928 г

  Летопис на изгрева - Том 1 - Теофана Савова
Алтернативен линк

22 март 1928 г., 5 часа сутринта

Още е тъмно, а ние поединично и на малки и по-големи групи се отправяме нагоре по шосето. Отиваме на Изгрева. Там ще посрещнем празника. Салонът е празнично приготвен. Хората - празнично настроени.
Учителя говори върху изгревите на слънцето.
„Тази година, каза той, трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и нашите отношения към тези закони.
Какво нещо е привидно разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете например, при яденето храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха среща отверствието на дихателната система и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно движение, това не е правилен път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.
Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настъпва друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След това трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, превърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т. е. части от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: „Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава човекът по един деликатен начин казва: „Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате в каквото искате, да живеете според вашето мнение; ето, вратата е отворена, заповядайте навън!"
Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.
В духовния живот има три пътя, по които човек или неговите енергии вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум или интелигентност, или тъй наречения път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, през които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемете храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.
Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т. е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат от известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот!
Та казвам: В света има три изгрева. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.
Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. То е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се обкръжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота и се весели, не мисли, че идва залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види тази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.
Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т. е. Божествения  изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват: „Залезе слънцето."
Не, те още не са готови да разберат какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като  не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце!" Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.
Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха!" Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50-годишна възраст, ти си дете на ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете на физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по тоя естествен път, ще знаете, че до 7-годишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години вие сте дете на ангелския свят; от 14 до 21 години сте дете на Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21-годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си - Бог е с него.
От 21-годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 до 28-годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли как по-добре да нареди живота си; пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: „Този човек стана материалист." От 28 до 35-годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: „Човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата." Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 до 42-годишна възраст човек се намира във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.
От 42-годишна възраст нагоре човек наново навлиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот продължава от 42 до 48-годишна възраст. От 48 до 55-годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после от 55 до 63годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се повтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобивки на познания.
Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: „Човек трябва да мисли!" Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: „Ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли!" Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една, две рани, този човек започва да мисли. Питам: Струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.
Сега желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено: физическите работи стават с принуждение; духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода.
Знаете ли какво нещо е абсолютна свобода? Господ не обича да вижда своите деца, заляти в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат е вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал.
Вие ще кажете: Буквално ли трябва да се разбира това нещо или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисъла. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схващаш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо. Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова велико разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: „Сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата?" По аналогия на това от невидимия свят ви идват високи гости и тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма е какво да ги гостите. Някога вие искате да ви посетят, а те се отказват.
Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме ония наши приятели от невидимия свят, които са дошли да ни посетят. Под думите „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко дуруго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, вземат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, знаеш какви са неговите очи, уши, знаеш с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво. Същият закон е верен и по отношение на любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви, на баща ви, на братята и сестрите ви и след като постоят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.
Сега вие може би се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънеце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение, да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите е Любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива.
Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят.
Любовта има много форми, чрез които може да се проявява, но кой докъдето е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причината на болестите у хората се дължи на подпушване на чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта. Всички болести в света като ревматизъм, ишиас и ред други, са в резултат на подпушване в чувствата. Дайте ход на Любовта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: „По какъв начин да я пуснем?" По най-правилен начин, но Божествен начин. Ако пуснете Любовта да тече през нас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път. Не пуснем ли Любовта на мине през нас, ще се явят болести, нещастия, които Бог после ще изправи чрез ред страдания. Затова казвам: Дайте ход на Любовта, свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби. Без свобода любовта не може да се проявява. Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно. Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам разумна обмяна на енергиите на Любовта. Питам: Като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмяна на резултати у тях? Като се срещнат двама души и си разменят разумни погледи, това не е любовна обмяна на разумното у тях?
Та казвам: Всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото. Те ще дойдат, но аз не искам да говоря за тях, нито пък вие да се спирате върху тях; не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте като един естествоизпитател и кажете: „Тези неща не са мои, те са останали от някога. Аз зная, че в Божествения свят, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения." Започнете най-първо да проявявате любовта си към най-близките ваши приятели, после разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си.
Вие казвате: „Как да проявим любовта си?" - Наблюдавайте как постъпва слънцето и се старайте да придобиете неговия характер. Питам: Слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгрее сутрин, слънцето започва да раздава навсякъде и на всички, като казва: „Нека дойдат всички, които се нуждаят от мене." Какво мислят хората за него не се интересува, понеже не очаква да му дадат нещо, а само дава. Така се проявява Божественото - дава и заминава. На другия ден, като изгрее, постъпава по същия начин. Слънцето никога не казва: От толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче хората продават, използуват енергията на слънцето. Как? Например дърветата, въглищата съдържат слънчева енергия и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и казвате: „Дай ми от благословението на слънцето." Той ви пита: „Колко ще платите за него?" Ето де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарите: давате 400 или 350 лева за един кубически метър дърва, а 600 - 700 за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това колко души ще могат да се отопляват, ако се наредят около една камина?
Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов и любовта от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, осветляват, отопляват за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава и кюнците на печката няма да се запушват.
Аз желая на всинца ви да няма дим и пушек из стаите ви, стените ви да бъдат чисти, кюнците ви отпушени и горенето в печката да бъде пълно. В бъдеще, когато науката дойде до положението да превръща непълното горене в пълно, без никакъв дим и пепел, животът на хората ще се подобри. Днес всички анормалности в света произтичат от дима. Като наблюдавате човека с неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгря! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате осветление и отопление по методите на слънцето - без дим и без пепел. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената любов да тече свободно през вас. По този начин всички ще бъдете здрави. Днес не може да се помогне на някои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човек, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне. Как може да му се помогне? - Чрез вярата. Тя е велик Божествен закон. Любовта започва е вярата. Началото на Любовта, т. е. първата бримка, с която тя започва, това е вярата. Тя е първата бримка на човешката интелигентност, на човешките разбирания. От вярата вървите към Любовта. Ако искате да прогресирате и в този, и в бъдещия свят, и в живота, трябва да любите.
Сега аз не искам да пресилвам нещата, не казвам, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена. Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знание, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие имате и сила, но силата ви трябва да стане още по-голяма. В Писанието се казва: „Трябва да растем от слава в слава, от сила в сила, от Любов в Любов". Това е велик закон за развитието на Божественото у човека.
Като ви говоря така, вие казвате: „Тия неща са непостижими." Не, тия работи са постижими, но не със средствата и с възможностите, с които вие разполагате.
Например вие не можете да съберете водата на морето в един малък съд. Можете ли да съберете всичката вода от един малък извор в чашата си? - Не можете. Вие вземате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша. Оттук казвам: Нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поставил задачата си научно. Ние сме дошли в света само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и веднъж, и дваж, и сто, и хиляда, и милиони, и безкрайно пъти. Като казвам, че ще опитаме любовта безконечно пъти, вие се плашите. Не се плашете от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита във всичката своя пълнота, във всичката й цялост, както Бог се проявява. Един ден, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувтвува, ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате: „Какво да правя сега, след като свърших своята работа на земята?" Щом сте опитали Любовта във всичките й проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал.
Сега вие седите в къщи и, ако сте жена, казвате: "Много съм скована, мъжът ми ме е вързал." И мъжът казва: „Много съм скован, жената ме е вързала." Казвам: Щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, където искаш, ще извървиш милиони километри. По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелевам ви да бъдете радостни и весели, а не, след като излезете оттук, да изгубите радостта си. Бъдете всякога радостни! Стремете се да придобиете такава радост и такова веселие, които никой да не е в състояние да ви отнеме.

*

След хубавата беседа направихме утринните упражнения на снежната поляна. Бяхме така радостни. Днес е 22 март - първият ден на пролетта!
А вечерта на същият ден - вечеря. Колко е богата вечерята в този ден!
- Защо? - ще запита някой. - Защо вечерята в този ден е по-богата?
Вдигам рамене, не мога да отговоря на този въпрос. Аз виждам хляба по масите по-хубав, плодовете по-хубави, услугите на сестрите и братята - по-топли и по-чистосърдечни .
Хлябът е по-хубав, защото Бог го е погледнал, плодовете са по-хубави, защото Бог ги е погледнал, и хората са по-хубави, защото свише Бог ги е погледнал.
А Учителя, тих, скромен и величествен в своята бяла дреха, седи пред богатата трапеза, отчупва от предложения му хляб и раздава.
- Погледни - ми прошепва моята сестра - колко е хубав, колко е мил, колко е велик! - И добавя със светнали от радост очи: Чрез Учителя говори Христос.


  Летопис на изгрева - Том 1 - Теофана Савова
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ