НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

5) Български народни песни и „Слънчеви лъчи”

  Акордиране на човешката душа - т. 2 - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'>БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ“</span></p> <br /> След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме в салона. Стана въпрос за българската народна музика. Учителя помоли една сестра да му донесе цигулката и изсвири няколко песни с български народен мотив. Първо изсвири няколко протяжни песни и след това – няколко игриви, хороводни. Всички бяха импровизирани в момента. След това каза:<br /> <br /> Българската музика се намира още в началния стадий на своето развитие. За да стане по-съвършена, трябва да добие хармоничен елемент. Живите български песни са взаимствани. Този ритъм не е излязъл от българския народ. Българите са забравили тази музика, която им е била дадена първоначално, и след това почнали да я възстановяват, колкото са могли да си спомнят. Така се е появила българската музика. Основните български народни песни са излезли от светилището. Там, където се хващат на хоро в кръг и пеят, това са били първоначално религиозни песни и след това са ги превърнали в други.<br /> <br /> Учителя изпя следната песен:<br /> <br /> Нали думах, мила мамо,<br /> <br /> да не ходя, мила мамо,<br /> <br /> на чешмата.<br /> <br /> След това Той продължи:<br /> <br /> Тактът на българите е 7/16. Това е Сатурнов такт. Тактът 7/16 в българската музика показва безкористие, желание да се служи на всички.<br /> <br /> Защо българските песни са по-тъжни? Тъжният колорит в тях отпосле е турен, отначало не е бил такъв. Тези, които живеят на полето, пеят повече протяжно, а игривата песен е родена в планината. Българинът е бил доста музикален, но го е сполетяла една еволюционна криза. Оттам насетне се е разочаровал и си е казал: „Не си струва много да се пее“. Българите са изгубили от музикалността си, понеже са се вглъбили в материалния живот и едва сега започват да пеят отново. Българинът е повече замислен – мисли нещо и когато го накараш да пее, казва: „Какво ще пея?! Мен яйце ми се пече на главата, че ще пея!”<br /> <br /> Днес хората не разбират какво нещо е българската музика. Знаете ли колко време се изисква, за да се изчисти тя? Така да се изчисти, че да остане истинската българска музика, в която е изразено как българинът е търсил своето разрешение в Живота. Той е минал през две фази: дълго е търсил – това е протяжната музика на българина, а после той е поискал да играе – това е игривата музика на българина, докато каже пак: „Не трябва така, пак трябва да се търси“, и подхваща отново протяжната музика. Та между тези две положения стои българинът, затворен е и няма изход. И сега в българската музика трябва да дойде третото положение – разрешението на Живота. Българската народна музика още не е разрешила въпросите на Живота. Тя има два мотива, но българите трябва да имат и третия мотив или третата музика, която носи разрешение на въпросите на Живота. След четиридесет години работа в това направление дадох едно разрешение с упражнението „Слънчеви лъчи“. Чрез движенията, музиката и текста на упражнението посочих един образец за разрешение, за излизане от затворения кръг.<br /> <br /> При една българска песен можеш да се въодушевиш, но няма да се вдъхновиш. Има голяма разлика между въодушевление и вдъхновение. Въодушевлението е една подготовка, но не и вдъхновение. Когато пея някои български народни песни, трябва ми известно време да отстраня някои нечисти мотиви. Напоследък се забелязва подем в българския музикален живот. Българите вече минават за музиканти. България е благословена страна, понеже има много музиканти. Чрез музиката България подобрява положението си. </span> <br />


  Акордиране на човешката душа - т. 2 - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ