ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Към края на престоя ни в Мърчаево, Учителя ме извика и ми даде дневника Си да го прочета! Аз го прочетох и като му го връщах, казах: „Велики неща сте писали, Учителю! Това ще бъде най-ценната книга!" - „Не, Йорданке, българският народ не я заслужава! Каквото аз казах да направят, те не ме послушаха! Нищо не направиха! Нищо! Сега ще си носят последствията! Затова иди и го изгори!" - „Нима ще изгорите такъв документ?". - попитх аз. - „Рекох, иди го изгори и ми посочи къде сте заровили пепелта му!" После добави: „За Бога, друго дърво за разпятие няма!"

Аз отидох, изгорих дневника и с Темелко щяхме да съберем пепелта и да я запазим! Учителя разбра нашата мисъл и направо ми каза: „Нищо няма да взимаш! Всичко ще сложиш в земята!"

Тогава Темелко изкопа трап, сложихме в земята пепелта и съобщихме мястото на Учителя.

Това е историята на дневника на Учителя.