| Алтернативен линк |
УЧЕНИЧКА В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ
Новата 1926 - 1927 учебна година започнахме с нови стремежи, нови импулси и нови задачи за решения. А на ученика се дават задачи! И по какво? Каквито той и не подозира. Но как ученикът ще учи? Как това велико учение ще стане плът и кръв? Как великият Учител ще предаде своето знание? Затова е казано: „Труден е пътят. Да, труден. Във всяко друго време. Но сега, когато Учителя е още тук? Когато ученикът решава своите задачи под непосредствения поглед и голямото съдействие на Великия?*
Започна новата учебна година за всички. Аз съм ученичка на Учителя. Аз съм същевременно и студентка. Колко бледа и безжизнена е мисълта на философите, които изучавам в университета, по отношение на мисълта на Учителя! Но трябва да се учи. Учителя казва: „Как ще разберете Божественото учение, като нямате за основа човешкото." Аз живея през тази година на ул. „20 април" № 20, в дома на брат Тулешков, там, в същата къща, живее и брат Борис Николов със своя по-малък брат Николай. Всички студенти. И всички са изправни във всичко. И в посещаването на лекциите на Учителя и в университета - във външни и вътрешни изпити.*
Все още има хубави цветя из поляната на Изгрева.