РАЗУМНОСТТА КАТО ПЪТ КЪМ ЗНАНИЕТО
Имам дом Неръкотворен II
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 669 • Разумността като път към Знанието.
Тази вътрешна причина, която заставя всички същества да
проявяват силата и знанието си, ние наричаме Разумност.
Като изучавате Природата, виждате, че всички промени, които
стават в нея, имат за цел да се прояви Разумното начало.
В познаването на великите закони на Битието се заключава
Разумността или Разумното начало. Колкото по-голямо е Знанието,
толкова по-голяма е и Светлината. А дето е Светлината, там е
и Любовта. Значи Светлината се проявява само при Любовта, а
Любовта се проявява само при Светлината. Когато обичаме някого,
ние му осветяваме пътя; не го ли обичаме, оставяме го да ходи в
тъмнина. В тъмнината могат да се проявят различни страсти,
желания, копнежи, но по никой начин и Любов.
Доброто е проява на Разумността, т. е. на Разумното Слово, което
оправя света. Когато даде път на Разумността в себе си, човек има
правилни разбирания за Живота. Единствената сила, единствената
реалност, която може да се приложи в Живота, това е Доброто. Само
разумният може да бъде добър. Само добрият разбира същината на
Живота. Само Доброто е реално, защото е подобно на извор, който
постоянно дава. Злото е подобно на песъчлива почва, която само
поглъща, без да дава нещо от себе си. Тази е причината, поради
която Животът не може да се прояви без Доброто. Доброто само по
себе си е закон и не търпи никакви ограничения, никакви външни
форми. Когато Доброто функционира в човека, той мисли, чувства
и постъпва право. Да мисли човек право, това значи мозъкът му да
работи добре. Правилните чувства са пък в зависимост от правилните
функции на стомаха. Каквато е зависимостта между правите
мисли, чувства и постъпки, такава е и между функциите на ума,
сърцето и волята.
