Когато говорим за окултната страна на живота и явленията,
подразбираме онова, което произтича от свръхсъзнанието. В природата има
две същности: външна - обусловена от съзнанието и самосъзнанието; и
вътрешна, скрита - определена от подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Съзнанието и самосъзнанието са полюси в обикновения живот на
съвременния човек, а подсъзнанието и свръхсъзнанието са присъщи на
Божествения живот. Учителят свързваше съзнанието със сърцето, а
самосъзнанието - с ума; подсъзнанието - с душата, а свръхсъзнанието - с
духа. Всяко едно съзнание е във връзка с известни сили или е техен източник.
Свръхсъзнанието е космично и взаимодейства с мощни сили. За човека на
самосъзнанието връзката с тях се намира в спящо състояние, а се проявява в
човека с космично съзнание.
Космичното съзнание е стъпката след развитието на
самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието, в което битуват
животните, и самосъзнанието, в което живее човекът, такава е и отликата
между самосъзнанието, в което съществува съвременният човек и
свръхсъзнанието. Каквито са възможностите на животните в сравнение с
човека, такива са възможностите на човека по отношение на едно същество
с космично съзнание. Онова, което е възможно за космичното съзнание, а е
недостъпно за самосъзнанието, съставлява областта на окултните явления.
Когато Учителят проявяваше сили, произтичащи от свръхсъзнанието, за
него бяха възможни неща, които ние смятаме за чудеса. А за силата н
космичното съзнание те всъщност са обективни, реални и естествен
явления.
Учителят казваше: „Когато съм с хората, аз се проявявам като тях
Но когато съм сам сред природата, само като направя едно движение
произнеса няколко особени думи, пред мен се явява каквото пожелая, каквот
ми е потребно. Аз искам да отдъхна и пред мен се явява палатка с легло
маса, на която е сервиран пресен пшеничен хляб и хубави плодове, каквит
пожелая. Като се нахраня и си почина, пак направя определени движения
кажа известни думи - палатката изчезва с всичко в нея."
Това са естествени действия за космичното съзнание, защото всичк
в нашия свят е само сянка на онова, което съществува в четириизмерни
свят, където се проявяват космичните възможности. Човекът на космичнот
съзнание може да се пренася на далечно разстояние, да се явява едновременн
на много места в най-различни области на Земята. Той може да е тук и
същото време да е в Америка, Русия, Индия и пр. Учителят казваше: „Аз н
съм в тялото, тялото ми е само една катедра, от която говоря." Учителят
казваше още: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога д
излизам от тялото, когато пожелая и да влизам пак. Аз искам да науча и ва
на това изкуство." Има много такива примери от неговия живот. Учителят
припомняше, че и Христос владееше това изкуство: „Когато положих
Христос в гроба, той разчлени тялото си и изчезна, а после, когато се яви н
учениците си, пак го сглобяваше."
Човек, който може да става видим и невидим, е господар на смъртта
И ако все пак минава през нейната врата, прави го, за да не съблазни хорат
около себе си и да не злепостави окръжаващите го близки пред властта и
обществото. Най-после, минавайки през вратата на смъртта, той облекчава
пътя на обикновените хора, понеже възпитава и самата смърт. Защото и
смъртта е живо същество. Нали Христос, като мина през дверите на
смъртта, слезе в ада, отвори вратата му и извади оттам всички грешници.
Така казва писанието. С това той даде урок на смъртта, като и показа, че е
по-силен от пея. Учителят твърдеше още, че един светия и един Учител не
стоят в гроба. Когато пръстта покрие ковчега, те дематериализират
тялото си, което не е като на обикновения човек. Тялото им само изглежда
обикновено, а всъщност е една кондензирана сила на духа. Учителят казваше
следното: „Да направим опит: ще ме положите в гроба и след известно време,
ако ме намерите там, аз не съм никакъв Учител. Ако аз пък ви положа в гроба
и след време ви намеря там - и вие не сте никакви ученици." Той беше
господар и на живота, и на смъртта.
Учителят повтаряше: „Моето учение е без форма и без догма. Моето
учение е наука и религия." Фактите сочат, че той не беше „книжен" философ,
а личност на реалния живот, който функционира в целия Космос, твори и
вечно обновява. За Учителя може да се каже: „Да знаеш, значи да можеш."
Сведенията, които ви предлагам в тази книга, ясно говорят, че той не само
знаеше, което доказа чрез словото си, но и можеше. А може онзи, който
притежава преживяното, живото знание.
Всички факти, случки и явления в следващите страници са ми
разказани от онези, които са ги наблюдавали и преживели. Всичко е реално и
действително, няма нищо измислено. Явленията и случките от живота на
Учителя ни показват, че стоим пред възвишено духовно същество от ранга
на Христа, което е свалило Божествения свят на Земята. Учителят нямаше
личен живот, животът му сред нас беше израз на космичното битие. Той
твърдеше: „Зад мене стои цялото Небе. И словото, което ви говоря не е мое,
то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно и две, а хиляди и
милиони. Това са идеите на Бога, които прониква цялото Битие."
Много са случаите и фактите от живота на Учителя, които говорят
за неговите възможности на велик просветен, на човек, за когото няма
невъзможни неща. Окото на Учителя беше будно за всички нещастия и
радости, за всички човешки действия. Той проникваше целия човешки живот и
го носеше, така да се каже, в себе си, преживяваше го и с това помагаше на
онези, които страдат. Учителят предупреждаваше и помагаше там, където
кармичният закон позволяваше това. Защото има случаи, когато е нужно
човек да преживее определено страдание, да премине през някакъв изпит.
Тогава той не се намесваше, дори ако някой можеше да плати с живота си,
понеже това е опит, от който човек трябва да научи нещо, да придобие
известно знание. А за Учителя и за ученика в неговата школа опитът беше
основа на знанието.
Както за слънцето е естествено да свети и да топли, така и за
Учителя беше естествено да помага, когато трябва - например, да лекува по
най-различен начин. За него не беше необходимо да види болния, за да
определи диагнозата, защото космичното му съзнание проникваше и
владееше цялото пространство. Ето защо той само с една дума, с един
поглед, с един жест можеше да лекува болести, за които лекарите са се
произнесли, че са неизлечими.
Учителят можеше да заповядва на стихиите, да променя природните
явления и да ги насочва в друга посока, влизайки във връзка със същества,
които стоят зад тях. Природните явления като дъжд, буря, град, сняг, суша,
земетресения, вулканична дейност и пр. не са механични процеси, а са
резултат от работата на известни разумни същества и онзи, който може да
се свързва с тях, умее да отменя или отлага някои събития. Но той учеше, че
и всеки човек със своята мисъл, със своя живот въздейства на природните
стихии. Учителят беше маг от най-висш разряд, защото разполагаше със
силите на природата за изпълнение на Божията воля и за благото както на
отделни хора, така и на цялото човечество. Той беше ясновидец от най-
висока степен и виждаше всичко не само около себе си, но и всичко, което
става по цялата Земя и в целия Космос, виждаше в миналото и в бъдещето.
Когато събирах тези спомени за явления и случки, се натъкнах на
факта, че всички хора, които са били в контакт с Учителя, са изпитали по
най-различен начин неговата сила, неговото знание, неговата любов,
неговата връзка с небето, неговото ясновидство, неговата магична мощ.
Болните са ги изпитали, като им е помогнал да се излекуват; объркалите
пътя в живота са ги изпитали, като са намерили вярната посока; хората със
съмнение по отношение реалността на духовния свят са ги изпитали чрез
някакъв духовен опит; изпадналите в опасност за физическия си живот са ги
изпитали чрез светкавична помощ, след като са отправяли мисълта си към
него. И ако можеха да бъдат събрани всички свидетелства, явления и случки
от окултния живот на Учителя, бих казал като апостол Йоана: „И още много
чудеса направи Исус, които ако се съберяха всички, не биха стигнали книгите
на целия свят."
ВЛАД ПАШОВ
