ЖИТО ЗА ПОСЕВ

Една година разораха мястото от сградите до шосето и трябваше да го засеят с пшеница. Тая нива бе засята от един брат, който по професия беше земеделец и по онова време бе дошъл да се види с Учителя. Той го видя, че разговаря с другите братя пред столовата. Учителя се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има?". - „Ами аз съм земеделец, Учителю." - „Можете ли да сеете?". - „Мога, това ми е професията." - „Тогава, брат, елате да посеете това място!" Учителя го заведе при изораната нива. Там беше поставена една празна кофа и в един чувал имаше малко жито. Учителя посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва!"

Братът взе кофата, напълни я с жито и започна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито, да го разпръсква по изораната нива. Насява братът с тази кофа жито и трите декара изорана нива, без житото да свърши, и като приключи сеенето, в кофата остана една четвърт жито на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха и всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара само с една кофа жито, че и на дъното й да остане!

Та видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди две хиляди години, като нахранил пет хиляди човека с пет хляба и две риби, то и тук, на Изгрева, чудото на умножението Небесно бе направено пред очите ни!

Стана една прекрасна нива! Когато тази нива бе ожъната, запазиха класове от нея и една голяма връзка дълго време стоеше на масата на Учителя в Мърчаево.

(А и братът, който е засял нивата, също имаше запазена цяла стиска класове от нея. Лично той ми го разказа на Рила - добавих аз.)

Ние видяхме как изобилието се изсипваше на Изгрева! Това беше рогът на изобилието от Божието благословение! На обедите на Изгрева понякога идваха много на брой гладни студенти и понякога Учителя ми казваше: „Сипете на момчетата повече храна и не им взимайте пари!"

След време тези студенти завършиха, станаха големи личности, но не забравиха изобилието, което се изсипваше на Изгрева и което не бе укрито от тях. Не забравиха, макар че някои не смееха да го разкажат, за да не си навредят - на постовете, които заемаха! Но ние го знаехме!