Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на
1922 година беше знаменателен в много отношения. Тогава Учителят обяви,
че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин
ръководител е Великият Учител на Вселената. Споменах за обществената
реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени
граждани срещу Учителя. На 19 август, в десет часа сутринта, в местното
читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското
гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички.
Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се
разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на
владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на
диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през
цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани -
спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да
викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов. Но Учителят им каза, че който
иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали
владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не
можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на
беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо
удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото
търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в
палатките на лозето - там, където бе съборът. Освен външните атаки на
Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда -
в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички
изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе
поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но
стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година
преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни
приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев
от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше
казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този
разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите
двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели
главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че
отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново
много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора,
включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си
направите съответния извод:
"Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама
млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха
такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха,
че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма
обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно".
В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше
желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светии и ги
кръстиха "светии Кирил и Методи". Казваха: спасението на България иде
вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един
свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения. Аз боравя с
факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на
тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали. Но
има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва
милосърдие. - "Как?" Казват: "Учителю, имаме това милосърдие". Този
другият приятел, св. Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам:
дълбоко вътре, милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е
въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един
вътрешен изпит, стана разрив между тия "св. св. Кирил и Методи". На тия "св.
св. Кирил и Методи" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили
още. Сега, аз ще ви кажа символически какво разбирам под думата
"женитба". Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно
избираме, дали за Бога или за света да се оженим".
Искам да кажа, че езикът на Учителя към тях бе много строг, но
стенографите много неща пропуснаха и те не бяха отпечатани. А трябваше да
се отпечатат, защото следващите двадесет-тридесет години се сбъднаха
думите на Учителя за тях от частния Му разговор. Тогава те бяха се обявили
за преродените Кирил и Методий, за което Учителят беше казал, че онези
братя са били великани по дух, а тия са обикновени буболечки. Ще цитирам
текст от стр. 270:
"Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам, те
бяха една сила. Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви
познавам от преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в еди-коя си
култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята
им, - сега идете в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз
пъти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излъжете, но аз не се
лъжа. Отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит и ако
издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва на
половината са го издържали. И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те
мислят да минат тъй. Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглени уши,
отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си. Тази
любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора,
братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове,
спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се
примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се
разбират, да се отделят. Какво дойде след това? - Двамата почнаха да
въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света.
Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали!"
Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място."
Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата
приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал
категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през
1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а
те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да
изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и
сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на
Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по
цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха
Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха
мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също
млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на
"хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по
всички линии.
В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към
мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как
ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се
занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за
Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек,
когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и
почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух,
задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на
събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и
почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се
поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми
помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква
друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод,
така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най-
важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение.
Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно
ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех
вилата. Учителят също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му
казах: "Може ли, Учителю, да ви помоля нещо?" Той отговори: "Може".
"Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстю?" Учителят ме изгледа и
каза: "Хубаво". Продължихме да работим заедно и след малко Учителят си
тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли след час ми олекна. И
се издигна една стена между мене и Кръстю. Никой не можа да я пробие
след това. На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с
мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора,
на една група от десет-петнадесет човека. Учудвах се на онези от групата,
как можеха да се подведат от тези двама "хубостници". Но сега, петдесет
години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след
като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат
толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат. Това означава, че те
имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа,
която Учителят нарича "черната". В това няма никакво съмнение, защото в
течение на двадесет и две години много от братята и сестрите опитаха
тяхната мрежа. И само присъствието на Учителя освобождаваше тия
ученици, които се бяха вплели в нея. Но след заминаването на Учителя те
продължиха със същите методи. Това е обект на специално изучаване в
бъдеще. Това го оставяме за вашето поколение.
През онова време имаше един редактор на "Всемирна летопис" - Иван
Толев. Беше ме харесал и започна да се навърта около мен. Той беше женен
и жена му вдигаше полата си, когато минавах покрай нея, за да покаже, че
покрай нея минава една "мърша" и че не иска да се изцапа дългата й пола.
Отидох при Учителя и се оплаках. Учителят ме посъветва да бъда любезна с
него и само толкова, за да не се позволи чрез него да се изявят силите и да
се противопостави на Братството. Той се числеше към Братството и като
съидейник на Учителя. Вероятно някакви външни неща и съображения го
караха да се движи около Братството и Учителя. Но когато не изтърпях и
поисках от Учителя да ме освободи от него, с когото нямах никакви връзки,
Учителят одобрително поклати глава. Аз не можах да издържа на задачата,
дадена ми от Него - да бъда любезна с Толев. На следващия ден той се обяви
срещу Учителя, напусна Братството и стана най-голям враг на Учителя. Беше
жестоко да се гледа как той стана проводник на чужди сили, които бълваха
огън и жупел срещу Учителя. Аз стоях като зашеметена. Учителят се
приближи към мен и ми каза: "От утре ще. ходиш на екскурзии на Витоша с
двама братя - Борис и Жорж". Това бяха Борис Николов и Георги Радев. И аз
започнах да ходя с тях на екскурзии на Витоша, а те ми кавалерстваха и се
държаха като джентълмени. Тези двама, всеки един от тях живееше в свой
собствен свят, те вървяха заедно, говореха за обикновени неща, но
съзнанията им бяха свободни. Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в
своя си собствен свят. На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и
разсеяни и отначало това ме забавляваше. По-късно, аз поех командуването
кой какво да слага в раницата и кой какво да носи, за да не се повтарят
нещата или да се окаже, че нямаме хляб. В този период аз бях много
обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с
тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и
отвън.
Изминавахме един и същ път ежеседмично. И веднъж, на една
поредна екскурзия на Витоша, ни срещна Кръстю Христов. Като ни видя,
засмя се целият, стана лигав, започна да ме ухажва по такъв начин, че да
видят Борис и Жорж, че с мене е имал някаква връзка много отдавна и че
сега, ако иска, може да я възстанови. Аз така остро реагирах срещу него -
срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме
изгледаха отгоре с изненада. После споделиха, че изобщо не са очаквали, че
съм такава - да режа нещата направо. Аз бях доволна от това. Тръгнах си
настрана. Връщам се към София, вървя първа и слизам надолу по пътеката,
на петнадесет метра зад мен върви Кръстю, а зад него - Борис и Жорж. Аз
съм ядосана, срязала съм го, вървя сама. Кръстю върви след мене и започва
да прави разни фигури с ръцете си и заклинания зад гърба ми. Това го
виждат Борис и Жорж и го чуват, понеже вървят на десет метра след него.
Аз усещам, че има нещо зад мене, усещам как някой иска да ми хвърли
мрежа върху главата - от оная, от която Учителят ме освободи в Търново.
Почнах да се моля на Учителя. Дочух глас в себе си: "Отстрани се от
пътеката!". И аз минах две крачки встрани, и се скрих в гъсталаците. Той,
Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет-
тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми
разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не
стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят
между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно
певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по-
нататък.
Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и
започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и
се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на
чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя
Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се
изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я
беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред
Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното
място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш!" Като
видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля!" Той кимна с
глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които
заемаме около Него. А знаете ли, че местата на учениците около Учителя
бяха строго определени от Него и само Той можеше да ги променя? И понеже
между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че Кръстю е нейна
задача, а не моя. Аз моята задача с Кръстю съм си я разрешила
благодарение на Учителя. Отивам веднъж при Учителя и чувам как Той хока и
се караше със силен глас на Савка. Застанала съм на прага, вратата е
отворена, а аз слушам и виждам какво става в стаята на Учителя. Не мога да
се повърна, а стоя и слушам, и гледам. Учителят й се караше за Кръстю - че
се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той, Кръстю, е еди-какъв си -
не смея да цитирам думите на Учителя. А Савка само охкаше и ахкаше и
викаше от болки в защитата си. Аз стоя на прага, слушам и гледам. Учителят
ме вижда, че съм тук и продължава още по-силно да вика. А Савка също така
вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в
клопка животно, към което е протегната вила да бъде унищожено. Савка
вика и в нея нещо се противопоставя - да не би да се изтръгне от нея нещо,
на което тя държи. Онова нещо в нея, се е вкопчило и не иска да излезе от
нея. Учителят продължава да вика. Накрая Савка изкрещя със силен глас,
това, което беше у нея, това, което държеше у себе си, се изскубна, изтръгна
се, излетя като вихър от нея, мина през отворения прозорец на Учителя и
излезе навън в пространството. Савка се свлече на земята. Учителят стои до
нея, гледа я, обърна се към мен и ми каза: "Повдигни я и я сложи на кревата!
Онзи кърлеж така се бе впил в нея, че докато го изтръгна заедно с пипалата
му, зор видяхме. Ама и Савка зор видя". Учителят зави Савка с едно одеало и
ние с Него излязохме навън. И после Савка се отдалечи от Кръстю. Тогава си
спомних онова изказване на събора в Търново, когато Учителят бе казал, че
по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото те двамата да влезнат
в Школата, докато не си издържат изпита.
Е, какво смятате вие? Този приятел издържа ли си изпита с мен, със
Савка и с още много други? А за другите изпити можете да се разходите по
"Изгрева" и да разпитате този-онзи. Има още живи хора, които много добре
знаят и помнят как той се подвизаваше.
Тези уводни думи, които аз изложих, са необходими, за да може да
разберете, как се развиха събитията по издаването песните на Учителя,
защото Кръстю Христов също се намеси, не пряко, а косвено - чрез певицата
Лиляна Табакова. Сега е вече време да преминем на следващия разказ, след
като се запознахте с рибарската мрежа на Кръстю Христов. Ще попитате,
как са възможни в Школата на Великия Учител такива неща? Щом ги има, те
са допуснати - от една страна за обучение, а от друга страна Черната ложа
имаше свои представители на "Изгрева" и като посланици на тази ложа те
имаха дипломатически имунитет. Затова те съществуваха. Не Учителят ги бе
допуснал, а ние с нашето несъвършенство и с нашите човешки слабости
допуснахме тези сили първо да влезнат в нас, а те много лесно се
проектираха чрез нас към останалите. И Учителят търпеше всйчко това и
помагаше на всеки, който търсеше помощта Му - освобождаваше душите ни,
за да бъдат свободни за Словото, което Той даваше. Словото на Учителя
може да влезне в чист човек, защото има отношение към чистотата у човека,
защото само човешката душа живее в свят на чистота и само в тази чистота
Словото на Учителя може да пребъдва.
