НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
94
резултата в
67
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
57) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека цялото тяло да вземе участие във всяко движение и всяка
клетка
да направи движение в полето, в което се намира; иначе не можеш да бъдеш играч.
Ако музикантите свирят всяка сутрин тези упражнения, те стават с една година по-млади. Има движения за подмладяване: старите ги правят, за да се подмладят, а младите ги правят, за да не остаряват. Някои вземат по-големи крачки, други – по-малки, а те трябва да бъдат отмерени. Ако една двойка се състои от висок и нисък, високият ще направи по-големи крачки, а ниският – по-малки, за да не се разваля редът. Трябва двойките да се подберат помежду си така: висок с висок и нисък с нисък.
Нека цялото тяло да вземе участие във всяко движение и всяка
клетка
да направи движение в полето, в което се намира; иначе не можеш да бъдеш играч.
Всички части на тялото трябва да бъдат проводници – ръцете, нозете и пр. Врата си трябва да движиш в разни страни с някои движения, иначе притокът на кръвта към главата се възпира. Когато останеш сам, прави разни движения с врата си. Всяко движение на човека трябва да бъде Божествено. Не допущайте при Паневритмията дисхармонични движения.
към текста >>
2.
51) Нови веяния в биологията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Въз основа на опити и наблюдения Лаковски идва до заключението, че центърът, който изпраща радиации от
клетката
, е ядрото, и по-специално ядрената нишка.
Микробите, работещи върху разлагането, имат радиации с определена дължина на вълните и именно това упътва насекомото към неговата храна. Редица изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски изтъква радиацията на светулките, при които дори и техните яйца и личинки изпущат светлинни вълни. У разните видове организми радиацията е с различна дължина на вълните, докато при светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Лаковси се запитва защо, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отричаме способността при други насекоми да изпущат друг вид радиации – такива извън гамата на светлинните вибрации, и поради тази причина да остават нерегистрирани от сетивата ни.
Въз основа на опити и наблюдения Лаковски идва до заключението, че центърът, който изпраща радиации от
клетката
, е ядрото, и по-специално ядрената нишка.
Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядрото. Лаковски прави опити в парижката болница „Салпетриер“ с проф. Госе, д-р Гутман и Магру върху растението Рe1агgоnium zоnаtum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Ученият прави съобщение за тези си опити до Биологическото общество през 1924 г.
към текста >>
3.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например всяка
клетка
на корена е в зависима връзка и с най-отдалечените клетки в клончетата, листата, пъпките.
А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
Например всяка
клетка
на корена е в зависима връзка и с най-отдалечените клетки в клончетата, листата, пъпките.
Тази клетка, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от монадата. Такава вътрешна и външна връзка съществува между всички същества. Съществата заемат съответно място в общата корелация според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват. Също така се наблюдават едни и същи явления, проектирани на различни полета, обаче в основата си те са под давлението на едни и същи закони.
към текста >>
Тази
клетка
, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото.
4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Например всяка клетка на корена е в зависима връзка и с най-отдалечените клетки в клончетата, листата, пъпките.
Тази
клетка
, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото.
Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от монадата. Такава вътрешна и външна връзка съществува между всички същества. Съществата заемат съответно място в общата корелация според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват. Също така се наблюдават едни и същи явления, проектирани на различни полета, обаче в основата си те са под давлението на едни и същи закони. Например седемте основни тона в музиката са аналогични на седемте основни цвята от слънчевия спектър.
към текста >>
4.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изпърво всяка
клетка
чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш.
Обаче Дриш възразява на това така: регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, например някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен: в разни специални случаи регулацията се проявява по специален начин. За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит с яйцата на морския таралеж. Взема оплоденото яйце веднага след първото деление. Внимателно разделя две клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях по отделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла гаструла, типичен цял плутеус /ларвена фаза на иглокожите/.
Изпърво всяка
клетка
чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш.
И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен регенерационен процес /т.е. не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване/. Когато Дриш е правил опитите след второто деление на оплоденото яйце - във фазата на четири клетки - то пак всяка отделна клетка давала същия резултат. От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка. Това разместване представлява регулация.
към текста >>
Когато Дриш е правил опитите след второто деление на оплоденото яйце - във фазата на четири клетки - то пак всяка отделна
клетка
давала същия резултат.
Внимателно разделя две клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях по отделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла гаструла, типичен цял плутеус /ларвена фаза на иглокожите/. Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен регенерационен процес /т.е. не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване/.
Когато Дриш е правил опитите след второто деление на оплоденото яйце - във фазата на четири клетки - то пак всяка отделна
клетка
давала същия резултат.
От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка. Това разместване представлява регулация. Тая регулация показва, че в организма има нещо, което не може да се поддаде по никой начин на механистично обяснение. Има нещо в организма, което е над физикохимичното, над механичното. Можем да го наречем както си искаме: разумно, психично, ентелехия и пр.
към текста >>
Второто доказателство на Дриш се състои в следното: знае се, че всяка
клетка
от епидермиса на бегониев лист е способна да произведе цяла бегония, че всяка
клетка
от яйчника на кое да е животно е способна да образува цял организъм.
С други думи, ние установяваме пълна хармония между процесите в отделните елементи: в определено време изпъкват процеси в едни елементи, после в други, при което едните и другите са съгласувани по между си. Тайната на живота се крие в този деятел, който се явява да разпределя и хармонизира отделните процеси. Той не може да се сведе само до влиянието на околната среда. Този деятел е вътрешен и много сложен. Дриш го нарича ентелехия, като си служи с термина на Аристотел, но в него влага по-друго съдържание.
Второто доказателство на Дриш се състои в следното: знае се, че всяка
клетка
от епидермиса на бегониев лист е способна да произведе цяла бегония, че всяка
клетка
от яйчника на кое да е животно е способна да образува цял организъм.
Значи, една и съща клетка е способна да възпроизведе било част от организма, както е в хармонически еквипотенциалните системи, както Дриш се изразява, било целия организъм, както е в комплексно еквипотенциалните системи. Ентелехията действа и тук. Друго доказателство са законите за преминаването на различните вещества през живите органически клетки и повърхности. Така физиологът Бунге заявява следното: „Ние бяхме уверени във възможността да сведем функцията на жлезите, отделителните процеси, към законите на ендосмоза. Сега обаче знаем, че и тук епителиалните клетки играят дейна роля; и тук също се проявява тая удивителна способност - способността към избор: известни вещества да се приемат от кръвта, други - не; да се подхвърлят приетите вещества чрез анализ и синтез на преработка и от образуваните продукти известни и точно определени да се отвеждат към изходните проходи, а други - обратно в лимфатическите и кръвни пътища.
към текста >>
Значи, една и съща
клетка
е способна да възпроизведе било част от организма, както е в хармонически еквипотенциалните системи, както Дриш се изразява, било целия организъм, както е в комплексно еквипотенциалните системи.
Тайната на живота се крие в този деятел, който се явява да разпределя и хармонизира отделните процеси. Той не може да се сведе само до влиянието на околната среда. Този деятел е вътрешен и много сложен. Дриш го нарича ентелехия, като си служи с термина на Аристотел, но в него влага по-друго съдържание. Второто доказателство на Дриш се състои в следното: знае се, че всяка клетка от епидермиса на бегониев лист е способна да произведе цяла бегония, че всяка клетка от яйчника на кое да е животно е способна да образува цял организъм.
Значи, една и съща
клетка
е способна да възпроизведе било част от организма, както е в хармонически еквипотенциалните системи, както Дриш се изразява, било целия организъм, както е в комплексно еквипотенциалните системи.
Ентелехията действа и тук. Друго доказателство са законите за преминаването на различните вещества през живите органически клетки и повърхности. Така физиологът Бунге заявява следното: „Ние бяхме уверени във възможността да сведем функцията на жлезите, отделителните процеси, към законите на ендосмоза. Сега обаче знаем, че и тук епителиалните клетки играят дейна роля; и тук също се проявява тая удивителна способност - способността към избор: известни вещества да се приемат от кръвта, други - не; да се подхвърлят приетите вещества чрез анализ и синтез на преработка и от образуваните продукти известни и точно определени да се отвеждат към изходните проходи, а други - обратно в лимфатическите и кръвни пътища. Клетките на епителия на млечните жлези избират от кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие.
към текста >>
5.
Новите възгледи върху материята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Робърт Турнер обяснява разцепването на хромозомите и отдалечаването на двете им половинки върху делителното вретено - с високата разлика в потенциала на тия две части, значи цялата кариокинетична картина при делението на
клетката
трябва да е израз на електрични явления.”
Доказал е, че електрическите пулсации у растенията са един от важните фактори за изкачването на соковете. Тия пулсации той е констатирал чрез електричен апарат за изследване електрическите пулсации на тъканите. Днес на електричните явления в организма се дава голяма важност и е доказано, че много физиологически процеси в организма са израз на електричните явления в него. По този въпрос Кирил Кръстев казва: „Днес с леснота се показват например, електричните явления, които съпътстват мисловната дейност на мозъка. При тия опити различният ход на мисълта или на нервното напрежение се изразява с различни електрични криви линии на трептенията.
Робърт Турнер обяснява разцепването на хромозомите и отдалечаването на двете им половинки върху делителното вретено - с високата разлика в потенциала на тия две части, значи цялата кариокинетична картина при делението на
клетката
трябва да е израз на електрични явления.”
Радиация на организмите. Изследвания на Лаковски Един от учените, които говорят за радиациите на организмите е и Жорж Лаковски. Първите му изследвания са изложени в книгата му „Произход на живота”, 1926 г., която излезе второ издание в 1929 г., със заглавие „Тайната на живота”. След това се заредиха следните негови книги: „Принос към изучаването на рака”, 1927 г., „Универсион”, 1927 г., „Наука и щастие” - Дълголетие и безсмъртие чрез вибрациите, 1930 г., „Клетъчни радиации”- експериментални изследвания, 1931 г., „Великият проблем”, 1935 г.
към текста >>
6.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
искат да получат по физикохимичен начин същите явления, които срещаме в живата
клетка
, в живия организъм.
У хидрата, ако се откъсне основата й и се присади на горния край, дето са пипалата, присадената част ще си образува нови уста и венец от пипала. Присадената част, която образува устата, по-рано е била основата на хидрата. Този опит между многото други, които привеждат новите експериментатори в биологията, доказва целесъобразното изменение на поляритета. Някои се стремят да обяснят живота механически. Чрез разните опити на Бючли, Квинке, Румблер и пр.
искат да получат по физикохимичен начин същите явления, които срещаме в живата
клетка
, в живия организъм.
Обаче това е напразно, понеже в организма има нещо по-висше от механичните процеси. * * * Чрез приложението на трудовия принцип в училището детето ще влезе в общение със силите на живата природа. По този начин ще стане една обмяна между тях. Тя ще внесе в детето нови сили, нов живот, разцъфтяване на всичките му сили и заложби.
към текста >>
Дъбът с хиляди коренчета, пуснати в земята, тегли сокове и хранителни материали, други материали черпи от въздуха и с помощта на слънчевата енергия и той гради
клетка
по
клетка
с векове своето стройно тяло.
Всеки по-интимен досег с природата събужда възвишеното в човешката природа. Учителят казва: „В който дом има много цветя, там хората не се карат.” Всичко в природата има дълбок смисъл, разумно предназначение. Нейните методи са ценни и имат голямо образователно значение за детето. Детският труд сред природата е едно хубаво условие, за да бъде възпитавано детето от една страна чрез труда и от друга страна от самата природа. Каква мъдрост виждаме разлята навсякъде в природата!
Дъбът с хиляди коренчета, пуснати в земята, тегли сокове и хранителни материали, други материали черпи от въздуха и с помощта на слънчевата енергия и той гради
клетка
по
клетка
с векове своето стройно тяло.
Какви химици са цветята! Те правят това, което още човек не може да направи. Цветето взима някои вещества от почвата, други от въздуха и чрез слънчевата енергия ги свързва и създава тези чудни форми, краски и ухания! Растението знае действието на киселините. Когато корените му срещнат в почвата някое твърдо вещество, нужно на растението, те изпущат киселини които го разтварят и после го приемат.
към текста >>
7.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Птицата, която била в
клетката
в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това!
Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Говори за „Синята птица”. Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица. Те минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче, на връщане какво да видят у дома си?
Птицата, която била в
клетката
в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това!
Зарадвани, те я изваждат из клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. Синята птица, това е Божественото, което работи в човека. Защо тя отлита? В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека. Това е „синьото цвете” на Новалис в романа му „Хенрих фон Офтердинген”.
към текста >>
Зарадвани, те я изваждат из
клетката
, но след малко тя отлита от ръцете им.
Говори за „Синята птица”. Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица. Те минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче, на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетката в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това!
Зарадвани, те я изваждат из
клетката
, но след малко тя отлита от ръцете им.
Синята птица, това е Божественото, което работи в човека. Защо тя отлита? В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека. Това е „синьото цвете” на Новалис в романа му „Хенрих фон Офтердинген”. Хенрих, героят на романа, сънува, че се намира във величествени планини, и на една стръмна скала вижда чудно красиво синьо цвете.
към текста >>
8.
05. Пет първоначални качества на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една
клетка
, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво.
- Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици.
Една
клетка
, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво.
Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното.
към текста >>
9.
ВЪВЕДЕНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Белият цвят на снежната покривка отразява слънчевата светлина, но поглъща лъчите, които са от полза за живата
клетка
.
По какви закони е направена? Малките кристалчета, скачени едно с друго, затварят помежду си въздуха - добра изолация от студа. Така те пазят растенията в зимните бури. Като падат от Пространството, те филтрират въздуха. Те донасят необходимите елементи за почвата.
Белият цвят на снежната покривка отразява слънчевата светлина, но поглъща лъчите, които са от полза за живата
клетка
.
Самите кристалчета са центрове на сили - така се създава силово поле, което пази живота и унищожава вредните вируси и бактерии... Едва ли ще изброим всички преимущества на Снежната Покривка. Много от нейните свойства и качества не познаваме още. Но колко разумно и целесъобразно е устроено всичко! Велика Разумност седи зад всички явления в Природата. Тя ръководи и пази живота.
към текста >>
10.
Пет първоначални качества на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една
клетка
, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво.
– Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици.
Една
клетка
, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво.
Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм. Ние не можем откъснато, самостоятелно да живеем. Затова именно трябва да работим за цялото човечество чрез дела, думи и мисли. Упражнението е следното.
към текста >>
11.
027 ЗДРАВЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То е
клетка
от Великия космичен организъм." Смъртта идва, когато в тялото влезе неорганизирана материя.
ЗДРАВЕТО ''Природата е неизчерпаем резервоар на енергия, от която човек може да черпи, за да поддържа здравето си. Учителят е дал много правила и методи как да се ползваме от силите на Живата Природа, за да бъдем здрави.'' - Човек, за да мисли добре, трябва да бъде здрав, никакви болести не трябва да отвличат вниманието му. Кажете си: "Моето тяло трябва да бъде здраво.
То е
клетка
от Великия космичен организъм." Смъртта идва, когато в тялото влезе неорганизирана материя.
Когато всичката материя в тялото е организирана, човек е здрав. Неорганизираната материя в тялото причинява смъртта. Например, вие се съмнявате, гневите се. Щом не сте внимателен, завистта, съмнението, гневът и омразата внасят в тялото ви неорганизирана материя. Искате ли да се ползвате от енергиите на Природата за своето здраве, най-добрите месеци са април, май и юни.
към текста >>
12.
051 ТИХИЯТ ГЛАС
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той работи във всяка
клетка
и поправя всички охкания и стенания в света.
''В тихите топли вечери ние се събирахме около нашия обичан Учител, под големите дървета на градината, пеехме песни и разговаряхме. Никога не ще забравим тези вечери. Денят прехожда, ярките багри гаснат, формите се губят, друга реалност изпъква пред нашия взор. Учителят говори:'' – Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието, Господ работи тайно в умовете и сърцата на човеците.
Той работи във всяка
клетка
и поправя всички охкания и стенания в света.
Един ден ще докара всичко в ред и порядък. Той казва: "Не бой се, почакай, потърпи, след малко болката ще престане." Гладен си. Той ти казва: "След малко ще имаш хляб." Няма по-хубаво състояние от това, да чувстваш Божието присъствие в дълбочината на душата си. Болен си.
към текста >>
13.
069 ЗАКОН ЗА ЧАСТИТЕ И ЗАКОН ЗА ЦЯЛОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Какво ще стане с организма, ако всяка
клетка
иска да живее самостоятелно?
Светът ни изглежда разхвърлян, защото го разглеждаме не като цяло, а като части. Между всички неща съществува вътрешна връзка. Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество. То е велик организъм, държавите са негови системи, обществата - органи на тези системи. Човек трябва да разбира своето предназначение като част от общия организъм и там да намира своето място.
Какво ще стане с организма, ако всяка
клетка
иска да живее самостоятелно?
Ще се разпадне. Тази идея е прокарана в Писанието с думите, че всички хора представляват тялото Христово. Ако един лист падне от дървото, ще има ли същите отношения каквито имат другите, които са на дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки човек е лист от това дърво. Всяка промяна, която става в цялото, се отразява и върху частите и обратно.
към текста >>
14.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
До котвата имаше метеорологична
клетка
, с всички необходими уреди за пълни метеорологични наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите.
За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност! " На поляната пред беседката двама братя бяха направили от чимове една котва, като символ, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва на своя, носещ се из мировото пространство, кораб.
До котвата имаше метеорологична
клетка
, с всички необходими уреди за пълни метеорологични наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите.
До нея, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов беше изработил, с голямо умение, един слънчев часовник. Грижите около поддържането на този малък метеорологичен пункт и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник, бяха поверени на брат Георги Радев, който беше най-подходящ като студент по математика, където се изучаваха също физика, астрономия и метеорология. Построихме също барака за дърва и въглища и складове за издадените беседи. Учителя особено много държеше да се придаде един облагороден външен вид на нарасналия вече Изгрев. Това създаваше една много сериозна грижа за нас преди всичко, заселниците тук.
към текста >>
15.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една
клетка
“.
Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук.
Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една
клетка
“.
Наистина, едно по-внимателно проучване на всичко, което ни заобикаля, ще ни убеди по един безспорен начин, че в Природата има закони, които са валидни както за най-малкото, така и за най-голямото. Така например като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стигнем до гигантските слънца във вселената, трепкащи над главите ни, то в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образувал, такова е и началото и по същия начин се е образувало всяко небесно тяло. Всички небесни тела са кристали, образувани по същия начин, по който са се образували кристалите преди нас. Как? Там е работата, че учените все още не са разбрали как се образува кристала. Когато човешкият род разбере как започва той и с какво започва, тогава повече от сигурно е, че ще му стане ясно и създаването на небесните тела.
към текста >>
16.
67 ТРАПЕЗАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всяка
клетка
в човешкия организъм трябва да бъде организирана, жива, за да вземе съзнателно участие във функциите на неговите органи.
Разнообразявайте храната си, защото всеки вид храна съдържа специфична енергия, необходима за организма ви. Всеки плод носи нещо Божествено в себе си, но един от друг се различават. Каквато храна яде човек, такъв и става. Той трябва да подбира такава храна, която е в състояние да организира силите на неговото тяло. В обратен случай само пълнее и трупа материя, без да я организира.
Всяка
клетка
в човешкия организъм трябва да бъде организирана, жива, за да вземе съзнателно участие във функциите на неговите органи.
Това, което се изисква от физическата храна на човека, се изисква и от духовната му храна. Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека не взимат участие в съграждането на неговото Духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Има специална храна, чрез която човек може да възстанови паметта си, центъра за възприемане на красотата, за развитието на изкуството, поезията, музиката, науката и пр.
към текста >>
Щом ядете свинско месо, свинската
клетка
ще стане част от вас.
При боровинките силата им стои в червения цвят. Понеже растат на високи места, съдържат доста прана, ако се взимат, действат добре на стомаха. Ципицата, която образуват ореховите ядки, съдържа доста йод. Яжте орехи и не се страхувайте, те заместват употребата на йода. Някои храни не са хигиенични, нека вземем за пример свинското месо.
Щом ядете свинско месо, свинската
клетка
ще стане част от вас.
Свинщината ще стане част от теб. Ти вече не си човек, но си една свиня. Ти имаш свински подтици в себе си. Свинските клетки са много индивидуални, те са мързеливи, не обичат да работят. Най-после мързелът от свинята е дошъл в теб.
към текста >>
Свинската
клетка
причинява по-голяма пакост, отколкото да свърши някаква полезна работа.
Ти имаш свински подтици в себе си. Свинските клетки са много индивидуални, те са мързеливи, не обичат да работят. Най-после мързелът от свинята е дошъл в теб. Тя е много разположена след като се наяде, да влезе в тинята, приятно и е да се търкаля. Хората, които ядат свинско месо, всякога боледуват.
Свинската
клетка
причинява по-голяма пакост, отколкото да свърши някаква полезна работа.
Като знаеше това, Мойсей забрани на евреите да ядат свинско месо. Ако ядете постоянно кокоше месо, ще станете много тщеславни, каквато е кокошката. Тя като снесе едно яйце, ще окряка орталъка. За низшите животни месната храна е необходима, но за един по-висок живот, какъвто е човешкият, месната храна е вредна. Тя спъва човека в процеса на неговата еволюция.
към текста >>
17.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от
клетката
до вселената.
Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност. Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство. Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа. Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота.
Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от
клетката
до вселената.
Душата е посредник между Духа и тялото. Един Посветен казва: Навсякъде във вселената царува числото три. Единицата е неговото начало. Но тази троичност както в Бога, така и в човека се съсредоточава в единицата чрез творческата воля. Троичността се изявява в човешкото съзнание или аза и във волята, която събира всички способности на тялото, душата и Духа в живо единство.
към текста >>
18.
Учението на Кабала за вселената
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В човека всяка
клетка
възприема и предава живота и е действително живо същество, и кръвта - жизнената сила на човека - съдържа в себе си безконечно количество същества.
Учението на Кабала за вселената Планетите и звездите съставят органи на вселената и тяхното движение произвежда живот в нея. Както у човека животът се поддържа от движението на кръвта, така и във вселената животът се поддържа от Светлината.
В човека всяка
клетка
възприема и предава живота и е действително живо същество, и кръвта - жизнената сила на човека - съдържа в себе си безконечно количество същества.
Същото можем да кажем по отношение и на Светлината във вселената, и произхода на ангелите, които представят клетки и органи във великия организъм на вселената. Практическата Кабала съдържа учението за тези невидими същества, които възприемат и предават живота във вселената. Кабалистите се стремят да въздействуват на тези същества по известни методи. Според Кабала вътре в течението на Светлината, която представя живота на вселената, се намира тайнствен флуид, независим от всички творения на природата, подобно на това, както нервната сила в човека е независима от кръвните клетки. Този флуид произтича непосредствено от Бога или по-вярно казано, той съставя тялото на Бога.
към текста >>
19.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава ние ще бъдем Едно с Господа, тъй както всяка
клетка
, всяко клонче, всяко коренче и всеки лист съставят част от дървото".
Той и до днес работи върху света и ще стои тук, докато всичко уреди. След това Той ще се върне на Небето, заедно със всички свои чеда. Този Бог е винаги с нас и работи заедно с нас. Той ще ни събере и от нас ще образува Царство на Живота, на което ще съставяме коренчета, клончета, листа, цветове и плодове. Всеки лист ще бъде за изцеление и всеки плод - жива храна.
Тогава ние ще бъдем Едно с Господа, тъй както всяка
клетка
, всяко клонче, всяко коренче и всеки лист съставят част от дървото".
"Христос слезе на земята за да отнеме товара на хората и затова казва: Възложете товара си на Господа. Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания и ще ви даде радост. Като е слязъл на земята, Той е пожелал да ви направи щастливи". "Във всяка душа и във всяко сърце трябва да се роди Христос. Но всяко раждане е придружено със страдание.
към текста >>
20.
13. Свобода, братство, човещина, 26 февруари 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И като възприемаме храната, всяка
клетка
, според службата си, преработва тази храна, докато стигне в мозъка, където се превръща в жизнена сила, която по нервите се разпраща по целия организъм, за храна и подкрепа на всички, които са взели участие в този общ процес.
И ако майката и бащата са здрави, цялото поколение, което ще излезе от тях, ще бъде здраво. Следователно, здравето и щастието на обществото зависят от здравето на членовете на това общество. По същия закон и интелигентността на човека зависи от интелигентността на мозъчните клетки. А сегашните хора мислят, че мозъкът е нещо механично. Човек, разгледан от това гледище, е един колектив на милиони разумни същества, които работят за реализирането на една обща идея.
И като възприемаме храната, всяка
клетка
, според службата си, преработва тази храна, докато стигне в мозъка, където се превръща в жизнена сила, която по нервите се разпраща по целия организъм, за храна и подкрепа на всички, които са взели участие в този общ процес.
И човешкият организъм е израз на дейността на съзнанието и ума. Всички външни форми са символи на вътрешни процеси. И на тази база са построени окултните науки - френология, физиогномия, хирология и пр., а астрологията се базира на зависимостта и съответствието между човека и космоса, което може да се докаже по чисто обективен път. Според окултната наука, материята, от която е направен първичният космичен човек е взета от цялата вселена, от всички слънца и планети. Целият космос е взел участие в създаването на човешкото тяло.
към текста >>
21.
16. Противоречията в живота и изхода от тях, 19 март 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всяка една
клетка
, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество.
Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята.
Всяка една
клетка
, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество.
Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно същество, ще бъде отнета от него. И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата. И ако човек не постъпва добре с него, той ще го изгуби и ще престане да живее на земята. Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят. Това са само залъгалки.
към текста >>
Ето защо човек не е напълно господар на тази
клетка
и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно същество, ще бъде отнета от него.
Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество.
Ето защо човек не е напълно господар на тази
клетка
и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно същество, ще бъде отнета от него.
И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата. И ако човек не постъпва добре с него, той ще го изгуби и ще престане да живее на земята. Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят. Това са само залъгалки. Ако човек не може да живее на земята, той и в другите светове не може да живее.
към текста >>
22.
9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще кажете, че както хората, така и тяхната интелигентност са се развили постепенно от първичната
клетка
, по законите на еволюцията.
Даже и при 45 милиона градуса не им става нищо, защото те са господари на топлината, която за тях е една среда, каквато за нас въздухът. За тях е едно удоволствие да се намират при такава температура. Ще кажете, че това е едно заблуждение. Добре. Питам тогава: Откъде хората на земята взеха своята интелигентност? Било е време, когато на земята не е имало хора - откъде се взеха?
Ще кажете, че както хората, така и тяхната интелигентност са се развили постепенно от първичната
клетка
, по законите на еволюцията.
Но първата клетка откъде е дошла? Казват някои, че се е самозародила. Но това е само едно предположение, а предположението не е наука. В истинската наука всяко нещо се опитва и проверява. И в окултната наука има ред данни и факти, по които можем да съдим за произхода на човека и неговата интелигентност.
към текста >>
Но първата
клетка
откъде е дошла?
За тях е едно удоволствие да се намират при такава температура. Ще кажете, че това е едно заблуждение. Добре. Питам тогава: Откъде хората на земята взеха своята интелигентност? Било е време, когато на земята не е имало хора - откъде се взеха? Ще кажете, че както хората, така и тяхната интелигентност са се развили постепенно от първичната клетка, по законите на еволюцията.
Но първата
клетка
откъде е дошла?
Казват някои, че се е самозародила. Но това е само едно предположение, а предположението не е наука. В истинската наука всяко нещо се опитва и проверява. И в окултната наука има ред данни и факти, по които можем да съдим за произхода на човека и неговата интелигентност. Тя поддържа, че целият Космос, който е комплекс от живи и разумни същества, обединени с една вътрешна връзка, в едно цяло, е взел участие при създаването на човека.
към текста >>
23.
Мислете за тялото си
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И всяка една малка
клетка
, станала човек, ще помни своя произход и ще носи в себе си знанието, което е придобила при служенето в даден организъм.
Постъпват ли хората по този начин, ще продължат живота си колкото искат: с десет, двадесет, сто, двеста години. Най-първо ще мислите за тези малки клетки, от които зависи всичко. И Писанието казва: “Ние сме храм и Бог живее в нас и всичко в нас е живо”. Следователно към всички клетки и органи в тялото трябва да гледаме с едно благоговение и да се радваме, че Бог ни е поставил в това тяло. Да се радваме, че всички тези малки душички, всички тези малки клетки след милиони години ще станат отделни хора като нас.
И всяка една малка
клетка
, станала човек, ще помни своя произход и ще носи в себе си знанието, което е придобила при служенето в даден организъм.
И всички хора са клетки в организма на едно по-велико и по-разумно Същество. И някой път, когато станете сутрин и възприемете отнякъде една добра мисъл, тя иде от това Велико същество, в тялото на което вие сте като клетка. Това Същество изпраща своето благословение до вас и казва: “Мир вам. Аз ще ви помогна”. Защото вие сте част от неговия организъм.
към текста >>
И някой път, когато станете сутрин и възприемете отнякъде една добра мисъл, тя иде от това Велико същество, в тялото на което вие сте като
клетка
.
И Писанието казва: “Ние сме храм и Бог живее в нас и всичко в нас е живо”. Следователно към всички клетки и органи в тялото трябва да гледаме с едно благоговение и да се радваме, че Бог ни е поставил в това тяло. Да се радваме, че всички тези малки душички, всички тези малки клетки след милиони години ще станат отделни хора като нас. И всяка една малка клетка, станала човек, ще помни своя произход и ще носи в себе си знанието, което е придобила при служенето в даден организъм. И всички хора са клетки в организма на едно по-велико и по-разумно Същество.
И някой път, когато станете сутрин и възприемете отнякъде една добра мисъл, тя иде от това Велико същество, в тялото на което вие сте като
клетка
.
Това Същество изпраща своето благословение до вас и казва: “Мир вам. Аз ще ви помогна”. Защото вие сте част от неговия организъм. И вие се насърчавате, разоположите се. Ти си осигурен, защото живееш в тяло, което се управлява от един разумен Дух.
към текста >>
24.
Съзнателната работа на ученика
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек представя
клетка
от Великия организъм на Живота, вследствие на което в него са складирани, освен неговите желания, още и желанията на милиарди същества.
Който иска да се повдигне, да облагороди сърцето си и да просвети ума си, трябва да работи съзнателно върху себе си. В съзнателната работа няма критика, но има пресяване. Да критикувате своите мисли и чувства, значи да ги осакатявате. Да пресявате нещата, значи да ги прекарате през филтър, така че непотребните от тях да минат през филтъра, да паднат долу, а върху филтъра да останат само чистите и възвишените. Като казвам да очистите мислите и желанията си, подразбирам чуждите мисли и желания, които се натрапват на човека.
Човек представя
клетка
от Великия организъм на Живота, вследствие на което в него са складирани, освен неговите желания, още и желанията на милиарди същества.
към текста >>
25.
Метод за подмладяване
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във всеки организъм съществува една централна
клетка
– монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм.
Това може да постигне човек като предизвиква Доброто в себе си. Да предизвика Доброто в себе си, това значи да предизвика деятелността, мощните сили на своите клетки да му дойдат на помощ. За да дойде до това единство със своите клетки, човек трябва да изучава самообладанието и концентрацията. Не е лесно човек да се владее. Само-обладанието служи за ограда от лошите влияния на обидните думи.
Във всеки организъм съществува една централна
клетка
– монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм.
Докато организмът е жив, между централната клетка и останалите клетки съществува известна връзка. Щом тази връзка почне да се къса, клетките се разединяват една от друга, отделят се от централната клетка и организмът умира. Когато известен организъм е атрофирал, това показва, че клетките на този орган са изгубили своята деятелност, своята първична сила. Ако не са изгубили силата си, изгубили са стремежа си една към друга, вследствие на което между тях не става никакво взаимодействие. За да не изпадне в такова състояние, човек не трябва да държи дълго време в ума си мрачни, отрицателни мисли.
към текста >>
Докато организмът е жив, между централната
клетка
и останалите клетки съществува известна връзка.
Да предизвика Доброто в себе си, това значи да предизвика деятелността, мощните сили на своите клетки да му дойдат на помощ. За да дойде до това единство със своите клетки, човек трябва да изучава самообладанието и концентрацията. Не е лесно човек да се владее. Само-обладанието служи за ограда от лошите влияния на обидните думи. Във всеки организъм съществува една централна клетка – монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм.
Докато организмът е жив, между централната
клетка
и останалите клетки съществува известна връзка.
Щом тази връзка почне да се къса, клетките се разединяват една от друга, отделят се от централната клетка и организмът умира. Когато известен организъм е атрофирал, това показва, че клетките на този орган са изгубили своята деятелност, своята първична сила. Ако не са изгубили силата си, изгубили са стремежа си една към друга, вследствие на което между тях не става никакво взаимодействие. За да не изпадне в такова състояние, човек не трябва да държи дълго време в ума си мрачни, отрицателни мисли. Ако в такова състояние става поляризиране в човека, т. е.
към текста >>
Щом тази връзка почне да се къса, клетките се разединяват една от друга, отделят се от централната
клетка
и организмът умира.
За да дойде до това единство със своите клетки, човек трябва да изучава самообладанието и концентрацията. Не е лесно човек да се владее. Само-обладанието служи за ограда от лошите влияния на обидните думи. Във всеки организъм съществува една централна клетка – монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм. Докато организмът е жив, между централната клетка и останалите клетки съществува известна връзка.
Щом тази връзка почне да се къса, клетките се разединяват една от друга, отделят се от централната
клетка
и организмът умира.
Когато известен организъм е атрофирал, това показва, че клетките на този орган са изгубили своята деятелност, своята първична сила. Ако не са изгубили силата си, изгубили са стремежа си една към друга, вследствие на което между тях не става никакво взаимодействие. За да не изпадне в такова състояние, човек не трябва да държи дълго време в ума си мрачни, отрицателни мисли. Ако в такова състояние става поляризиране в човека, т. е. явяват се две противоположни идеи, той може да излезе от своята скръб и да смени състоянието си.
към текста >>
26.
Работа със Светлината, Топлината и Чистотата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под “чистота” аз не разбирам тази външна, физическа чистота, но всяка една
клетка
у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно.
” Дойде ли Чистотата, човек всякога ще има здраве; дойде ли умът, човек всякога ще има Светлина; дойде ли Любовта, Топлина човек всякога ще има. И тъй, търсете Светлината, търсете Топлината, търсете Чистотата, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без Светлина остава неразбрано, чувствата без Топлина остават неразбрани и здраве без Чистота е непостижимо. Дойдете ли до тялото, турете Чистотата. Чисти трябва да бъдете!
Под “чистота” аз не разбирам тази външна, физическа чистота, но всяка една
клетка
у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно.
Тази обща Чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Светлина за ума, Топлина за сърцето и душата, Чистота за тялото и клетките.
към текста >>
27.
18-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той е толкова интелигентен, с такова светло лице, с такъв нежен глас, с такива висши трептения наоколо си, че от всяка негова
клетка
диша живот.
Защото ангелите говорят отлично на нашите земни езици, те ни разбират отлично когато им говорим, когато идват при нас, и няма да ни карат да учим техния език. Но ние като отидем горе, те няма да ни говорят на нашия език, а ще говорят на техния си език, и ние трябва да се учим да говорим на техния език. Всеки човек има по един гений от духовния свят, който го ръководи. Някои го наричат ангел-хранител. Това е една действителност, една истина.
Той е толкова интелигентен, с такова светло лице, с такъв нежен глас, с такива висши трептения наоколо си, че от всяка негова
клетка
диша живот.
И когато той иде при вас, вие всякога ще усещате радост, всичко наоколо ще ви е светло, но щом си замине ставате неразположени, чувствувате стеснение в сърцето си. 14. Вие няма за какво да се безпокоите затова как ще преживеете живота си, къде и как ще намерите храната си, защото храната ви е предвидена, определена. Бог е предвидил и ако съзнаеш това, ще я намериш точно на време. Ако разбираш неговия език, ще я намериш точно на време. 15. Във всеки даден момент вие имате работа с интелигентни същества около вас, които са минали по вашия път и го познават много добре.
към текста >>
28.
ЗДРАВЕ, ИЗЦЕЛЕНИЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Вирусът не е
клетка
, той използва апарата на
клетката
, за да се храни и размножава, става й господар, и тя умира.
Всички болести се лекуват чрез смирението. Човек се освобождава от болезнените състояния чрез смирение. * Правилните постъпки увеличават кислорода в тялото. Правилните чувства увеличават кислорода в сърцето. Правилните мисли увеличават кислорода в мозъка.
* Вирусът не е
клетка
, той използва апарата на
клетката
, за да се храни и размножава, става й господар, и тя умира.
Тогава той отива в друга клетка. Спокойствието, вярата, веселието, любовта гонят вирусите, гонят злото. * Има мисли отровни, но има и чувства отровни. Има мисли, от които най-малката доза може да измени целия ви живот. Има отровни чувства, които, влезли веднъж във вас, цял живот ще са ви препятствие.
към текста >>
Тогава той отива в друга
клетка
.
Човек се освобождава от болезнените състояния чрез смирение. * Правилните постъпки увеличават кислорода в тялото. Правилните чувства увеличават кислорода в сърцето. Правилните мисли увеличават кислорода в мозъка. * Вирусът не е клетка, той използва апарата на клетката, за да се храни и размножава, става й господар, и тя умира.
Тогава той отива в друга
клетка
.
Спокойствието, вярата, веселието, любовта гонят вирусите, гонят злото. * Има мисли отровни, но има и чувства отровни. Има мисли, от които най-малката доза може да измени целия ви живот. Има отровни чувства, които, влезли веднъж във вас, цял живот ще са ви препятствие. Има отрови в мисловния свят, в духовния свят и най-много в човешкия свят.
към текста >>
29.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* При ставане сутрин от леглото, с вдигнати нагоре ръце кажи: “Господи, моля Те, влей в мене живи, космически сили, които да проникнат във всяка
клетка
на моето тяло, да внесат сили, живот и здраве в него, да укрепят духа ми, за да изпълня задачата, за която съм дошъл на Земята!
Господи, дай ми повече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да върша това, което Ти искаш от мене! ” * Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство - силно и мощно. * Господи на силите, огради ме с Твоята диамантена стена, засилена с огнения обръч на любовта, за да се отплеснат лукавите мисли, магиите, клеветите и нападенията на видимите и невидимите врагове!
* При ставане сутрин от леглото, с вдигнати нагоре ръце кажи: “Господи, моля Те, влей в мене живи, космически сили, които да проникнат във всяка
клетка
на моето тяло, да внесат сили, живот и здраве в него, да укрепят духа ми, за да изпълня задачата, за която съм дошъл на Земята!
” * В нищо не бързай, но тихо и с упование искай от Господа помощ. * Не ще можете да се свържете с Природата, ако нямате в себе си онзи непреривен молитвен дух. Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната Природа. * Природата обича да говориш конкретно, ясно и точно.
към текста >>
30.
МУЗИКА, ПЕЕНЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Пеенето, при което пее всяка
клетка
, всяка фибра, е мощно течение, което чисти целия организъм.
В истинското пеене не са важни нотите. * Музиката е най-добрият проводник на Божествените сили. Да пеете, значи да се измивате, да привличате Божествените благословения. Всеки човек, който добре мисли, добре чувства и добре постъпва, има музика. Той е музикален.
Пеенето, при което пее всяка
клетка
, всяка фибра, е мощно течение, което чисти целия организъм.
Природата пее, птиците пеят, изворите пеят. Уханието на цветята е пеене.
към текста >>
31.
СЪРЦЕТО
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Всяка една
клетка
от организма си има сърце.
Сърцето носи половината от благословенията, които Бог дава. * Сърцето е съвършено, независимо и свободно - има автономно управление. Понеже то е представител на Божественото начало в човека, няма защо да правите опит да владеете нечие сърце, нито пък да позволите някой да владее вашето. * Днес е векът на електричеството, на техниката, а бъдещето ще бъде на сърцето. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света.
* Всяка една
клетка
от организма си има сърце.
И всичките сърчица са свързани с общото сърце на човека - те пулсират съобразно с него. Когато те не функционират в унисон с общия организъм, тялото се разкапва. Когато се свържете със сърцето на Природата, целият ви организъм ще е в нормално състояние.
към текста >>
32.
Думите на Видния Странник Буди-Са
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Целият народ е такова тяло - един голям човек - и всеки човек е една
клетка
от него: всеки трябва да получи своето - и храница, и топлинка, за да бъде жив и да може да работи заедно с всичкото останало тяло.
Трябва първо да имаш една основа. Коя е тя? Казахме я - Обичта. Ако един човек рече, че едната му ръка не е негова и не иска да я храни и облича или захапе? Че кракът не е негов и не иска да го обува, или намуши - умен ли е ?
Целият народ е такова тяло - един голям човек - и всеки човек е една
клетка
от него: всеки трябва да получи своето - и храница, и топлинка, за да бъде жив и да може да работи заедно с всичкото останало тяло.
Всеки от вас има тяло и знае това - и за всяко нещо от него го боли - обича си го! Болката показва, че го обича - като претръпне, престане да обича, тогава все му е едно. Това е началото на смъртта. Но в живия човек всяко нещо си е на своето място и всяко от тях е необ- ходимо за живота на цялото. Но във вашето тяло всяко нещо си знае и своята работа!
към текста >>
33.
Правда
 
- Георги Радев (1900–1940)
клетка
да приеме всичко, от което има нужда, и да изпълни службата си. Така,
справедлив към тях. Правдата е един велик вътрешен процес за разпределяне на всички Божествени блага по всички части на организма, бил той организъм на индивид, общество, народ или на цялото човечество. Тя е кръвообращението, което разнася кръвта навред, за да може всяка
клетка
да приеме всичко, от което има нужда, и да изпълни службата си. Така,
благодарение на Правдата, на това велико кръвообращение, и най-малката клетчица, и най- малкото същество в света приемат своята храна. Правдата, от друга страна, може да се оприличи на водата. Каквото е водата по отношение на твърдата почва, това е Правдата по отношение на човешкия Живот, защото
към текста >>
34.
Живата Природа
 
- Георги Радев (1900–1940)
казвам, че човек, у когото всяка
клетка
от тялото е будна и съзнателна, може да общува с
в древността макрокосмос се явява във формата на човек – Великият Небесен човек. Съзерцавайки образа на този Космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек – микрокосмоса. Затова ви
казвам, че човек, у когото всяка
клетка
от тялото е будна и съзнателна, може да общува с
цялата Жива Природа. Вие виждате звездите като далечни, блестящи точки на небето. Ала всяка звезда от Млечния път или от коя да е галактическа система си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди.
към текста >>
слиза към безкрайно малкото, към
клетката
; другото, което постоянно расте от безкрайно-
инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представлява движение на Живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви Мировият живот. Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и
слиза към безкрайно малкото, към
клетката
; другото, което постоянно расте от безкрайно-
малкото, от клетката към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и
към текста >>
малкото, от
клетката
към великото, безграничното.
която представлява движение на Живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви Мировият живот. Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, към клетката; другото, което постоянно расте от безкрайно-
малкото, от
клетката
към великото, безграничното.
И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и блага. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдейства за
към текста >>
35.
СВОБОДНА ЛИ Е ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ?
 
- Методи Константинов (1902-1979)
„
Клетката
възлиза от бездната, от материята.
Този съвършен акорд на свободната воля се слива с основната същност на Космичното Начало. То дава изява на живота, който е безкраен и вечен. Тези проблеми ще бъдат подробно разгледани в раздела, посветен на съдържанието и същността на свободата. В следващите глави ще се опитаме да очертаем новия път, който Учителят завеща на човечеството: Пътя на Космичното Единение. Той казва:
„
Клетката
възлиза от бездната, от материята.
Идеите, мисълта слизат от върховете на Духа. Духът и материята са полюсите на живота. който е вечен и безкраен." * * * Всички гносеологични философски системи, в течение на вековете, са си поставяли вечните въпроси: „Откъде?
към текста >>
36.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Какъв беше този глас, сякаш ангел пееше и отиваше във всяка
клетка
на тялото ми, мелодичен сопран!
Останаха само три сестри, които седяха на първия ред, срещу Симеонов, и не си тръгваха. Симеонов се обърна към мен и каза: „Сестра, елате при нас и седнете тука до сестрите, запознайте се с тях.“ Аз отидох при тях, той ми подаде ръка, аз се представих, първо на него, после и на сестрите. Извиних се, че много съм развълнувана. Симеонов ми отговори със спокоен глас: „Не се тревожете, сестра, ние ще ви помогнем.“ Той се обърна към сестра Давидова с малкото ѝ име: „Радке, изпей песента, която ти даде Учителя, да лекуваш болни! “ И тя запя, а Симеонов свиреше с цигулката.
Какъв беше този глас, сякаш ангел пееше и отиваше във всяка
клетка
на тялото ми, мелодичен сопран!
Моите сълзи рукнаха отново – докато пееше, все плачех. Когато свърши песента, Симеонов каза: „Сестра Радке, не се получи, изпей я още веднъж.“ Той засвири и тя пак запя, аз продължавах да плача до средата на песента и изведнъж сълзите ми пресъхнаха, заслушах песента със захлас. Като свърши песента, тя ме прегърна и каза: „Сега да ти кажа, че и аз съм Радка, на този свят случайности няма.“ Симеонов добави: „Свърши се, сестра, ние те излекувахме. Твоето място е тука, ти ни намери и ние те приехме, остани при нас, други религии не ти трябват! “ – „Много се радвам, че ме приехте!
към текста >>
37.
22 март
 
- Теофана Савова
Под „чистота" аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка
клетка
у вас да бъде чиста, външно и вътрешно.
Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и, каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината.
Под „чистота" аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка
клетка
у вас да бъде чиста, външно и вътрешно.
Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа. Всяко нещо, което не може да се оцапа, което не може да се опетни, е чистота. Под „светлината" аз не разбирам само външната, физическата светлина, но и всяка клетка у вас да лъчеизпуска навън светлина. Всяко нещо, което може да се изгаси, не е светлина, а всяко нещо, което не може да се изгаси, е светлина."
към текста >>
Под „светлината" аз не разбирам само външната, физическата светлина, но и всяка
клетка
у вас да лъчеизпуска навън светлина.
Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината. Под „чистота" аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка клетка у вас да бъде чиста, външно и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа. Всяко нещо, което не може да се оцапа, което не може да се опетни, е чистота.
Под „светлината" аз не разбирам само външната, физическата светлина, но и всяка
клетка
у вас да лъчеизпуска навън светлина.
Всяко нещо, което може да се изгаси, не е светлина, а всяко нещо, което не може да се изгаси, е светлина." Учителя обгръща с милувка малките си слушатели и продължава пак: „Вие, младите, пазете идеала на великата душа и към него се стремете - чисти и светли! Дойде ли чистотата, човек всякога ще бъде здрав. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина." И добавя пак: „Знание без светлина остава неразбрано."
към текста >>
38.
1927 г. ЕДНО УТРО
 
- Теофана Савова
Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка
клетка
.
Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните трептяха с мировия трепет. Те бяха направили вече утринните упражнения и вдъхнали от свежия въздух на ранното утро. Сега те чакаха царския син. Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна.
Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка
клетка
.
Красотата разкриваше своето величие, музиката - своите тайни, Любовта - своето безсмъртие... Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет... Слънцето наметна лъчезарната си пелерина и тържествено пое по своя път. Работа очакваше вече всички. Делникът приближаваше и подбуждаше към активност. На групи ранобудните братя и сестри напуснаха красивата поляна.
към текста >>
39.
ВРЪЗКА С БОГА
 
- Теофана Савова
- Когато кръвта минава през клетките на организма, всяка
клетка
задържа от нея само толкова, колкото й е необходимо, а излишната част от кръвта остава да върви нататък из организма, да продължава своя път.
Щом живеем в Бога, ние сме негови функции. В това отношение ние трябва да бъдем носители на Божествените мисли и чувства. Ще ви задам следните въпроси: Колко трябва да яде човек? - Колкото му е нужно? Как се храни организмът?
- Когато кръвта минава през клетките на организма, всяка
клетка
задържа от нея само толкова, колкото й е необходимо, а излишната част от кръвта остава да върви нататък из организма, да продължава своя път.
Клетките в човешкия организъм нямат хамбар, в който да складират излишъка от храната. Ако клетките си направят хамбар, веднага ще се яви болестта. Най-първо човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят хамбари. Докато в тялото на човека няма хамбари, той е здрав и млад. Някой казва: „Как може да се живее без хамбар?
към текста >>
40.
И ДНЕС
 
- Теофана Савова
- Величествен химн, красота, вплетена в дивни акорди на благодарност и очарование затрептяха във всяка
клетка
.
- Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните, на възхитените от чудната гледка, пулсираха в хармония с мировия трепет. Наредени в стройни редици на поляната, братята и сестрите бяха направили утринните упражнения, бяха вдъхнали от свежестта на ранна пролет. - И сега чакаха царския син. Той мина през сребърните воали, блесна и озари сърцата на очакващите го.
- Величествен химн, красота, вплетена в дивни акорди на благодарност и очарование затрептяха във всяка
клетка
.
Красотата разкриваше своето величие, музиката -своите тайни, Любовта - своето безсмъртие. Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет и Слънцето пое тържествено по всекидневния си път. Работа вече очакваше всички. Делникът на деня приближаваше и изискваше дължимото от всички.
към текста >>
С магията на Словото той внася в душата му добродетели, извайва го пред удивените ни очи, влива ново знание и сила във всеки негов уд и във всяка негова
клетка
.
Редуват се празници, все по-прекрасни, слънчеви и богати. Идват ни гости, посещават ни нови хора, жадни да видят Учителя, да чуят Словото му и да наситят умовете и сърцата си със светлина и вяра за живот. Защото Учителя и Словото носят живот. Затова и първите отпечатани беседи са озаглавени „Сила и живот". Учителя рисува и оживотворява новия човек, мислещ и любещ, трудолюбив и добър.
С магията на Словото той внася в душата му добродетели, извайва го пред удивените ни очи, влива ново знание и сила във всеки негов уд и във всяка негова
клетка
.
И затова, когато новият човек стъпи здраво на земята и се роди за небесните селения, ще благодари, че Бог е работил върху него чрез ръцете на Велик Майстор. През двадесетия век сред нас дойде Учителя, Благословен светия на Бога, да работи за идването на новата култура на Любовта, за една епоха, когато на земята ще живеят хора от нов тип и ще се нарекат синове Божии. 7 януари Нова песен: „Сила, живот, здраве"
към текста >>
41.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
 
- Теофана Савова
Като пленена птичка тази душа се блъска о стените на
клетката
, пада и става, докато се примири.
А нашите български сърца трептят, радваме се. Радваме се не толкова за това, че българската музика се обогати с още едно парче. Радваме се повече за това, че нашата българска песен, тъжна в своята безизходност като затворената българска душа, излезе от затворения кръг, в който досега се е движила. При това тя направи тази решителна стъпка не с някой хороводен мотив, но с музика, която разширява душата и буди мисълта. Радваме се, защото сме българи, защото познаваме добре българската душа.
Като пленена птичка тази душа се блъска о стените на
клетката
, пада и става, докато се примири.
А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази клетка, дава свобода на душата. * Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа. Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда. Душата го приема и полетява.
към текста >>
А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази
клетка
, дава свобода на душата.
Радваме се не толкова за това, че българската музика се обогати с още едно парче. Радваме се повече за това, че нашата българска песен, тъжна в своята безизходност като затворената българска душа, излезе от затворения кръг, в който досега се е движила. При това тя направи тази решителна стъпка не с някой хороводен мотив, но с музика, която разширява душата и буди мисълта. Радваме се, защото сме българи, защото познаваме добре българската душа. Като пленена птичка тази душа се блъска о стените на клетката, пада и става, докато се примири.
А сега Българската рапсодия разбива покрива на тази
клетка
, дава свобода на душата.
* Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа. Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда. Душата го приема и полетява. Но съмнение, скръб и традиция я спират.
към текста >>
42.
ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
„ Така и ние трябва да платим всичко, за да образуваме онази
клетка
, която създава светиите.
Аз говоря в алегоричен смисъл. Но ако и вие размислите, ще разберете отношението на ония сили, които действуват смегчително. А Господ е създал съвременния свят, знаете ли защо? — Ония духове, които бяха създадени най-първо, станаха кристали. След това трябваше да създаде нашата земя, за да се образуват нови клетки не по кристална, чупена геометрическа форма, а в кръгообразна форма"
„ Така и ние трябва да платим всичко, за да образуваме онази
клетка
, която създава светиите.
Ние сме сега мъртви, в небето ние сме насадени с главата надолу. Трябва да се пожертваме, да станем разумни клетки, да станем едно с Христа и, като минем през неговото тяло, през неговия ум, през неговото сърце, само тогава ще можем да се тонираме, да разберем дълбокия смисъл на нещата." (22 март 1915 г. - „Сила и живот".) В книгата „Животът на една пеперуда" професор Кръстю Тулешков пише: „Учителя обичаше природата, но не така, както аз я обичах тогава.
към текста >>
43.
СЛОВОТО
 
- Теофана Савова
Тя прониква във всяка
клетка
и ни отнася в нови, по-високи сфери на битието.
СЛОВОТО Безбрежен океан на знание и мъдрост, небесна музика, която ние слушахме в захлас. Искахме мелодията на тази музика да звучи винаги и да остане в нашите умове и сърца като жива светлина на изгряващото слънце, глас и образ на Божията Любов.
Тя прониква във всяка
клетка
и ни отнася в нови, по-високи сфери на битието.
Музиката на словото ни въведе в предверието на Божието царство, в градините на Едем. А там всички хора са сестри и братя. Словото възстановява първичните отношения, сътворени от Бога. В братските и сестрински отношения по-лесно се разбира какво е Бог и Божествен свят. Беседите на Учителя учат сърцето да обича, засилват и укрепват волята за вършене на добро и възстановяват връзката ни с Божественото.
към текста >>
44.
Някои основни истини
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в
клетката
, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“.
Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината. Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец. Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони? “ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“
Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в
клетката
, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“.
А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде? Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие. Дали хората около Учителя - този „модерен маг“, са смогнали да постигнат добродетелите, за които говори той, това е друг, отделен въпрос. Развитието на човека е бавен процес. Както при лекаря отиват болни хора, жадуващи за здраве, така при учителите отиват несъвършените, но жадни за знание.
към текста >>
45.
СВОБОДАТА
 
- Борис Николов
На долния край на пазаря гледам – човек държи
клетка
с малки птички, стигличета и поползенчета.
СВОБОДАТА Обиколих големия пазар да си купя някои зеленчуци.
На долния край на пазаря гледам – човек държи
клетка
с малки птички, стигличета и поползенчета.
Птичките се блъскат в мрежата с жално писукане. Питам човека: – Къде ги носиш? Казва ми малко стеснително: – Продавам ги.
към текста >>
Търговецът си взема бележка, прощава се вече със семейството си; като идва до
клетката
на папагалчето, пита и него:
Сам търговецът идваше сутрин и вечер при кафеза и разговаряше с папагалчето. И то скоро се научи да говори. Дойде време търговецът да отиде по своята работа в далечните южни страни. Пита той жена си: „Какъв подарък да ти донеса? “ Пита момиченцата си – всички искат нещо от хубаво по-хубаво, от скъпо по-скъпо.
Търговецът си взема бележка, прощава се вече със семейството си; като идва до
клетката
на папагалчето, пита и него:
– А ти, мое папагалче, какво искаш да ти донеса от далечните южни страни? Папагалчето казва: – Господарю, като идеш в южните земи, потърси царството Вак. Там расте голямо дърво, на него живеят моите братя и сестри. Поздрави ги от мене, разправи им как живея и аз тук, виж какво ще ти кажат.
към текста >>
Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до
клетката
на папагалчето.
То живее в моя дом, в един златен кафез. Какво ще кажете да му занеса! От дървото не дойде никакъв отговор. Само една птичка падна мъртва на земята. Търговецът чака, чака и си отиде.
Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до
клетката
на папагалчето.
– Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото. В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката. Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца.
към текста >>
В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в
клетката
.
Търговецът чака, чака и си отиде. Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до клетката на папагалчето. – Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото.
В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в
клетката
.
Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори клетката, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца. Ала в същия миг папагалчето пръпна с крилца и отлетя…
към текста >>
Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори
клетката
, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца.
Като се върна вкъщи, раздаде на всички подаръците, най-после дойде и до клетката на папагалчето. – Мое мило папагалче – каза той – намерих земята Вак, намерих голямото Дърво на папагалите, и на него – твоя род. Извиках поздрава, разказах им за тебе, но никакъв отговор не получих! Само едно папагалче падна мъртво от дървото. В тоя момент папагалчето, което беше кацнало на най-горната люлчица, падна мъртво в клетката.
Развикаха се всички, завайкаха се, децата се разплакаха, сам търговецът се просълзи, но нямаше какво да се прави – отвори
клетката
, взе мъртвото папагалче, подържа го малко, па го хвана за крачето и го хвърли през прозореца.
Ала в същия миг папагалчето пръпна с крилца и отлетя…
към текста >>
46.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
 
- Константин Златев
В този смисъл учението на ББ има за цел да събуди в личността такава насоченост на мирогледа, че той - хомо сапиенс - да гледа на себе си като проявление на Великото Начало в живота, да се научи да се чувства като
клетка
или орган на Божия вселенски организъм и като съработник на Живата Разумна Природа, заедно с всички останали разумни и извисени духом същества.
Следователно всеки от нас е призван да изследва законите на тази всеобхватна космическа мисъл и да й даде ход в себе си. Заключението от изнесеното дотук е, че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за благоденствието на човечеството в настоящето, за да може то да живее разумно и щастливо тук и сега. Решаващ компонент от тази задача е да бъдат внесени светлината на Божествения и силите на духовния свят във всекидневния живот. В храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията с всички живи същества; в мислите, чувствата и постъпките - във всички тези процеси и действия да изгрее светлината на Божествената наука, на това прастаро и вечно актуално Учение, за да започне човек да живее като действително разумно същество в хармония с целия Космос. Тъй като никой не живее за себе си.
В този смисъл учението на ББ има за цел да събуди в личността такава насоченост на мирогледа, че той - хомо сапиенс - да гледа на себе си като проявление на Великото Начало в живота, да се научи да се чувства като
клетка
или орган на Божия вселенски организъм и като съработник на Живата Разумна Природа, заедно с всички останали разумни и извисени духом същества.
От позициите на тези разсъждения Новото учение не бива да бъде оценявано като теоретична база за онези духовни движения и течения, които изучават космическите истини откъснати от настоящето, от физическия живот във владенията на материята. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния ни живот и да го обновим по пътя на Доброто. И затова имаме всички основания да заявим, че Новото учение - учението на ББ в съвременната епоха - е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, били те материалисти- чески или идеалистически. То има за главна задача да обнови живота, да внесе в него повече разбиране, разумност и светлина, за да предпазва хората от повтарянето на старите грешки.
към текста >>
47.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка
клетка
да участва.
Тогава именно ще успеем да осъществим връзка с онази зона на Битието, от която Паневритмията слиза сред нас. Телата ни ще се превърнат в проводници на мощните и съзидателни природни енергии и космически сили, които са закодирани с паневритмичната трансцендентна същност. Тази перспектива дава основание на Учителя П. Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете.
Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка
клетка
да участва.
Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса. Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения.
към текста >>
Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка
клетка
." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса.
Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят.
Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка
клетка
." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса.
Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности. Както е известно, колективната динамична медитация представлява съвместно преживяване. Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа.
към текста >>
48.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
 
- Константин Златев
След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е
клетка
(може би луксозна, но все пак
клетка
), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср.
Финансирането на дейността на ББ у нас се извършва по следните основни канали: - дарения от членове на ББ в страната и от хора, външни за ББ, но имащи положително отношение към дейността му; - десятък (според традицията, обоснована на страниците на Стария Завет в Библията) - изцяло върху доброволни начала, без организирано събиране на средства; - дарения от чужбина - най-вече от задгранични структури на ББ, изградени повече или по-малко с участието на български бели братя и сестри. * * *
След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е
клетка
(може би луксозна, но все пак
клетка
), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср.
I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин. Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съвременното Духовно общество "Бяло братство" в България. След като Учителят П. Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас. Твърде много ангажирани са били те с опазването на завещаното им от техния Учител, както и със съхраняването на създадената от него общност, за да могат да простират мисълта си в други направления.
към текста >>
49.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
Той обладава в пълнота абсолютната Истина, тя пронизва всяка
клетка
от същността му.
Само един негов жест или поглед е достатъчен да ускори или забави събитията. Дейността му по обхват далеч надхвърля мащабите на физическия свят. При наличието на непрекъснатост на съзнанието той работи неуморно и на менталното (умственото) поле, където коригира непрестанно деформациите, извършени от адептите на Черната ложа. Негова грижа и обект на постоянен надзор не е само народът, сред който е въплътен. Той бди постоянно над всички нации, раси и цивилизацията като цяло.
Той обладава в пълнота абсолютната Истина, тя пронизва всяка
клетка
от същността му.
Човекът, роб на греха, представлява троичност от материя (материалност), погрешки и вериги. Троичността на свободната личност, наречена „духовен Учител“, е Дух, Истина и полет към съвършенството. Всичко изброено дотук – а и много още, което остава свещена тайна – дава право на това извисено Същество да заповядва и на себе си, и на всичко заобикалящо го в света. За него няма нищо скрито. Свръхсъзнанието му прониква мигновено във всяка точка на видимото и невидимото.
към текста >>
50.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ
 
- Константин Златев
Атеистът отрича всяка вяра в надприродното, свръхестественото и живее заключен в
клетката
на собствените си ограничени схващания.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Всеки човек вярва в нещо, всеки живее с някакъв идеал. Материалистът е убеден, че познатият му свят изчерпва всичко и след смъртта той пропада в нищото. Идеалистът, обратно, смята, че съзнанието предшества битието, че материята е сътворена от Духа и човекът притежава безсмъртна частица от своя Създател. Религиозният човек вярва в Бога и в неговия премъдър Промисъл.
Атеистът отрича всяка вяра в надприродното, свръхестественото и живее заключен в
клетката
на собствените си ограничени схващания.
Християнинът приема Христос за свой Господ и Спасител, въплъщение на Второто Лице на Единия по същност и троичен по Лица Бог. Мюсюлманинът се прекланя пред Аллах („Богът“ от арабски език, т.е. единственият Бог) и почита Мохамед като най-велик от пророците на Бога, техен венец. Будистът обожествява Буда, но не признава наличието на Бог-Творец в Космоса, нито пък тъждественост на душата с безсмъртното ядро на човешкото същество. Юдаистът се покланя на Йахве, единия Бог, но застива в старозаветното разбиране за Него.
към текста >>
51.
Съдържание
 
- Павел Желязков
Мислещ човек или хамстер в
клетка
Цел и посока на движението Концентрация и познаване на истината Разумна работа и почивка Модерни влияния Свободната мисъл
Мислещ човек или хамстер в
клетка
Основи на духовното и емоционалното здраве Божествената дистанция Психотерапия на уязвимата психика Съветите на Учителя Защитните сили на човека
към текста >>
52.
Предговор
 
- Павел Желязков
Ако една от целите в живота ни е да осъзнаем своята индивидуалност и нейните функции в битието, подразбира се, че индивидът, като
клетка
в големия Божествен организъм, трябва свято да се пази.
Та нали и те са произлезли от нея и носят записани в себе си законите й. Именно поради това, за да стигне до разбирането и приложението на природните закони, човек трябва да познава себе си, оригиналните си качества и дарби, с които е влязъл в живота. Хората учат с години, кичат се с дипломи и титли, но едва ли някой, пък бил той голяма знаменитост в науката и философията, се познава достатъчно добре. Тайната за човека, скрита в неговата душа, единствен Бог познава. И колкото повече се приближаваме до своя Създател, толкова по-добре опознаваме себе си и осъзнаваме своето предназначение в живота на цялото.
Ако една от целите в живота ни е да осъзнаем своята индивидуалност и нейните функции в битието, подразбира се, че индивидът, като
клетка
в големия Божествен организъм, трябва свято да се пази.
Онзи, който е реализирал индивидуалността си, за да не изпадне в кризисен период на болезнен нарцисизъм, трябва да отиде по-напред в идеите си да посвети достойнствата на своята завършена индивидуалност в служба на цялото общество, на Бога. Убеден съм, че най-вълнуващият период в живота ни е във възрастта между 14 и 21 години. Тогава навлизаме в зрелостта и търсим себе си. Изпитваме едно особено състояние на духа, което се изразява в нарастващ интерес към различни области на живота. В тези години се създават приятелства, които остават за цял живот.
към текста >>
53.
МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА
 
- Павел Желязков
МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В
КЛЕТКА
МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В
КЛЕТКА
Всеки, който прочете тази книга, осъзнавайки неизбежността на влиянията, вероятно ще си помисли: „Нима е възможно да се избавя от всички вредни влияния около мен? " Този въпрос се обсъжда вече и в дискусии на най-престижни телевизионни канали. Милиони хора гледат ежедневно телевизия и остават в плен на екрана всеки ден от 1 2 до 8 9 часа. Като консумира зрелища и събития, човек започва да изпитва странното чувство, че е затворен в клетка като хамстер и гризе всичко, което му се поднася в увлекателна форма. Влизането в пространството на телевизията и оставането там като хванат гризач, на запад се коментира като процес на хамстеризация.
към текста >>
Като консумира зрелища и събития, човек започва да изпитва странното чувство, че е затворен в
клетка
като хамстер и гризе всичко, което му се поднася в увлекателна форма.
МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА Всеки, който прочете тази книга, осъзнавайки неизбежността на влиянията, вероятно ще си помисли: „Нима е възможно да се избавя от всички вредни влияния около мен? " Този въпрос се обсъжда вече и в дискусии на най-престижни телевизионни канали. Милиони хора гледат ежедневно телевизия и остават в плен на екрана всеки ден от 1 2 до 8 9 часа.
Като консумира зрелища и събития, човек започва да изпитва странното чувство, че е затворен в
клетка
като хамстер и гризе всичко, което му се поднася в увлекателна форма.
Влизането в пространството на телевизията и оставането там като хванат гризач, на запад се коментира като процес на хамстеризация. Хамстерът в клетка не търси храната си, той се храни с продукти, които му се поднасят. Потърпевшият с основание ще каже: „Има ли закон против влиянията, против хамстеризацията и, ако няма, нека по-скоро да го създадем и веднаж завинаги да се избавим от тази напаст! " Уви, такъв закон, който да забрани повсеместно опасните влияния и внушения, не съществува и, ако го има, той ще е несправедлив закон. Законите на природата не ограничават, но коригират и направляват, защото са универсални.
към текста >>
Хамстерът в
клетка
не търси храната си, той се храни с продукти, които му се поднасят.
Всеки, който прочете тази книга, осъзнавайки неизбежността на влиянията, вероятно ще си помисли: „Нима е възможно да се избавя от всички вредни влияния около мен? " Този въпрос се обсъжда вече и в дискусии на най-престижни телевизионни канали. Милиони хора гледат ежедневно телевизия и остават в плен на екрана всеки ден от 1 2 до 8 9 часа. Като консумира зрелища и събития, човек започва да изпитва странното чувство, че е затворен в клетка като хамстер и гризе всичко, което му се поднася в увлекателна форма. Влизането в пространството на телевизията и оставането там като хванат гризач, на запад се коментира като процес на хамстеризация.
Хамстерът в
клетка
не търси храната си, той се храни с продукти, които му се поднасят.
Потърпевшият с основание ще каже: „Има ли закон против влиянията, против хамстеризацията и, ако няма, нека по-скоро да го създадем и веднаж завинаги да се избавим от тази напаст! " Уви, такъв закон, който да забрани повсеместно опасните влияния и внушения, не съществува и, ако го има, той ще е несправедлив закон. Законите на природата не ограничават, но коригират и направляват, защото са универсални. Справедливо ли ще е наистина по отношение на всички твари, които пълзят по земята или ровят почвата, да не упражняват влиянието си върху полуизгнилите органични остатъци, с които се хранят. Те обработват грубата земя, в която трасират пътя си нагоре, към светлината.
към текста >>
54.
Формула за здраве
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Подмлади и обнови всяка
клетка
в моя организъм.
• 1138 • Формула за здраве: Господи, благодаря Ти за магнетичната сила на Земята, произведена от слънчевите лъчи, която отправям към малкия си мозък, за да се разпръснат всички отрицателни сили в мен.
Подмлади и обнови всяка
клетка
в моя организъм.
Обвий ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. (3 пъти)
към текста >>
55.
Хороскопи на психически болни хора
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За изяснение ще приведа едно сравнение: вирусите влизат в контакт с клетките, проникват в самите тях и използуват тяхната организация за хранене и размножаване, а когато вирусите изпълнят
клетката
, тя умира.
При тази катастрофа е станало и най-голямото събитие - разрушаването на Планетата, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер. Тази планета, както сме отбелязали, се е наричала Фаетон, което ще рече „Лъчезарната“. Нарекли са я така, защото със своето влияние е давала устои и постоянство на най-висшите, нежни, мили и приятни отношения, които сега наричаме ЛЮБОВ. След катастрофата тези чувства и тяхният устой, които тази Планета е давала със своето влияние, крайно много са нарушени, като често пъти те се преобразуват в омраза. Тази Планета продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното Слънце - влияние на безредие, мрак, смърт.
За изяснение ще приведа едно сравнение: вирусите влизат в контакт с клетките, проникват в самите тях и използуват тяхната организация за хранене и размножаване, а когато вирусите изпълнят
клетката
, тя умира.
Тогава многобройните вируси излизат навън и атакуват други клетки по същия начин. Затова клетките, които преди това са били добри и необходими членове на организма, сега стават негов враг, внасящ безредие, мрак и смърт. Хората, родени с ненормални физически тела и с разстроена психика, в миналия си живот са били в контакт с тази тъмна и разрушителна природа на безредие, бидейки в нейна услуга чрез чудовищни престъпления срещу светлината, доброто, живота, при което те са продали своята жизнена сила - силата на реда, порядъка, хармонията. За всяка проява на човека, било тя емоционална, мисловна или практична задача, има нужда от сила. Ако всички отбелязани прояви са в хармония с реда и доброто в живота, човек влиза в контакт с този свят и получава сила от него.
към текста >>
56.
Органическото развитие на главата
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той взема два еднакви по възраст и тегло овена, като единия поставя до
клетката
на здрав, млад и едър вълк, а другия - по-далече от него, като наредил и двата овена да се хранят добре и често със задоволяваща ги храна.
Когато мозъчните центрове там са добре развити, то разстоянието (отсечката) между двата отвора на ушите е значително голямо и имаме подчертана ширина на главата в тази област. Там главата е въобще издута и ушите са повече щръкнали. Известно е, че при месоядните животни главата при ушите им е добре развита и разширена. Докато при тревопасните главата в тази област е стеснена. Големият арабски лекар, учен и философ Абу Али Хусиян ибн Абдулах ибн Хасан ибн Али ибн Сина Ал Бухари, известен в западния свят с името Авицена, е направил интересен опит за установяване въздействието на тези центрове върху живите същества.
Той взема два еднакви по възраст и тегло овена, като единия поставя до
клетката
на здрав, млад и едър вълк, а другия - по-далече от него, като наредил и двата овена да се хранят добре и често със задоволяваща ги храна.
Овенът, който бил близо до вълка, като слушал и виждал неговия вой, жадния му за стръв поглед и тракането на зъбите му, изгубил апетит, престанал да се храни и най-после умрял. Другият, който е бил по-далеч, също намалил храненето, но загубил само от теглото си и оживял. Това е демонстрация на липса на устой срещу неблагоприятния преди всичко психологически натиск. Тези мозъчни центрове са създадени и оформени от силовите течения на планетата Марс. Когато тези центрове са развити, но мозъчните центрове в предната част на мозъка върху и около челото, които изразяват човешкият ум и неговата интелигентност, не са развити, изостават и горните мозъчни центрове, които създават моралните качества; тогава такъв човек е кавгаджия, побойник, брутален, крадец, убиец.
към текста >>
57.
Носът
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Той има възможност да мисли правилно и задълбочено, защото е установено научно, че една мозъчна
клетка
, за да функционира правилно, има нужда от кислород в размер двадесет пъти повече, отколкото една мускулна
клетка
.
НОСЪТ Всички хора, които са се занимавали с проучването на човека, са установили и приели по един безспорен начин, че носът е израз на човешката интелигентност. От неговия размер, форма и дължина се определя интелектуалният капитал, с който човек разполага. Носът е преди всичко орган на дишането и обонянието. Който диша правилно, дълбоко и пълно, има възможност да приема много въздух, а заедно с това и повече кислород в дробовете си.
Той има възможност да мисли правилно и задълбочено, защото е установено научно, че една мозъчна
клетка
, за да функционира правилно, има нужда от кислород в размер двадесет пъти повече, отколкото една мускулна
клетка
.
Следователно човек, който може да достави това голямо количество кислород, необходимо за правилното функциониране на мозъчните клетки, той ще им даде възможност за тяхното пълноценно функциониране, а това, естествено, ще бъде условие за по-голяма изразеност на неговия интелект. Ако човек не може да достави това необходимо количество кислород на мозъчните си клетки, те няма да бъдат задоволени с този жизнен елемент, поради което организмът остава преди всичко със слаба жизненост, издръжливост и слаб нервна система. Незадоволените с кислород мозъчни клетки правят човека нервен, раздразнителен и със слаба и повърхностна мисъл. Колкото по-правилни са линиите, които оформят носа на даден човек, толкова по-правилни и фини са мислите и чувствата му. Дължината на носа определя интелигентността на човека, а ширината - активността на неговите чувства, неговата жизненост и издържливост.
към текста >>
58.
Единство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на Бога, е същото, каквото е съзнанието на една
клетка
в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалности.
ЕДИНСТВО Пристъпваме към изложението на основния закон на живота — закона за единството. Животът е един и неделим. Всичките форми и прояви, в които той се изразява, са части на едно цяло. Това цяло е Космичния живот, животът на вездесъщия и всеобгръщашия Бог, който прониква всички вселени и слънчеви системи, всички организми, всичко одушевено и „неодушевено“. 1) Ний, хората, всички сме части на това огромно цяло, също тъй, както клетките вътре в нашия организъм, са части от него.
И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на Бога, е същото, каквото е съзнанието на една
клетка
в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалности.
Животът е един, защото има един корен, един извор, една основа. Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите. Тая стадия на човешкото съзнание обаче е вече мината от известен брой хора и в тях имаме вече наченки от новото, колективното съзнание, в което предстои на човечеството да навлезе постепенно. Фазата на самосъзнанието ще бъде изживяна и надмината от човечеството, а от нея, като неин плод, ще остане само положителното, като придобивка за човека. Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в себе си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието.
към текста >>
59.
Човек
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Всяка една
клетка
в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища.
Всичко, което съществува в нея, съществува и в теб. Всички земни и небесни неща имат своето отражение, своето подобие в твоята душа и тяло“. * Човек представлява от себе си една малка вселена, един микрокосмос, в който няма абсолютно нищо, нито една резчица и точка, които, в извънмерно увеличен вид, да не се срещат и в голямата Вселена — Макрокосмоса и обратно. Обърни погледа си към атома — най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло. Ти ще видиш, че тя е миниатюра на цяла една слънчева система в тялото на Великия Небесен Човек — Вселената, в която буйния бяг на планетите около централното светило се сравнява само със същия бяг на електроните около централната ядка на атома.
Всяка една
клетка
в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища.
.. И — всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя орган, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка — връзката на симпатията, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас. И всяка една звезда, планета, система, си има също такива станции, такива отражения и центрове в нашето тяло, където се концентрира и през където минава тяхното влияние. По такъв начин, човек представлява от себе си един кръстопът, един център, в който се срещат влиянията, едни по-силни други по-слаби, на всичко, което съществува във вселената. Човек съдържа в себе си всичко, в него се намира отражението на всичко съществуващо. И сам той е една неразривна част от това Цяло — Безграничната Вселена, докато всяка мисъл за отделност и всеки стремеж за егоистично обособяване за сметка на другите, представлява самоизмама, която по-рано или по-късно ще се разбие в прах пред категоричния глас на единството на живота.
към текста >>
60.
Бог
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Кой е този Разум, който с такава проницателност и мъдрост е устроил всичко, — като се почне от атома и
клетката
, минавайки през сложното устройство на човешкия организъм и свършвайки със съвършените, математически точни движения на слънца, планети и системи?
Бог Коя е тая Сила, която движи цялата тази безгранична Вселена?
Кой е този Разум, който с такава проницателност и мъдрост е устроил всичко, — като се почне от атома и
клетката
, минавайки през сложното устройство на човешкия организъм и свършвайки със съвършените, математически точни движения на слънца, планети и системи?
Кой е този Дух, който е разлял навсякъде живота си, любовта си, и чрез когото съществува всяка билка, всяко цвете, всяка бубулечка, която лази по земята, човекът и цялата вселена ? . . . Това е Бог! . . . Какво ний знаем за Него?
към текста >>
— Такова, каквото е отношението на една
клетка
от нашето тяло към нас.
Всяка билка, всяко камъче, всяко растение и животно, представляват абсолютно, пълно доказателство за Бога, Цялата природа ни говори само за Бога. И най-дребното, и най- незначителното нещо във Вселената е изпълнено и осветено от Божието присъствие. Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов. Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога. Какво е нашето отношение към Бога?
— Такова, каквото е отношението на една
клетка
от нашето тяло към нас.
Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме“. Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот. Но, както клетките на нашето тяло, макар и да немат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия организъм, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него. Да изпълним волята Божия, да изпълним нашата длъжност към Цялото, ще рече, да заемем точно това място, което ни е отредено от Бога, и да живеем така, че целият наш живот да бъде в хармония с това Космично Съзнание, което ни прониква. А ние можем да бъдем в хармония с Него само тогава, когато запазим хармонията между нас и всички останали клетки в Божествения Организъм, т. е.
към текста >>
61.
Новият Човек
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Човек ще заеме в живота показваното му от разумната природа мяcто, също тъй, както една
клетка
заема своето м4сто и изпълнява своята длъжност в организма.
Той винаги ще бъде изложен на духовна и материална мизерия, на катастрофи и нещастия. Главната отличителна черта на новия човек това е колективното съзнание, което се е вече пробудило в него — съзнанието за единство с всичко съществуващо. Новият човек ще казва „ний“, а не „аз“. Той ще мисли, чувства и действува не като една ограничена, затворена в т4сната черупка на егоистичните интереси личност, а като съставна част на едно цяло, като член на един колектив. Егоистичните интереси на отделната личност ще се стопят, ще останат на заден план пред върховните интереси на колектива, които в същност представляват добре разбраните и върховни интереси на индивида.
Човек ще заеме в живота показваното му от разумната природа мяcто, също тъй, както една
клетка
заема своето м4сто и изпълнява своята длъжност в организма.
Всеки ще гледа общите интереси и тогава на всички ще бъде добре, защото нямa да се губят вече огромни сили и средства във взаимни борби. Тогава сърцето на човека ще бъде изпълнено с Божията любов — любовта към всички. Той ще заеме разумно своето мяcтo във всемира и ще бъде източник на хармония и благодат за всичко. И ще стихнат в света предсмъртните стонове на хора и животни, умиращи от насилствена смърт. Ще се премахне мизерията, в която тънат милиони човешки същества.
към текста >>
62.
Мисли!
 
- Георги Радев (1900–1940)
Но тѣзи органи съ живи — всѣка
клетка
у тѣхъ е съзнателна.
И наистина, следъ всѣко страдание, идва една нова мисълъ, а това е същественото, реалното въ живота. Да живѣешъ, ще рече да мислишъ. Защо човѣкъ страда, когато е боленъ? Защото ония органи, които боледуватъ у него, не се подчиняватъ на неговата мисълъ. Тѣ съ се индивидуализирали, тѣ искатъ да живѣятъ отдѣлно, по свое разбиране, което не хармонира съ общитѣ интереси на организма.
Но тѣзи органи съ живи — всѣка
клетка
у тѣхъ е съзнателна.
Научи тия клетки да мислятъ така, както ти мислишъ. Проектирай своята мисълъ въ тѣхъ и ги накарай да трептятъ въ хармония съ твоята мисълъ. Тогава болестъта сама по себе си ще изчезне. Тѣзи клетки трѣбва да разбератъ, че ти си господаръ. А човѣкъ наистина е господаръ, когато мисли.
към текста >>
63.
Темпераменти
 
- Георги Радев (1900–1940)
Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на
клетката
, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт. До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.).
Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на
клетката
, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах. Така запример, някои приемат три основни темперамента: жизнен, двигателен и умствен, отговарящи на трите основни системи: 1. жизнена (сърце и кръвоносни съдове, дробове, стомах и жлези); 2. двигателна (кости, мускули и лигамети); 3. нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения.
към текста >>
64.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и празни, сякаш бе ослепял, а Петър бе продължил да гледа тази безмерна красота на Реката от малкото площадче пред Чифте кафене, а сърцето му биеше като птиче в
клетка
: „О, просто да можех да се науча как да споделям какво ми е в сърцето за Него, както Точо умее, о, само да можех да се науча как!“ Но тихо сега! Слушай и гледай и учи как да разбереш цялата работа.
Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му свещено мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза? - Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя. И виж птиците в небето. И виж върбите, дето се оглеждат във водите откъм румънския бряг. И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта.
Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и празни, сякаш бе ослепял, а Петър бе продължил да гледа тази безмерна красота на Реката от малкото площадче пред Чифте кафене, а сърцето му биеше като птиче в
клетка
: „О, просто да можех да се науча как да споделям какво ми е в сърцето за Него, както Точо умее, о, само да можех да се науча как!“ Но тихо сега! Слушай и гледай и учи как да разбереш цялата работа.
А проповядването само ще дойде след всичко това. Дай Боже! * През дните, последваш произшествието с лимона, тримата говориха много помежду си: Петър, отец Куцак и Гаврило. Оказа се, че Петър има много общи теми с отец Куцак, и едно от нещата, за които бе най- любопитен, бе защо униатският свещеник е оставил църквата си, за да върви в Америка, където се искаха предимно работници. Отецът бе щастлив да отговори на този въпрос и отговорът донякъде изненада Петър. Емигрантите в Америка имат нужда от духовно наставничество от страна на някой, който ги познава, каза той.
към текста >>
65.
1. Статия първа - Окултна социология
 
- Георги Христов
В Света всичко е аналогично едно на друго и законът, който управлява
клетката
на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата.
Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животинските организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества.
В Света всичко е аналогично едно на друго и законът, който управлява
клетката
на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата.
__________________________________ 35 Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца (б.а.). 36 Ликург е спартански законодател (700 г.пр.н.е.-630 г.пр.н.е.). 37 Питагор (570 пр.н.е.-495 пр.н.е.) е древногръцки математик и философ, създател на религиозно-философската школа на питагорейците. 38 Солон живее в Атина (ок. 634 - 559 г.пр.Хр.).
към текста >>
66.
4. Идеално и осъществимо управление
 
- Георги Христов
Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална
клетка
.
Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористният труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството.
Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална
клетка
.
Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (псевдоним на д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмосът, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената.
към текста >>
67.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея
 
- Филип Филипов
По този начин несъзнателният физиологичен акт на дишане се пронизва от възпламенените етерни жизнени потоци и Аз-ът влиза във владение на всяка
клетка
от физическото тяло.
През 1942 г. излиза книгата на Боян Боев Учителят за дишането -великолепен сборник от всички принципи и духовни практики, дадени в Школата на Учителя Беинса Дуно за дишането като фундаментален метод за овладяване на Етерното тяло24. Още през 1939 г. в лекция пред Общия окултен клас, озаглавена Основни правила на хигиената, се казва:, Довек се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник." Според антропософската наука в трите фази на окултното дишане е вложено най-интимното преживяване на мировите етерни пространства. В многобройните школски упражнения на Учителя Беинса Дуно тези три фази се осъществяват с мислено произнасяне на формули.
По този начин несъзнателният физиологичен акт на дишане се пронизва от възпламенените етерни жизнени потоци и Аз-ът влиза във владение на всяка
клетка
от физическото тяло.
Във фазата на вдишване се произнася формулата: „Благодаря Ти, Господи, за Божествения Живот, който си вложил във въздуха и който приемам чрез него"; така Аз-ът съзнателно преживява процеса на приемане на мировия звуков етер. Във фазата на задържане, която е най-важна при окултното дишане, се произнася формулата: „Този Божествен Живот прониква във всички мои клетки и внася в тях Сила, Живот и здраве"; така Аз-ът съзнателно преобразува приетия звуков етер в жизнен етер. В последната, трета, фаза на издишване се произнася формулата: „Този Божествен Живот ме укрепява и аз го проявявам навън чрез моята деятелност"; така микрокосмичната същност на Аз-а се вгражда в макрокосмоса. С издишването - с този величествен символ на връщане в космичната прародина - е логично да приключи и нашият исторически анализ. През 1944 г.
към текста >>
НАГОРЕ