НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
18
резултата в
14
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
С
непреходност
и правдивост са пропити и митологиите на други култури.
Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо.
С
непреходност
и правдивост са пропити и митологиите на други култури.
Нека вземем за пример легендата за Зигфрид от германската митология. Както Ахилес е представител на гръцката култура преди вливането на Христовия импулс, така и Зигфрид – на германската. При него също и най-твърдата стрела не може да го прониже, но само между плешките е уязвим, тъй като един липов лист пада върху това място на тялото му, когато се къпе в кръвта на дракона. Жена му Кримхилда се доверява на Хаген, като смята, че когато влизат в бой, той ще пази нейния любим, и му поверява тайната – уязвимото място се познава по нашития кръст върху горната дреха. След жесток бой Зигфрид взема от крал Алберих вълшебната шапка, която, като я туриш на главата си, те прави невидим.
към текста >>
2.
83) Разумност в Природата и в човека
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Друг пример е съществуването на организми, чиято
преходност
между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията.
Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание.
Друг пример е съществуването на организми, чиято
преходност
между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията.
Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма.
към текста >>
3.
Еклесиаст (Проповедникът)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него." След това пак развива материалистичното схващане за
преходността
на живота и казва: „И человек не превъзхожда в нищо скота, всичко отива на истото място.
От последните мисли се вижда, че той не е успял да проникне в тайните на вечния живот и мисли, че със смъртта всичко придобито се изгубва, и идва до разочарованието и намразва живота. Към края на главата казва: „Няма по-добро за човека от доброто на труда му." Това е материалистично разбиране на живота и до него идва всеки, който претърпи крах в пътя на живота към Великото. Третата глава започва с думите: „Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето. Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на засаденото; време за убиване и време за изцеляване..." и т.н., изрежда времената за всяко нещо. Това показва, че той познава астрологията и небесната динамика, която определя времето за всяко нещо и заключава: „Направи всяко нещо хубаво на времето му... Познах, че всичко, що прави Бог, то ще бъде вечно.
Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него." След това пак развива материалистичното схващане за
преходността
на живота и казва: „И человек не превъзхожда в нищо скота, всичко отива на истото място.
Всичко е станало от пръст и всичко се връща в пръстта." В 4-та глава говори, че вижда всичките насилия и безправия в света и казва: „Блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи. А по-добър от двамата е, който не е бил още, който не е видял лошите дела, които стават под Слънцето." И главата завършва с думите: И това е прочее, суета и угнетение на духа." В началото на 5-та глава дава добри съвети за онези, които отиват в дома Божий и когато дават обещание към Бога. Казва: „Пазете ногата си, когато отиваш за дома Божий, и приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумния, който не знае, не струва зло.
към текста >>
4.
8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той трябва да понася страданията спокойно, хладнокръвно, знаейки тяхната
преходност
и техния смисъл.
Това обяснява на ученика 11 картина от Пътя на Изида, която е наречена Смелост и магически сили или още Укротеният лъв. Принципът на тази картина ще бъде опитният камък на ученика дали той наистина е опознал даденото явление. Истината дава смелост. Но това не е смелостта на храбрия, който със стиснати зъби отива срещу Смъртта със силата на волята си, а смелостта на мъдрия, който знае, че Смъртта е естествено явление, което често се повтаря, че е само един преход, а не край. Но смелостта на ученика не трябва да бъде само храброст срещу Смъртта, но и срещу страданията и срещу хората.
Той трябва да понася страданията спокойно, хладнокръвно, знаейки тяхната
преходност
и техния смисъл.
Ако това е нужно, той ще каже Истината в очите на хората, понеже не ще се страхува от последствията. Той няма да се страхува, защото страданията и радостите еднакво го водят към неговата цел - съвършенството. Това е първият признак, че ученикът е намерил и познал истината. Той ще открие в себе си сили и ще види тяхното развитие, сили, които по-рано не е познавал. Както звездите в своето величие спокойно се държат в пространството и се движат по своите пътища, така ще ги чуе ученикът да звънят в него в съзвучие със световната хармония.
към текста >>
5.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
 
- Константин Златев
Материята е другият полюс на битието, който е носител на
преходността
и променливостта.
Дънов съществуването на Бога, Който е едновременно Едно и същевременно е деленията, безброй много, на това Едно, е целокупността на Битието, вътрешното единство на всички същества. Израз на Неговото съществуване в Творението - света и човека - е триединството на Любовта, Мъдростта и Истината като съзидателни мирови принципи, които едновременно пронизват и изпълват цялото пространство и са основа на всички сили и елементи, които обуславят живота. Бог е сътворил света като една Божествена реалност, притежаваща собствени принципи и закони. Съществува Божествен разумен свят, свят на Духа, в който всичко е вечно и безсмъртно, който е истински реален. Този свят е единият полюс на човешкото битие, от който човек е излязъл и в който пак ще се върне, защото това е Сам Бог.
Материята е другият полюс на битието, който е носител на
преходността
и променливостта.
Бог е единственото Същество, Което е абсолютно свободно и абсолютно добро. Същността на Бога е любовта. Бог се изявява в света само като Любов. Затова Творението е плод на Неговата Любов. Бог е в състояние на съвършена благост.
към текста >>
6.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
 
- Константин Златев
" Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че
непреходността
на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време.
Дънов за Христос е концентриран в изявлението му: "Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това.
" Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че
непреходността
на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време.
И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат. 24 гл.). И ако сме напълно уверени, че и днес Христос ни говори и ни напътства по пътя на съвършенството, то следва да се отнесем с доверие към Неговото настоящо послание.
към текста >>
7.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
И те са също толкова не- подвластни на закона на
преходността
, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога.
Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К. З.)." Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност - нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му - душите.
И те са също толкова не- подвластни на закона на
преходността
, колкото и техният Небесен Родител: "Всичко може да изчезне в света, но душите - никога.
Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов). Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той.
към текста >>
Преходността
и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло.
Преходността
и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става.
към текста >>
Последната - поради нейната
преходност
- той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека.
Дънов споделя: "Съзнателният живот - това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и мъдрост." Всички човешки действия, плод на разумна цел и предварително намерение, имат корените си в съзнанието: "Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре." Учениците по духовния път - според Учителя на ББ в България - следва да притежават във всеки един момент от своя живот будно съзнание. Отклоненията от това правило биват приемани като сериозни нарушения, забавящи духовното развитие на пилигрима: "В окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения." - Самосъзнание: Както бе изтъкнато по-горе, самосъзнанието характеризира именно човешкото царство в пределите на Живата Разумна Природа. В своето теоретично наследство Учителят П. Дъ- нов поставя знак за равенство между самосъзнанието и личността.
Последната - поради нейната
преходност
- той разграничава качествено от човешката индивидуалност, която бива отъждествена от него с безсмъртното духовно естество на човека.
Любопитен е анализът му за взаимоотношенията между личност и индивидуалност в светлината на земния живот: "Личността (т. е. самосъзнанието - бел. К. З.) представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека.
към текста >>
8.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
 
- Константин Златев
Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на
преходността
: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер.
От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати.
Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на
преходността
: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер.
То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни.
към текста >>
9.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
Окултният ученик може да се нарече такъв, единствено когато окончателно е скъсал с
преходността
и на първо място – с повика на плътта.
Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване. Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.“
Окултният ученик може да се нарече такъв, единствено когато окончателно е скъсал с
преходността
и на първо място – с повика на плътта.
Той знае, че не може да служи едновременно на Бога и мамона, и е направил веднъж завинаги своя съдбоносен избор. От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
10.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
 
- Константин Златев
И те са също толкова неподвластни на закона на
преходността
, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога.
Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.). Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите.
И те са също толкова неподвластни на закона на
преходността
, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога.
Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов). Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на душата – нейното безсмъртие. В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той.
към текста >>
Преходността
и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло.
Преходността
и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение.
Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става.
към текста >>
11.
XIII. ЖЕНИТБАТА
 
- Константин Златев
Премъдрият Промисъл на Твореца е предвидил за Неговото любимо чедо – човека, именно женитбата като шанс за преодоляване на самотата в нашия свят на
преходността
.
в блатото на човешкото падение, измъкването от което не е нито лесно, нито бързо. Понякога то отнема поредица от въплъщения в света на материята. 2) При всяка своя инкарнация душата напуска истинската си родина в духовния свят и влиза в условията на ограничения, диктувани от същността на материалната действителност. В най-интимните си дълбини тя носи усещането за загубата на една прекрасна, лъчезарна реалност, за отдалечаване от Божието присъствие. Това я прави самотна.
Премъдрият Промисъл на Твореца е предвидил за Неговото любимо чедо – човека, именно женитбата като шанс за преодоляване на самотата в нашия свят на
преходността
.
Но само в случай че женитбата е хармонична! Ако ли не – тогава чувството за самотност би могло да се задълбочи до степен на пълно обезличаване и деградация на личността. 3) За всеки човек на тази планета Божият план съдържа един потенциален партньор, с когото той може да създаде пълноценно, красиво, градивно партньорство, основано върху Божествената Любов. Изключение правят единствено великите духовни Учители и най-напредналите окултни ученици – по причини, които вече изтъкнахме. В кармичната програма на всекиго от нас е набелязано тази среща задължително да се състои.
към текста >>
12.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
Веднъж отделила се от небесните блага, тя потъва все по-дълбоко във владенията на
преходността
и на мировата илюзия.
- Човек трябва да има това чувство да оценява храната и всичко, което получава. Вие сте били на небето и не сте го оценявали и затова са ви лишили от това благо. И сега, като се върнете на небето, ще цените всичко, което е там. Казаното тук от Учителя е с извънредно дълбок подтекст. Навярно той има пред вид момента, от който душата, живото същество, е започнала своя инволюционен път в царството на материята.
Веднъж отделила се от небесните блага, тя потъва все по-дълбоко във владенията на
преходността
и на мировата илюзия.
Страдайки, тя научава уроците, предлагани щедро от света на формите, оценява истинската стойност на непреходността – рожба и синоним на Духа, и рано или късно поема в посока към завръщането в родния дом, Лоното на Твореца. И когато се завърне там, тя ще бъде вече достатъчно зряла и мъдра, за да прозира действителната същност на своето вечно отечество и незаменимите по качество условия за извисяване, които осигурява то. Учителят на Новата Култура завършва своята кратка, но вдъхновена проповед с проникновена изповед за истинните параметри на щастието: - Гладният е щастлив при хляба. Болният е щастлив при здравето.
към текста >>
Страдайки, тя научава уроците, предлагани щедро от света на формите, оценява истинската стойност на
непреходността
– рожба и синоним на Духа, и рано или късно поема в посока към завръщането в родния дом, Лоното на Твореца.
Вие сте били на небето и не сте го оценявали и затова са ви лишили от това благо. И сега, като се върнете на небето, ще цените всичко, което е там. Казаното тук от Учителя е с извънредно дълбок подтекст. Навярно той има пред вид момента, от който душата, живото същество, е започнала своя инволюционен път в царството на материята. Веднъж отделила се от небесните блага, тя потъва все по-дълбоко във владенията на преходността и на мировата илюзия.
Страдайки, тя научава уроците, предлагани щедро от света на формите, оценява истинската стойност на
непреходността
– рожба и синоним на Духа, и рано или късно поема в посока към завръщането в родния дом, Лоното на Твореца.
И когато се завърне там, тя ще бъде вече достатъчно зряла и мъдра, за да прозира действителната същност на своето вечно отечество и незаменимите по качество условия за извисяване, които осигурява то. Учителят на Новата Култура завършва своята кратка, но вдъхновена проповед с проникновена изповед за истинните параметри на щастието: - Гладният е щастлив при хляба. Болният е щастлив при здравето. Невежият е щастлив при знанието.
към текста >>
13.
Сфера на Урана
 
- Георги Радев (1900–1940)
В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна
непреходността
на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили.
В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото.
В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна
непреходността
на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и "невидимо" естество на човека и света, постави в друго осветление проблема за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили.
Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света.
към текста >>
14.
Възпитанието на детето
 
Възпитанието на детето - Макс Хайндл
Ако размислим върху думите от поемата на сър Едуин Арнолд: “Духът никога не се е раждал! Не е било време, в което да го няма, И никога няма да спре да съществува!... ще имаме възприемем
преходността
на времето, съпоставено с вечността на Бога.
Ако не са в състояние сами да направят хороскопа, те поне могат да научат звездните знаци, които ще им дадат възможност да разберат смисъла на думите на астролога. От рождената диаграма на детето могат лесно да бъдат видени силните и слабите страни от характера му. Тогава родителите ще бъдат във възможно най- добрата позиция да поощрят доброто и да вземат подходящи мерки, за да променят слабостите, преди те да станат действителност. По такъв начин те ще могат до голяма степен да помогнат на идващото същество да преодолее недостатъците си. Като погледнем на Духа като на вечен странник и на всеки земен живот като на събитие във времето, различните фази от нашето съществуване ще заемат полагащите им се места.
Ако размислим върху думите от поемата на сър Едуин Арнолд: “Духът никога не се е раждал! Не е било време, в което да го няма, И никога няма да спре да съществува!... ще имаме възприемем
преходността
на времето, съпоставено с вечността на Бога.
Вероятно това осъзнаване може да ни помогне в разбирането на децата, които преминават през трудните фази на растежа. Книгата на личния физически живот на земята започва от първата глътка въздух на бебето и продължава до последния му дъх. “Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда. Кръвта е превозното средство на Егото и когато тя се втурне през сърцето, оставя отпечатък от семенния атом в лявата камера на сърцето (която изпраща кръв към артериите). Върху тази безкрайно малка повърхност са отпечатани всички картини от външния свят през целия живот на човека.
към текста >>
НАГОРЕ