На 6 май 1926 г. нашата полянка на Витоша отново ни прие. След гимнастическите упражнения седнахме около Учителя и започна разговор.
Ще ви дам едно упражнение: с лице се обръщате към изгряващото Слънце и го поглеждате, след това се обръщате с гръб към Слънцето и си затваряте очите. Веднага забелязвате, че се образува една точка, която почва да се движи нагоре и да се смалява, докато се изгубва в посока нагоре. После пред вас ще видите една звезда, която мени своите цветове, които преминават един в друг. Тази звезда ще се превърне в един Ангел, който ви поглежда и се отдалечава така, като че ли облаци го закриват. И той ще изчезне от погледа ви.
Преживяването на Вярата създава особен цвят в човешката аура. Също така и преживяването на Любовта, Надеждата, Правдата и Радостта. Силни думи са тези, които при изговарянето им дават този цвят, който има и съответното преживяване. Например изговарянето на думата „вяра“ не дава същия цвят, както самото преживяване на Вярата.
След това Учителя ни поведе към полянката срещу първия заслон, откъдето се вижда Рилската верига. Седнахме в кръг около Него. Заслушахме се в течението на една вада. Учителя каза:
Тази местност е местност за култура. Тук има много магнетична сила. И тази енергия трябва да се използва.
Ние, хората, живеем като затворници. Всеки страда, всеки е чужд за другите и целият живот е изплетен от тъги и скърби, смехът е само на повърхността и когато я разбуташ, ще видиш разочарование. Но благодарение на Невидимия свят утихват бурите. Праведникът, щом се затъжи, ще литне да иде на Слънцето. Деня ще прекара на Земята, а вечер ще иде на Слънцето. Праведниците имат такива съобщения: литват, отиват нейде високо и когато се върнат, имат съзнание за преживяното.
Учителя обтегна ръце и каза:
Има закон: обтягането на ръцете всякога поставя човека във връзка с теченията в Природата, а при свити ръце няма такъв контакт. Тези сили на днешния майски ден са извънредни. Такива моменти, когато праната приижда, може би е възможно да имаме само един път на годината.
Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, трябва да сте в приятно настроение и да си представяте, че животът ви е напълно уреден.
Ще кажа няколко допълнителни обяснения към Упражнението за обнова: по време на това упражнение дишайте дълбоко. След всяко броене до 72 ще се изправите от кръста нагоре и, седнали на тревата, ще си допрете ръцете до пръстите на краката.
След това направихме упражнението Индуско сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша. Заели позата индуско сядане, под умелото ръководене на Учителя направихме следното:
Позиция – индуско сядане.
Първо. Лявата ръка положете върху лявото коляно, а дясната – върху дясната страна на слепите очи. През това време вдишвайте дълбоко и при задържането на въздуха ще мислите върху нещо възвишено, а когато издишвате, освобождавайте мисълта си. След това поставете лявата ръка върху лявата част на слепите очи, а дясната – върху коляното.
Второ. Поставете двете ръце върху колената и мислете върху най-хубавото. Така ще се урегулират всичките ви енергии.
Трето. За почивка поставете двете ръце пред себе си върху земята.
Четвърто. Направете леко тупане върху гърдите с двете ръце. Това е един силен контакт за регулиране на белите дробове и на техните енергии. Упражнението се отразява много добре, дава едно освежително състояние на човека. Това леко тупане едновременно с лявата и с дясната ръка дава електричество и магнетизъм. Когато някой е неразположен, може да направи упражнението, за да настъпи промяна.
Чрез тези упражнения всички подпушени енергии се канализират и човек се подмладява. Когато правим всяка седмица тук по едно упражнение, ще има голям резултат. Но това не са упражнения, които се правят често. Правят се с почивки. Те влияят за духовното и физическото подобрение.
След това изпяхме „Аум“ със следните движения:
Ръцете се движат отдолу нагоре и през това време се изпява веднъж „Аум“. После ръцете се връщат в първоначалното положение долу, като се спущат отстрани на тялото, и през това време се изпява за втори път „Аум“. При третото движение ръцете се издигат пак нагоре и се изпява за трети път „Аум“. При четвъртото движение ръцете се свалят постепенно отстрани до първоначалното положение, като се изпява „Ом-Ом-Аумен“.
