Търсене в текстове за 'Преходност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.
Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата. Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител. Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си". Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева". Аз, който разказвам това, също бях един от "Изгрева" - бях изгревянин. Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.
към текста >>

2. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
към текста >>

3. 24. Сфера на Венера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Венера обладава силата да придава най-завършена форма на онова, което се проявява във време и пространство; тя се стреми да му придаде по възможност най-голяма завършеност и хармония като форма, въпреки нейната преходност.
Те са хубаво моделирани, румени, меки и сочни. Долната устна е по-месеста от горната. Брадата е обла, но в нашия случай липсва оная трапчинка, която често украсява хубавата брадичка на венериния женски тип. Усмивката, която разкрехва устните, за да остави да се провидят наредените като бисери зъби, е още едно от очарованията на Венера, заедно с мекия, приятен и музикален глас. Ако Венера дава сравнително най-красив човешки тип в женската му форма, то е, защото един от основните принципи, които действуват във Венерината сфера, е принципът на естетически завършеното настояще. Венера обладава силата да придава най-завършена форма на онова, което се проявява във време и пространство; тя се стреми да му придаде по възможност най-голяма завършеност и хармония като форма, въпреки нейната преходност. Ето защо, Венера често се определя като принцип на конкретната хармония в света-хармония на външните форми. Ясно е, следователно, защо тя е била обожавана в древността и като богиня на красотата. Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното. Този усет за красивото се проявява на първо място в най-близкото до всекидневния живот, най-материалното - облекло, външна обстановка, мебелировка. Венерианките умеят да се обличат с вкус, те притежават естествена елегантност и „шик”.
към текста >>

4. 28. Сфера на Урана

ГЕОРГИ РАДЕВ

В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили.
В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото пo-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна”, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува „последната дума” на едно минало, Уран действува пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията, сравнителното проучване на религията и митологията, които получиха особен разцвет по същото време, когато се разрасна и окултизмът, ние имаме едно възсъздаване на миналото, един синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени умонастроението на мнозина учени и да навлезе чрез ред проблеми в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света.
към текста >>

5. 29. Сфера на Урана Из „Пътя на звездата”

ГЕОРГИ РАДЕВ

В известна смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили.
Свободата надуха, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им стремеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна”, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известна смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва издъно народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания.
към текста >>

6. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

Така те ще разберат преходността на земния живот и ще се обърнат към Бога.
Също е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото, се свършва всякакъв живот. Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи. До тях обикновено не достига никаква помощ, защото те са се оградили като в крепост в своето самочувствие и страдат от всички най-много. И понеже те са водили един живот напълно материалистичен, те едва ли имат някакъв съзнателен живот в по- висшите области на духовния свят и още по-малко в умствения свят, където душите изучават изкуството да си построяват тела по първообразите, които съществуват в умствения свят. И затова материалистично настроените хора, които се издигат най-много до четвъртата област на духовния свят, си построяват едно тяло, което е предразположено към туберкулоза. Така те ще разберат преходността на земния живот и ще се обърнат към Бога. Ползата от преминаването през чистилището е тази, че човек като страда, тъй както другите са страдали от неговата нечестност, жестокост, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще прояви в следващия си живот. Ако човек още тук на Земята се стреми да се коригира всеки ден от направените погрешки, той още тук на Земята ще премине чистилището и като напусне тялото, ще замине направо за небесния свят. Учителят дава в това отношение следния съвет: всяка вечер ученикът преди да си легне, да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря. Така човек постепенно се пречиства и при смъртта си ще замине направо за небето и няма да преживее страданията на чистилището. Също при преценка на направеното през деня да отбележим и доброто и да пожелаем на другия ден да го увеличим.
към текста >>

7. 2. Човешкият свят ще се организира чрез светлината на Слънцето

Всички условия на земята - непостоянството, преходността на физическия свят, ти говорят, че не трябва тук да спираш.
Там ще я търсим. Затова човек трябва да стане музикант, творец и да се извиси над материята. Пътят на съзнанието е труден и дълъг Не спирай и не замръзвай на някоя точка на земята, защото е опасно! Колко съзнания стоят заровени като архаични реликви под пластовете на материята, от която, като корени в земята, не могат да се изтръгнат! Не разпъвай съзнанието си на дървен кръст- страшно е това положение! Всички условия на земята - непостоянството, преходността на физическия свят, ти говорят, че не трябва тук да спираш. Тук не е мястото ти. Ще ходиш по земята, но главата ти да е на слънцето. Там е източникът на съзнателния живот. Оттам ще дойде разрешението на всичките ти задачи. Оттам иде светлината и виделината в душата ти.
към текста >>

8. 3. Родена през вечността

Глава 3. Принципите на Учението.

Тази любов носи печата на преходността.
Да чувствуваш е едно нещо, да обичаш е друго. В чувствуването има нещо себично, лично, в любовта няма нищо користолюбиво. В любовта нямаш желание да грабнеш, да присвоиш. В нея няма абсолютно никаква нечистота, никаква лъжа, никаква неправда. Най-отявленият образ на любовта е "свободната”, която в основата е лишена от почтеност, морал и уважение в нея няма устои, няма нищо трайно, красиво, чисто, прекрасно. Тази любов носи печата на преходността. Нейният истински лик е разврата. Да се смесва любовта с този образ е голяма, колосална грешка, чийто данък най-скъпо се плаща от цвета на човечеството - младостта. Авторите на тази идея и ония, които я подържат, вербуват и величаят са най-големите врагове на човечеството и предимно на младежта и на нацията си. Младежта става жертва не само на фалшивата, невярната представа на любовта, но и на престъпните домогвания на заинтересованите. Лошото възпитание довършва поражението.
към текста >>

9. 12. Реалността е вечно настояще.

Глава 6. Разкриване на реалността

В този непознат и неизмерим свят има неща, които никога не изчезват - не изчезва дори и материята, чието основно качество е преходността.
Човекът има и друго оръжие -той има ум с който може да мисли. По отношение света в който е потопен, колкото и гъста да е атмосферата, той е успял по други пътища да стигне до идеята за безкрайността от която земята е мъничка частичка, една малка стая с определена квадратура, като част в този огромен замък с безброй стаи. Фактът, че той обитава и добре познава тази стаичка - земя, до колкото човек е успял разбира се, не значи, че други стаи не съществуват. Предстоят много неща да се откриват, тайни да се овладеят. Неизмеримо е познанието, което чака човека, неизмеримо лежи и времето с което разполага човекът, за да върви напред и учи непрестанно. В този непознат и неизмерим свят има неща, които никога не изчезват - не изчезва дори и материята, чието основно качество е преходността. Но ето, че и тя не може да се смята тленна в буквален смисъл на думата. Тя се видоизменя, тя никога не се губи, не изчезва, основен принцип е в природата, съхранението на материята. .Тъкмо този закон би могъл да се превърне на следа по която може да се тръгне, когато става дума основното качество на човека - безсмъртието. Защо ние сме готови да приемем, че в природата нищо не се губи - нека не сме химици, ала ще си позволим да надникнем в лабораториите на природата, където непрекъснато и усилено, без отдих, по силата на известни закони всичко бавно и ритмично се видоизменя. И тук, както това става с водата, съществува велик кръговрат, който макар и по-бавно твори и пресъздава новите форми.
към текста >>

10. 13. Не ме питайте, какво нещо е Бог.

Глава 6. Разкриване на реалността

Върху всичко това беше изграден света на изкуствата, чиято сила и красота стояха в своята неувяхваща слава и напомняха за неща, които нямаха материален произход и бяха лишени от забележителните белези на преходността.
Тези милиони граждани от изтока и запада представляват не само маса, която трябва да се организира, но живо тяло, което трябва да бъде насочено, обучено и накрая духовно овладяно. На тази маса трябва да се докаже именно това, че Бог съществува. За целта е мобилизиран огромен апарат и цял арсенал от средства, който носи неугледно име, защото нека кажем, че историческите, научните, дори и практическите доводи се оказаха слаби, опасни. Идеята тъкмо с тях можеше да се провали. Човечеството имаше зад гърба си история, имаше опит, имаше плеяда от светещи умове, които бяха създали не само епическия паметник на преживяното, но и живата концепция, където се сплитаха великите принципи на живота. Върху всичко това беше изграден света на изкуствата, чиято сила и красота стояха в своята неувяхваща слава и напомняха за неща, които нямаха материален произход и бяха лишени от забележителните белези на преходността. Във всичко това трептеше искрата, която отвеждаше човешкия ум и дух до скрижалите на живота, до истинските му ценности, до изворите на Безконечността, които бликаха непрестанно, за да освежават вечно човешките умове, сърца и души. Ние нямаме за цел да поведем дискусия с атеизма, не искаме и да го оборим, ако идеята е права, тя ще остане, ако ли не, тя сама ще се разпадне и самоунищожи, нямаме и за цел да докажем съществуванието на Бога. В средата на двадесетия век това вече никак не е нужно. Отдавна този въпрос е слязъл от световната сцена. Никой вече не търси доказателства за или против.
към текста >>

11. 4. Веригата

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Братството и като идея и като здрава сграда построена от силни ръце лежеше пред нас недокосната и величествена в първичната си красота и сила, създадена през епоха, която няма да бъде забравена и неотчетена - една велика идея, която смиташе праха на вековете и нанасяше последен удар върху всичко, което носеше печата на преходността, заблужденията, лъжата досежно идеите, които бяха живи и носеха аромата на вечността.
Рядко споменаваш думата братство, защото си потопен в него. Късно, много късно, ние се върнахме на тази дума и някак си осторожно и внимателно пристъпихме към това понятие, което живо ни посрещна и ни откри всичката събрана красота - това се случи, когато братството бе поставено на изпитание, когато ударите върху това братство започнаха да следват един след друг; законът, човешкия закон облечен в светска власт се опитваше да унищожи идеята, нас не можеха да ни унищожат, времето на инквизицията и вартоломеевите нощи бяха вече далечно минало. За братството се говореше като отявлено гнездо, което трябвало да се разруши, да се разсипе. Тогава ние се върнахме назад, миналото оживя като нещо премного живо и силно и всичко, всичко, което бе минало - цялата идейна постановка и живата история на това братство се изправи пред нас като монументална сграда по-блестяща и по-здрава, откогато и да е било. Странно чувство - неотразимо всичко ни привличаше, на него се върнахме с всичкия жар, не само да го защитим, но и да го живеем; върнахме се като хора, които усещат, че държат в ръцете си ценности, които никоя земна сила може да ги отнеме. Братството и като идея и като здрава сграда построена от силни ръце лежеше пред нас недокосната и величествена в първичната си красота и сила, създадена през епоха, която няма да бъде забравена и неотчетена - една велика идея, която смиташе праха на вековете и нанасяше последен удар върху всичко, което носеше печата на преходността, заблужденията, лъжата досежно идеите, които бяха живи и носеха аромата на вечността. Имахме много време да мислим и да се вдълбочаваме през тези години, когато братството по тяхното разбиране се беше превърнало на фикция, защото бяха изтеглили почвата под краката на братството, като го лишиха от цялата материална база. Смятаха, че братство може да съществува само, когато има пари и доброто желание да направиш братство. Ние не мислехме така. Какви бяха нашите загуби - нека не се спираме на този въпрос - ще кажем само, че всичко превърнахме на ценности - на валута, която беше валидна във всичките светове, нека да звучи странно това, но няма да се доизкажем - скромността беше отличителна Негова черта, тя стана и наша . Тогава видяхме, че онова, което се разкрива е много красиво и много ценно - несъкрушимостта на идеята, несъкрушимостта на братството, което някога ние намерихме, като готова построена сграда в която топлосърдечно ни поканиха ония, които бяха дошли преди нас.
към текста >>

12. 4. Неуязвимият

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

И ако този закон е верен за грубата материя, чийто отличителен белег е преходността, колко повече това ще бъде вярно за духовните ценности, за духовните съкровища и идеи, които създават, моделират и поддържат живота на формите, докато те са нужни.
4. НЕУЯЗВИМИЯТ На този ден нямаме възможност да се съберем, за да изпеем общо една от Неговите песни, или да прочетем общо една беседа, или да си кажем общо “Добрата молитва”. Това беше най-малкото, което някога можехме да направим, когато имахме пълна свобода; за нас то беше нещо голямо и дълбоко, то даваше тон на общия ни живот. Добре познавахме силата на общото, радостта, че се чувствуваш едно цяло, колективното изявление на онова, което се таеше дълбоко в сърцата ни за нас беше нещо свещено. В света има неща, които никога не се обезценяват, те са валидни и ценни през всичките времена и за всичките светове. Науката ни учи, че нищо не се губи. И ако този закон е верен за грубата материя, чийто отличителен белег е преходността, колко повече това ще бъде вярно за духовните ценности, за духовните съкровища и идеи, които създават, моделират и поддържат живота на формите, докато те са нужни. Нещо непокътнато и здраво стои вътре в нас, отлято съвършено от ръката на Майстор - Ваятел, който знаеше кое къде да сложи, как да гради и как да моделира най-същественото у един човек - убеждението. Ние сме безкрайно благодарни, че станахме нива и градина, разорана и посята от ръцете на най-добрия Сеятел. Ние не тъгуваме. “Зад голямата скръб не е Бог" в редки моменти си спомняме за тъжните епизоди из нашия живот. Опитваме се тогава без горест и без мъка по право без горчивина, да се върнем на тях, да ги оглеждаме и да разберем цената на оня скъпоценен сок, който живота е отлял в тях.
към текста >>

13. 3. Достоен за срещата с него

Глава 3. Разговор с ученика

С поглед към миналото и към бъдещето ние си позволяваме една странна мечта, странна за нашето време, звучаща някъде далеч и високо, превърнала се в последния миг на идея - жадуваш да преодолееш преходността на живота и на света, за да станеш господар на съдбата и идеята за безсмъртието да те посрещне като жадуван ден.
В безкрайният ход на времето това няма никакво значение. Представлява ли времето някаква сила, пред великия кръговрат на живота има ли някаква власт? То е там, за да отбелязва периодите или да класифицира великите моменти и всичките възрасти като тонове на една величествена симфония. Отлитащият миг не е по-богат и по-пълен от този, които го следва. Веригата от дни, години, векове блестят еднакво богати, а най-богат е последният момент, който ни приближава до следващия в тая безкрайна поредица от часове, мигове... за да се спрем задъхани от вълнение на последния, който съхранява в шепите си най-големите ценности, които сме успели да изработим и съхраним за един човешки живот. С поглед към миналото и към бъдещето ние си позволяваме една странна мечта, странна за нашето време, звучаща някъде далеч и високо, превърнала се в последния миг на идея - жадуваш да преодолееш преходността на живота и на света, за да станеш господар на съдбата и идеята за безсмъртието да те посрещне като жадуван ден. Сезоните, времето, възрастта, всичко се превръща на пелена, в която реалността е повита - хилядите, неизброимите тонове и гами, които звучат в Безкрайността като апотеоз на безсмъртието. Без тази идея животът ти никога не би изглеждал дълбок като морските глъбини и просторен като небесните. Опитай се да живееш с тази идея, за да разбереш стойността на всеки отлитащ и прииждащ миг - еднакво за теб крият големи съкровища. 5. Никой не смущава спокойния сън на житното зърно. Веднъж посято в земята, земеделецът не се връща към нея, за да проверява, какво става в тъмните пазви, където някога през ранното утро той бе дошъл тук с торба през рамо, за да скрие семето в браздите.
към текста >>

14. 4. Свещеният елей

Глава 2. Ученикът - път и живот

Идването на Христа имаше тъкмо тази задача да освободи човешката душа, да я издигне и приближи до онова Велико Същество, което щеше да й даде път към съвършенство и разбереш, че в един нереален свят, ти носиш реалното в себе си, всред всичката преходност на формите, ти носиш нетленното в себе си.
Смисълът на живота се заключава в този момент - да засияе човешката душа във всичката красота, доброта, любов, свобода. Няма нищо по-красиво на земята от човешката душа. Цялото небе се изпълва с ликуване, когато една душа се събужда, велико е това събитие и се отбелязва в цялата Вселена - всичките звезди зазвучават и Бог се весели в нас, че сме дали път на Божественото, на Любовта. Роден си богат - като скъпоценна рудница, недокосната от човешка ръка - душата те чака, да й дадеш път да се прояви, за да се извиси и приеме първия призив на свободата. Приеми първия лъч на изгряващото слънце, вслушай се в зова на съдбата и отзвучавай крепко на този зов. Идването на Христа имаше тъкмо тази задача да освободи човешката душа, да я издигне и приближи до онова Велико Същество, което щеше да й даде път към съвършенство и разбереш, че в един нереален свят, ти носиш реалното в себе си, всред всичката преходност на формите, ти носиш нетленното в себе си. Няма сила, която може да спре възхода на човешката душа, веднъж намерила своя път, няма сила, която може да зароби, да замърси, да опорочи човешката душа - тя живее в един свят, където смъртта няма достъп. Великата Реалност в душата е отляла своя сок - свещеният елей. Затова тя е красива, мощна, безсмъртна. Радвай се, че си човек роден на земята, за да се домогнеш до великата тайна, че имаш душа, да проумееш и се увериш, че си роден богат и че пътят към Великото лежи открит и сияен. Връзката с Великото е възможна само чрез душата, тя е свещеното място, където ще се срещнеш със Своя Бог.
към текста >>

Преходността на нещата загубва отровното си жило и някакво невидимо сияние предава друг смисъл дори и на злото - по магически начин виждаш доброто зад него и изпитваш непреодолим копнеж да реализираш и в себе си тази красота, за да станеш постоянен гост на тази страна.
Този миг ти е необходим като въздуха. Твоите очи тогава се обръщат към един свят, който няма нищо общо с обикновения в който си потопен. Неизвестни закони представят нещата в друг вид, различни са формите. Струва ти се, че всичко това се дължи на оптическа измама, толкова всичко е различно, само един вътрешен глас ти подсказва, че си стъпил в пределите на един реален свят и една невидима ръка те развежда и те поставя в контакт с най-големите ценности на живота, абсолютната правда, и абсолютната човечност за които си бленувал. Неизказано добро беше да намериш формите не на обикновените неща, а изящните форми на истината, на правдата, на красотата, на любовта. Преходността на нещата загубва отровното си жило и някакво невидимо сияние предава друг смисъл дори и на злото - по магически начин виждаш доброто зад него и изпитваш непреодолим копнеж да реализираш и в себе си тази красота, за да станеш постоянен гост на тази страна. Този час на съзерцание, когато си успял да се извисиш и да се вглъбиш в себе си, ти подарява невъобразим покой и дълбока радост. Където и да си по всяко време на денонощието не пропущай звездния миг да съзерцаваш красивото, неуловимото, великото. Мястото на което си стъпил е свещено, а височината е шеметна; нищо обикновено и вражеско не може да те стигне. Пред твоите бедни сетива се разлива само доброто, само красивото, само възвишеното. Зад всичкото зло на света виждаш невидима ръка, която по един чуден начин превръща всичко на добро.
към текста >>

15. 10. Имаше ли място за страха: есе (30.I.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Невъзможно. Че на земята животът се измерваше със съизмерими мерки, че процесите бяха белязани със знака на преходността, че на земята съществуваше онова, което наричаме смърт всичко това не се отнасяше до ония отношения, които съществуваха като нещо неизменно и вечно.
Вечността е оставила своя отпечатък и времето не е докоснало съществуващите отношения. Един миг е докоснал живота на Учителя и външната постановка е вече сменена, условията, обаче, остават недокоснати, защото те винаги са били и винаги ще бъдат. Учителят е дошъл на земята, за да предаде своето знание, светлината, любовта като видим израз на Великото, ученикът привлечен от духовното богатство е дошъл на земята да учи, да приеме онова, което Учителят щедро даваше. Това са отношения, които от незапомнено време съществуват не само на земята, а във всичките светове. Можеше ли Учителят да остави учениците си и можеше ли учениците да Го загубят? Невъзможно. Че на земята животът се измерваше със съизмерими мерки, че процесите бяха белязани със знака на преходността, че на земята съществуваше онова, което наричаме смърт всичко това не се отнасяше до ония отношения, които съществуваха като нещо неизменно и вечно. Нищо по-трайно, нищо по-прекрасно, нищо, което си оставаше белязано със знака на безсмъртието не съществуваше, както връзката на човека с Великата първопричина, както връзката, която съществуваше между ученика и Учителя. Най-здравия, най-чистия и най-красивия мост, който ги съединяваше. Нищо на земята не беше вечно. Животът имаше определен интервал. Идваше ден, когато ученикът оставаше сам.
към текста >>

16. 24. Човекът дух и човекът сянка / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 278, 8.06.1941, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Напраздно ще чакаме някакво истинско творчество, способно да остави следи през вековете, от умове, чиято идея в живота е бързопреходността на човешката личност, нереалността на човешкото вътрешно „аз”.
Това „научно” суеверие, споделяно днес от милиони плитко мислящи глави, нима може да смути дълбоката увереност на този, който се съзнава и се чувствува като дух, безсмъртен и вечен? Нима илюзията може някога да заеме мястото на реалността? Не! Човек може да си въобразява всичко, каквото пожелае, той може да се счита за сянка, която отминава и изчезва завинаги и напълно, без да остава никаква трайна следа, но той не може да промени нито на йота великата действителност: своята същина - безсмъртния дух. Днес, когато става дума за изграждане на една нова и велика България, свободна, обединена и целокупна, нито за минута не трябва да се забравя, че Духът е, който твори, който създава и изгражда нещата. Напраздно ще чакаме някакво истинско творчество, способно да остави следи през вековете, от умове, чиято идея в живота е бързопреходността на човешката личност, нереалността на човешкото вътрешно „аз”. Кой може да създаде истинска култура, притежаваща ценности за вековете? Кой може да изгради, не по форма, а по същина и по дух, една истинска нова България, която да служи за пример на цял свят? Кой може да създаде богатства, които не чезнат през вековете? Това може да направи само човекът, чието око е отправено към вечността - човекът, който се съзнава като Дух, а не като мимолетна сянка. Голяма илюзия е схващането, че като събереш: голяма територия, много население и материално богатство - в края на краищата ще се получи величие. Не!
към текста >>

17. 3.15. Поема за възрастта.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

В тоя свят на относителността, В тоя живот на преходността, Това не са абсолютни истини.
Не си ти смъртно, земно тяло! Не от пръст, от чисто злато е направено Твоето истинско тяло. Ръждата на времето не ще го никога докосне. Помни добре това, о, сестро моя. Възраст, години, старост, смърт! В тоя свят на относителността, В тоя живот на преходността, Това не са абсолютни истини. Временни, преходни положения, Това са сенки на сенките, Това са отражения на отраженията, Това са картонени мечове, От които не се страхува душата. За родената от Бога безсмъртна душа Няма възраст, старост, смърт - Такива, каквито нашия ограничен земен поглед ги вижда. За родената от Бога безсмъртна душа Никаква земна категория не е страшна. За родената от Бога човешка душа Няма нищо страшно тука, на земята: Възраст, старост, смърт, Сенки на сенките, Временни илюзии на живота, Майа: преходното, лъжливото, нереалното в живота и света. О, сестро моя, ти, душа човешка, Над тебе времето власт няма!
към текста >>

18. 1.2. Приятелството (21.04.1987 г.)

Вергилий Кръстев

А случая през тези 25 години могат ли да се отсеят ценното от преходността на плявата и сламата, с която на времето се изхранваше добитъка.
И освен това, трябва да израстне, да цъфне и да върже плод, защото има и безхлебно жито. Цъфне, а не върже, и тогава житения клас е празен и безхлебен. Ето сега, след като са минали 25 години, от първото ми запознанство, мога да изнеса онова, което е отсято като чисто жито. Освен това, аз в ранните си години преминах последователно през всички онези полски дейности, които хранеха и изхранваха хората: и съм орал с крави и коне, и съм жънал и вършел, и съм карал жито на воденица да се смели на брашно, и съм месил хляб и дори съм пекъл в подница и под връшник. Така че целия този процес ми е познат. А случая през тези 25 години могат ли да се отсеят ценното от преходността на плявата и сламата, с която на времето се изхранваше добитъка. Отначало посредством един мой познат, се запознах с Петър Филипов. Но това запознанство не бе явно, то бе само запознанство словесно - за неговата личност. Беше ми разказано многократно за него, понеже този мой познат контактуваше с него и беше приет в неговия дом. По онези години срещите между себеподобните можеха да се осъществяват на екскурзии на планината, независимо дали това беше на Витоша или Рила. Тогава на Изгрева стояха още онези малки бараки, в които преживяваха възрастните приятели от една изминала епоха на Школата.
към текста >>

19. 22. Операта се евакуира в провинцията - Вършец, Берковица, Враца.....Човешката слава

Всичко това е лава, преходност.
Или пък съм виждала риба кръвясала, завита с вестник, на който вестник е лицето на един артист. Всичката тая преса от вестници, даже и в клозетите съм виждала, че я закачат да си трият задниците с портрети на артистите. Това е човешка слава. Има една велика слава: славата на Христа, славата Божия, славата на Дева Мария, славата на висшите същества. Там, където е абсолютната, божествена Красота и Чистота. Всичко това е лава, преходност. Аз минах през него. А че турили моя портрет отзад. А се карат и бият за кой портрет да бъде отпред. Събчо Събев се е дърпал, и за косите, със своя партньор защо неговият портрет да бъде отпред... Ах, аз не държа на тия работи. Това са слабости, човешки слабости, това е кал, кал.
към текста >>

0.69821095466614