Сестра ми заговори за морето. За Бялото море в Страната на слънцето. Аз слушах, унесено слушах за Страната на слънцето. Изведнъж две силни ръце ме хванаха. Повдигнаха ме високо във въздуха и силно ме тласнаха напред ... В морето. Прохладните му води ме приеха ласкаво и ме поеха. Понесоха ме. Стори ми се, че паднах на очертан път. Нали мнозина преди мене бяха преплували морето? Но как стана това? Попаднах във водовъртеж. С усилие се измъкнах, за да попадна в друг водовъртеж. И вече нямаше пред мен определен път... Въртопи и ями. Водовъртежи ме люшкаха всеки миг. * Отдавна беше минало времето да бъда на срещния бряг. Но никой не гледаше към мене. Не се съмнавяха в изкуството ми да плувам. Пък и морето не беше страшно по определения за плувеца път. А аз се люшках. Като че ли най-дълбоките бездни и водовъртежи бяха решили да премерят силите си с мен. Гладката повърхност? - И тя се развълнува. Във всеки миг вълните се издигаха по-високо и бушуваха по-страшно. Те ставаха по-силни от водовъртежите и аз ве- че не правех усилия да се измъквам из тях. Вълните ме запокитваха, измъкваха ме и си играеха с мен като с перушинка. Оставих се свободно на тях... * Отпочинала, освежена, аз отворих очи. Цветна слънчева поляна ме бе приютила в своя скут. Погледнах морето. Над всеки водовъртеж, над всяка яма и въртоп стоеше страж. * Аз се отказвам да ви описвам хубавите цветя от Страната на слънцето! Отказвам се да ви описвам багрите, строежа, уханието. Те са непонятни за хората... А сега съм отвъд бялото море, в Страната на слънцето. И аз бях между тях. И аз не знаех за вас. Но моята сестра ми разправи. Преплувах бялото море до Страната на слънцето и сега живея сред цветя и багри. Отказвам се да ги описвам, но ви казвам, че има такава страна. Сред най-високите върхове е тя. Най-красивите извори бликат из нейните пазви. Най-красивите цветя покриват Страната на слънцето! * Бури вилнеят над върховете и все по-страшни се извисяват скалите под тях. Но отвъд пак светлее - Страната на слънцето, все по-примамлива, зове те на път. * Разправял ли ви е някой за тази чудна страна? На мене ми е разправял. Разправяше за нея сестра ми. Тя току-що се бе завърнала оттам. Богата! Тя носеше дарове от Страната на слънцето. В дълбочината на погледа й ги виждах, в усмивката, в щедростта на ръцете й. * Страната на слънцето! - казваше сестра ми и поглеждаше високите върхове. И те се стопяваха в нейния поглед. Страната на слънцето! - казваше тя и се усмихваше на скалите. И те изчезваха в нейната усмивка. Страната на слънцето! - казваше тя и издигаше ръце към върховете. И бурите утихваха под нейния зов. *
Страната на слънцето! Страна без високи върхове и скали. Страна без бури и мъгли. Тя бе така достъпна за мене! Моята сестра я направи така достъпна! * Чудни са цветята в Страната на слънцето! - казваше често тя. И цветята разцъфтяваха в нейните устни. Чудно е небето над тази страна! - казваше тя и милиони звезди блясваха в очите й.
