Човек живее, мисли и действа. Тези сили са изваяли и ваят човешкото лице, човешкото тяло. Волята е създала челото и горната част на ръката, мисълта е създала носа и средната част на ръката и средната фаланга на пръстите, Животът е създал долната част на лицето – устата и брадата. Въздухът влиза през носа – той храни мисълта. Светлината храни волята. Който не разбира светлината, той е човек със слаба воля. Значи волята се усилва от светлината, интелектът – от въздуха, а Животът от храната. Това е новата философия на Живота, тя изисква прилагане. Ще възприемаш правилно светлината, ще приемаш и изпущаш плавно въздуха. Ще поемаш въздуха през лявата ноздра и ще го изпущаш през дясната; и обратно – ще поемаш въздуха през дясната ноздра и ще го изпущаш през лявата. Същият закон се отнася и до възприемането и изпущането на светлината: ще приемаш светлината през едното око и ще я изпращаш навън през другото. Трябва да знаеш колко светлина да приемеш и колко да изпускаш. Ако не знаеш, ще станеш разноглед. Трябва да знаете какво е отношението между очите и правата мисъл. От погледа на човека зависи неговата мисъл. Ако възприема светлината правилно, и мисълта му ще бъде права. Както физическата храна поддържа човешкия живот, така светлината като кондензирана енергия поддържа човешкия дух. Който не приема тази светлина, той остава умствено слаб.
