Алтернативен линк |
След тези кратки уточнения ще потърсим светлината на Учителя по
ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА
В цялостната духовно-културна история на човечеството не съществува по-възвишена идея в социално отношение от идеята за Свободата. От най-дълбока древност е поставян въпросът за тази велика идея. Писани са много книги, както в областта на философията, така и в тази на социологията, а поетите и писателите са посветили на тази тема много стихове, поеми и легенди. Свободата е най-възвишеният извор на вдъхновение за творчество във всички области на човешкия гений. Заради нея героите жертват дори и физическия си живот.
И в наши дни този проблем се поставя на дневен ред с особена острота: войната, установила се като нещо постоянно на нашата планета, носи несправедливост и подтиснатите народи се стремят към свобода. Борбата за национална независимост, за социално освобождение, е в своя разгар. Цели раси и народи са па крак и не само с перо, но и с огън и меч търсят разрешение на този велик проблем. Въпреки тези гигантски и драматични периметри на действие, смисълът на понятието свобода остава неизяснен в пълнота.
Затова търсим мнението на Учителя по този кардинален въпрос. Той характеризира тази идея по следния начин:
„Свободата има три отношения към човека:
физическо, умствено и духовно или космическо.
Ето защо, когато говорим за Свобода,
трябва да знаем за коя Свобода става въпрос.
Всички съвременни хора и народи воюват за свободата,
но това засяга единствено физическата
и гражданската страна на въпроса.
Тази свобода не може да ни бъде идеал и смисъл в живота.
Това е само предговор към онази висша Свобода,
към която душата се стреми.
Коя душа не се е борила за свобода,
без при това да бъде свободна?
Ако тази свобода е действително истинска,
то защо досега не е постигната,
след като от памти века човек е воювал?
Един народ е освобождавал друг;
мъже са освобождавали жени;
жени са освобождавали мъже...
Кой не е воювал, но въпреки това хората не са свободни.
Защото всичко това има отношение към физическия свят.
Дойдем ли до умствения свят,
и там всеки се стреми към Свобода
и иска да наложи своите възгледи на другите.
Свободен трябва да бъде човек...
Като говоря за Свобода, разбирам най-висшето у човека.
Само разумният човек може да бъде свободен".
„И така, Свободата е необходима за растежа
на онзи висш идеал, към който човек се стреми.
Имате смътни копнежи към Първата Причина и казвате:
„Искам да постигна, да реализирам нещо в този свят". [1]
Разглеждайки проблема за Свободата в тази обилна светлина, ние излизаме извън кръга на споровете между идеализма и материализма, извън сферата на детерминизма и индетерминизма на човешката воля, която е непосредствено свързана с човешкото съзнание, ангажирано е тази идея. Ще пристъпим непосредствено към проблема на Свободата, която е непосредствено свързана с Първата Причина. С тази цел изнасяме
--------------------
[1] „Двата природни метода", Неделни беседи „ Сила и живот", VI серия, бес. „Ще ви направи свободни".