Алтернативен линк |
ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО
Като студенти живеехме четирима приятели при една хазайка. Стаята ни беше голяма, на първия етаж, а хазайката живееше на втория. Един ден и четиримата имахме изпит, затова станахме рано сутринта и направихме молитва пред портрета на Учителя. След това започнахме да пеем нашите песни, псалми и молитви - така се вдъхновихме, че къщата се разлюля. По едно време хазайката уплашена изтича по стълбите и извика със силен глас: „Какво сте се разпели, не виждате ли, че има земетресение - къщата ще падне!" Ние спряхме да пеем и земетресението спря. Отидохме на изпита и попитахме приятелите си дали тази сутрин са усетили земетресение, те ни се изсмяха. Ние не казахме нищо повече, но разбрахме, че сами сме предизвикали това земетресение с молитвите и песните си. И четиримата си взехме успешно изпита, на другия ден отидохме на беседа. Учителя ни погледна, задържа погледа си към нас и продължи да говори: „Със сърдечните си песни и молитви вие можете чудеса да правите: бури да спрете, земетресения да произведете, всичко, което пожелаете" - и така продължи беседата си, която беше в тоя дух.
Ние разбрахме кой е Учителя. Любовта ни към него ставаше все по-голяма, а вярата ни - все по-силна.