НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта

  Летопис на изгрева - Том 1 - Теофана Савова
Алтернативен линк

23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта

Тема: „Разлика между математическите вероятности и духовните възможности."
„Разрешението на всеки въпрос седи в причинния свят. В духовния свят има два вида запалки. Една, която веднага изгасва, и друга, която и при най-голямата буря не изгасва. По-добре по-малка свещ, но да не загасва. По-добре верую, което расте и се развива. Животът, знанието могат да се градят само с положителни мисли и чувства.
Трябва жертва. За да те послуша Господ, трябва да Му служиш. Безкрайно трябва да жертвуваш живота.
Човек трябва да има разположението на младата мома. Живот да блика от него.
Временните неща трябва да минат във вечни.
Знанието има за цел да избави човека от страдание.
Който и да е дух, даже божество, влезе ли в материята, изпитва скръб. Да слезе Духът в материята е тъй необходимо, както когато се свърши хлябът, трябва да се купи.
Внимателният, ученият човек, когато даде една чаша вода, тя трябва да бъде чиста като кристал. И всяка мисъл трябва да бъде чиста.
При вас идва един приятел, иска нещо. Не му отказвай, ако можеш, защото и ти искаш от Господа.
Плачй и върви напред. Не се спирай!
В правия път няма значение ляво и дясно. Ще има и вляво, и вдясно, но все е в правия път. Това не е прегрешение, само отклонение. Но все е в правия път.
Всички желания се постигат, но времето се удължава. Ако имаш едно нисше желание, пресади го, но не го изкоренявай. Много е мъчно да се изкоренява желание. Пресади го! Ако не го пресадиш, други ще го пресадят. Пресаждането е придружено също със страдание.
Които от учениците искате да прогресирате, не бързайте. Трябва да уякне човешкият дух."
С удоволствие запяхме новата песен „Имаше человек", която Учителя ни даде на 30 октомври 1927 г., и „Тъги, скърби са богатство" - на 7 декември същата година.

*

Дните се нижат, а Изгрева става все по интересен!
Всеки иска да прекара там свободното си време. Освободи ли се от работа - хайде горе. Излезе ли от лекция - хайде горе. А там нашият общ дом постепенно се устройва. И се устройва с голяма Любов! Братята студенти и ученици с радост станаха майстори. Тук ще почукнат и ето - появи се малка къщичка, там ще почукнат - изникне друга. Които са от провинцията, се приютяват да зимуват в новите домове. А нашите приятели от София си мислят: „Колко ли са щастливи, че живеят там заедно!"
Учителя е все по-често на Изгрева. Той отива на „66", но почти всеки ден е горе и по всичко личи, че вече се установява там. Салонът ни е вече с прозорци, но тук и там още доуреждат, доправят недоправени неща.
Учителя слиза за беседа в града, нощува там и рано сутринта на следващия ден е пак горе. Винаги братя и сестри го придружават. Колко е мила тази картина!
Учителя не е най-високият от тях, нито е най-едрият по фигура, но съвсем естествено изпъква като най-внушителния от тях. Той се отличава от всички и отдалеч привлича погледа. Искам да отида при него и си мисля къде ли е в момента той? - На Изгрева или на „66"? Тръгвам за Изгрева. Учителя е там, но една сестра говори с него.
- Учителю, - запитвам го аз, след като свърши разговора със сестрата - от известно време страдам от една необикновена чувствителност. Щом вървя по пясъчна настилка, чувствам песъчинките през обувките и космите на главата ми се изправят. И много е болезнено. Булевардът, на който живея, е тъкмо такъв и ми е много трудно да минавам по него.
- Употребявате ли чеснов лук? - ме запита Учителя, след като ме изслуша много внимателно. Много е слаба думата „внимателно", за да предаде вниманието на Учителя и неговото изслушване. Аз отговорих:
- Не съм употребявала чеснов лук повече от година.
- Ще вземете по една скилидка, по едно малко парченце чеснов лук сутрин, на обед и вечер. Няма нищо. Ще мине.
Целунах бързо ръка на Учителя и си тръгнах. Взех едно парченце веднага, беше късно следобед, сутринта взех второто и на обяд третото. И се случи следобед да изляза, да мина по пясъчната настилка на булеварда. Не усетих нищо и много скоро забравих болестта.

*

Денят е 16 септември. Посещението на Изгрева е твърде голямо, а настроението е празнично. Палатките трептят по поляните. Навсякъде край тях се виждат мили хора. Едни ще останат още няколко дена, докато започне новата учебна година, други ще стоят, докато се застуди. Всеки ден има гости и от града. Било, за да видят Учителя, било, да си поговорят с някоя сестра или брат. Стенографките са още тук. През целия ден те дешифрират беседите от събора. Преписват ги на пишеща машина, след което ги прочитат на Учителя. Около тяхното жилище е оживено.
Пожелах да поговоря с една от тях. След като се поразходихме, тя се осведоми къде е Учителя в момента и ще може ли да ме приеме.
За пръв път влязох при Учителя, в неговата горна стая. А бях много стеснителна. Придружи ме сестра Савка, една от стенографките, е която бях по-близка. Сестрата сподели е Учителя нашия разговор преди това, каза своето мнение, след което Учителя заговори.
Когато съобщих причината на моето посещение, Учителя искаше да цитира един стих от Евангелието.
Той каза: „И който победи, той..." И по средата поспря, като че ли не знаеше по-нататък стиха, та търси следващата дума. После повтори : „И който победи, той ще".... Докато Учителя търсеше думата, аз избързах и казах: „той ще се облече в бяла дреха".
По усмивката, лека и едва доловима, аз разбрах, че това беше метод на Учителя, за да изкажа самата аз стиха, та да запомня по-ясно това, което той иска да остави в съзнанието ми. Опитах да възстановя целия разговор, като го напиша в специалното си тефтерче, но нищо не се получи. Останаха само прекрасните думи, които ми каза Учителя в стаята си на 16 септември 1927 г.:
„Който победи, той ще се облече в бели дрехи."

*

Животът е непреривен процес за опитване на Божиите блага, приготвени за нас.


  Летопис на изгрева - Том 1 - Теофана Савова
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ