Един ден брат Георги-китариста попитал Учителя: „Учителю, аз съм висок колкото вас, защо, когато се събираме около вас да ни говорите, ние ви виждаме над нас? Не мога да си обясня как става така, че всички ви виждаме!“ Учителя казал: „Добре, застани до мене, когато говоря.“ Брат Георги застанал до Учителя, след една гимнастика, а другите братя ги наобиколили, както винаги. И изведнъж брат Георги почувствал, че се повдига на същата височина, на която е Учителя. Като свършил разговора, Учителя се обърнал към Георги с думите: „Е, Георги, сега разбра ли, че стана колкото мене висок?“. – „Да, разбрах, ама как стана?“. – попитал той. – „Под нас имаше едно облаче, което ни повдигна, като на трибуна“ – отговорил Учителя.
