2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ

Яков е работил между евреите. И затова в началото си се обръща към 12 те племена. Той е апостол на евреите. Посланията му са път към Школата, затова в тях се дават правила и методи за придобиване на морална чистота, за създаване на морален гръбнак, което е предверие на Школата. А придобиването на чистотата е свързано с големи изпитания от различен характер. И затова Яков започва своето Послание с наставления от този род. Той казва:

"Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък." /1;2-4/.

Твърдостта, към която апелира Яков, е това, което на съвременен език се нарича морална стабилност, морален гръбнак.

По-нататък дава един метод за работа, като казва:

"Но ако някому от вас не достига мъдрост, искайте от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде. Но да просите с вяра, без да се съмнявате ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища." /1;5-8/.

В заключение на тази мисъл казва: "Блажен оня човек, който издържа изпитания, защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят."/1;12/.

"Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка на промяна." /1;17/.

"От собствената Си Воля ни е родил чрез Словото на Истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания." /1;18/.

В горните две мисли са формулирани две от най-великите окултни Истини. Първата мисъл ни показва, че всяка дарба, всяко добро е резултат на връзката на човека с Първата Причина - с Отца. Втората мисъл засяга най-дълбокия въпрос в Окултната наука - за Принципа, Който е родил човека и света. И този Принцип е Божествената Воля, Която чрез Словото на Истината е създала човека и света.

"Затова, като отхвърлите всяка нечистота, преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото Слово, което може да спаси душите ви. Бивайте и изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си." /1;21-22/.

"Но който вникне в съвършения закон на Свободата и постоянства, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си." /1;25/.

"Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно." /1;26/.

"Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света." /1;27/.

"Обаче, ако изпълнявате царския закон, според Писанието: "Да обичаш ближния като себе си", добре правите." /2:8/.

"Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници." /2;9/.

"Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко." /2;10/.

"Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?" /2;14/.

"Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им даде потребното за тялото, каква полза?" /2;15-16/.

"Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва." /2;17/.

"Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва." /2;26/.

"Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят."/2;79/.

"Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на Мъдростта." /3;13/.

"Но ако в сърцето ви имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против Истината." /3;14/.

"Това не е Мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска; защото гдето има завист и крамолии- чество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо." /3;15-16/.

"Но Мъдростта, която е отгоре, преди всичко е чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна е милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна." /з;п/.

"А плодът на Правдата сее се с Мир от миротворци- Те." /3;18/.

"И тъй, покорявайте се на Бога; но противете се на дявола, и той ще бяг а от вас." /4;7/.

"Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи." /4;8/.

"Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава" /4;10/.

"Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. Само Един е законодател и съдия, Който може и да спаси, и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?" /4:11-12/.

"Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему." /4:17/.

"И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят." /5,75/.

"Когато някой е болен, нека повика ближните и приятелите си и нека се помолят над него..." /5,14/.

"И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се усърдно един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния." /5;16/.

Всички горепосочени мисли насочват стремящия се да придобие чистота, да придобие вяра във възвишения свят и тази вяра да бъде придружена е дела. Това са все методи, с които трябва да работи онзи, който иска да влезе в Пътя на окултното развитие.