СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК

Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по един-два дена. За тази местност Учителя казваше, че има голямо духовно присъствие.

Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два големи бука, където сядаше Учителя и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжава. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си наливахме вода за пиене.

Учителя беше ми подарил един златен пръстен с красив камък и като се вгледаш в него, виждаш чуден пейзаж. Един ден, докато съм прала дрехи на извора, камъкът от пръстена ми паднал във водата, без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка. Умъчнена отивам при Учителя и му казвам за загубения камък. Той се съсредоточи и каза: „Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш."

Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих му новината и тогава ми каза: „Не пери вече с него! Пази го! Това е един светъл дух, вграден в камъка. Това е скъпоценен камък!"

Този подарък от Учителя запазих, а и на вас разказвам историята му.