Сега поставят Духовният свят в противоречие с материалния, а между тях няма такова. Материалният живот не трябва да се смесва с плътския. Не трябва да се смесват плътта и тялото. Тялото е жилище, храм, дето Бог живее. А плътта е муха, оплела се в паяжина. Човек се е оплел в някои желания, та не може да се освободи от тяхното действие. Човек трябва да знае, кое нещо в него е недовършено, в кое е останал назад. Всеки ученик трябва да знае върху кое в себе си трябва да работи. В човека има и нещо животинско и затова той трябва да гледа, да мисли, защото от низшите желания произтичат всички нещастия. Ако някой има десет милиона лева, какво ще постигне с това? Той ни най-малко не е осигурен. Непременно трябва на хората мисъл. Всички хора умират от нямане на мисъл. Самовъзпитание трябва на всинца ви – единственото нещо, което може да остане в човека, е това, което се придобива със самовъзпитание.
Човек е минал през всички животински форми, сега има техните навици и трябва да се стреми да се освободи от тях. Ако човек почне да живее чисто животински живот, челото се наклонява назад, брадата се изтегля назад, а челюстите изпъкват напред. Ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя. Маймуните са хора, изостанали от човешката култура – не са могли да се издигнат в развитието си и са останали назад. Но в далечното бъдеще има надежда за тях. Един инвалид с патерици се оплаквал, че не получава подаяния; тогава един цигулар тръгнал с него да свири, инвалидът протягал паничката и хората пускали много пари в нея. Цигуларят е отличният ум или отличното сърце. Нещастие е, когато инвалидът е сам, и щастие е, когато цигуларят е с него. В едно мигновение може да стане това, а може и с хиляди години да се чака. Някой казва, че не иска да бъде много богат; не, ще бъдеш богат в мисли и чувства. Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате. Всеки ден си избирайте по нещо ново. Вие все повтаряте едно и също нещо.
Вътрешните състояния са по-силни от външните условия. Човек трябва да започне с вътрешното състояние – оттам трябва да започне възпитанието си. Измени ли той вътрешното си състояние, тогава ще се изменят и външните условия. Човек, докато стане господар на себе си, много ще има да работи. Помнете, че много работа има да се върши и помнете, че много работи стоят недовършени. Всички противоречия в живота са важна работа. Всеки трябва да направи по една овощна градина, да посее в себе си – в ума си и в сърцето си – хубави семена.
Ти не си сам. Когато седнеш да разсъждаваш, ще видиш, че не си сам. Кажеш нещо, а друг в теб казва, че не е така – има Народно събрание. Най-сетне дойдат до гласуване, приемат резолюция и ти предлагаш. Председателят е Азът. Всеки ден ние имаме да решаваме въпросите, които цялото човечество разрешава. Някой има болест – едно докачено честолюбие; трябва да го лекуваме, това е наука. Той казва: „Така да ми каже онзи, ще му дам да разбере!“ Всеки човек е предметно учение за теб; внимавай какъв урок Господ иска да ти предаде чрез него. Сега в това Божествено учение трябва опитна страна; много пъти хората са говорили, но не знаят как да го направят. Всеки ден трябва да поправяте по малко картините си.
Същинското зло не сте го опитали, знаете му само сенките, затова не се обезсърчавайте. Всички са еднакво надарени, но не са работили. Ученикът трябва да развие дарбите си – музиканти да бъдете, поети да бъдете, разумни да бъдете. Аз искам всички да ви направя художници, музиканти, поети, за да можете да преживявате живота на цветето, на минерала, на извора. Никога няма да видите какво се крие в едно цвете, докато не развиете мекота в своя ум и сърце и да работите с нея двадесет години. Много ли са? – Нека да бъдат петнадесет. Това може да стане и за миг. Езикът на растенията учи човека как да живее по Божествен начин. Трябва да вярвате в заложбите, които са във вас. Може да станете художник, поет и пр. – всичко това е вложено вътре във вас и трябва да намерите методи, за да събудите дарбите, потребни в сегашния ви живот. Способният човек и най-долу да го туриш, ще изплува нагоре като масло, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне надолу като камък. Колко погрешки има да се изправят в живота ни, а понякога ние се обленяваме и не ги поправяме. Цялото Небе работи, всички работят – и ние трябва да работим. Престани да плачеш, а се коригирай. Видиш ли една своя погрешка, радвай се; направил си я, поправи я. Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден – абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено и до дъно. Разкривай всяка погрешка, която правиш. Тогава, ако си остарял, ще се подмладиш. Няма да се критикуваш, само ще констатираш погрешката и ще се поправиш. Съвременната наука има възможност да превърне въглерода в диамант, като прилага голямо налягане и висока температура. Та греховете, които имате, са въглени, които трябва да превърнете в диаманти. Това е наука, задача ви дава Господ. Не съжалявай за погрешките, за да можеш да ги поправиш. Съжаляваш ли, губиш време. Отначало една погрешка е толкова микроскопическа, че трябва да я гледаш с увеличително стъкло, а после като се разгори, става голяма. Да се не самоосъждаш, защото така осъждаш Бога в себе си. Като се изправят всички погрешки, ще дойде вътрешният Мир. Всеки, който е поправил погрешката ни, се радва. Всички радости се дължат на поправените погрешки, а всички скърби – на направените. Щом човек изправи една погрешка, в бъдеще идва вече доброто. Животното не може да изправи една своя погрешка и затова не може да прогресира. Ако човек мисли, че някой грешен е умен, това е невъзможно. Престани да нарушаваш Божиите закони. Ние възстановяваме точно това, което сме изгубили и това считаме за печалба.
Един ученик, който учи, не трябва да греши нито в една запетая. Когато работиш върху една своя добродетел или работиш за изкореняване на един свой недостатък, но не виждаш резултат, то резултатът е налице вече горе, а по-после ще се проектира и тук, на Земята.
Една сестра каза: „Ние сега работим върху себе си, но нямаме резултат.“
Резултат имате, но той е горе, в душата, после ще се изяви и тук. Ще дойде време, когато ще ви посрещнат с финикови вейки. Облагородете вашите погрешки. Киселицата, трънката можеш да облагородиш – всички погрешки можеш да облагородиш. Грехът е духовна проказа и всички трябва да се освободите от известни присадки, предадени ви от деди и прадеди. Когато видиш една лоша постъпка, изваждай поука и си кажи: „Няма да постъпвам като него.“
Допуснете, че имате да давате на сто души доста крупни суми; изплатете им дълговете и лихвите. Така можем да изправим някои работи. Човек се докача за нищо и никакво! Като те обиди някой, поправи си погрешката и после ще му кажеш: „Ти ме обиди и аз си поправих погрешката.“ Когато те обиди някой, вместо да се обиждаш, замисли се право ли е това, което ти казва, за да можеш да се поправиш. На теб ти се казва това нещо, за да се замислиш и да обърнеш внимание. Като се изправяте, изплащате вашите погрешки или погрешките на другите.
Един брат попита: „По какво ще позная дали изплащам своите погрешки или погрешките на другите?“
Щом бързате, вашите погрешки изплащате, а щом не бързате, чужди погрешки изплащате.
Една сестра запита: „Как ще позная дали обидата, която ми е нанесъл някой, действително визира някои мои погрешки или не ги визира, дали действително съм виновна или не?“
Когато те обиди някой, ако не изгубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обижда. А ако кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че тази обида засяга действително някои твои погрешки.
На Земята от погрешки не можеш да се освободиш. Ако свои погрешки нямаш, чужди ще носиш; човек се учи от чуждите погрешки. Например някой направил една погрешка; това е все едно, че е паднал в един трап, но друг го вижда и не пада в него. По-добре е човек да се учи от хорските погрешки, отколкото да прави погрешки; така се съкращават онези, които ще направиш – не е нужно да правиш всички погрешки. Умните хора се учат от погрешките на хората.
Когато искаш да станеш Ангел, ти вече образуваш връзка с тези Висши същества и те почват да работят върху теб – привличаш вниманието и помощта им. Човек може в един живот да стане Ангел. За това е необходимо следното: когато направи погрешка, да я поправи моментално. Това е най-добрият начин за еволюция. Има обикновен и бавен път, път под ръководството на Учителя и най-после – път пак под ръководството на Учителя, но с бърза и ускорена еволюция. Последният се осъществява, когато човек поправя всяка своя погрешка моментално.
Радвай се, че имаш мъчнотии, понеже така ще изправиш погрешките си. Но ти искаш без мъчнотии; разбира се, че може, но не прави погрешки. А ти правиш погрешка след погрешка и искаш без мъчнотии; не, не може.
Свят човек е онзи, който не прави погрешки и обръща внимание на най-малката погрешка и иска да я поправи.
Има много навици, от които трябва да се освободим. Човек, който греши и не се изправя, не може да има Божието благословение. Не можеш да избавиш човека от една погрешка, ако ти я имаш; инак ще я развиеш у него повече. Ако я нямаш, можеш. Ако сам ядеш месо, не можеш да учиш хората на вегетарианство; същият закон е в сила и за милосърдието, справедливостта и пр. – ако ги нямаш, не можеш да учиш и другите. Грях е, когато човек не туря ума си да мисли правилно, сърцето си да чувства правилно и волята си да постъпва правилно; тогава той е в противоречие с Битието. Каквато и да е мисълта, тя ще излезе на пазар. По някой път в човека има едно същество, което мъчно се огъва – човек усеща, че не може да се огъне, не може да смени състоянието си. Човек трябва винаги да работи, защо да се излежава! Каквото и да е, трябва да работи; ако се спре, ще дойде това, което не желае. Глупавият, щом поправя своите погрешки, става умен, а умният, щом не ги поправя, става глупав. Един ден спря часовника ми; навих пружината му, тръгна за малко, но вървеше лениво и пак спря. Отново го бутнах, вървя петнадесет минути и спря. На сутринта гледам, че един малък косъм се показва; щом го извадих и навих часовника, той почна да върви добре. Казвам: в нашите пружини се оплита някакъв косъм и тогава механизмът не върви – някой път работата е за един косъм. Косъмът, означава една малка погрешка.
Един брат запита: „Кой е най-добрият начин за поправяне на погрешките?“
Всичките ви погрешки ще ги турят на мен и затова грешете по-малко. Физически един човек не можеш да го поправиш, така нищо не се постига; той трябва да се обърне към Бога – това е единственото средство. Щом си съгрешил, иди при Бога, нищо повече! Всички трябва да имат вяра и да бъдат изразители на Божественото.
Щом приемеш лоша храна, вземи рициново масло. Също така щом влезе някоя лоша мисъл в теб, трябва покаяние.
Ще ви дам едно правило за ученика: дойде ли ви наум някоя нова мелодия, запишете я веднага, защото после не ще можете да си я спомните. Същото е за поезията, за философските мисли и пр. Да се записва всичко, което ти идва отвътре. Когато ти дойде една хубава мисъл, извади тефтерчето и я запиши. Когато сънуваш един хубав сън, запиши го.
