ВЛАДИКАТА

В Мърчаево идваха много хора при Учителя - и големци, и светски люде, и много братя и сестри. Готвехме за много хора и хубави трапези правехме. Учителя обичаше много тархана. Аз често му приготвях, а сестрите ми помагаха. Братята бяха сковали дълга маса на двора и при хубаво време се хранехме навън.

В Мърчаево до къщата на Темелко Учителя откри два извора. И двата са лековити. Единият от тях пресъхна.

Една сутрин влизам в стаята на Учителя да почистя печката. Той ми казва: „Йорданке, ела да видиш какъв трудолюбив гостенин имах. Цяла нощ работи, докато изкопа тази дупка, за да ме види и да се поразговори с мене. Каза ми, че ме търсил през вековете да се видим. Разбрал, че съм тука. Така внимателно работи, че и една прашинка не падна върху мене. Показа си главата и каза, че е доволен, че ме е видял, и веднага изчезна."

Аз не разбирах смисъла на тези думи и щом излязох от стаята, обадих на Темелко и братята за плъха. Те бързо се качиха на тавана, за да запушат дупката. Учителя чул тупуркането по тавана и ме попита какво правят там. Разказах как съм съобщила за плъха и за дупката, и че братята се качили горе, за да я запушат. Учителя ме погледна сериозно и каза: „Нека веднага да слязат! Той повече няма да дойде! Това знамение да остане за поколенията! Тука ще идват много хора! Нека знаят за срещата ни с владиката, който се всели в плъха!"