Потънала в собствената си мъка, с наведена глава крачех на-пред-назад по циментовата площадка пред стълбата на Учителя. Исках Учителя да слезе и да ми каже, че този въпрос ще бъде добре уреден. Но той не идваше.
Слънцето беше залязло. Птичките престанаха да пеят и задрямаха в своите гнезда. Цветята в градината затвориха цветните си чашчици и заспаха, сънувайки слънцето. Само моето сърце не можеше да се успокои. Единствената ми надежда бе Учителя. Погледнах нагоре към осветения му прозорец и мислех: Учителя разрешава най-правилно всички проблеми. Той е моят спасителен бряг ...
Мина час, може би и два. Без да държа сметка, че Учителя може да възприема моите мисли, аз продължавах да разговарям мислено с него, марширувайки пред стълбата, която водеше към неговата спалня.
Най-после вратата се отвори. Дървените стъпала изскърцаха и Учителя, много сериозен, застана пред мене. Аз го погледнах плахо поради дързостта си да го безпокоя в такъв късен час. И преди да отворя уста, той строго ми каза:
- Слушай какво ще ти кажа, ти няма да се ожениш за Д.!
- Но, Учителю, защо? Във вашите беседи Вие казвате, че когато някой обича някого достатъчно дълго, той също го заобиква.
- Аз ти казвам: твоята задача по отношение на Д. беше да му възвърнеш вярата в жената, след жестоката изневяра, която беше изживял. И ти стори това. Ти издигна образа на жената в неговите очи. От тази обич нищо не си изгубила, само и двамата спечелихте. Ти го обичаш, и той те обича, но това не значи, че непременно трябва да се ожените.
- Но, Учителю, защо? Аз го обичам и искам да бъда постоянно с него.
- Ако настояваш, може да успееш, но въпросът ще бъде уреден по човешки. Слушай да ти кажа: Обичта е едно нещо, а женитбата - съвсем друго нещо. На Земята ти имаш кармична връзка само със своя баща. Ако желаеш да бъдеш ученичка, не си създавай нови връзки и нови карми. Една женитба обвързва, усложнява, спъва свободата на човешката душа. Понякога хората се женят, за да се разплатят. Такава женитба е на мястото си. Тя е в пътя на тези души за развързване. Но най-често хората се женят по силата на своите чувства, по сметка, за материални облаги, или по амбиция. Тогава и двамата, и децата теглят и носят последствията. Та сега и на тебе казвам: обичай, без да се обвързваш, и един ден ще бъдеш благодарна.
Слушах и гледах Учителя, но чувствата заглушаваха разума ми и не можех да мисля трезво.
- Всяко преживяване е един урок. Ти ще разбереш по-късно. Храни гладния, а не сития. Това е достатъчно ...
„Това е достатъчно" - отекнаха думите в мен.
Учителя се качи по стълбите обратно към стаята си. Отидох си замислена.
Минаха години. Продължавах да обичам и да страдам за Д. Бях негова духовна приятелка, „моят талисман", както той ме наричаше. Той не споделяше моите вярвания и моя начин на живот, но въпреки това с часове разговаряхме и винаги имаше какво да си кажем.
Често, когато разговарях с Учителя, той ме запитваше за Д. Тогава му разказвах подробно как той ме е погледнал, какво съм му казала и т.н. Учителя ме слушаше с внимание и понякога се смееше весело на наивните ми разкази. Това, че той ме питаше за Д., много ме радваше и аз споделях с него всичко преживяно.
През декември на 1944 г. Учителя премина отвъд. Оттогава никой вече не ме питаше за Д. Минаха години и аз започнах да се моля на Учителя, да престана да мисля за Д. Бях разбрала, че храня човек, който е преситен. Бях научила, че си има интимна приятелка. Получих помощта отгоре и престанах да виждам Д. и да мисля за него.
Две-три години по-късно го срещнах на улицата.
- Защо престана да ме обичаш? - попита ме той развълнуван.
- Това е достатъчно - отговорих тихо, с думите, които Учителя ми беше казал преди доста години. Сбогувахме се и всеки тръгна в противоположна посока. Противоположен бе и начинът на нашия живот.
Вървейки надолу по улицата, сърцето ми се изпълни с благодарност за това, че бях останала свободна.
