От седми стих на седма глава Христос започва да очертава условията и характера на Тясната Врата и Тесния Път. Той казва: "Просете и ще ви се даде! Търсете и ще намерите! Хлопайте и ще ви се отвори! Защото, който проси, приема; и който търси - намира; и който хлопа - ще му се отвори". Това са методи, по които трябва да работят умът, сърцето и волята на онзи, който иска да влезе в Тесния Път. След като обяснява тази мисъл, Христос казва: "И тъй, всяко нещо, което искате да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците". Непосредствено след това, в 13-ти стих говори за Тесния Път и неговия характер.
"Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина са които през него минават. Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират".
Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път води към Живот. А широкият път е пътят на света, който води към погибел. В Тесния Път човек трябва да премине през ред изпитания, които трябва да победи и трябва да превъзмогне много неща в себе си, за което е необходимо да има чистота в сърцето, концентрация на ума и диамантена воля. А за да постигне човек това, от него се иска много и усилна работа. Затова е тесен този Път, защото в него много се иска от човека. Но затова пък той получава в наград; Вечния Живот.
След това Христос казва: "Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са пълни с грабеж". - Това Христос казва на учениците, понеже те влизат във връзка с духовете, да ги различават. Защото зад всеки пророк стоят духове. Затова Христос предупреждава тези, които тръгват в Пътя и влизат във връзка с духовния свят, да се пазят от контакта с лъжливите духове, които са облечени отвън с овчи дрехи, т.е. говорят за Любов, за братство и ред идеални работи, но са вълци в овчи кожи.
Преди това в 6та глава, от 19-ти стих нататък Христос предупреждава учениците да не събират съкровища на Земята, защото където е съкровището, там ще бъде и сърцето на човека. А сърцето на ученика трябва да бъде отдадено на Бога, за да бъде чисто, за да може в него да се отрази Божественият свят и да живее Бог в него.
По-нататък Христос казва: "Светило на тялото е окото. И тъй, ако окото ти е чисто, цялото тяло ще бъде чисто". Тук не се казва очите, а окото. Значи не се отнася за външното око. Окото, за което става дума тук, е сърцето, което, когато е чисто, то става око, чрез което човек вижда Бога. И действително след това следва мисълта за сърцето. И продължава Христос: "Ако бъде окото ти лукаво, всичкото тяло тъмно ще бъде. И тъй, ако виделината, която е в тебе, е тъмнина, то тъмнината колко ще е". Казано с други думи, ако Божественото, което е в тебе, в сърцето ти, е потъмняло, то тъмнината, т.е. материалното тяло, колко ще бъде грубо? Тъмнината в случая е символ на материята, която не е обработена.
В заключение на планинската проповед Христос казва: "И тъй всеки, който слуша тези Мои думи и ги прави, ще се уподоби на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък. И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха ветровете, и нападнаха на къщата и не падна, защото бе основана на камък. И всеки, който слуша тези Мои думи и не ги прави, ще се уподоби на човек безумен, който съзида къщата си на пясък. И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща и тя падна, и голямо бе нейното падане".
Канарата, на която е построена къщата, е Божественото, проявено в човешката душа, в аза, затова има солидна основа. Построената на пясък къща е живот, съграден върху нисшата човешка природа, която постоянно се вълнува. Това е животът на астрала, животът на чувствата, които са в постоянно вълнение. Такъв човек не прилага учението, което му е дадено, а само се екзалтира, възхищава, но не прилага нищо от това, което му е казано.
Човекът, който е съградил къщата си на камък, е ученикът, който е влязъл в Тесния Път и който гради на Божественото в себе си, затова всички бури, които могат да дойдат от трите свята, не могат да го разклатят. А този, който е съградил къщата си на пясък - това са хората, които вървят по широкия път. Те се въодушевяват от високи идеали, слушат с удоволствие да им се говори за възвишени работи, но като дойде до приложение казват: не му е дошло още времето за това.
