ПЪРВА МАКСИМА НА СВОБОДАТА

Ако се движим в орбитата на една личност,

на едно общество, на един народ,

ние ще бъдем роби на условията и

ще се товарим с техните противоречия и Карма[1].

Ако живеем за Цялото, за Универсалния живот,

тогава ще бъдем съзнателни и разумни съучастници

в творческите процеси на Битието.

За да придобие вътрешна свобода за осъществяване на тази максима, съзнанието трябва да премине през три посвещения, за да се освободи от клопките на личността, съмнението и догмите.

По време на Първото посвещение човекът, в своите етични и морални концепции, трябва да преодолее рамките на малкия си личен свят, който е временен и да заживее със своята индивидуалност[2], която е вечна. Затова Мъдрецът казва:

„За да може човекът да бъде свободен,
той трябва да е готов в даден момент да направи всичко,
което изисква Великото Космично Начало,
за което е необходимо всички ние да се смирим."

Човек трябва да е в синхрон с пулса на Живота за Цялото. Това може да се реализира само тогава, когато той заживее със своята индивидуалност, която е в непосредствена връзка е Космичния Принцип.

При Второто посвещение умът се измъква от мъглите на съмнението, което произтича от ограничения свят на сетивните възприятия и на конкретната мисъл. Това означава, че човек трябва да събуди в себе си висшата причинна мисъл, която е единственото средство за проникване в метапсихичните светове. Последните осветляват и изясняват процесите на живота, не само като закономерност и целесъобразност, но и като висша корелация между минало, настояще и бъдеще[3].

През време на Третото посвещение, човекът ще преодолее всички догми и канони, всички външни религиозни обреди и ритуали, които спират възторжения полет на човешкото сърце към светлите хоризонти на възродената човешка душа.

При това посвещение човек ще се издигне над обществените предразсъдъци и условности, които действат по пътя на насилието. Учителят е категоричен по този въпрос:

„Всички същества и народи са отговорни

за своите действия пред Космичното Начало.

В света има една обща власт,

една правова Държава, която казва:

Всяка разумна власт е дадена от Космичното Начало.

То наблюдава внимателно тази власт

и държи отговорни всички нейни служители.

Космичното Начало изисква

всички същества да бъдат свободни като Него.

И ако страдаме, ако се чувстваме наказани,

то е резултат от нашето невежество,

от невъзприемане на това,

което произтича от Висшото Космично Начало.

То държи хората да се обичат,

да ходят е Пътя на Истината и да бъдат свободни.

В Космичния свят не съществуват националности,

а има само граждани, служители и избраници.

Няма да остане нито един народ в света,

който да не знае, че съществува една правова Държава,

в която живеят интелигентни и разумни хора,

които мислят различно от сегашните „културни хора".

Чрез тези три посвещения човешката душа трябва да се възроди, да излезе от света на Старозаветните, Новозаветните и Праведните, за да навлезе в безкрайния Път на Ученика.

Учителят желае човек да се завърне в своята първична космична чистота. Той определя:

„Насилието се отнася към Старозаветния свят на тъмнината.

Правото има отношение към Новозаветната епоха,

към културата на съблазните.

Справедливостта се отнася към света на Праведните,

т е. към сегашната епоха.

Любовта е свързана с Пътя на Ученика,

със светогледа на човека от Новата епоха."

„При Любовта човек служи на Доброто,

без да бъде насилван от някакъв закон.

Той помага, работи за издигане на всички

и сътрудничи в делото па Сътворението."

-------
[1] Карма ( инд.) - детерминизъм между причини и последствия.

[2] Съдържанието на понятията личност и индивидуалност ще разгледаме в следващите глави (част II, гл.З).

[3] В органичната природа съществува вътрешна и външна връзка между клетките, органите и системите на даден организъм. В биологията това е изразено чрез закона за корелацията, т.е. промените, които настъпват в даден орган, рефлектират върху другите органи. Тази корелация съществува и в целокупния живот, който включва минало, настояще и бъдеще.