На 26 септември 1940 г. тръгнахме към Ел-Шадай под звездното небе. Времето беше тихо. Стигнахме в 4 ч. След молитвата Учителя каза:
Вие днес преживявате един от райските дни, и то като на кино. В Рая сте, но имате лоши господари и когато се върнете пак при тях, ще имате друго състояние. И някой ще каже: „Какъв мираж е било! Колко съм се заблуждавал!“ Здрав човек наричам онзи, който има трезви мисли, трезви чувства и трезви постъпки. Вие сте наследници на всичко, каквото има на Земята, и то ще бъде ваше. И тук, в тази местност, има заровени богатства.
В бъдеще ще дойдете да убедите тези, които са на Земята, да вършат Волята Божия. Най-напред човек трябва да се научи да се смалява и после да се увеличава. И после ще бъдеш с единица по-голям, отколкото преди да си се смалил. За да се повдигнеш, трябва да се смалиш. Под „смаляване“ разбирам смирение. Българите едно време казваха: „По пет на нож“ и тогава не им вървеше.
Има музикални билки и щом влезеш във връзка с тях, ставаш гениален.
Един брат попита: „Къде са?“.
Намират се по вътрешен път. Има билки и за подмладяване. На един богаташ му казали къде са залежите със скъпоценни камъни, но му поръчали да вземе само един. Той взел два – един за себе си и един за жена си, но изгубил и своя.
Хората сега са в едно сънно състояние и като умрат, се събуждат. За Небето едно наше прераждане е като един ден. Те казват: „Отиваме на една малка екскурзия“.
Няма по-хубаво нещо в момента – да се радваш на всичко.
