| Алтернативен линк |
• 454 • Ролята на умът и сърцето в живота на човека.
Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т. е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си – като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но да се моли някой разумен да го свърже. Няма по-страшно нещо за човека от това да го свърже някой глупак. Ще се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови да ви вържат. Сърцето казва: “Понеже познавам природата ти и знам че обичаш да риташ, първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна. Пътят, по който вървим, е каменист и щом риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш. Като те подкова, това ще бъде добре и за теб, и за мен”. Не е страшно да бъде човек вързан, но той сам трябва да се връзва и развързва. Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може да се развързва. Когато слуша сърцето си, човек се връзва; когато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, слушайте едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни в Живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Вързан подразбира съприкосновение с Реалността. Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с Реалността, без да се прилепи при нея. Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата. Ако човек се прилепи, т. е. се залепи за нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата.