НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Издателство Бяло Братство

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ

  Астрология - Влад Пашов (1902- 1974)
Алтернативен линк

8.

УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ



Както във всички учения на астрологията, така и в учението за аспектите е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани от днешното човечество. Съвременната астрология, която се води отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва с методите на статистиката, няма ясна представа какво представляват аспектите. От чисто външно, механично гледище въпросът е ясен - аспектите, това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които, гледани от Земята, в даден момент се намират на определено положение по еклиптиката.

Както знаем, всички планети се движат по елипси - кои по-близо, кои по-далеч от окръжността, в един от фокусите на които се намира Слънцето.

От Земята ние не виждаме, че всички те се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така и имат различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които представят планетните орбити, и да предположим, че в един определен момент всички планети се намират на една линия. Вследствие на различната скорост, която имат, в следващия момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение - ще се разместят. Вследствие на различните скорости, с които се движат, те стигат до различни ъглови отношения, които в астрологията се наричат аспекти. Те ни предават доброто или лошото влияние на планетата в зависимост от нейното естество и аспекти.

Ето средните скорости на дневното движение на планетите, които обуславят проявлението на аспектите:

Луната - 12° - 13°30'

Меркурий - 1°20’

Венера - 1°15'

Слънцето - 0°59'8"

Марс - 0°38'

Юпитер - 0°4’59"

Сатурн - 0°3'49"

Уран - 0°3'

Нептун - 0°1'40"

Плутон - 0°1'30"

Ето и циклите на планетите, тоест времето, за което правят една обиколка около Слънцето, пресметната в земни дни:

1. Земята - 365 дни.

2. Луната - 28 дни.

3. Меркурий - 88 дни.

4. Венера - 225 дни.

5. Марс - 687 дни.

6. Юпитер - 4333 или приблизително 12 г.

7. Сатурн - 10759 дни или 29,5 г.

8. Уран - 30660 дни или 84 г.

9. Нептун - 60225 дни или 165 г.

10. Плутон - 250 г.

11. Възходящият лунен възел - 6793"39'

Възходящият лунен възел остава назад по еклиптиката (или по орбитата) за 1 ден по 3", за 1 месец - 1 градус 35', за 1 година - 19 градуса 20'. Низходящият лунен възел се намира точно в срещуположния градус.

За астрономическата практика е важно да се знае за всеки даден момент на кой градус от еклиптиката се намира известна планета или, както се изразяват научно, да е ясна геоцентричната дължина на планетата, което вече определя в кой зодиакален знак се намира. Тези геоцентрични дължини или положения на планетите по еклиптиката са дадени в специално пригодените за това таблици. Най-точни и най-пълни в това отношение са английските таблици Astronomical Ephemeris of the planets places (астрономически ефемериди за планетните положения) от Рафаел, които се издават всяка година.

В тях са дадени положенията на планетите по еклиптиката за всеки ден по обяд, гринуичко време, с деклинациите - отклонение на север или на юг от еклиптиката, което е необходимо за намиране на паралелите; дадени са също така по-важните аспекти между планетите.

Има и ред други таблици, с които ще се запознаем, когато започнем да работим с тях. Накрая са дадени и три таблици - за домовете за Лондон, който се намира на 51°32' северна ширина, за Ливърпул, който се намира на 53°25' северна ширина, и за Ню Йорк - на 40°43' северна ширина. Понеже и ние в България се намираме на почти същата северна ширина, си служим с тази таблица за изчисляване положението на знаците в хороскопа.

Във Франция се издават подобни таблици от Пол Фламбарт, но в тях са дадени само положенията на планетите. Приема се за център Земята и ъгълът, който образуват две планети, се измерва с дъгата от еклиптиката, която те заключват помежду си. Не всички ъглови отношения между планетите са аспекти. Аспектите са строго определени ъглови отношения, чието влияние се простира в известни граници, наречени орбиси. Това ме навежда на мисълта, че планетните аспекти крият в себе си нещо по-дълбоко от това, което обикновено се схваща. Разбира се, аспектите си имат и своето механично обяснение, но то е от второстепенно значение. За нас е важно какво представя същността на аспекта. От дълбоко езотерично гледище аспектите са и врати за проявата на известен род космични енергии в живота.

Но да се върнем към техническата страна на въпроса, с който трябва да се запознаем. Казах, че аспектите са строго определени ъглови отношения, които влияят в известни граници, наречени орбиси. Всеки аспект си има определен орбис, който е различен за различните планети. За големината на орбисите астролозите нямат единно мнение. Аспектите биват образуващи се и разрушаващи (разпадащи) се. Образуващите се аспекти са по-силни, а разрушаващите - по-слаби. Също така аспектите се разделят на добри и лоши. Силата им е в зависимост от това в кой знак се намират. Ако две планети образуват примерно един аспект, когато се намират в знаците, които управляват, или пък в знаците на тяхната екзалтация - този аспект, добър или лош, ще бъде по-силен от друг аспект, който същите планети биха образували, но вече в знаците на тяхното падение или заточение. Така че силата на аспекта зависи преди всичко от знаците, в които се образува, след това от естеството на образуващите го планети. Така един квадрат между Юпитер и Венера ще бъде много по-слаб от един квадрат между Марс и Сатурн. А в какво направление ще се прояви аспектът ще зависи от домовете, в които се намират планетите. Също така силата на аспектите зависи и от домовете, от които изхождат. Аспектите на Слънцето, Луната, Юпитер и Венера, изхождащи от ъгловите домове (1, 4, 7 и 10), и планетите на Асцендента и зенита (МС) дават основния тон на хороскопа. Но това е общо казано. Основният тон на хороскопа се определя от най-силната планета в хороскопа или още от онзи дом и знак, в който се намират най-много планети - при това силни. На този въпрос ще се върнем по-късно.

Един аспект, образуван от неподвижни знаци, носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда от кардинални или подвижни. Либра казва, че един квадрат например, изхождащ от неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей), може да изразява недостатъци, които в едно прераждане е трудно да се превъзмогнат. Докато една квадратура от подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) показва лош навик, от който човек може да се освободи. Аспектите, които се образуват във външните граници на орбисиге, са по-слаби, но те могат да се засилят чрез други аспекти, които поотделно образуват двете планети.

Когато две планети са взаимно разположени, тоест всяка се намира в знака, повлиян от другата, те действат като съвпад. Това е общо положение, което има своите тънкости и специфични положения, върху които няма да се спирам.

Ъгловите отношения между планетите, които наричаме аспекти, са следните:

Съвпад Публикувано изображение, който има орбис 0-5 градуса между планетите, а между Слънцето и Луната орбисът е до 12°. Между Слънцето и Луната, от една страна, и планетите от друга, орбисът е 10°. Следователно съвпадът е аспект, който се образува между две или повече планети, когато са близко една до друга - било в един и същ знак или в съседни знаци. Някои астролози поддържат, че съвпадът в един и същи знак е по-силен от съвпада, който се образува в два съседни знака. Съвпадът е добър, когато е между Слънцето и Луната, а също между Луната, Слънцето и добрите планети - Юпитер, Венера, Меркурий. Лош е между злотворните планети - Марс, Сатурн, Уран. Съвпадът на злотворните планети с добротворните - Юпитер и Венера, и със Слънцето и Луната, е по средата между добрите и лошите в зависимост от това коя от образуващите го планети е по-силна по знак и по собствено достойнство. Съвпадът е един от най-силните аспекти.

Паралелът Публикувано изображение е аспект, който се образува между две или повече планети, които имат еднаква деклинация или отклонение. Тези отклонения са дадени в ефемеридите на Рафаел в областта ни за Слънцето и Луната за всеки ден, а за планетите - за всеки три дни. Безразлично е дали отклонението е северно, което в таблиците е отбелязано с N (Nord-север) или южно, което е отбелязано с S (Sud-юг). Например една планета с 2°30' северно отклонение ще бъде в паралел с друга планета, която има от 2-3°30' северно или южно отклонение. Орбисът на паралела е от 1 до 11/2 градуса. И паралелът също като съвпада е добър или лош в зависимост от планетите, които го образуват. Така паралелът между Слънцето, Луната и добротворните планети Юпитер и Венера и Меркурий е добър, а паралелът между злотворните планети - Марс, Сатурн и Уран, е лош; а паралелът между добротворните и злотворните планети е - като съвпада - добър или лош в зависимост от това коя планета е по-силна - добрата или лошата. За да познаем кога две планети са в аспект паралел, достатьчно е да видим в таблиците деклинациите им. Щом имат еднакви деклинации, като се вземе предвид и орбисът 1-11/2 градуса, те са в паралел. Той също така е силен, но все пак по-слаб от съвпада.

Полусекстил Публикувано изображение. Този аспект е 30° и има орбис 2°, следователно има сила и стойност от 28 до 32 градуса. Той е добър между всички планети, но е слаб аспект. За да бъдат в полусекстил две планети, трябва да се намират в два съседни знака. Може да имаме полусекстил и тогава, когато една планета е в първия градус на един знак, а другата е в последния. Например на 18.11.1940 г. Юпитер се намира на 3°37' от знака Овен, а Луната се намира на 5° от знака Телец - от 3°37' от Овен до 5° Телец имаме 31°23'. Значи с 1°23' превишава точния аспект, но понеже орбисът му е 2°, то имаме аспект. Ако Луната беше на 3°37' от Телеца, аспектът щеше да бъде точен. В случая имаме един разрушаващ се полусекстил. Когато две планети се отдалечават от точния аспект, имаме разрушаващ се аспект, какъвто е в случая. Когато планетите се приближават към точния аспект, той е образуващ се. Например, ако в случая Луната се намираше на 2° от Телец, щяхме да имаме образуващ се полусекстил, защото разстоянието между Луната и Юпитер е 28°30', значи приближава се към 30°, което е точният аспект.

Полуквадратът Публикувано изображение. е следващият по ред аспект. Той е 45 градуса, тоест половин квадрат. Орбисът му е от 3 до 4°. Той е най-слабият лош аспект. Лош е между всички планети. Образува се, когато две планети се намират на разстояние един знак и половина. Например, ако Венера се намира на 15° от Телеца, а Плутон се намира на 2° от Рака, то ще имаме един полуквадрат, който се образува, защото разстоянието между тях е 47°. Понеже Венера се движи по-бързо, средно с 1 ° 15' на ден в същата посока, в която се движи и Плутон, а видяхме, че всички планети се движат в посока от запад на изток, то след 24 часа разстоянието между тях ще бъде вече приблизително 46° 10', значи само с 1 ° 10' разлика от точния аспект. След още 24 часа те ще бъдат приблизително на 45°20', т.е., само с 20' разлика от точния аспект. След още 24 часа, понеже Венера се движи по-бързо (с 1 ° 15' средно на ден), а Плутон по-бавно (с 30' средно за 24 часа), те ще бъдат на разстояние 44°30' - значи имаме един разрушаващ се полуквадрат, който след известно време ще се превърне в полусекстил, след това в съвпад. После планетите пак ще започнат да се отдалечават, като образуват последователно полусекстил, полуквадрат, секстил и пр.

Секстилът Публикувано изображение е 60 градуса и показва, че две планети се намират на разстояние два знака една от друга. Той е вторият по сила добър или хармоничен аспект. Орбисът му е до 6 градуса. Две планети се намират в секстил, когато са в симпатични знаци, а видяхме по-рано, че симпатични или принадлежащи към един и същи род са мъжките (огнените и въздушните) или женските (земните и водните) знаци. Следователно, когато от две планети едната се намира в огнен знак, а другата - във въздушен, те могат да бъдат в аспект секстил. Също така, когато едната се намира в земен знак, може да бъде в секстил с друга, която с намира в някой от водните знаци вляво или вдясно от земния знак. Например, ако Сатурн се намира на 10° от Козирог, ще бъде в секстил с Юпитер, който, да кажем, се намира на 15° от Риби, и с Марс, да кажем, на 5° от Скорпион. За да можем да изчисляваме правилно аспектите, трябва да знаем, че знаците се движат по посока на часовниковата стрелка, тоест от запад на изток. Планетите заедно със знаците и цялата небесна сфера се движат привидно от изток на запад, но ако наблюдавате по-бързите от тях, които се виждат, например Луната и Венера, ще забележите, че по отношение на някоя неподвижна звезда те са се придвижили на изток. Най-ясно се вижда при Луната, която, както видяхме, се движи с 13-14 градуса за 24 часа. В нашия случай Сатурн се намира на 10° от Козирог и се движи към Юпитер, който се намира на 15° от Риби. Разстоянието по еклиптиката между тях се изчислява по следния начин: Сатурн е на 10° от Козирог. Значи от Козирог остават още 20°. Между Козирог и Риби се намира Водолей, който има 30°, Юпитер се намира на 15° от Риби, значи 20° от Козирог плюс 30° от Водолей прави 50°, плюс 15° от Риби, които са изминати от Юпитер, което дава 65°. А точният секстил е 60°, значи този секстил е с 5° по-голям. Видяхме, че орбисът на секстила е 6 градуса, значи аспектът е валиден и понеже Сатурн се движи по- бавно от Юпитер, то разстоянието между тях се увеличава и следователно имаме един разрушаващ се секстил. От другата страна на Сатурн, казахме, е Марс на 5° от Скорпион, значи от Скорпион остават още 25°, +30° от Стрелец дава 55°, +10° от Козирог, които Сатурн е изминал, всичко прави 65 градуса. Тъй като Марс се движи към Сатурн, а както видяхме, Марс се движи много по-бързо от Сатурн, това разстояние намалява. Затова този секстил е образуващ се и се счита за по-силен.

Квадратът Публикувано изображение е следващият аспект. Той е 90 градуса и е най-силният дисхармоничен аспект. Орбисът му е до 8 градуса. Две планети се намират в квадрат, когато са в знаци, принадлежащи към една и съща динамична група. Като разглеждахме знаците, видяхме, че те се разделят на три динамични групи, като всеки един знак от групата отстои на 90 градуса от следващия.

Тези три динамични групи са:

Кардинални знаци: Овен, Рак, Везни и Козирог.

Неподвижни знаци: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей.

Подвижни знаци: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби.

Значи, ако една планета е в Овен, тя може да бъде в квадрат с една планета, която се намира в Рак, и с друга, която се намира в Козирог. Също така, ако една планета се намира в Риби, един от знаците на подвижната динамична група, тя може да бъде в квадрат с една планета в Близнаци и с друга в Стрелец. Например, ако Слънцето се намира на 8° в Овен, а Сатурн е на 10° от Козирог, те ще бъдат в аспект квадрат. Ето как се пресмята: Сатурн се намира на 10° от Козирог, значи от Козирога остават още 20°, които Сатурн не е изминал, плюс 30° от Водолей, плюс 30° от Риби, получаваме 80°, плюс 8° от Овен, където се намира Слънцето, което дава 88° - остават 2° до точния аспект, а видяхме, че орбисът на квадрата е 8 градуса. Понеже Слънцето се движи по-бързо - приблизително с 1 градус за 24 часа, то този квадрат ще бъде образуващ се и ще е силен. Ако от другата страна на Слънцето на 12 градуса от Рака, да кажем, се намира Луната, те пак ще образуват квадрат, но вече разрушаващ се. Слънцето се намира на 10° от Овен, значи от Овен имаме 20°, плюс 30° от Телец, плюс 30° от Близнаци, което дава 80°, плюс 12° от Рак, където се намира Луната, и получаваме 92°. Значи точният квадрат тук е минал с 2°, но все още е силен, понеже орбисът му е 7-8 градуса. Понеже Луната се движи по-бързо и се отдалечава от Слънцето, то този квадрат ще бъде разрушаващ се, но все пак е силен, понеже е много близо до точния. По принцип образуващият се аспект е по-силен от разрушаващия се.

Тригонът Публикувано изображение е 120 градуса и е най-силният хармоничен или добър аспект. Орбисът му е 8-10 градуса. Две планети се намират в тригон, когато попадат в знаци от един и същ елемент. Видяхме по-рано, че 12-те знака на зодиака са разделени между четирите елемента - огън, въздух, вода и земя, по три знака във всеки елемент на разстояние 120 градуса. Така че имаме четири елементарни тригона от по три знака:

Тригон на огъня - Овен, Лъв, Стрелец.

Тригон на въздуха - Близнаци, Везни, Водолей.

Тригон на водата - Рак, Скорпион, Риби.

Тригон на земята - Телец, Дева, Козирог.

Когато две планети са в знаци от един и същ елемент и се намират на съответните градуси, те са в тригон. Например Слънцето на 10° в Овен ще бъде в тригон с Нептун, който е на 15° от Лъв, а от друга страна, ще се намира в тригон с Уран, който се намира на 5° от Стрелец. В първия случай ще имаме образуващ се тригон, защото двете планети се намират на 125 градуса и понеже Слънцето се движи по-бързо, то това разстояние постепенно се намалява и след 5-6 дни ще имаме точен тригон между Слънцето и Нептун. Ето как става пресмятането. Слънцето е на 10° от Овена, значи от Овен му остават да измине още 20°, плюс 30° от Телец, плюс 30° от Близнаци, плюс 30° от Рак правят 110°, плюс 15° от Лъв, където се намира Нептун, което дава 125°, т.е., точният аспект е надминат с 5 градуса, но понеже Слънцето се приближава към Нептун, тригонът е образуващ се. Във втория случай разстоянието между Слънцето и Уран е пак 125 градуса, но тук имаме вече разрушаващ се тригон, защото Слънцето, което се движи по-бързо, се отдалечава. Ето как става пресмятането: Уран се намира на 5 градуса от Стрелец, значи от Стрелец му остават да измине още 25°, плюс 30° от Козирог, плюс 30° от Водолей, плюс 30° от Риби, което прави 90°, +25° от Стрелец, равно на 115°, плюс 10° от Овен, които Слънцето е изминало, и получаваме 125°, значи с 5° повече от точния тригон, както в първия случай, но тогава Слънцето се приближава към по-бавната планета Нептун и разстоянието между тях намалява, а във втория случай Слънцето се отдалечава от по-бавна планета Уран и разстоянието между тях се увеличава. Затова в първия случай имаме образуващ се тригон, а във втория - разрушаващ се.

Следващият по ред аспект е квадрат и половина Публикувано изображение, тоест 135 градуса. Той е дисхармоничен и по сила е равен на полуквадрата. Две планети се намират в квадрат и половина, когато отстоят на разстояние четири знака и половина. Орбисът му е 4 градуса като на полуквадрата. Например да кажем, че Меркурий се намира на 1° от Овен, а Нептун на 15° в Лъва, значи те се намират точно на 135 градуса разстояние, т.е., образуват аспект квадрат и половина. Но понеже Меркурий се движи по- бързо и се приближава към Нептун, то този квадрат и половина ще бъде разрушаващ се, който след известно време ще се превърне в тригон.

Следващият аспект се нарича куинконкс Публикувано изображение и е 150 градуса. Той е от най-слабите дисхармонични аспекти. Две планети, които се намират на разстояние пет знака, са в куинконс. Орбисът му е 2-3 градуса.

Опозицията Публикувано изображение е аспект от 180 градуса и е дисхармоничен. По сила се равнява на квадрата, макар и да не е във всички случаи така злокобен и фатален, защото той е едно положение, при което, при все че силите се противопоставят, същевременно те се уравновесяват. Орбисът на опозицията за Слънцето и Луната е 12°, а на Слънцето с другите планети е 10 градуса. Две планети се намират в опозиция, когато са в два противоположни знака и имат съответните градуси. Например Сатурн на 10° в Козирог е в опозиция с Луната, която се намира на 12° в Рак. От 10° Козирог до 12° Рак има 182°, значи 2 градуса повече. Но понеже Луната се движи по-бързо и е пред Сатурн - то опозицията е разрушаваща се.

Някои астролози взимат под внимание друга два слаби хармонични аспекти - квинтил (37 градуса) и биквинтил (72 градуса).

Като обобщим, имаме следните аспекти:

Съвпад - от 0°-5° между планетите и до 10 градуса между Слънцето и Луната и планетите - характерът му е в зависимост от планетите, които го образуват.

Паралел - когато две планети имат еднаква деклинация с орбис до 1°1/2 - хармоничен или дисхармоничен в зависимост от планетите.

Полусекстил 30° - хармоничен, с орбис 2 градуса.

Полуквадрат 45° - дисхармоничен, с орбис 3-4 градуса.

Секстил 60° - хармоничен, с орбис 6-8 градуса.

Квадрат 90° - дисхармоничен, с орбис 7-8 градуса.

Тригон 120° - хармоничен, с орбис 8-4 градуса.

Квадрат и половина 135° - дисхармоничен, с орбис 4 градуса.

Куинконкс 150° - дисхармоничен, орбис 2-3 градуса.

Опозиция 180° - дисхармоничен, с орбис 10 градуса.

***

Един от основните принципи на окултната наука и по-специално на астрологията е, че човек не се ражда произволно, а на точно определено за това време и място. В херметичната наука има един закон, наречен „Закон на епохата” или „Закон на Хермес”, според който раждането не е произволно, а е предопределено от момента на зачатието. Законът гласи: знакът и градусът, на които се намира Луната в момента на Епохата, тоест в момента на зачатието, стават Асцендент при раждането, ако Луната се пълни, и Десцендент (знакът, който при раждането е на западния хоризонт), ако Луната намалява. Соломон, който е познавал астрологията, казва, че всяко нещо си има точно определено време. Френският учен и астролог Пол Фламбарт по пътя на своите чисто статистически данни и изследвания е дошъл до същото заключение и казва: „Човек не се ражда под какво да е небе, природата избира за тази цел тъкмо онази четвърт част от всичките 35,064 четвъртинки часове в една година, при които планетните конфигурации имат възможно най-голямата прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или на някои от най-близките роднини на родения.” Този закон ни показва вътрешната зависимост, която съществува между планетните констелации (съчетания) в пространството и динамичните енергии в човека. И според този закон всеки човек се ражда именно в такъв момент, когато звездните констелации са такива, каквото е съотношението на силите, които действат в неговото съзнание и строят неговия организъм. Този закон на съотношенията ни показва, че не планетите като физически тела с техните електромагнитни вълни определят съдбата на човека, а те само обективно ни показват какво е съотношението на силите, които действат в даден човек. Знаем, че законът на съответствията, формулиран от Хермес, гласи: „Туй, което е горе, е по- добно на това, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на това, което е горе”. Приложен към този случай, означава, че силите в човека съответстват на това, което е в Космоса, и това, което е в Космоса, съответства на онова, което е в човека. Гьо- те, който е познавал този закон, казва: „Всичко преходно, тоест външно, което става в природата, е само символ на това, което става в съзнанието на човека.” Така разгледан, въпросът не оставя място за онова наивно схващане, че планетните влияния унищожават свободната воля на човека, фаталистически определят неговата съдба. Като приемем, че външните планети са символ на мислите, които действат в човека, тогава въпросът за свободата на волята се пренася на друга плоскост, защото силите, които обуславят проявлението на индивида или го ограничават, са динамизирани от самия него, а не са му наложени от външна сила.

Каква е връзката между космичните явления и динамиката на силите в човека е дълбок философски въпрос, който предстои за в бъдеще да бъде разрешен, но това, което е факт, е следното: когато в рождения хороскоп на един човек имаме известни аспекти и когато тези аспекти се явяват отново в Космоса, те оказват силно влияние само на онези хора, които ги имат в хороскопа си. Например една квадратура между Слънцето и Сатурн в Космоса винаги ще засегне чувствително онези, които я имат в хороскопа си, като породи някакъв род ограничения в зависимост от това в кои домове и знаци се намират Сатурн и Слънцето в хороскопа. Такъв човек може да се уподоби на антена, която е нагласена да приема вълни с определена дължина. Когато такива вълни преминат през пространството, тя ги долавя, а човек като жива антена изпитва и въздействието на тези вълни. Понеже в ефемеридите са дадени положенията на планетите и аспектите за всеки ден, то, като знае човек какви са аспектите в неговия хороскоп, ще е наясно кога с какви влияния ще има да се справя, и на какво се дължат неговите настроения, разположения и неговите успехи или неуспехи в известна работа. По този начин човек може да провери и истинността на астрологичните твърдения.

***

Вземайки външните механични аспекти като символ на вътрешното съотношение на енергиите в човека, можем да допуснем, че различните аспекти - от съвпада до опозицията, ни показват различните фази, през които минават енергиите, обуславящи един процес, протичащ в човека.

Изхождайки от тази основа, Либра е разгледал значението на аспектите във връзка с проявлението на енергиите в човешкото съзнание или както казва той, от гледището на кармата: „Защото най-вече аспектите между отделните планети са тези, които ни показват последиците от нашите дела в миналите ни съществувания.”

Ще предам накратко схващанията на Либра по този въпрос. Той казва: „Делим аспектите на хармонични и дисхармонични, но ние знаем, че те са наречени така в зависимост от начина на действие, който предизвикват в нас. А космичните влияния сами по себе си не могат да бъдат добри и лоши. В нас се проявяват като такива поради собствената ни дисхармония. Хармония и дисхармония, подобно на добро и зло, са само противоположни полюси на едно и също качество. Злото не е нищо друго, освен злоупотребление с доброто. И там, където в миналото си съществуване сме допускали известно нарушение на природните закони, намираме го в това въплъщение, изразено в хороскопа ни като нехармонични или лоши аспекти.

По този въпрос и Учителят каза: „Един лош аспект в живота на човека не е нищо друго, освен дисхармонично състояние, на което той сам се подлага. Човек сам е причина за лошите аспекти в своя хороскоп.”

Накратко, можем да характеризираме планетите по следния начин:

1. Слънцето - като символ на висшето Аз.

2. Луната - като символ на низшето Аз на личността.

3. Меркурий - като символ на интелекта.

4. Венера - като символ на любовта.

5. Марс - като символ на страстта и силата.

6. Юпитер - като символ на благородството, религиознос- тта и правото.

7. Сатурн - като символ на себелюбието и разумността.

8. Уран - като символ на висшия ум и мъдростта.

9. Нептун - като символ на висшата Любов.

10. Плутон - като символ на висшата Воля.

Имайки предвид горното, не е трудно да добием едно обобщително заключение относно значението на различните аспекти на планетите.

Така една квадратура на Слънцето със Сатурн ще се прояви в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека - като ограничения, спънки и злочестини, които ще се проявят в едно или друго направление - в зависимост от домовете и знаците, в които се намират Слънцето и Сатурн. Тези ограничения са резултат от себелюбието, което сме подхранвали в миналото. Тази квадратура показва една борба, която се е родила между висшите и нисшите наклонности, при която висшите са взели надмощие и по този начин сами сме си създали пречки и ограничения по пътя, с които сега трябва да се справим.

Точно противоположен е произходът и значението на тригона между Слънцето и Сатурн. Този аспект се проявява в характера като прямота, съсредоточеност, задълбочаване на мисълта - качества, добити от по-раншен живот. Това показва, че в миналото е дадено предимство на възвишените и благородни стремежи.

Квадратът или опозицията между Марс и Венера ни показва един конфликт между страстта и любовта, в който страстта е взела надмощие и сега се изявява като лош аспект, чиито последствия носим.

Следователно лошите аспекти считаме като злоупотреба с доброто в миналите съществувания и те подсказват някаква пречка, която сами сме си създали и трябва да я превъзмогнем. А добрите аспекти ни показват, че сме използвали разумно доброто и в резултат имаме плода на това разумно използвано добро. Следователно човек сам си подготвя пътя в живота, което е изразено в аспектите и положенията на планетите и знаците в хороскопа, но не трябва да се забравя, че човек, който е създал пречките, има възможността да ги премахне и да създаде нещо ново.

Сега можем поотделно да разгледаме аспектите в тяхното развитие.

Съвпадът означава започване на един нов цикъл, старият е завършен, не е донесъл своя опит и начева новото. С една дума, съвпадът означава започване и ново начало. Дали то ще бъде хармонично или дисхармонично зависи от планетите, когато образуват този аспект. В него можем да съзрем известна склонност в характера, която започва да се сформира, но в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрелост на едно по-горно поле и чака само подтик, за да се изяви на физическото поле.

Полусекстил (30 градуса) - представя вече развита склонност, която обаче още не се е превърнала в качество, защото още не се е калила в огъня на изпитанията. Този аспект се проявява повече като мисъл, отколкото като дело. Само при много напреднали хора може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следващия аспект.

Полуквадратът (45 градуса) представя първите трудности по пътя на по-нататъшното превъзмогване на тези трудности, които действат повече върху умственото и астрално поле, следователно върху мислите и чувствата, а от това зависи дали склонността ще се превърне в качество или не.

Секстил - тук вече склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на помощ в живота. Този аспект ни предоставя възможност за по-нататъшни издигания и ни подпомага да напредваме.

Квадрат. За да стане едно качество неделима част от нашето Аз, то трябва да бъде подхвърлено на изпитанията на квадрата. При квадрата става едно пречистване, не толкова върху астралното и умственото поле, колкото на физическото. Тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба - съпротива в най-силна форма. Всичко, каквото се стремим да доведем до някакъв край, има склонност към несполука и трябва да успеем да победим тази съпротива. Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни да намалява, да умре. Квадрат следователно е аспектът на смъртта на низшето и на живота на висшето, което възкръсва от нея.

Тригон (120 градуса). Тук вече качеството на характера е излязло от борбата като победител и е станало вече крепко и неразделно притежание на Аза, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията. Тук се пожънват плодовете на една мъчно постигната победа.

Квадрат и половина (135 градуса). Може да се разглежда като второ пречистване на астралното поле, след като дадено качество в характера е претърпяло огненото изпитание на физическото поле и въоръжено вече с опита, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в опозицията своя брак.

При куинконса (150°) се повтаря същото (както при квадрат и половина), но в умственото поле.

Опозиция (180°). Тук ще стане ясно дали достигнатото качество, чрез едно противоположно съчетание с другите, ще достигне до хармонично съединяване и чрез това ще помогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо несполучливо и объркано.

Паралелът действа като съвпада, само че се проявява като склонност, не и като качество.

С това завършвам сбитото изложение върху аспектите, с което приключвам и краткия преглед на четирите основни елемента в астрологията - знаци, планети, домове и аспекти. Разгледах накратко и главните отношения между знаците и планетите. По-нататък ще се спра на други отношения, които съществуват между тези четири основни елемента. Те се явяват като проявления и условия за проявление на четирите елементарни стихии. Ще се спра накратко и върху някои други елементи, които служат като проводници на четирите елементарни стихии, на които в древната астрология се е отдавало голямо значение, а съвременната астрология едва напоследък започна да им обръща внимание.


  Астрология - Влад Пашов (1902- 1974)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ