* Лошото е, когато трябва да дам, пък искам да взема. Когато трябва да давам - нека дам без друга мисъл. И след като съм дал, ще дойде все нещо, което трябва да взема. Това е закон.
* Страхувате се от това, което ще мисли светът за вас. Не искате да знаете какво мисли Господ за вас, но се спирате и спъвате от това, което хората мислят за вас.
* Когато слънце грее - да не спите. Когато Господ говори - да не спите. Когато Учителят говори - да не спите. Причините, които ви заставят да спите, са вън от вас. Има около вас ред същества, които ви отвличат вниманието, за да вземат нещо от вас. Гневът, омразата, съмнението, недоверието - това са все отклонения от правия път, за да ви оберат.
* Когато човешката мисъл се претоварва, тя се изкривява. Щом се намали надеждата у човека, идват болести. Щом се намали вярата, идват други болести. Щом се намали любовта, идват най-лошите болести. Когато ги усилите, болестите ще си отидат.
* Идеята за частната собственост може да задуши човека. Умът, сърцето, душата и духът са притежание и нищо друго.
* Един от големите недъзи на хората е, че се занимават с чуждите погрешки. Това е опасен път, но да не виждате погрешките също е опасно.
Хората виждат погрешките на другите и ги обвиняват, а когато самите те грешат, мълчат или отричат вината си. Ако си сгрешил, признай грешката си.
* Човек, който търси похвалата от хората, не знае абсолютно нищо.
* Бедни сте - страдате. Болни сте - страдате. Нямате жилище - страдате. Според мен, ако нямате ум и разум, тогава трябва да страдате. Ако нямате ръце, крака, уши, нос, очи - тогава трябва да страдате. Ушите, главата, стомахът, дробовете ви са намясто, всичко имате, но при това сте недоволни, защото нямате представа за неоценимите богатства, които са вложени във вас.
* Хората не могат да изправят погрешките си, защото се страхуват от обкръжаващите ги - да не би те да разберат, че са сгрешили. Важното е човек да изправи погрешката си, а не да я прикрива. Всяка изправена погрешка внася нещо ново, добро, красиво в характера на човека.
* Съвременната култура страда от излишък. Тя има консерви, брашна, риби и тенекии... Всичко това е излишък, за който бялата раса ще плати скъпо. Консервираната храна е бич за човечеството. В Природата не се позволяват никакви консерви.
* Често се обиждате, защото не мислите. Казал ви някой нещо. Човек трябва да бъде толкова умен, че да не се огорчава никога.
* Има едно състояние, което вие не съзнавате - то е, че само вземате. Искате само доброто, а нищо не давате. При това положение злото се явява като процес, който да отнеме това, което вземате.
* Някой се безпокои, че е на ръст малък, друг - че е висок, трети - че е дебеличък, четвърти - че е сух, и т.н. За какво ли не се безпокои човек! Като се постави доброто за основа, всичките безпокойства ще изчезнат.
* По-голяма сила ще придобиете, ако не предприемете опити (самоцелни). Има такива неща, които ще е по-добре да не опитвате.
* Ние бихме били нещастни, ако се реализират всичките ни желания.
* Светлината влиза чрез милионите пори в организма, тя ги прониква и оживява тялото. Човек диша през порите. Диша и чрез своето сърце - така се възприема Божествената топлина. Ако не я възприеме, става засичане в живота. Ако човек няма сила, няма да има прилежание. Ако е лишен от светлина, от топлина и от сила, ще има три засечки. Засечка има в светлината - не виждаш. Засечка има в топлината - малко топлина имаш, замръзваш, ставаш инертен, всичко ти е безразлично. Засечка има в силата - нямаш воля, не ти се прави нищо. Отчаяние, безволие, мрак те обземат.
* Всяко същество, което иска да придобие нещо (материално), има възможност вече да греши.
* Човек, който може да загуби свободата си, не е умен. Човек, който може да загуби ума си, парите си, уважението на хората, не е умен.
* Щом пожелаеш нещо, ти си обвързан. Щом отхвърлиш едно желание, ти си свободен.
Има желания, които не трябва да се постигат.
* Вие много здраво се държите за всички отживели работи: панихиди, помени, стари вярвания, стари идоли, жени, къщи. Не можах да ви измъкна от суеверията, от пелените ви, от старите възгледи. С девет чифта биволи човек не може да ви измъкне от блатото, в което сте затънали. Има неща, които трябва да оставите завинаги в гардероба и да се облечете с нови дрехи, необикновени, красиви, светли, празнични.
* Който живее разкошно на Земята и тъне в удоволствия, той изцяло разпилява своята духовна енергия.
* От страха и тщеславието не търсете никакъв съвет.
* Всеки, който прави погрешки, ги прави от незнание. Ако знае какви ще бъдат резултатите, няма да ги прави.
* Хората искат, като умрат, да им се извае лицето от камък и да го сложат на видно място, а не знаят, че с това се излагат на едно вековно страдание. Ето едно велико заблуждение, защото безсмъртието и достойнството са в други неща, а не в бюстовете. Каменният бюст е една спънка за човека, когото обществото иска да обезсмърти. Природата не обича да се фотографират нейните образи, особено пък “за вечни времена”. Човек се изменя и не може да има един и същ образ винаги.
* Вие не цените времето - нито своето, нито чуждото. Какво е една секунда? В една секунда ти можеш да станеш човек. В една секунда, ако бодърствуваш, може да схванеш една идея.
* Който е страхлив, който се съмнява, който мрази, който мисли зле за другите, не може по никакъв начин да постигне това, което желае.
* Материализмът няма да даде нищо на света. Когато една култура загуби своя идеализъм и стане материалистична, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение или една религия станат материалистични и изгубят своя идеализъм, те са осъдени на смърт.
* И хваленето, и хуленето са зло. Не хвали доброто и не кори злото. Глух за укорите и похвалите - това е мъдрото.
* Глупавият човек не може да бъде смирен.
* Не търсете своето право. От кого ще го търсите? От Пилат ли?
* Колкото по-често се вслушвате в обещанията и ласкателствата на хората, толкова по-често ще се подхлъзвате.
* Единственото нещо, което спъва сегашната раса, е голямата лакомия във всяко отношение.
* Нашите погрешки са поука за напредналите същества. Всяка наша погрешка е възможност за тях да направят от нея нещо хубаво.
* Роптаеш против живота, против света. Но ти какво си дал на света? Може ли да каже някой: “Аз това съм дал безкористно, без да ми се плати. С любов и от любов. За Бога работих.”
* В невежеството не може да има блаженство.
* Човек, който е мързелив и не работи, всякога е изложен на несрети в живота. На мързеливия и на глупавия всички са виновни, всеки строй не е хубав за тях. А има и такива, които чакат Господ да им оправи работите. Хората трябва сами да си оправят работите, а не да чакат нов строй, или Господа, или друго прераждане. Когато Господ дойде при вас, работите ви трябва да са оправени, за да има какво друго да ви даде.
* Виждал съм хора, у които духът живее, как са останали такива, каквито са били по-рано: сприхави, гневливи, кисели, недоволни. Духът, като дойде в стиснатия, в сприхавия, в щедрия, не го променя, а дава условия, изпитва човека какъв е. Всеки остава такъв, какъвто е. Трябва да работи над себе си непрестанно, за да се измени. Ще се измени, ако иска. Изменението е абсолютно свободен процес.
