На 19 септември 1940 г. времето бе тихо и топло и посетихме Ел-Шадай, където към 10 ч. започна разговор. Учителя каза:
Щом си недоволен, не си носиш добре страданието. А щом си доволен, носиш си добре страданието. Да си носиш добре страданието, това не значи да се примириш, но да не падаш духом, да не се обезкуражаваш.
Като види Бог, че не използваш благата, Той си ги взема и тогава ти страдаш. Страданието показва, че не си използвал благата. На човек не му трябва много. Като му изсъхне гърлото, стига му чашка вода. Като е гладен, трябва му хляб. В дадения случай трябва да знаеш кое е най-важно за теб, защото в следващия момент съвсем друго нещо е важно за теб.
Под „обикновени чувства“ подразбирам такива чувства, които са достъпни за вас, а под „висши чувства“ разбирам такива, които са недостъпни и трябва да работите с години, за да станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава просто така, мъчно се добива, то е рядкост.
Учителя погледна растителността наоколо и каза:
Дърветата си събличат вече дрехата, губи се свежият цвят на листата. Човек не вижда по-дълбоката страна на Природата, понеже се е затворил за нея, пуснал е кепенци и го занимават много грижи и тревоги. Това ограничава зрението на човека и тогава той вижда само в гъстата материя. За да може да вижда човек вътрешната страна на Природата, трябва да очисти съзнанието си от психичния прах. Човек образува доста много прах със своите лоши мисли.
