СЛЯПОТО ДЕТЕ

Един ден Учителя извикал при себе си Йорданка и й казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима една ножичка и изрязва част от нокътя на палеца си. Подава го на Йорданка и й нарежда: „Вземи това и го сложи в кърпата си, да не го загубиш. Сега ще отидеш в най-бедния квартал." Казва името на улицата и й описва къщата. - „Там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа. На двора има и едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще потриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох, ще кажеш формулата, която ще ти кажа, и след като направиш това, ще се върнеш тука, без да кажеш никому за това." Йорданка взела нокътя, отишла в квартала, много лесно намерила къщата и видяла детето, което седяло пред вратата. Тя отишла при него, потрила очите му с нокътя, казала формулата и от очите му паднали две люспи. В този момент то прогледнало. Кучето лежало на двора, без да лае. Йорданка се обърнала и си тръгнала, без да говори, както и влязла. Като се прибрала, майката заразпитвала детето какво се е случило и то й обяснило, че била дошла някаква жена, която му помогнала да прогледне. Майката започнала да разпитва за тази жена, но никой нищо не могъл да й каже.

Така никой не разбрал как е прогледнало детето, освен Учителя и Йорданка. Учителя забранил да се говори за случилото се.