Онзи, който иска да се развива и напредва, най-първо трябва да се научи да възприема правилно Божията Любов и да я предава правилно. Значи това, което възприемаш от Бога, да го предадеш на други. Не само да предаваш, но и да прилагаш онова, което си приел. След приложението идва Свободата. Като приемеш Божията Любов, ти ще научиш какво нещо е Любовта. Като я предадеш, ти ще научиш какво нещо е Божията Мъдрост. Като я приложиш, ти ще научиш какво нещо е Божията Истина. За да придобие и възприеме Любовта, човек трябва да работи за преминаване от самосъзнанието в свръхсъзнанието или в Космичното съзнание. Страданието е признак, че самосъзнанието се развива, а пък освобождаването от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е влизане в Божествения свят. За да развие човек свръхсъзнанието или Космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишление върху една мисъл, това е дъвчене. Значи, когато една мисъл се осмисли хубаво или се дъвче дълго време, тогава приемаме чрез нашето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили, приемаме също така сила да изпълняваме Волята Божия. Когато човек отиде в дълбоките води – при Бога – там е чистота, там човек придобива Чистотата и Любовта. Винаги, когато човек иска да приложи Божията Любов само за себе си, той се оцапва. А всякога, когато иска да приложи Божията Любов за ближните, той се освобождава.
