Работата на Учителя е строго определена. Учителя държи редовно своите беседи пред слушателите, които все повече се увеличават, урежда живота на обществото, помага на отделни лица. Към тази година се отнася и следния случай: Една сестра внезапно се разболява и то така силно, щото всички близки се изплашват. Сестрата иска помощ от Учителя и той отива. Когато звъни на вратата и слугинята му отваря, тя го поканва и в момента изтичва при сестрата, нейната господарка, и казва съвсем зачудена: „Госпожо, дойде един човек, същински дядо Господ!" Учителя влиза при сестрата и след като се осведомява за болестта, запитва: „Има ли тука цигулка?" Те му донасят цигулка, той я нагласява и почва да свири своя музикален образ - „Благославяй, душе моя, Господа". Сестрата се заслушва в цигулката, душата й запява и тя започва да подвижва ръце, започва да се повдига и докато Учителя завърши свиренето, тя е седнала вече. - „Съвсем съм здрава" - казала тогава, станала, облякла се и с радост голяма и с радостта на своя дом, прислужвала на Учителя. * През лятото на Изгрева става все по-оживено. Все още сме на палатки, но има и малки къщички. Вода си носим от разсадника. Слънцето е храна. Някои сестри престояват по цял ден там и вечер се връщат в София. А дрехите си оставят под някой бор. Та тук мястото е свещено.
