| Алтернативен линк |
1923 г., ИЗГРЕВ
Първите стъпки по неотъпкания път се отправяха към една хубава поляна, оградена от север и запад е още по-хубава борова гора. Снежна на 22 март, а по-късно слънчева и светла, тя ни приюти като в любовен скут, стопли ни и ни даде възможност да откриваме сродните нам души и да им се радваме. На тази поляна ставаха чудни събития. Тук ние можехме да слушаме, да гледаме и да обичаме необикновеното и неземното, което виждахме в лицето на Учителя. Той не идваше всяка сутрин. За да дойде от „Опълченска" 66, минаваше през цяла София. Сам или с други той идваше на Изгрева заради нас, за да притури към радостта ни още радост, към знанието ни още божествено знание, към възхищението ни - ново възхищение.