Търсене в текстове за 'Клетка'

За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък.
Това е естествено. Не се прониква лесно зад завесата на видимото. А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост. За УЧИТЕЛЯ живота на малката клетка и многото клетки, организирани в хармоничен организъм, бе разбираем, познат и близък. Своите опити, наблюдения, дори и разговори с различни представители на животинското царство Той споделяше с нас и са описани в Неговото слово. Онези, които успеят да се доберат до публикуваните беседи, разговори, ще се убедят, че няма да намерят в световната литература други разкази за паяка и мухата, за котката и мишката, за комарите и пчелите, за мравките и пеперудите, в които да се разкрива същината на тяхното поведение и характер. Като бисер в световната мъдрост ще остане знаменитият диалог между УЧИТЕЛЯ и един червей, влачейки се по мократа земя. Подобни разкази по време на беседи и приятни разговори бяха желани, защото УЧИТЕЛЯТ ни въвеждаше в един свят, който нито познавахме, нито допускахме, че може да бъде достъпен. Тези разкази за животинския свят ще останат най-ярката илюстрация за великата разумност, за единния живот, общ за всички същества, но изявен с по-малко, или повече изразни средства.
към текста >>

6. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди.
Тази емблема бе дадена още когато се правеше самата чешма. По-късно я сложихме на книгата „Учителят". В духа на тези разсъждения Котвата се очерта в центъра на зелената поляна с хубавите ухаещи цветя. В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца. Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето. Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти. Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист.
към текста >>

7. 6.24. Пред прага на мъдростта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Метеорологическата клетка, която беше построена в Котвата, се изпълни с много метеорологически уреди.
Школата на Учителя разкри нови страници, беседите му, които държеше в неделя, както в общия клас и в специалния клас добиха по-друг характер. Знанието чрез Неговото слово обилно се разнасяше между Неговите ученици. Почувства се дълбоката разлика между духа на християнството, което е вървяло повече по пътя на мистиката, а до голяма степен е държало един отрицателен тон към знанието. Учителят започна да разработва чрез Своите беседи пред съзнанието на Своите ученици един от най-дълбоките проблеми - Любовта, по пътя на разумността. През този период Учителят поръча един доста голям телескоп. Метеорологическата клетка, която беше построена в Котвата, се изпълни с много метеорологически уреди. Георги Радев започна да прави систематически наблюдения. Също постави се една библиотека „Водолей", от която излязоха доста книги по физиогномия, графология, типология и пр. Изобщо почувства се един голям интелектуален импулс в Братството. Списанието „Житно зърно" стана важен изразител чрез своите статии, в това направление. Академическата младеж, която беше се отдала почти във всички научни отрасли, се обедини в своите научни тежнения чрез списанието „Житно зърно".
към текста >>

8. 6.34. Астрокосмична синтеза

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце".
Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени. Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание.
към текста >>

И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос.
Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени. Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание. Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността.
към текста >>

9. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

ТОМ 5

„Учителю, аз се чувствам, че съм една клетка от Божествения организъм и си мисля, че у вас има една клетчица, която принадлежи само на мен.
Говоря за онази вътрешна духовност на човека, която го движи. А аз смятах че отвътре българите с цялата си душа трябваше да благодарят на Учителя А какво излезе? Яви се едно мъничко мънисто в една голяма кошница. Ето това трябва да се запомни за истината на пребиваването на Учителя между българския народ. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, аз се чувствам, че съм една клетка от Божествения организъм и си мисля, че у вас има една клетчица, която принадлежи само на мен. Къде се намира тя? " „На най-възвишеното място, в сърцето. Да, Любовта те е турила в сърцето си." „Учителю, на всичките си ученици ли ще дадете това? " „Това е изключителен случай, само защото ти в момента си болна и преминаваш през тези състояния на възвисявания на духа и падения на духа." „Учителю, аз мисля, че ти си Христос, вярно ли е? " „Щом питаш вярно ли е има малко съмнение.
към текста >>

10. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

ТОМ 5

" „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето тяло специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя?
Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина. Отново съм при Учителя за разговор. „В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един. Там няма разделение. Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа? " „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето тяло специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя? " „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето? " „Тези два пътя трябва едновременно да присъстват в човека. Зърцето и душата трябва да бъдат едно. А умът и духът трябва също да бъ-гат едно. Само по този начин вие можете като отидете в другия свят да бъде--е пак при мен, така както днес стоиш пред мен.
към текста >>

11. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо?
Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение. Като че ли трябваше да се изпълни нещо по задължение, което като че ли тежеше и на учители, и на ученици. И като се свършеше церемонията или урока, нито дума не се отваряше за Бога. И в мене, в моята душа, в моето съзнание беше останало само това, че има нещо, човек ли, сила ли някаква, което се нарича Бог, което стои някъде кой знае къде високо и далече от хората, че заради него трябва да се отива от време на време в църква, да се палят свещи и да се причестява... Но, какво е то всъщност, къде е и взима ли участие в нашия живот и какво, за това никой не беше ми говорил и аз нищо-не знаех. Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение. И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо? Защо? Защо? Защо не мога да полетя свободно накъдето си искам? На къде? На свобода, на простор, на слънце!
към текста >>

12. 5. ИЗЛЪЧВАНЕ И ПЪТУВАНЕ В СВОБОДНАТА МИ РОДИНА

Цанка Екимова

Когато след време влезнах в Школата и казах тези опитности на Учителя, Той се усмихна: „Когато една птичка е затворена в клетка и се пусне, тя хвърчи опиянена от радост заради свободата си.
Идваше една светлина като ореол в диаметър около един метър и ме взимаше със себе си, аз се измъквах от тялото си и този ореол ме водеше между звездите и други светове. После ме връщаше на същото място и аз влизах в тялото си. Аз още не бях подготвена за такива неща и не знаех нищо по този въпрос. Но обикновено се уплашвах особено след като влизах в тялото си, да не би да стане нещо с мене. После се молех много и моя духовен ръководител ми обеща, че повече няма да минавам през тези опитности. Когато след време влезнах в Школата и казах тези опитности на Учителя, Той се усмихна: „Когато една птичка е затворена в клетка и се пусне, тя хвърчи опиянена от радост заради свободата си. затова пазете свободата на душата си, която е безсмъртна и вечна". Тези думи ги запомних, а сега ги предавам на вас, за да знаете какво значи да пазите свободата на душата си.
към текста >>

13. 42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

Така на Изгрева бе направена една метеорологична клетка и в нея бяха сложени онези уреди, които отчитаха данните за барометричното налягане, за влажността на въздуха, за температурата на въздуха и се вписваше в една тетрадка.
Всеки от нас имаше лична съдба и карма, която трябваше да разрешава. Нашите взаимоотношения в Школата също бяха предметно обучение за самите нас. Нашите отношения към Школата на Учителя бе съдба за нас. А Словото Му бе за нас и хляб и светлина. А Той ни даваше съвсем обикновени задачи. Така на Изгрева бе направена една метеорологична клетка и в нея бяха сложени онези уреди, които отчитаха данните за барометричното налягане, за влажността на въздуха, за температурата на въздуха и се вписваше в една тетрадка. После се правеше прогноза за времето и се отчиташе дали това се е сбъднало. По този начин се научавахме да съзираме онази връзка, която съществува между живота в нас с този на околната окръжаваща ни среда. Така аз изисках веднъж от Боян Боев да ми изпрати едно указание за един барометър-камфоров, който си бях купила. Той го изпрати. ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) - студ.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде студът. 10.
към текста >>

14. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Най-новото в живата клетка - извадки.
Той работеше, пишеше, пишеше, четеше, снимаше, превеждаше и прекарваше в лабораторията на ВИВ и вкъщи до полунощ. Правеше бележки относно Стария завет - за Менихейството - учение през II - III век в Персия, за разпространенията на ученията в Европа, в България - Богомилството, във Франция - Албигойството, за Иран и Египет шест век пр. Христа. За индийската философия - всичко това са извадки писани на пишеща машина. Писал е физически закони - извадки. Космични съзнания - извадки. Най-новото в живата клетка - извадки. Космични приказки - война между боговете. 28.VII.1977 г. е писал „Далечно бъдеще през 34 век". Жорж си замина на 3 февруари 1979 г. в Пирогов от сърдечно-съдова слабост и отравяне от лекарства взети в голямо количество.
към текста >>

15. 10. Котката и владиката

Драган Петков

ТОМ 7

“ Като котка, когато умреш, ще те заровим в цветята там до метеорологичната клетка“.
След това дойде при Мен на Изгрева да се моли да му простя за стореното от него зло. Казах му: Е, добре, ще ти простим. И тогава Аз го пуснах да влезне в този котарак, защото искаше да слуша беседите, които преди това хулеше. Та сега духът на владиката е у котарака. И той ме попита: „Как ще разбера, че ми прощавате? “ Като котка, когато умреш, ще те заровим в цветята там до метеорологичната клетка“. Иван Антонов кима с глава, че е разбрал и целува ръка на Учителя. Когато дойде време да изтече един котешки живот, то котаракът умря. Казаха на Учителя. „Кажете на Иван Антонов да извърши погребението.“ Казаха му. Той намери умрелия котарак, направи му ковчег, сложи му кръст отгоре и го зарови точно там където Учителят беше обещал на владиката.
към текста >>

Зарови го там в градината при цветята, пред метеорологичната клетка.
Иван Антонов кима с глава, че е разбрал и целува ръка на Учителя. Когато дойде време да изтече един котешки живот, то котаракът умря. Казаха на Учителя. „Кажете на Иван Антонов да извърши погребението.“ Казаха му. Той намери умрелия котарак, направи му ковчег, сложи му кръст отгоре и го зарови точно там където Учителят беше обещал на владиката. Зарови го там в градината при цветята, пред метеорологичната клетка. Всички се чудеха защо котаракът не беше заровен в гората, а точно по средата на Изгрева. Тогава Иван Антонов разказа този случай най-подробно и аз бях един от тези, които го чу. А сега ви го разказвам, за да знаете, че по средата на Изгрева е имало котарачески гроб, за да може духът на владиката да получи уверение, че неговата вина е опростена от Учителя и че неговият грях от стореното зло за Братството е вече опростен.
към текста >>

16. 5. ПРЕЗ МЕСЕЦИТЕ МАРТ, АПРИЛ И МАЙ

След като погълнах с всяка моя клетка това голямо знание, аз си отправих ума към второто положение през месец април - условията, при които имаме възможност да изправим отношенията си към нашите ближни.
Нещо у мен слуша. И ето, от към прозореца усещам, че приижда една вълна, едно дихание живо, топло и светло, придружено с мисълта: това е великата майка, която иде да събуди своите деца, за да ги нахрани. Изведнъж - знание. Става ми светло, става ми ясно, че тази майка, това именно е праната, която приижда през месец март, да събуди и нахрани своите деца цялата природа, включително и нас, хората. Радостта ми беше безкрайна, че тази енергия - праната - това е живото дихание на Бога, на великата Майка. След като погълнах с всяка моя клетка това голямо знание, аз си отправих ума към второто положение през месец април - условията, при които имаме възможност да изправим отношенията си към нашите ближни. Не закъсняха да се явят пред мен малките ранни пролетни пъпки по дърветата, малките листенца, където видях какво е отношение. Отношение към ближни. Те, малките пъпки разтварят последователно, хармонично листца без да се притискат, без да избързват, без да се засенчват. Велика Майко, повтарях. Велика Божия разумност!
към текста >>

17. 17. ВЪВ ВСЯКО СЕМЕНЦЕ

В Централната Клетка.
И дълго мислих. Минаваха дни, месеци, аз винаги минавайки през гората, потърсвах малките приятели с обич, и очаквах отговор. Отвътре! , ми блесна един ден мисълта в ума. И се вглъби и започна да търси тази мисъл мястото и начина на строежа. - В Центъра. В Централната Клетка. Монадата. Да. Там е плана. Там са инженерите, техниците, строителите; там са химиците, физиците, скулпторите; там са художниците. Затова на въпроса на какви начала почива животът, Учителят отговаря: "Отговорът на този въпрос се крие във всяко семенце".
към текста >>

18. 56. ВЕГЕТАРИАНСТВО И ПОСТ

Защото преди това бе казал така: "Ако е една клетка и тя е Божествена то трябва да привлича и другите".
Не само него, но и двете си дъщери - Мара и Теофана, ви давам". Учителят прие този подарък от майка ми. А веднъж му казах така: "Учителю, ако този мой брат е мой, то аз ви го давам". Той се усмихна. А защо? Защото преди това бе казал така: "Ако е една клетка и тя е Божествена то трябва да привлича и другите". Исках брат ми да се приобщи към Божественото. Говорихме за вегетарианството. То е идея, която стои високо в Невидимия свят. В Школата на Учителя се прилагаха и постите. Имаше методи и правила дадени от Учителя.
към текста >>

19. 58. КВАРТАЛЪТ ИЗГРЕВ - 1921-1972

Клетка по клетка се развива всеки организъм.
Новата Любов изпълваше сърцата и хората се срещаха като новородени в един нов свят, красив и безпределен, готови за творчество, готови за работа върху своето изостанало съществувание. Небивало вдъхновение, ентусиазъм и подем във всяка област! Човекът погледна в себе си. Ужасен от своята изостаналост, той искаше да се затича, да полети. Но природата скокове няма. Клетка по клетка се развива всеки организъм. Последователно, без прекъсване, без отлагане. Този път пое ученикът. Ученикът пое този път, а голямата стъпка направи Учителят. Тъй както Сам създаде условия външни, необходими за Своето дело, така и при вътрешната работа на човека, Той създаде условия - и Сам присъствува в тази работа, в това устройство на Новия човек. А посадените дръвчета по Изгрева растяха и се развиваха.
към текста >>

20. 80. ОТНОВО НА ИЗГРЕВА

Във всеки, който искаше да се изработи като жива, разумна и дейна клетка в организма на новия човек, който се ражда сега на света.
Аз го видях в сестрата Бочена и Еленка, Ружа и Ганка, в Теодора. В братята Васил и Ангел, аз го видях в брат Гради, който доброволно беше поел грижата за превозването на летовниците, брат Ради, който доброволно беше поел грижата за снабдяването им с продукти, които и редовно съпровождаше конете. Аз видях новия човек в бригадата от братя, която отиде в помощ между които бяха брат Боянчо, Киро, Славчо, видях го в милите сестри и братя, които из пътя ни услужваха с топличката вода. Аз го видях в желанието на всеки да прояви нови качества - човечни и добри, да бъде пред другите такъв, какъвто иска да бъде пред себе си, да се отнася към другите така, както иска да се отнасят с него. Аз го видях във всеки брат, който искаше да роди "брата" в себе си и във всяка сестра го видях, която иска да роди "сестрата" в себе си. Във всеки, който искаше да се изработи като жива, разумна и дейна клетка в организма на новия човек, който се ражда сега на света. Аз отидох и видях прояви на новия човек. А бурята докара новата епоха, с която изчезна Изгрева. Трябваше и нея да преживеем, защото в нас Словото бе изградило вече новия човек.
към текста >>

21. 4. ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ У ЧОВЕКА

Клетката се развива, расте горе, завършва живота си и умира.
Така че у нея тук само обективния ум е останал и затуй той ще пуска балони, ще спуска спътници, радиограми ще разпраща, телефонни разговори, за да разбере какво ще бъде времето. Когато е било време преди хиляди години, когато той е познавал времето. И действително както е казвал скоро един полски социолог ли какъв беше, че нашето понятие и разбиране за първобитния човек е било на много елементарно ниво. Първобитния човек имал това чувство, той например не се е молел на дървото, а той се е разговарял. Дървото си има душа, така както си има всяко разумно същество. Клетката се развива, расте горе, завършва живота си и умира. Той се е разговарял с това дърво. Това дърво му е разказало сигурно някои неща. Той едва ли са го изненадвали стихиите в природата. Той бил предупреден. Как горе при нас на Рила каракачаните се вдигнаха на един път и всички стада от овце и говеда ги свалиха!
към текста >>

22. 16. УРОЦИ ПО ОНАГЛЕДЯВАНЕ НА ВИТОША

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Като че ли всяка клетка преднамерено трепереше.
16. УРОЦИ ПО ОНАГЛЕДЯВАНЕ НА ВИТОША Слизаме от Витоша. Може би това ми беше първата екскурзия с Учителя. На сипеите горе усещам едно особено треперене на клетките на краката ми, между коленете ми и стъпалата. Като че ли всяка клетка преднамерено трепереше. Всеки момент очаквах краката ми да рухнат и аз да падна. Усещането беше така особено и силно, че аз извиках към сестра си, която ме придружаваше: "Да видиш как ми треперят краката". В този момент се обръщам и виждам Учителя до мене. Аз даже се зарадвах, че съм извикала. Виждам Го, Той да движи погледа си от коленете ми до долната част на крака.
към текста >>

23. 145. МЯСТОТО НА ВАУЧЕР — СЕЛИЩЕТО ИЗГРЕВ

ТОМ 9

В.К.: Сега тука виждаме една клетка за метеорологични изследвания.
Това е нещо голямо. В.К.: Сега това са снимки от по-късните, когато вече се разрушава. Е.А.: Да, да. В.К.: Когато дойде време вече да се махне. Това е вече по-тъжна история и е 1972 година. В.К.: Сега тука виждаме една клетка за метеорологични изследвания. Е.А.: Там имаше няколко уреда и Георги Радев се зае, той да наблюдава уредите. Какво правеше това не мога да кажа повече. В.К.: Тук виждаме една чешма с топка. Е.А.: Тази чешма се намираше на пътеката, която водеше от големия салон към поляната. Наричахме я зодиака, защото отдолу тука имаше кръгове със зодиакалните знаци -12 зодии.
към текста >>

Това е източната страна, клетката остава назад.
Е.А.: Тази чешма се намираше на пътеката, която водеше от големия салон към поляната. Наричахме я зодиака, защото отдолу тука имаше кръгове със зодиакалните знаци -12 зодии. Даже те после нещо я поправиха и тогава останаха само кръговете, но зодиите не ги направиха. Тук имахме и пчели. Пчелина беше ей тука в тая част. Това е източната страна, клетката остава назад. Тук, това е пътеката за поляната където правехме Паневритмия и оттук имаше вход, беше овощна градина. Имаше череша и други плодни дървета и там някъде между тях бяха пчелите. Учителят ходеше, занимаваше се с пчелите, обичаше така да ги наглежда. Даже ми е правило впечатление. Значи имаше и пчели.
към текста >>

24. СЪДЪРЖАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В клетката на лъва 22.
Блокада 17. Верка и губерка 18. Не ангажирайте небето 19. Аз не съм Учителят 20. Снегът на Витоша 21. В клетката на лъва 22. За благодарността 23. Лошото писмо на добрия приятел 24. Като теменужката 25. Учителят за проповедничеството 26. Телепатията на Учителя 27.
към текста >>

25. 07 - 21. В КЛЕТКАТА НА ЛЪВА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

21. В КЛЕТКАТА НА ЛЪВА Преди години брат Кръстю Тулешков бил директор на зоологическата градина в София.
21. В КЛЕТКАТА НА ЛЪВА Преди години брат Кръстю Тулешков бил директор на зоологическата градина в София. Неговата любов към природата още на млади години го насочила към изучаване на естествените науки. Да се занимава с животни и растения, това му било най-любимото занятие и развлечение. По това време, когато той бил директор на зоологическата градина, се ражда едно лъвче. Той го взел в кабинета си и се грижил за него. Хранел го.
към текста >>

Той отишъл право при клетката на лъва, който се излежавал и се прозявал от време на време, с убийствено безразличие към всекидневните посетители.
Милвал гаи лъвчето се привързало към него, тъй както кучето се привързва. Господин Тулешков от време на време му се обаждал с един особен сигнал, със свирене с уста, който лъвчето запомнило. Когато то пораснало, било подарена на зоопарка в Стара Загора. И така двамата приятели, човек и лъв, били разделени. На г-н Тулешков му се удал случай да посети Стара Загора след около две години. Той отишъл право при клетката на лъва, който се излежавал и се прозявал от време на време, с убийствено безразличие към всекидневните посетители. В това време г-н Тулешков се закрил зад другите хора и му подсвирнал. Лъвът, щом чул сигнала, веднага скочил и се изпречил на телената ограда и с очи търсел някогашния си приятел. След малко Тулешков влязъл в клетката, което обстоятелство смаяло посетителите на парка. Лъвът започнал да му лиже ръката. Двамата приятели, човек и лъв, се срещнали и се познали.
към текста >>

След малко Тулешков влязъл в клетката, което обстоятелство смаяло посетителите на парка.
И така двамата приятели, човек и лъв, били разделени. На г-н Тулешков му се удал случай да посети Стара Загора след около две години. Той отишъл право при клетката на лъва, който се излежавал и се прозявал от време на време, с убийствено безразличие към всекидневните посетители. В това време г-н Тулешков се закрил зад другите хора и му подсвирнал. Лъвът, щом чул сигнала, веднага скочил и се изпречил на телената ограда и с очи търсел някогашния си приятел. След малко Тулешков влязъл в клетката, което обстоятелство смаяло посетителите на парка. Лъвът започнал да му лиже ръката. Двамата приятели, човек и лъв, се срещнали и се познали. Даже той пъхнал голата си ръка в устата на лъва, но бързо я извадил невредима. Заключил клетката и се отдалечил. Лъвът не ял няколко дни от тъга по приятеля си.
към текста >>

Заключил клетката и се отдалечил.
Лъвът, щом чул сигнала, веднага скочил и се изпречил на телената ограда и с очи търсел някогашния си приятел. След малко Тулешков влязъл в клетката, което обстоятелство смаяло посетителите на парка. Лъвът започнал да му лиже ръката. Двамата приятели, човек и лъв, се срещнали и се познали. Даже той пъхнал голата си ръка в устата на лъва, но бързо я извадил невредима. Заключил клетката и се отдалечил. Лъвът не ял няколко дни от тъга по приятеля си. Многовековният човешки опит ни учи, че куче, което е получавало храна от ръката на човек, никога не го хапе и напада. Както кучето, така и лъвът помнят гласа на своя господар - човека много години и щом го чуят, му се покоряват. Както сърни, така и други диви животни и птици, при голяма опасност или беда търсят помощта или закрилата на човека, когото имат за свой покровител.
към текста >>

26. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

„В клетката на лъва." Това се отнася за Кръстю Тулешков.
Ако наредят на някой човек да рине снега, за колко време може да го изрине? " Викам: „Учителю, един човек за милиони години не може да го изрине." - „Това, което човек за милиони години не може да направи, Господ като каже - слънцето, вятърът, дъжда за 24 часа или да два дена няма да остане нищо от снега. Невъзможното за човека е възможно за Бога." И наистина стана така. Един пожар стана в печатницата и директорът по тоя повод забрани пушенето и по тоя начин се отървах. И то стана само след две седмици, откато Учителят каза, че ще се нареди. „В клетката на лъва." Това се отнася за Кръстю Тулешков. Едно лъвче се родило в зоологическата градина и той го вземал от любов към животното в кабинета си. Там го хранел, гледал и се грижел за него и то се привързало към него като домашно куче. Като поотраснало, го дали в старозагорския зоопарк и той след 2-3 години отишъл там. Обаче когато лъвчето било още при него, той му подсвирквал някак особено, на който сигнал лъвчето било свикнало. Когато отишъл при клетката на лъва, той видял как лъвчето е безразлично към зрителите, които минават край клетката.
към текста >>

Когато отишъл при клетката на лъва, той видял как лъвчето е безразлично към зрителите, които минават край клетката.
„В клетката на лъва." Това се отнася за Кръстю Тулешков. Едно лъвче се родило в зоологическата градина и той го вземал от любов към животното в кабинета си. Там го хранел, гледал и се грижел за него и то се привързало към него като домашно куче. Като поотраснало, го дали в старозагорския зоопарк и той след 2-3 години отишъл там. Обаче когато лъвчето било още при него, той му подсвирквал някак особено, на който сигнал лъвчето било свикнало. Когато отишъл при клетката на лъва, той видял как лъвчето е безразлично към зрителите, които минават край клетката. Но той като свирнал техния сигнал, лъвът веднага се изправили потърсил сочи своя приятел. След малко той направо влиза при него в клетката. Дори си пъхнал ръката в устата му и хората се чудели на смелостта му. Обаче след малко почувствал, че това е все пак звяр, на когото човек не може да има доверие и че може да му налапа ръката, затова веднага я извадил и се отдръпнал и излязъл навънка. А хората се чудели как може да се влезе при лъва, а той имал смелост, понеже го бил хранил.
към текста >>

След малко той направо влиза при него в клетката.
Там го хранел, гледал и се грижел за него и то се привързало към него като домашно куче. Като поотраснало, го дали в старозагорския зоопарк и той след 2-3 години отишъл там. Обаче когато лъвчето било още при него, той му подсвирквал някак особено, на който сигнал лъвчето било свикнало. Когато отишъл при клетката на лъва, той видял как лъвчето е безразлично към зрителите, които минават край клетката. Но той като свирнал техния сигнал, лъвът веднага се изправили потърсил сочи своя приятел. След малко той направо влиза при него в клетката. Дори си пъхнал ръката в устата му и хората се чудели на смелостта му. Обаче след малко почувствал, че това е все пак звяр, на когото човек не може да има доверие и че може да му налапа ръката, затова веднага я извадил и се отдръпнал и излязъл навънка. А хората се чудели как може да се влезе при лъва, а той имал смелост, понеже го бил хранил. „За благодарността." Преди години брат Димитър Звездински бил отстранен от работа. Той лично ми разказа тоя случай.
към текста >>

Отива към полянката, понеже Учителят му наредил да направи едно от стъпалата на стълбичката за метеорологичната клетка.
Понеже той остана оценител на печатницата, главен оценител, беше с влияние, намираше хартия заради това. В такъв случай той свърши много повече работа на този пост, отколкото да беше отишъл да проповядва. На кого ще проповядва? Учителят му казал: „Въшки тебе яли ли са те? " „Телепатията на Учителя." Веднъж един брат, Пантелей Карапетров от Изгрева като минавал край салона, му се прияло нещо сладко. Отива към полянката, понеже Учителят му наредил да направи едно от стъпалата на стълбичката за метеорологичната клетка. В туй време Учителят го настига и му казал: „Чакай малко." Върнал се и след няколко минути му подал едно бурканче и му казал: „Върви под навеса, ето ти и лъжичка, иди под навеса и го изяж, никой да не те види! " Дал му малко бурканче от детски храни, пълно със сладко. Братът изял сладкото от бурканчето, измил го и го върнал на Учителя. Учителят доловил, че му се яде, а той нито пари имал, нито имал от кого да вземе, за да си купи. А и в къщи нямал.
към текста >>

27. 08 - 11. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тука виждаме Борис до клетката.
Това са първите заселници на Изгрева. Тука ги виждаме с палатки, с бараки. Ето я Верка Куртева, моята балдъза, това е Изгрева в първите години. Това е слънчевият часовник. Това е Иван Кисьов, на сестра Иринка Кисьова мъжът й. Тука виждаме Борис до клетката. В далечината се вижда. Обаче другите двама не мога да ги позная кои са. Ето я Гръблашева - съпруга на Васил Гръблашев, който живее в Америка. Там отиде, струва ми се, с Учителя заедно, и след туй Учителят се връща, пък той си остава там. Продължава да си живее там.
към текста >>

В. К.: Сега тука е тази клетка, астрономическата.
Беше на ъгъла там, до боровете, имаше надписи, имаше и образи с един орел, една сърна, имаше и един човек така и т.н. Знам, че тях ги работи Борис Николов. Ама тези вътре кой е работил, може да е бил същият, А друга е чешмичката в елипсата. Имаше една елипса и около елипсата по кръгове на цимента фигури на зодиака. Чешмата е зодиакът. В. К.: Сега тука е тази клетка, астрономическата. Г. С.: Да, наблюдателница, метеоролическа. Има термометър, барометър и разни уреди, които само Георги Радев ги проверяваше. Георги Радев, той работеше там. Това е Изгревът по ония години. Представлява една поляна с насадени малки борчета.
към текста >>

28. 09 - 247. ЗАДАЧА ЗА БЕЗСТРАШИЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

В тази школа, за ония, които я следват, се дават разни задачи: за благородство, безкористие, търпение, безстрашие и др., чрез които задачи и упражнения се изгражда вътрешния човек, който ще бъде основната клетка на бъдещото общество.
247. ЗАДАЧА ЗА БЕЗСТРАШИЕ През 1922/1923 година се откри Окултна школа в България от Учителя на Бялото Братство. В тази школа, за ония, които я следват, се дават разни задачи: за благородство, безкористие, търпение, безстрашие и др., чрез които задачи и упражнения се изгражда вътрешния човек, който ще бъде основната клетка на бъдещото общество. Задачата за бестрашие бе в следното: В дванадесет часа, полунощ, да отидеш някъде, където и през деня си се страхувал да отидеш. Ще отидеш сам, без с някого да говориш, докато се върнеш пак в дома си. Това бе същевременно задача за мълчание. Ето една сестра какво ми разказа преди няколко дни: Тръгнахме със сестра си, като тя вървеше стотина крачки напред. Излязохме в полето при тъмна нощ.
към текста >>

29. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Казаха ми, че той е водил астрономическата клетка.
Верка: О-о-о, и съм карала. В.К.: И сте карали, да. Тука той вече говори, това е разговор с Учителя. Верка: А-а, знаметит. В.К.: Тука е на Изгрева. Казаха ми, че той е водил астрономическата клетка. Верка: Да, слънчевия часовник. На това място аз съм чела и съм писала, но тези двама братя не ги зная. Нито този. Този да не е брат Кисьов, не знам. А Жорж седи тука до самия часовник, слънчевия.
към текста >>

30. І.03.09. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

край Анкара монголското нашествие, оглавено отТимур, разбива войските на Баязид I, където е пленен и поставен в клетка.
Голяма част от рицарите са убити и за пощадените рицари се искал голям откуп. Унгарският крал Сигизмунд се спасява на венециански кораб по Дунав и Черно море. При преминаването на кораба през Дарданелите, Баязид изважда и му показва от разстояние пленените рицари, чакащи да бъдат предадени като роби в Ориента. А Иван Срацимир посрещнал пред Видин като васал Баязид, който заповядал да го оковат и прехвърлят в затвора в Бруса, където бил удушен по заповед на Баязид. На 20 юли 1402 г. край Анкара монголското нашествие, оглавено отТимур, разбива войските на Баязид I, където е пленен и поставен в клетка. Тимурлан променя посоката на похода си на изток към Китай и по пътя умрял и така огромната му държава се разпада. Османската държава преминава в криза и вътрешни междуособици. В края на декември Мануил II Палеолог се връща от Франция и вече не настоява за кръстоносен поход, понеже Византия е вече суверенна. На 29 май 1416 г. венецианския адмирал Пиетро Лоредан нанася поражение на османския флот.
към текста >>

31. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви.
Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви. Следователно светлината е за нас необходима. Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла?
към текста >>

32. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Думата „клетка“ има двояко значение.
То е разбиране на великото християнство. Когато излезем от мъчението, ние ще дойдем до други методи, а именно ще учим методи как да обработваме, как и за какво да използуваме окултните сили. Ако вие приемете мъчението, светлината ще дойде във вас от вътре, т.е. Божественият Дух, Който е у вас, ще се събуди и ще подигне вибрациите на вашия мозък и на вашето сърце. Органически клетките на ума и на сърцето ще се видоизменят, а с това ще се измени съзнанието на мозъка и на сърцето ви. Думата „клетка“ има двояко значение. „Колко е клет“ на български значи „колко е нещастен“, но и „колко е обвързан“. Но и съзнанието на всяка клетка е ограничено. Затова има много клетки в нашето съзнание, които са недоволни от положението си. А като се съберат милиони такива недоволни клетки, ние ставаме неразположени. Първото нещо, което ние трябва да направим, то е да превъзпитаме клетките на нашия мозък, на нашето сърце и на стомаха.
към текста >>

Но и съзнанието на всяка клетка е ограничено.
Ако вие приемете мъчението, светлината ще дойде във вас от вътре, т.е. Божественият Дух, Който е у вас, ще се събуди и ще подигне вибрациите на вашия мозък и на вашето сърце. Органически клетките на ума и на сърцето ще се видоизменят, а с това ще се измени съзнанието на мозъка и на сърцето ви. Думата „клетка“ има двояко значение. „Колко е клет“ на български значи „колко е нещастен“, но и „колко е обвързан“. Но и съзнанието на всяка клетка е ограничено. Затова има много клетки в нашето съзнание, които са недоволни от положението си. А като се съберат милиони такива недоволни клетки, ние ставаме неразположени. Първото нещо, което ние трябва да направим, то е да превъзпитаме клетките на нашия мозък, на нашето сърце и на стомаха. Много лесно може да превъзпитаме тези клетки, но това превъзпитание става, когато слезем до дъното на мъчението, което е основа на живота. Оттам Божественият Дух ще започне да ни подига нагоре.
към текста >>

33. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

22 август - 22 септември 1922 г.

Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки.
Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се изисква една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки. Следователно всеки човек, от каквато категория и да е, той има съединителни нишки. Вие трябва да се стремите да не късате тия нишки, а колкото може повече да се образуват. Колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по- красив, или, с други думи: колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ви ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата.
към текста >>

34. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Съчинения и писма на ученичките

И сега, когато благодатното слънце [...] разлива в жилите ми нов живот, когато аз усещам как лъчите му спохождат всяка една клетка и оставят в нея своето благословение, пак същите закони на Божията мъдрост действуват в заключените лаборатории на моето тяло и стават там великите процеси на трансформацията и слънчевият лъч оживява мъртвата клетка.
[Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост! ] Две думи се бяха срещнали веднъж във времето на неизмеримото пространство на тяхното небесно странствуване. Техните орбити се приближиха, те се познаха и се поздравиха с поздрава на Любовта. Тях еднакво ги занимаваше въпроса за неизповедимите пътеки по които Божията Мъдрост води душите. И те изпяха тихо в молитва: Н.М.К.Б.М. С.Б.М.Е.М. И сега, когато благодатното слънце [...] разлива в жилите ми нов живот, когато аз усещам как лъчите му спохождат всяка една клетка и оставят в нея своето благословение, пак същите закони на Божията мъдрост действуват в заключените лаборатории на моето тяло и стават там великите процеси на трансформацията и слънчевият лъч оживява мъртвата клетка. И шепна: „Няма Мъдрост като проявената Божия Мъдрост! Само проявената Божия Мъдрост е Мъдрост! " 20 септември 1922 г., 6.15 часа сутринта, сряда Н. с. е. с. л. и. ч. е. н. д. Б. в. с. п. в. л. и. н. с. е. с. Б. 1. Ще се стараеш да приложиш чистотата по отношение на твоето тяло.
към текста >>

35. Класът на Добродетелите

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

[Олга Славчева] Щедрост Може ли клетката да помогне на целия организъм?
Чувствувам, че и към мен е приближило такъв един момент, когато добре ще разумея това. Правдата е свързана с Истината. Както обичам да поизлъгвам, така обичам и да изкривявам. Повечето взимам, по-мапко давам. А това е стария егоизъм, ледената планина, която скоро слънцето ще разтопи. [Олга Славчева] Щедрост Може ли клетката да помогне на целия организъм? - Може. Как? - Като асимилира правилно. Малкото може да прояви щедрост към великото само като изпълнява точно зададената му задача. И всяка клетка проявена, тъй осигурява величието на цялото. Обичай себе си, душата си първо, сиреч не позволявай на некрасиви мисли и недостойни чувства да я обременяват.
към текста >>

И всяка клетка проявена, тъй осигурява величието на цялото.
А това е стария егоизъм, ледената планина, която скоро слънцето ще разтопи. [Олга Славчева] Щедрост Може ли клетката да помогне на целия организъм? - Може. Как? - Като асимилира правилно. Малкото може да прояви щедрост към великото само като изпълнява точно зададената му задача. И всяка клетка проявена, тъй осигурява величието на цялото. Обичай себе си, душата си първо, сиреч не позволявай на некрасиви мисли и недостойни чувства да я обременяват. Пази я като зеницата на окото си. Тя е твоята спътница, твоята сестра в живота, а ти какво си, ако оставаш тя да се тормози от неканени гости всеки ден? Ти бъди воля, бъди страж, бъди приятел на това Божествено трептение, което единствено ще услажда живота ти. Ако ти я пазиш, ти ще видиш в нейните спокойни води ще се отрази слънцето, синината на небето и белите нежни облаци... Ти ще вкусиш животворната влага, когато си в жажда, а иначе, какво ще остане ако не я пазиш?
към текста >>

36. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Всяка една клетка може да вижда, ще туриш в ума си този идеал, ден след ден, ще го копираш и ще накараш всяка клетка да вижда.
Ами че, тъй се работи, ти ще имаш проект, върху който ще работиш, ще мислиш, за да създадеш нова форма. Ами че, тъй ще имате обект, върху който ще мислите. Мислено ще изправите етерическата си ръка, на нея ще обръщате внимание. Тя ще влияе на физическата ви ръка. Всичко можете да измените, всяка част можете да измените, но ще им дадете един образ, един идеал. Всяка една клетка може да вижда, ще туриш в ума си този идеал, ден след ден, ще го копираш и ще накараш всяка клетка да вижда. Добре, носът ти е къс - проточи го. Тесен е, разшири го. Тесният нос се отразява зле върху гърдите ти. Представете си, че носът ти е широк, с големи ноздри, ти ще почнеш да привличаш много въздух, енергиите от природата ще почнат да се преливат към твоята мисъл. Ако някой път твоята тръбица е много тясна, малка и малко водица ще събира.
към текста >>

37. 25.ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Така от всяка клетка на тялото като че излизаха лъчи, които даваха цялостния образ на духовния Учител.
Явлението са запази дълго време и аз продължих да го наблюдавам. Видях светлината, която го обикаляше от лъчи с различна дължина. От главата до около кръста се отделяха лъчи по-силно светящи и се спущаха надолу. От кръста надолу излизаха други лъчи с по-малка дължина и също достигаха до основата на краката. И двата вида лъчи като че сливаха в едно, но все пак някак едва забележимо се различаваха. Така от всяка клетка на тялото като че излизаха лъчи, които даваха цялостния образ на духовния Учител. След това паметно явление не се съмнявам нито в себе си, нито във всички онези, на които при специални случаи е дадено да зърнат светлини, излизащи от Учителя. Някога лицето на Учителя е бивало силно озарено и светящо като слънце. Друг път от главата до краката излизаха сноп лъчи като от прожектор.
към текста >>

38. 33. РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

ТОМ 13

То разтърси съзнанието ми толкова много, че всяка клетка в мене трептеше.
Кой малък може да определи или да каже нещо за работата на Учителя? Същото се отнася и за мене. Следователно, под работата на Учителя разбирам методите, с които той си служи, за да помага на своите ученици, последователи и слушатели, когато искат неговия съвет или подкрепа. Един летен ден, през 1926 година, след една от беседите, които Учителят продължаваше още да държи в братския салон на улица „Оборище", аз преживях нещо много силно. Словото на Учителя беше много високо и силно. То разтърси съзнанието ми толкова много, че всяка клетка в мене трептеше. Беседата се свърши и аз още при излизането си от салона реших да не отивам в къщи на обяд, а да отида направо на „Опълченска", дето е пишещата машина. Имах силно желание да напиша беседата веднага, за да мине Словото още един път през мене и аз през него. Качих се на подуенския трамвай, който води за „Опълченска". Седнах в трамвая до една непозната госпожа. Тя ме погледна внимателно и ми каза: „Госпожице, вас ви тресе." - „Да, тресе ме", отговорих аз и продължих да си мисля върху работата, която ми предстоеше.
към текста >>

39. 8. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 1959 г.

Паша Теодорова

ТОМ 13

- Вяра в оная необятна светлина, която прониква цялата вселена и достига до последната жива клетка - клетката на човешкия организъм.
Материята Той одухотвори, духът въплъти, а Бога прояви, като даде път на Божественото в света. Какво още даде Той? - Новият символ на вярата: вяра в живия хляб, слязъл от небето, градивен материал за всичко живо - на живия човешки организъм. - Вяра в чистата кристална вода - носителка на живота, чрез който се втичат ония възвишени и благородни чувства, да хранят и укрепват човешкото сърце. - Вяра в свежия, чист кристален въздух, който слиза от високите върхове, за да храни човешкия мозък, проводник на светли, възвишени мисли. - Вяра в оная необятна светлина, която прониква цялата вселена и достига до последната жива клетка - клетката на човешкия организъм. Така тя го превръща в светящ човек, представител на новата раса - шестата раса, идеал на съвременния човек. Какво остави Учителят на младия човек? - Той му посочи правия път - път тесен, възходящ и красив. Даде му и методи, как да върви в този път. В правия път да върви без отклонение; в тесния път със самоограничение, за да познае безграничното и великото в света; във възходящия път - без умора, а в красивия път - с истинска вечна наслада.
към текста >>

40. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 561-580

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Праната трябва да се приема през всичките кости, като че се всмуква всичката прана и жизнената енергия се предава на всяка клетка. Проникване.
Всяка отделна частица, като се отдели от Цялото, носи идеята, че е всесилна, тъй както Цялото и следователно има право да се движи навсякъде където иска. Всеки трябва да разбира своето движение. Правата. 569 Когато две същества се обичат, всяко едно пази правата на другото. Праведният. 570 Праведният човек трябва да се научи две неща: или да премахне всички спънки и мъчнотии, или да се научи да ги търпи. Дишане. 571 Дишането става и през кожата и през костите и през ръцете. Праната трябва да се приема през всичките кости, като че се всмуква всичката прана и жизнената енергия се предава на всяка клетка. Проникване. 572 Да служиш на Бога и да обичаш всички хора индивидуално, да проникваш без да те проникват, да пипаш без да те пипат. Целувката. 573 Може да целунеш един човек, който обича Бога като тебе. Щастие - нещастие. 574 Живее ли Бог у теб, щастлив си. Като изгубиш Бога у теб - нещастен си. Съотношения.
към текста >>

41. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XV

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Жечо Панайотов, съпруга Веска и син Благи на Изгрева, до метеорологичната клетка, 24 юли 1938 год.
Цветанка Симеонова - кумица. 8........... 9.......... ; Прави: 1......... 2...... 3...... 4......... 5....... 6. Жечо Панайотов. 7 Снимка 19. Пред чешмата на Дианабад Снимка 20. Жечо Панайотов, съпруга Веска и син Благи на Изгрева, до метеорологичната клетка, 24 юли 1938 год. Снимка 21. Веска и Жечо Панайотови със сина си Благовест Снимка 22. Веска и Жечо Панайотови със сина си на Изгрева Снимка 23. Деца, девойки, майки на Братството на Рила, 1939 год. В средата е Веска Жекова със сина си Благовест.
към текста >>

42. 79. ПАРАХОДЪТ НА СТЕНОГРАФКИТЕ

До котвата имаше метеорологична клетка, в която имаше всички необходими уреди, за пълни метеорологични наблюдения: термометър, барометър, уред за измерване на влагата, а вън от нея и специален уред за измерване на валежите[1] До него, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов, беше изработил с голямо умение, един слънчев часовник, Грижите около поддържането и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник в този малък метереологичен пункт, беше поверено на брат Георги Радев, който като студент по математика, където се изучаваха, физика, астрономия и метеорология, беше най-подходящ.
Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. Това ми сподели един път, известният и много интелигентен българин - Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук, да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: „Не знам защо, когато идвам тук изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност". Пред беседката, двама братя бяха направили върху поляната от чимове една котва, като символ както те казваха - че великите Бели Братя, бяха хвърлили котвата на своя носещ се из мировото пространство кораб. До котвата имаше метеорологична клетка, в която имаше всички необходими уреди, за пълни метеорологични наблюдения: термометър, барометър, уред за измерване на влагата, а вън от нея и специален уред за измерване на валежите[1] До него, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов, беше изработил с голямо умение, един слънчев часовник, Грижите около поддържането и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник в този малък метереологичен пункт, беше поверено на брат Георги Радев, който като студент по математика, където се изучаваха, физика, астрономия и метеорология, беше най-подходящ. Построихме също барака за дърва, въглища и складове за издадените беседи. [1]Виж „Изгревът" том II, стр. 172.
към текста >>

43. 16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА

Учителят казваше: „Земята е създадена от една клетка".
Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и черните слънца - светове на смъртта, покоя, светове на крайното вцепенение, светове, които ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината, живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които сега учените наричат, електрони, протони, мезони и ред други подобни имена. Те не са нищо друго, освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир в тихата топла лятна вечер, един по- пробуден човек, не може да не изпита едно благоговение, едно смирение, пред тази величава и импозантна гледка и да се запита къде е началото и как е произлязло това? Учителят казваше: „Земята е създадена от една клетка". Наистина, едно по-внимателно проучване, на всичко което ни заобикаля ще ни убеди по един безспорен начин, че в природата има закони, които са валидни, както за най-малкото, така и за най-голямото. Така например като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стигнем до гигантските Слънца във Вселената, трепкащи над главите нито в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образувал, такова е и началото, и по същият начин е ставало всяко небесно тяло. Всички небесни тела са кристали, образувани по същия начин, по който са образувани и кристалите пред нас. Как? Там е работата, че учените все още не са разбрали, не знаят как се образува един кристал. Как започва той и с какво започва?
към текста >>

44. 23. ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ - ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО

Всяка клетка в човешкият организъм, трябва да бъде организирана, жива, за да взема съзнателно участие във функциите на неговите органи.
От храната, която ядат те огрубяват и стават жестоки. Гълъбът, гургуличката имат нещо нежно, меко в себе си. Това се дължи на храната, която те употребяват. Онази храна е за човека, която е в състояние да организира силите на неговото тяло. Не може ли да направи това, тогава колкото и да пълнее човек, трупа само материя, без да я организира. Всяка клетка в човешкият организъм, трябва да бъде организирана, жива, за да взема съзнателно участие във функциите на неговите органи. Това, което се изисква от физическата храна на човека се изисква и от духовната му храна. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека, не вземат участие в съграждането на неговото духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Има специална храна, чрез която човек може да възстанови паметта си. Има храна, чрез която може да възстанови центъра на възприемане красивото, за развитието на изкуството, поезията, музиката, науката и др.
към текста >>

Щом ядеш свинско месо, свинската клетка ще стане част от вас.
В боровинките силата им седи в онзи, черният цвят. Понеже растат на високо място, съдържат доста Прана, ако се вземат, действуват добре на стомаха. Ципицата, която обвива ореховите ядки, съдържа достатъчно йод. Яжте орехи и не се страхувайте, те заместват употребата на йода. Някои храни не са хигиенични, нека вземем свинското месо. Щом ядеш свинско месо, свинската клетка ще стане част от вас. Свинщината ще стане част от тебе. Ти вече не си човек, но си една свиня. Ти имаш свински подтици в себе си. Клетките на свинята са много индивидуализирани, те са мързеливи, не обичат да работят. И най-после мързелът от свинята е дошъл у тебе.
към текста >>

Свинската клетка причинява по- голяма пакост, отколкото могат да свършат някаква полза, някаква полезна работа.
Ти имаш свински подтици в себе си. Клетките на свинята са много индивидуализирани, те са мързеливи, не обичат да работят. И най-после мързелът от свинята е дошъл у тебе. Тя е много разположена след като се наяде, да влезне в тинята, приятно й е да се търкаля. Хората, които ядат свинско месо всякога боледуват. Свинската клетка причинява по- голяма пакост, отколкото могат да свършат някаква полза, някаква полезна работа. Като знаеше това Мойсей забрани на евреите да ядат свинско месо. Ако ядете постоянно кокоше месо, ще станете много щестлавни, каквато е кокошката. Тя като снесе едно яйце, ще окряка орталъка. За нисшите животни местната храна е необходима, но за един по-висок живот, какъвто е човешкият, местната храна е вредна, тя спъва човека в процеса на неговата еволюция. С каквато храна се храни човек, такива елементи внася в кръвта си.
към текста >>

45. 19. МОГЪЩИ СВЕТОВЕ

Така неотдавна е открит един интересен механизъм /така да го наречем/ у живата клетка за защита от най-различни вредни вируси и микроорганизми, носещи болезнени състояния на тялото.
Майката /Милева/, носейки своята мъка по тази загуба, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, защо така стана? " Учителят й казва: „Природата намери, че много по-лесно ще създаде на твоята дъщеря ново тяло, което ще й служи по-добре, отколкото да поправи сегашното разрушено вече". „Хранете ума си със светли и възвишени мисли, четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, животните, растенията и минералите - за всичко, което живата разумна природа е създала. Така само ангелите ще слезнат отгоре и ще ви благословят", казва Учителя в една своя беседа. В тяло, в което ангелите ще слизат, се изпращат слуги, за да го очистят. Така неотдавна е открит един интересен механизъм /така да го наречем/ у живата клетка за защита от най-различни вредни вируси и микроорганизми, носещи болезнени състояния на тялото. Именно, в клетките се зараждат други вируси, които отделят вещество унищожаващо всички вредни и болезнотворни такива, проникнали в клетката, при това, новообразуваното вещество с абсолютно нищо не уврежда самата клетка. И така, виждаме каква тясна връзка и зависимост има между най- малките -микроорганизмите, с най-съвършените - мозъчните клетки. Това са могъщи светове! В.К. Интересуват ме тези два случая. Единият случай, когато иска да се материализира майка й, след това Учителят й казва, че е необходимо да се вземе енергия.
към текста >>

Именно, в клетките се зараждат други вируси, които отделят вещество унищожаващо всички вредни и болезнотворни такива, проникнали в клетката, при това, новообразуваното вещество с абсолютно нищо не уврежда самата клетка.
" Учителят й казва: „Природата намери, че много по-лесно ще създаде на твоята дъщеря ново тяло, което ще й служи по-добре, отколкото да поправи сегашното разрушено вече". „Хранете ума си със светли и възвишени мисли, четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, животните, растенията и минералите - за всичко, което живата разумна природа е създала. Така само ангелите ще слезнат отгоре и ще ви благословят", казва Учителя в една своя беседа. В тяло, в което ангелите ще слизат, се изпращат слуги, за да го очистят. Така неотдавна е открит един интересен механизъм /така да го наречем/ у живата клетка за защита от най-различни вредни вируси и микроорганизми, носещи болезнени състояния на тялото. Именно, в клетките се зараждат други вируси, които отделят вещество унищожаващо всички вредни и болезнотворни такива, проникнали в клетката, при това, новообразуваното вещество с абсолютно нищо не уврежда самата клетка. И така, виждаме каква тясна връзка и зависимост има между най- малките -микроорганизмите, с най-съвършените - мозъчните клетки. Това са могъщи светове! В.К. Интересуват ме тези два случая. Единият случай, когато иска да се материализира майка й, след това Учителят й казва, че е необходимо да се вземе енергия. Другият случай, когато вече си заминава онзи човек, защото тялото, в което живее не може да се използва и по-добре е да се създаде ново тяло, отколкото да се изразходва енергия.
към текста >>

46. 28. ЧАСОВНИКЪТ НА ЖИВОТА

Казвам - най-вече за главния мозък, защото колкото една клетка е по-съвършена, толкова и възможността й за приемане на тези сили е по-голяма, а клетките на -лавния мозък в това отношение са от най-голяма класа.
На човека остава само да приеме тези лъчи и да се възползува от тях. Ето защо, всички велики духовни водачи на човечеството, от най- дълбока древност досега, са учили, че утринното излизане малко преди изгрева на Слънцето и при неговия изгрев, е от най-голяма полза за човека. А посрещането на самото Слънце, приемането на неговите първи лъчи чрез нашите очи, тези прозорци на човешката душа, е от изключителна полза, защото приема енергия не само тялото, но и главният мозък. Той е командният апарат, който понася най-големия дял от напреженията, които човек има. Главният мозък трябва да бъде най-добре наситен с енергия, за да се справя по-добре с трудностите на деня. Казвам - най-вече за главния мозък, защото колкото една клетка е по-съвършена, толкова и възможността й за приемане на тези сили е по-голяма, а клетките на -лавния мозък в това отношение са от най-голяма класа. Влиянието на слънчевите лъчи като могъщ фактор на жизнени сили за човешкия организъм, се разбира най-после от всички, но това влияние е все още някак смътно и неясно за мнозина. Голяма част от хората днес приемат, че въздействието на слънчевия лъч е най-благотворно, когато неговото топлинно въздействие е най-силно, а това е от 12 часа на обяд до към 4 часа след обяд, нещо което е погрешно. Полза през тези часове, а особено през горещите летни дни, няма. За планинските райони, покритите с гора места, за големите водни площи - морета и океани, лъчите от зори до най-много към 11 часа преди обяд, са добри /също и след 4 часа след обяд/, но предиобедните са от най-голяма полза. Възбудата във веществото на земята, тогава е най- малка.
към текста >>

47. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Иван Толев

Първичният фактор на съвременното човечество е тъй наречената клетка, т.е.
9 (1.II. 1920), с. 1-3 „ Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план." Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от няколко години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството, още от създаването на човека досега, ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. Първичният фактор на съвременното човечество е тъй наречената клетка, т.е. онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион", която значи ядка и „кинезис", която значи движение. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън.
към текста >>

Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния.
1-3 „ Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план." Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от няколко години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството, още от създаването на човека досега, ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. Първичният фактор на съвременното човечество е тъй наречената клетка, т.е. онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион", която значи ядка и „кинезис", която значи движение. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две.
към текста >>

Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота.
И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството, още от създаването на човека досега, ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. Първичният фактор на съвременното човечество е тъй наречената клетка, т.е. онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион", която значи ядка и „кинезис", която значи движение. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две. Сега човечеството претърпява таково деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса.
към текста >>

След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива.
онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион", която значи ядка и „кинезис", която значи движение. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две. Сега човечеството претърпява таково деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго.
към текста >>

В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две.
Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион", която значи ядка и „кинезис", която значи движение. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две. Сега човечеството претърпява таково деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си.
към текста >>

Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима.
към текста >>

Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява.
Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека.
към текста >>

Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки.
Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма.
към текста >>

В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека.
Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
към текста >>

Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото.
Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр.
към текста >>

Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света.
Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта.
към текста >>

Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма.
Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е.
към текста >>

Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма.
Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми.
към текста >>

И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е.
Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни, и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа.
към текста >>

в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е.
За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни, и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението.
към текста >>

в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа.
Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни, и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението. Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителствуват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов. Х.Х.Х.
към текста >>

Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта.
във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението. Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителствуват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов. Х.Х.Х.
към текста >>

48. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка.
Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенствуване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение[3] „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената.
към текста >>

49. 17. СИНАРХИЯ

Иван Толев

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив.
Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца. [2] Elements de drait constitutionnel.
към текста >>

50. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

ТОМ 16

Какво прави клетката, като минава кръвта?
Значи законът те преследва. Вторият начин е чрез правене на добро: имаш пари, правиш добро, но с това ти спечелваш приятели, освобождаваш се.[/b] [b]Сега има друг метод, най-слабият метод: човек трябва да се изнасили, за да приложи Божия закон съзнателно, т. е. да дава по закона на Любовта, да знае кому какво да даде.[/b] [b]Всеки ден, всяка една година си има своите си задължения. Задълженията произтичат от простия факт, че ние всички сме органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли. Какво прави клетката, като минава кръвта? Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви. Никоя клетка няма хамбар в себе си. И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави.
към текста >>

Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви.
Вторият начин е чрез правене на добро: имаш пари, правиш добро, но с това ти спечелваш приятели, освобождаваш се.[/b] [b]Сега има друг метод, най-слабият метод: човек трябва да се изнасили, за да приложи Божия закон съзнателно, т. е. да дава по закона на Любовта, да знае кому какво да даде.[/b] [b]Всеки ден, всяка една година си има своите си задължения. Задълженията произтичат от простия факт, че ние всички сме органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли. Какво прави клетката, като минава кръвта? Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви. Никоя клетка няма хамбар в себе си. И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави. Докато няма хамбар в тялото, то е здраво.
към текста >>

Никоя клетка няма хамбар в себе си.
да дава по закона на Любовта, да знае кому какво да даде.[/b] [b]Всеки ден, всяка една година си има своите си задължения. Задълженията произтичат от простия факт, че ние всички сме органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли. Какво прави клетката, като минава кръвта? Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви. Никоя клетка няма хамбар в себе си. И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави. Докато няма хамбар в тялото, то е здраво. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които могат да имат онова разбиране.
към текста >>

51. 23. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 21.II.1937 год.

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

които трябва да възпитаваме и да им проповядваме и докато всяка една клетка, всяка една душа в нас не се пробуди, не възкръсне, ние не можем да добием възкресение.
Какво има да тъжиш, когато всичко най-хубаво ти е дадено и когато Бог и Учителят е на страната ти? Усили стремежа си и вярата си към Бога и остави хората да си вървят по своя път, има кой да ги учи и възпитава. Природата е най-добрата възпитателка. Това е нейна задача, но не и наша. Онзи ден Учителят говори, че в нас има милиарди клетки, милиарди души. които трябва да възпитаваме и да им проповядваме и докато всяка една клетка, всяка една душа в нас не се пробуди, не възкръсне, ние не можем да добием възкресение. Ето къде седи нашата колосална работа - в самите нас, а не вън от нас. После каза: „Грешката у вас - у някои от вас - е, че почват със служенето, преди да са учили. На вас сега учене трябва, светлина ви трябва, знание и разбиране на законите, после ще дойде служенето. То е по-велико." Трябва да знаеш, да си се учил най- напред, и тогава да служиш. Нали и Христос казваше: „Както ме е Отец учил, така и аз ви уча." Значи и Той се е учил при Бога най-напред и после е дошел до служението.
към текста >>

52. 10. Спомен за Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя Дънов

Мълчанието има някога по-силни вибрации, когато във всяка клетка бие сърце.
Градинката ме среща в новата си премяна. Сред нея кошер пчели сякаш в знойните великденски лъчи. Пристига един брат - още един. Говорим за мълчанието - за езика. Малко думи като вдъхновение, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души. Мълчанието има някога по-силни вибрации, когато във всяка клетка бие сърце. Спомням си за Анатол Франс, който каза, че езикът най-добре изразява лъжата, която ласкае света, а не истината, от която се тъй много нуждаем. Говорим и за починалите в храма „Св. Неделя". Техните души като откуп- на жертва ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близките им със скръбта си ще им помогнат. Тука ме извикват при Учителя.
към текста >>

53. III. Моята молитва в Ада

Елена Казанлъклиева

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

А слънцето грееше тъй светло със своите златни лъчи, че всеки лъч кротко ме галеше по тялото и събуждаше всяка замръзнала клетка и вливаше й живот.
И често аз плачех, скърбях горчиво без спир, като дете без майка, което с нищо не може да се утеши. Тогава паднах на земята, обляна в сълзи и рекох на тъгата: вземи ме ти!... Отнесе ме вълна безкрайна, която леко и предпазливо ме носеше през голямото пространство. Небето блесна пред мен с чудна синина и всичко се откри в безкрайна хубост... И мракът в миг изчезна из моята душа и ледът се стопи. Сълзите ми се обърнаха на изворчета - хубави и бистри, които тихо излизаха от сгрятата земя. А слънцето грееше тъй светло със своите златни лъчи, че всеки лъч кротко ме галеше по тялото и събуждаше всяка замръзнала клетка и вливаше й живот. Зачуруликаха сладкопойните птички навсякъде и малките трудолюбиви пчелички си хвъркаха леко и взимаха медения прашец от разтворените чашки. Каква любов, О Боже, имаш Ти! Не за това ли плаках толкова векове?... В Теб животът е благ и обилен, ето в него съм и аз сега. При Теб е животът само, при Теб сърцето е радостно, доволно, при Теб има усмивки, блага, при Теб всеки е доволен и работи свободно, без да го насилва някой и пее в радост до забрава... А вълни на безгранична радост ме понесоха към вечната и незаменима любов.
към текста >>

54. 19. Слънцето на планината

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Всяка клетка от кожата ми беше малка устничка, която се целуваше с лъчите му.
То ме заслепи. Протегнах ръце да го прегърна; ръцете ми се приключиха празни, а то ми се усмихваше с широка, добродушна усмивка. С какви други средства можех да изразя радостта си? Съблякох се, прострях дрехите върху един камък, легнах върху тях и поръчах на всяко кътче от тялото да го попие: ненагледното, животворящо слънце на планината. Всяко късче от мене трепкаше от радост. Всяка клетка от кожата ми беше малка устничка, която се целуваше с лъчите му. - Ей - казвах с глас, - слънчице, благодаря ти! Стократно ти благодаря! Само един час ме грееш и вече ми връщаш това, което пет дъждовни дни ми бяха отнели! И ми го връщаш изобилно, щедро, с пълни шепи! Стрелките на часовника неуморимо се движеха до цифреника, а ме чакаше още дълъг път.
към текста >>

55. 13. Новата основа на медицината

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно - чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни центрове - изгражда своите клетки и органи, като започва от една първична, максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия, зародишева клетка.
Е, добре, оздравете органа и душата ще бъде зрава! Мнозина лекари, увлечени в своята практика, даже не помислят за абсурдността, към която водят „седемте загадки" на „науката", легализирани под знака на материализма. И когато някой се опита да надзърне през загадките, бива счетен за ненаучен еретик. Но времето бързо върти колелото на живота. И ето, все по-мощно се чува гласът на окултизма. Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно - чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни центрове - изгражда своите клетки и органи, като започва от една първична, максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия, зародишева клетка. Всеки орган, всяка клетки са интимно свързани с душата, обединяващата нишка на всички бясно танцуващи в своите биохимически процеси молекулни комплекси. Една радост, една скръб, едно волево напрежение се проектира до най-малкото ъгълче на тялото и го гради или руши, според своето отношение към жизнените процеси. Не молекулите и органите създават душата, а напротив, душата е изходната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи. Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи.
към текста >>

56. 4. Безсмъртие и прераждане

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Всяка една епителиална клетка може да се сравни с един индивид.
Кадиев (сп. „Житно зърно", г. Ill, 1926, кн. 7-8, с. 216-217) Без да претендираме за меродавност, нам се разкрива въпросът за безсмъртието и прераждането на душата чрез следното сравнение. Всяка една епителиална клетка може да се сравни с един индивид. Целокупният организъм отговаря на целокупното космично тяло. Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителиалната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи. Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителиалната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах.
към текста >>

Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителиалната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи.
Ill, 1926, кн. 7-8, с. 216-217) Без да претендираме за меродавност, нам се разкрива въпросът за безсмъртието и прераждането на душата чрез следното сравнение. Всяка една епителиална клетка може да се сравни с един индивид. Целокупният организъм отговаря на целокупното космично тяло. Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителиалната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи. Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителиалната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по- друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони, поддържа едно точно определено число епителиални клетки.
към текста >>

Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне.
7-8, с. 216-217) Без да претендираме за меродавност, нам се разкрива въпросът за безсмъртието и прераждането на душата чрез следното сравнение. Всяка една епителиална клетка може да се сравни с един индивид. Целокупният организъм отговаря на целокупното космично тяло. Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителиалната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи. Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителиалната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по- друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони, поддържа едно точно определено число епителиални клетки. Субстанцията на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира.
към текста >>

В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма.
216-217) Без да претендираме за меродавност, нам се разкрива въпросът за безсмъртието и прераждането на душата чрез следното сравнение. Всяка една епителиална клетка може да се сравни с един индивид. Целокупният организъм отговаря на целокупното космично тяло. Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителиалната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи. Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителиалната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по- друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони, поддържа едно точно определено число епителиални клетки. Субстанцията на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителиална клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма.
към текста >>

Погледнато от материална гледна точка, епителиалната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах.
Всяка една епителиална клетка може да се сравни с един индивид. Целокупният организъм отговаря на целокупното космично тяло. Всеки един индивид зависи от целокупния организъм също тъй, както епителиалната клетка (па и коя да е клетка, но вземаме епитела за по-голяма нагледност), зависи от тялото, което я произвежда и на което служи. Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителиалната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по- друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони, поддържа едно точно определено число епителиални клетки. Субстанцията на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителиална клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така, виждаме, субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм.
към текста >>

Субстанцията на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира.
Подчинявайки се на жизнените цели на организма, клетката бива изграждана, работи известно време и след това бива отделяна; животът се отдръпва от нея, тя остава като мъртва принадлежност на организма, докато един ден съвсем падне. В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителиалната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по- друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони, поддържа едно точно определено число епителиални клетки. Субстанцията на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителиална клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така, виждаме, субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докогато организмът живее, точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува, минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителиална клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме как жизнената сила, или животворящият принцип, или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителиалната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта".
към текста >>

Тя се прелива в друга, нова, епителиална клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма.
В скоби казано, тая клетка ще съществува толкова по-дълго време, колкото нейната организация и функция по-пълно отговарят на нуждите и природата на организма. Погледнато от материална гледна точка, епителиалната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по- друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони, поддържа едно точно определено число епителиални клетки. Субстанцията на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителиална клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така, виждаме, субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докогато организмът живее, точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува, минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителиална клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме как жизнената сила, или животворящият принцип, или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителиалната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * * * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм.
към текста >>

Така, виждаме, субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм.
Погледнато от материална гледна точка, епителиалната клетка се ражда, живее и се превръща отново на прах. Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по- друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони, поддържа едно точно определено число епителиални клетки. Субстанцията на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителиална клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така, виждаме, субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докогато организмът живее, точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува, минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителиална клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме как жизнената сила, или животворящият принцип, или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителиалната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * * * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм. Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло.
към текста >>

Докогато организмът живее, точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува, минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителиална клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм.
Но когато се проследи животът, на когото тя е носител, ние виждаме по- друга картина. Организмът, подчинен на своите биологични закони, поддържа едно точно определено число епителиални клетки. Субстанцията на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителиална клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така, виждаме, субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докогато организмът живее, точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува, минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителиална клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме как жизнената сила, или животворящият принцип, или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителиалната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * * * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм. Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло. Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворваша сила или „душа".
към текста >>

Така виждаме как жизнената сила, или животворящият принцип, или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка.
Организмът, подчинен на своите биологични закони, поддържа едно точно определено число епителиални клетки. Субстанцията на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителиална клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така, виждаме, субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докогато организмът живее, точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува, минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителиална клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме как жизнената сила, или животворящият принцип, или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителиалната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * * * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм. Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло. Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворваша сила или „душа". В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т. е.
към текста >>

„Душата" на епителиалната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта".
Субстанцията на клетката, материята й, се мени; но жизнената сила, която изхожда от вътрешната стихия на организма, не умира. Тя се прелива в друга, нова, епителиална клетка, която се нагажда пак според нуждите на организма. Така, виждаме, субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докогато организмът живее, точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува, минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителиална клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме как жизнената сила, или животворящият принцип, или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителиалната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * * * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм. Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло. Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворваша сила или „душа". В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т. е. всичко живо в този организъм има братска връзка помежду си.
към текста >>

Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло.
Така, виждаме, субстанцията на клетката се сменя, но животворящият неин принцип си остава като неделима част от целокупния организъм. Докогато организмът живее, точно определена, даваща необходимата клетка, сила живее, действува, минава из лишената от живот кожна коричка към сочната, нова епителиална клетка, все следейки далечните нужди на живия организъм. Така виждаме как жизнената сила, или животворящият принцип, или „душата" на клетката влиза в материята, разработва я по своя план и се отделя, когато това стане нужно, за да си построи нова материална къщичка. „Душата" на епителиалната клетка живее в целокупната жизнена основа на организма и е в него от „раждането" до „смъртта". * * * Ние имаме пълна аналогия с човека и целокупния жизнен, космичен организъм. Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло. Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворваша сила или „душа". В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т. е. всичко живо в този организъм има братска връзка помежду си. Така че не само душите на хората са братски помежду си, но човек е брат и с последното дъхаще животно, с последнята тревичка в планината. Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно.
към текста >>

Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно.
Той разработва материята според стадия на своето развитие, като всичко живо е клетка от неговото тяло. Материята бива използувана и моделирана според вътрешната динамика на тая одухотворваша сила или „душа". В своята основа тя е органически свързана с цялостния живот, т. е. всичко живо в този организъм има братска връзка помежду си. Така че не само душите на хората са братски помежду си, но човек е брат и с последното дъхаще животно, с последнята тревичка в планината. Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно. Душата на всичко живо е свързана с душата на Бога, живяло е в миналото може би в друга форма, и ще живее в бъдещето, следейки общото негово развитие. И така, няма смърт. Има само преливане на живота от една форма в друга. * * * С какъв ужас се прощава с живота умиращата епителиална клетка! Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота.
към текста >>

* * * С какъв ужас се прощава с живота умиращата епителиална клетка!
Така че не само душите на хората са братски помежду си, но човек е брат и с последното дъхаще животно, с последнята тревичка в планината. Всичко, в което блика живот, е клетка от този одухотворяващ космичен организъм и всичко живо е безсмъртно. Душата на всичко живо е свързана с душата на Бога, живяло е в миналото може би в друга форма, и ще живее в бъдещето, следейки общото негово развитие. И така, няма смърт. Има само преливане на живота от една форма в друга. * * * С какъв ужас се прощава с живота умиращата епителиална клетка! Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота. Но даже и в гроба няма нито секунда покой. Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителиалната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота. Материята е също вечно в движение. Следейки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма в форма, без да замръзва нито в една от тях.
към текста >>

Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителиалната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота.
И така, няма смърт. Има само преливане на живота от една форма в друга. * * * С какъв ужас се прощава с живота умиращата епителиална клетка! Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота. Но даже и в гроба няма нито секунда покой. Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителиалната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота. Материята е също вечно в движение. Следейки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма в форма, без да замръзва нито в една от тях. Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния според нейните размери организъм! Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното своето място в Божествения организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост! * * * Свободата съществува само за идеалните; за гениалните хора.
към текста >>

Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния според нейните размери организъм!
Какъв ужас е смъртта за човек, който мисли, че е дошъл случайно на земята, че всичко свършва в материята, че „гробът" е последната инстанция на живота. Но даже и в гроба няма нито секунда покой. Всеки миг носи промяна в мъртвото тяло и не минава много време, когато епителиалната клетка участвува по друг начин, със своята материя в процесите на живота. Материята е също вечно в движение. Следейки темпа на жизнената стихия, тя минава от форма в форма, без да замръзва нито в една от тях. Каква величествена картина се разкрива пред взора на съзналата се като душа епидермална клетка, която чувствува единството си с целия организъм, на която временното материално съчетание не пречи да изживява всеобщия темп на грамадния според нейните размери организъм! Каква радост изпитва душата на човек, прозрял през миражните положения на временното своето място в Божествения организъм, в който има постоянен напредък и постоянна радост! * * * Свободата съществува само за идеалните; за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални; а не само един или двама.
към текста >>

57. 7. Из школата на Бялото братство

Ние завиждаме, когато забравим, че сме преди всичко душа, полусъзнателна малка клетка в грамадната душа на вселената, че за нашето щастие е много по-важно малкото, което имаме и на което се радваме, отколкото голямото, което ни причинява големи страдания и мъчнотии.
54,14.X.1927 г., с. 2) Една от спънките по пътя ни към Божественото е завистта. Нея наричат още „ръжда на душата". Завистта е всякога признак на ограниченост в съзнанието. Ние завиждаме, когато в момента не чувствуваме всичката широта на вселената и всичкото разнообразие от възможности, което стои нереализирано пред тоя, който иска да постигне нещо. Ние завиждаме, когато забравим, че сме преди всичко душа, полусъзнателна малка клетка в грамадната душа на вселената, че за нашето щастие е много по-важно малкото, което имаме и на което се радваме, отколкото голямото, което ни причинява големи страдания и мъчнотии. Ние забравяме, че малкото лозенце или малката нивица могат да бъдат същинско благословение за нас, когато умеем да им се радваме и да благодарим за тях; че обратно, голямата къща, голямото лозе, голямата известност и прочее са често изкупени с цената на много огъвания на съвестта, много безсънни нощи, много грижи и допринасят малко щастие. А това, към което едничко се стреми човек, то е щастието. Всичко, абсолютно всичко друго, към което той наглед в даден момент се стреми, е само средство за реализиране на това щастие. Щастието е вътрешно преживяване, възнаграждение за опирюстите [? опитностите] на душата, Завистта е преграда към постигането на щастието.
към текста >>

58. Бележки към снимките в „Изгревът” том XVIII

На Изгрева пред метеорологичната клетка. 1.
Цанка Екимова. 8. Борис Николов. 9. Юрдан Екимов. Снимка № 16: На Изгрева. Георги Радев до слънчевия часовник вдясно. На Изгрева пред метеорологичната клетка. 1. Георги Радев пред слънчевия часовник. 2. Иван Кисьов. 3... 4. Борис Николов. 5. Иван Илиев.
към текста >>

59. 8. Строежът на човека

ГЕОРГИ РАДЕВ

Такава една алхимична игра от страна на природата, за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждало абсурдна, невероятна и чудесна, и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо.
7 ÷ 8 (III ÷ IV. 1930), с. 217 ÷ 219 Още от незапомнени времена мъдреците са казвали, че ние никога не ще добием безсмъртната истина, ако не я открием вътре в себе си. Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека — онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародишът, от зародиша - детето, от детето - възрастния; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата, за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждало абсурдна, невероятна и чудесна, и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе”. Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем, така също че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум.
към текста >>

60. 24. Сфера на Венера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Има, обаче, едно съответствие: както Марсовата стихия сее смърт и разорение отвън, така и Венера сее тогава смърт и разрушение отвътре - тя разпада биологичното ядро на живота, около което се организира първичната клетка на социалния живот - семейството.
Ето защо, всички хора на изкуството са малко или много белязани от Венера. Лесно е да се разбере, че в сферата на Венера се развиват и всички дисхармонични форми на половия живот и на чувствата. Всички форми на порока, разврата и разгулността, с ония учреждения, които ги поддържат, представят тъмната сянка на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна - Хеката на древните елини. И интересно е да се отбележи, че когато се развихри стихията на Марс по бойните полета, тогава най-много се проявява порочната страна на Венера. Негли затова, защото нейната енергия остава неасимилирана. Има, обаче, едно съответствие: както Марсовата стихия сее смърт и разорение отвън, така и Венера сее тогава смърт и разрушение отвътре - тя разпада биологичното ядро на живота, около което се организира първичната клетка на социалния живот - семейството. Венерината сфера прониква с мощна сила живота на земята, която се намира астрономически между планетите Венера и Марс. Това е външно съответствие на една реалност: оня свят — така нареченият от окултистите астрален свят - който най-непосредствено обгръща и прониква земята, това е светът на Венера и Марс. Човечеството е така дълбоко потопено в този свят, че засега той най-мощно се проявява в неговия живот и удря най-силен отпечатък върху цялото му битие. г.
към текста >>

61. 37. Животът на старозаветните – ІІ

ГЕОРГИ РАДЕВ

Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му.
Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделните национални църкви - едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове. Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие”. Затова те създават нови епохи, нови култури. Да се спрем най-сетне в няколко реда и на така наречения Трети Съвет, представящ икономическия, стопанския живот, свързан със стомаха. Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му. Общините, с тяхното доста сложно устройство, характеризират напълно функциите на Третия Съвет. Всички съвети са били тясно свързани помежду си чрез ония естествени функционални зависимости, които съществуват във всеки жив организъм. Така за пример, при избора на цар са участвали и трите съвета. Индивидът, който подлежал да бъде избран за цар, преди да надене короната, е трябвало, както споменахме и преди, да мине през изпитите на „Съвета на Боговете”, както и през тия на „Божествения Съвет”. Ставайки цар, той е бил, тъй да речем, свръхличен представител на Трите Съвета, изпълнител на един кодекс на народно и международно право, почиващо на Правдата, срещу който кодекс той не е могъл да действа по личен произвол.
към текста >>

62. (Продължение)

Влад Пашов

Всеки човек, всяка душа е един първичен елемент, една клетка от Великия Космичен Човек, и си има точно определено място и функция в този велик организъм”.
Значи, Космичният човек е създаден по образ и подобие на Бога - а съвременният човек е създаден по образ и подобие на Космичния човек. Или с други думи казано - Космичният човек в своето проявление се диференцира и съвременните хора са именно резултат на това диференциране на Великия Небесен Човек. Всички слънца и системи са органи и системи на Космичния Човек. А хората са клетки в този велик организъм. Ето как Учителя говори за това: „Когато се говори за човека, като образ и подобие на Бога, подразбира се човек в неговата първична проява, така наречения Космичен Човек. Всеки човек, всяка душа е един първичен елемент, една клетка от Великия Космичен Човек, и си има точно определено място и функция в този велик организъм”. Следният израз на Учителя, може да ни послужи като ключ, за изяснение на отношенията, които съществуват между Космичния Човек и съвременния човек. Той казва: „Под думата „човек” разбираме сбор от добродетели. Добродетелите, това са един велик капитал, около който почват да циркулират великите сили на живата природа”. Следователно, като говорим за Космичния човек, имаме предвид проявата на цяла система от принципи, зад които стои Първичната причина, и като резултат на тази проява имаме външния обективен свят и човек. И Гьоте казва във Фауст: „Всичко преходно е символ”.
към текста >>

63. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

Вярното в научното схващане е, че човек се развива, но не е вярно, че човек е произлязъл от една клетка, която се е самозародила някъде в моретата на първите епохи на Земята.
Този човек и до днес още живее в рай.Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст, и за непослушание, изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Учителят Човек, както го познаваме днес, е плод на една дълга еволюция и има зад себе си една дълга история, която е непозната нито на съвременните учени хора, нито на религиозните хора. Според окултната наука нито научното схващане за произхода и развитието на човека е вярно, нито пък схващането на религиозните хора е вярно. И в двете схващания има принципиално нещо вярно, но само принципиално, а не и фактически. Вярното в научното схващане е, че човек се развива, но не е вярно, че човек е произлязъл от една клетка, която се е самозародила някъде в моретата на първите епохи на Земята. Вярното в схващането на религиозните хора е, че човек е създаден от Бога, но истината е, че той е създаден от Бога съвършен, но в Божествения свят с духовно тяло, а не с това физическо тяло. Това физическо тяло е от по-късен произход и в следващото изложение ще кажа нещо за него. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое”. Това е първият човек, създаден в Божествения свят по образ на Божествената Любов и по подобие на Божествената Мъдрост. В него Любовта и Мъдростта са вложили Истината и Доброто като вътрешни сили, които да го направят самостоятелна единица в света.
към текста >>

Ето какво казва Учителят за съвременните схващания за произхода на човека: „3аблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-висшата форма на своето развитие до човека.
Тогава човешкото съзнание се поляризира и между тези полюси се почва борба. Тогава се явява закона на кармата, който е закон, който регулира отношенията между съществата. След това човек преминава във фазата на простото съзнание, през Лунния период. Това съзнание е образно, полусънно и смътно. Най-после в Земния период се явява самосъзнанието, което определя човека като човек. Ето какво казва Учителят за съвременните схващания за произхода на човека: „3аблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-висшата форма на своето развитие до човека. Религиозните пък казват, че човек е направен от пръст и на пръст ще се превърне. Да се разсъждава така, е все едно, да се убеждава малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила”. Учителят казва още: „Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действали някога в миналото, действат в настоящето, ще действат и в бъдеще. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаването на твърдия елемент в човека. Вторият принцип е съмосъзнанието.
към текста >>

Това създаване, както видяхме, не е почнало от микроскопическата клетка, а върви по друга линия.
В Слънчевия период най-голямата гъстота, до която достига света и човешкото тяло в процеса на уплътняването е светлинният етер и въздухът. В Лунния период най-голямата гъстота, до която достига светът и човекът, е течният елемент и химическият етер. И най-после, най-голямата гъстота, до която достига материята в Четвъртия период, Земния, е твърдата материя, която е свързана с жизнения етер. Тук, а четвъртия земен период, в четвъртия подпериод се създава физическото тяло от пръст, т. е. от грубата физическа материя, която е носител на жизнения етер. Това създаване, както видяхме, не е почнало от микроскопическата клетка, а върви по друга линия. Под налягането на Божествената Мъдрост, светът, както и човешкото тяло, постепенно придобиват все по-голяма плътност в течение на първите три подпериода на четвъртия период, като постепенно човешкият организъм и светът преминават от етерно в огнено състояние, от огнено във въздушно състояние, от въздушно в течно, от течно в твърдо. В началото на четвъртия подпериод на четвъртия период, човешкото тяло, както и Земята е била в едно състояние подобно на белтъка на яйцето, като човешкото тяло с една много тънка ципа е било отделено от окръжаващата среда. От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота. В последствие това тяло все повече се уплътнява и диференцира, т. е. постепенно в него се оформяват различни органи, по образ на етерната форма, която като първообраз е свързана с тази полуматериална форма.
към текста >>

64. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне.
Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращатсветлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света”. Перацелзий, който е познавал тайните на космичния човек, казва: Цялата природа, с всички нейни царства представя човека, разложен на своите части. Космичният човек се изявява на Земята в цялото човечество. Всички хора и народи от всички раси, представляват клетки в тялото на космичния човек. И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне. Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек. Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж. Стремежът и идеалът, който хората имат, се дължат на видението на съвършения образ на космичния човек. Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него.
към текста >>

Затова казваме, че в човека, у когото всяка клетка е будна и съзнателна, както у посветените, той може да общува с цялата жива природа.
Анитиминсът представя тялото на Христа, приготвено за погребение - на четирите ъгли на картината са поставени четирите евангелисти и редом с тях до всеки евангелист една от четирите въпросни фигури. Това е една дълбока окултна картина, представяща космичния човек. Космичният човек в процеса на своето диференциране и проявление създава земния човек, като в неговото физическо тяло отразява видимата вселена, в неговата душа и в неговия дух отразява невидимата вселена с всички нейчи разумни същества. Затова Учителят казва: Пред погледа на великите посветени от всички времена и епохи, цялата вселена, целият така наречен и в древността макрокосмос се явява във формата на човек, наречен великия небесен човек. Съзерцавайки образа на този космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек, земния човек, наречен микрокосмос. Затова казваме, че в човека, у когото всяка клетка е будна и съзнателна, както у посветените, той може да общува с цялата жива природа. Всички звезди във вселената имат свои представители в човешкия мозък. Затова такъв човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл казваме, че човек може да се разговаря с целия космос. Учителят казва още: Под човек ние не разбираме само ново същество, което живее на Земята. Човек съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система, но той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети.
към текста >>

Такава аналогия съществува между строежа на клетката и строежа на Слънцето.
Значи отношението между нотацията и един ден от прецесията е 72:18, или 4:1 каквото е отношението между пулса и вдишките на човека. Такова съотношение съществува между всички процеси и явления в земния и космичния човек, само че ние още не ги познаваме, но по принцип знаем, че съществуват. Всички тези аналогии и подобия, които съществуват между космическите процеси и явления и процесите в човешкия живот, не са случайност, а са плод на една велика Мъдрост, за която ние нямаме никаква представа. Друг един факт от подобно естество е строежът на атома и строежът на Слънчевата система. Атомът е построен по подобие на Слънчевата система - в центъра има едно ядро, което отговаря на Слънцето, около което се движат планетите - електроните, различни по брой при различните елементи. Такава аналогия съществува между строежа на клетката и строежа на Слънцето. Учителят казва: Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготовлява енергията, втората я акумулира, а третата я препраща към Земята. Също така и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна - която акумулира в себе си енергията и вътрешна, която я превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в човешкия организъм в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външната зачатъчна обвивка се нарича екзодерма; средната се нарича мезодерма, а тази, която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма.
към текста >>

Също така и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна - която акумулира в себе си енергията и вътрешна, която я превръща на жизнена сила.
Всички тези аналогии и подобия, които съществуват между космическите процеси и явления и процесите в човешкия живот, не са случайност, а са плод на една велика Мъдрост, за която ние нямаме никаква представа. Друг един факт от подобно естество е строежът на атома и строежът на Слънчевата система. Атомът е построен по подобие на Слънчевата система - в центъра има едно ядро, което отговаря на Слънцето, около което се движат планетите - електроните, различни по брой при различните елементи. Такава аналогия съществува между строежа на клетката и строежа на Слънцето. Учителят казва: Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготовлява енергията, втората я акумулира, а третата я препраща към Земята. Също така и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна - която акумулира в себе си енергията и вътрешна, която я превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в човешкия организъм в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външната зачатъчна обвивка се нарича екзодерма; средната се нарича мезодерма, а тази, която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Всичко това ни говори, че земният човек и земният свят въобще е създаден по образ на небесния, на големия свят. Или казано на езика на древната окултна наука - микрокосмосът е създаден по образ и подобие на макрокосмоса.
към текста >>

Земният човек представя клетка от космичния човек и по силата на принципа на съответствието тази клетка носи в себе си всичките възможности на небесния човек и поставена при подходящи условия постепенно ги проявява.
Първата, външната зачатъчна обвивка се нарича екзодерма; средната се нарича мезодерма, а тази, която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Всичко това ни говори, че земният човек и земният свят въобще е създаден по образ на небесния, на големия свят. Или казано на езика на древната окултна наука - микрокосмосът е създаден по образ и подобие на макрокосмоса. Или земният, малкият човек е създаден по образа и подобие на космичния, на небесния човек. Но това създаване не е механически процес, а е органически процес. Земният човек представя клетка от космичния човек и по силата на принципа на съответствието тази клетка носи в себе си всичките възможности на небесния човек и поставена при подходящи условия постепенно ги проявява. Всеки земен човек носи в себе си като матрица космичния човек, по който образ постепенно се формира земния човек. Това е процес на проявление отвътре навън - реалността, космичният човек, който е като възможност в земния човек постепенно се оформява и в него. Но образът на космичния човек още не е завършен и напълно изявен в земния човек. В следващата раса формата на земния човек много ще се измени по подобие на формата и образа на небесния човек. Това изменение ще бъде в положителен смисъл, т. е.
към текста >>

65. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

Според тях слепите сили на природата, попаднали случайно при специфично съчетание, създали първичната клетка, от която се развиват всички животински видове и човекът, когото е развила до днешния му вид.
Без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Учителят Съвременните хора, както религиозни, така и материалисти, имат еднакво наивно схващане за произхода, развитието и ръководството на човека и човечеството. За тях като че ли човек е изникнал като гъба из Земята, макар че материалистите и учените да говорят за еволюционно развитие на човека, но те придават на това развитие някакъв механичен характер, което граничи с чудото. Според тях слепите сили на природата, попаднали случайно при специфично съчетание, създали първичната клетка, от която се развиват всички животински видове и човекът, когото е развила до днешния му вид. Така че, според тях, разумният човек е плод на неразумно действуващисили. Това схващане е достойно за децата, но не за възрастните хора, които могат да мислят и да разсъждават. Откъде се взеха всички тези разумни сили, които действуват в човека? Какъв е техният произход - учените и материалистите отговарят едно - всичко е плод на слепия случай и под действието на естествения и половия подбор, постепенно се развиват всички сили и способности на човека. До 17 век учените поддържаха идеята за самозараждането.
към текста >>

66. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади около себе си.
Такова е състоянието на душите, догато се ориентират в другия свят. Такива души наричаме тъмни. За да излезе от това състояние тъмната душа трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов и че Той ще възстанови първоначалната й форма, но когато възлюби Бога”. 3. „Когато душата напусне тялото, то се разлага на хиляди и милиони живи частици, които не умират. Тялото е съставено от милиони и милиарди живи клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади около себе си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще каже на малките монади: Сега ви изпращам на свобода. И всички клетки започват да се разпръсват в пространството. И когато душата се връща за ново въплъщение тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло”. Учителят Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителят нарича физически, духовен, умствен или Божествен. Учителят дава и следните имена на тези три свята - феноменален свят, реален свят и идеен свят.
към текста >>

Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото.
На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен.
към текста >>

67. 7. ОТНОШЕНИЕТО НА ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ КЪМ ЧАСТИТЕ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

РАК има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на гръдната клетка (гръдния кош), гърдите и стомаха.
7. ОТНОШЕНИЕТО НА ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ КЪМ ЧАСТИТЕ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО ОВЕН има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на главния мозък. ТЕЛЕЦ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на врата, гърлото и жлезите във вратната област. БЛИЗНАЦИ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на раменете, ръцете, белите дробове, дихателната система. РАК има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на гръдната клетка (гръдния кош), гърдите и стомаха. ЛЪВ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на сърцето, плещите, гърба, гръбначния стълб, симпатичната нервна система. ДЕВА има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на храносмилателната система, червата и жлезите в стомашната област. ВЕЗНИ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на бъбреците, отделителната система, кръста и детеродните органи. СКОРПИОН има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на полово-отделителната система и апендикса. СТРЕЛЕЦ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на бедрата и артериалната система.
към текста >>

68. УЧЕНИЕ ЗА ХІІ-те ЗОДИАКАЛНИ ЗНАКА

Иван Антонов

Дух на воин и душа на девойка

Трябва да се знае и всякога да се помни, че земният човек (микрокосмоса) влиза като клетка в тялото (организма) на космичния човек (макрокосмоса).
Огнените зодиакални знаци са извори на Божествената Любов и Мъдрост, от които знаци както космичния човек, така и земният човек възприемат (черпят) живот, така също и всички жизнедателни сили. Въздушните зодиакални знаци са Божествени извори на Истината, от която както космичният човек, така и земният човек непрестанно възприемат всяка разумност, знание и светлина, всяка свобода, красота и щастие. Водните зодиакални знаци са извори на Божествената Правда, от която човек непрестанно възприема времето, трайността и Божествения порядък, както в себе си, така и вън в природата. Следователно Божествената Правда е, която поддържа Божествения порядък и Божествените закони, както в космичния човек, така и в земния човек, също и в цялата природа. Земните зодиакални знаци са вечни извори на Божественото Добро, от което както космическият човек (макрокосмоса), така и земният човек (микрокосмоса) непрестанно възприемат всяка храна и всички блага за тялото си, за сърцето си, за ума си, за душата и духа си. Трябва да се знае и всякога да се помни, че земният човек (микрокосмоса) влиза като клетка в тялото (организма) на космичния човек (макрокосмоса). Следователно, каквито са силите и законите за живота, дейността, развитието, проявите и постиженията на космичния човек, такива са и за земния човек (микрокосмоса). Земният човек (микрокосмосът) трябва непрестанно да изучава силите, законите и порядъка в устройството и развитието на космичния човек, в неговия целокупен живот, защото същите сили, закони и порядък важат и за земния човек (микрокосмосът). Огненият зодиакален знак ОВЕН е извор на Божествената Любов и Мъдрост, от които изтичат живота и жизнедателните сили и на всяка светлина и топлина за материалния и физически свят. Огненият зодиакален знак ЛЪВ е извор на Божествената Любов и Мъдрост, от които непрестанно извират живота и жизнедателните сили на всяка светлина и топлина за всички духовни светове. Огненият зодиакален знак СТРЕЛЕЦ е извор на Божествената Любов и Мъдрост, от които непрестанно извират живота и жизнедателните сили и на всяка светлина и топлина за всички умствени светове.
към текста >>

69. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

За метеорологичната клетка и слънчевия часовник, които са ръководени на Изгрева от Георги Радев, и за неговите изследвания виж “Изгревът” том II, с.
215 ÷ 218. Това е Георги Радев. 3. За началото на комуните, в които участвува и Георги Радев, редом с Борис Николов, виж в “згревът”том II, с. 129 ÷ 156, 236 ÷ 238, том V с. 407 ÷ 419, 555 ÷ 570, 694. 4. За метеорологичната клетка и слънчевия часовник, които са ръководени на Изгрева от Георги Радев, и за неговите изследвания виж “Изгревът” том II, с. 172 ÷ 173. 5. Много усилия употребих и много време, но накрая успях да накарам Борис Николов да напише нещо за Георги Радев. Не написа, а ми го разказваше и аз го записвах на магнетофон. Но за да стане това, му казах: “Той не ти е приятел, както и ти не си му пръв приятел, както твърдиш. Ако си такъв, то отдавна щеше да напишеш нещо за него.” И след това склони да разкаже нещо.
към текста >>

70. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

А звездата, която осветява този път издига следния девиз: „Клетката идва от бездната, Духът идва отгоре.” Това е магичната формула, магичният ключ, който ни води към вълшебното царство на астрокосмичната синтеза.
В тази седма раса, човечеството ще завърши своето земно развитие. Тогава ще се изпълнят думите на Исус от Назарет: „Отец и Аз сме едно”. С помощта на това кратко изложение, ние само маркираме светлия път, който води до астрокосмичната синтеза - път, по който всяка душа ще върви. Надписът на този път е следният: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит живота”. А звездата, която осветява този път издига следния девиз: „Клетката идва от бездната, Духът идва отгоре.” Това е магичната формула, магичният ключ, който ни води към вълшебното царство на астрокосмичната синтеза.
към текста >>

71. 24. ХОРОСКОПИ НА ПСИХИЧЕСКИ РАЗСТРОЕНИ ХОРА

Вирусите се допират до клетките, дразнят ги и ако те ги пуснат в самите тях, то вирусите използват тяхната организация за хранене, размножават се в тях и когато вирусите запълнят клетката, тя умира.
Нарекли са я така, защото със своето влияние е давала устои и постоянство на най-висшите, нежни, мили, приятни отношения, които ние сега наричаме „Любов”. След катастрофата тези чувства, техният устой, които тази планета е давала в своето влияние, е крайно много нарушено, като често пъти те се преобразуват в омраза. Тази планета продължава да оказва влияние, но то е влиянието на Черното Слънце, просмукано от него - влияние на безредие, мрак, смърт. За изяснение ще приведа едно сравнение. Как става заболяването на човека? Вирусите се допират до клетките, дразнят ги и ако те ги пуснат в самите тях, то вирусите използват тяхната организация за хранене, размножават се в тях и когато вирусите запълнят клетката, тя умира. Тогава многобройните вируси излизат навън и атакуват другите клетки на организма по същия начин. Затова клетките, които преди това са били добри и необходими членове в организма, стават негов враг, внасящи безредие, мрак, смърт. Хората, родени с ненормални физически тела, с разстроена психика, или впоследствие придобита, говори, че те в миналия си живот са били в контакт с тази тъмна, разрушителна, на безредието природа, като са били в нейна услуга да се направят чудовищни престъпления срещу светлината, доброто, живота, при което нещо те са продали своята жизнена сила. Силата на реда. порядъка, хармонията.
към текста >>

72. 4. КЪМ МИРОВИЯ СИЛОВ ОКЕАН

При съвкупността на тези елементи, живата клетка може да функционира, да извлича сила, за да прояви своя живот.
Разпадане на веществото при необятния миров силов океан. Най-голямата новина, която донесоха изпратените от напредналите в техническо отношение космически спътници е, че ние и всички небесни тела сме потопени в един могъщ, необятен миров силов океан. От първият източник сила ползват всички живи форми, които имаме на нашата планета - Земята. При това трябва да са налице казаните от древните мъдреци четири условия: Земя, Вода, Въздух и Огън. Значи, за да се прояви животът, тъй както ние го разбираме и го имаме около нас, трябва да имаме - топлина, светлина, влага, въздух и почва. При съвкупността на тези елементи, живата клетка може да функционира, да извлича сила, за да прояви своя живот. Не са ли налице поне едно от тези условия, животът е спънат. Тези условия за изява на живота са крайно ограничаващи и са крайно необходими за първичните негови форми. Животът, като изява на една Висша разумност, всякога се е стремял да създаде форми много по-съвършени, които да могат да съществуват и без тези условия. Така например, откритите през тридесетте години на нашия век, тъй наречените „елементарни частици”, които носят със себе си непонятна за нашите представи грамадна енергия и имат скорост, близка до тази на светлината. Те вземат тези две възможности, изразяващи чудовищно по своя размер сила, от необятният Миров Силов Океан.
към текста >>

73. 5. ДУНАНМА

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

А когато избитият електрон се прилепи до атом на азота, получаваме въглерод, също активен, със същите способности, или така нареченият „активен въглерод”, Той е готов да се приеме от растенията, годен да служи на живата клетка.
И електрони, които заредени с отрицателен пълнеж също са активни, влизат във връзка с атомите, като им прибавят отрицателен пълнеж. Равновесието, неутралността на атома се нарушава и той става също така активен, способен за обмяна и връзка йон, само че с отрицателен пълнеж. Създава се бурен процес на обмяна и връзки, създаване на нови активни елементи, готови за обмяна и обединяване, в резултат на което имаме видимия свят. Да вземем за пример азота, които имаме в атмосферата - той е един крайно инертен газ. Ако от неговия атом се избие един електрон, получаваме нещо ново - получава се кислород и то активен, готов да влиза във връзка с другите елементи, готов да дава своя принос в изграждане на живота. А когато избитият електрон се прилепи до атом на азота, получаваме въглерод, също активен, със същите способности, или така нареченият „активен въглерод”, Той е готов да се приеме от растенията, годен да служи на живата клетка. Нищо не би могло да съществува в света, ако елементите не са активни, което ги прави способни за обединяване и обмяна. Това се дължи на въздействието на космичните лъчи, идващи както от тези избухващи слънца, така и от нашето Слънце. Тези космични лъчи, създадени от поменатите избухвания и от Слънцето са най-могъщия фактор за скоростта, с която ще протече еволюцията на живота. И колкото едно небесно тяло, една планета, е подложена на по-интензивно облъчване от космични лъчи, толкова животът и скоростта на еволюцията на тази планета е по-интензивна. Тези именно избухвания са големите „дунанми”, големите тържества в нашето небе, защото носят Любовта, носят живота.
към текста >>

74. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Кракът ви заболи, за пример, спрете се, снемете чорапа си, поразтъркайте малко крака, помислете поотделно за всяка клетка и ще видите, че няма да мине и половин час, и болката на вашия крак ще премине.
Говорете им, те всичко разбират. Има един Божествен закон, които ги управлява. Насърчете ги, те са съзнателни същества! Бъдете разумни, внимателни към тях, говорете им като един добър господар. Уморите ли се, спрете. Кракът ви заболи, за пример, спрете се, снемете чорапа си, поразтъркайте малко крака, помислете поотделно за всяка клетка и ще видите, че няма да мине и половин час, и болката на вашия крак ще премине. Сегашните хора не мислят, че в клетките има съзнание. Не, в тях по някой път има такава интелигентност, каквато хората не предполагат. Здравето ви, способностите ви зависят именно от вашите клетки. Ето защо, всяка сутрин пращайте по една добра вълна към всички ваши клетки. Вечер, преди лягане, пак им пратете по една добра мисъл и си легнете.
към текста >>

Той е толкова интелигентен, с толкова светло лице, с такъв нежен глас, с такива висши трептения наоколо си, че от всяка негова клетка диша живот.
Че ти си разбрал малко, той и на това е доволен. След дълго постоянство на духовния човек, физическият човек започва най-после да се радва, вдъхновява се и казва: дойде ми някаква идея. Това е резултат на поетическите гении у човека. Всеки има по един такъв гений, трябва само да го долови. Това не е нещо фиктивно, но действителност, една истина Някой го наричат ангел-хранител. Той е толкова интелигентен, с толкова светло лице, с такъв нежен глас, с такива висши трептения наоколо си, че от всяка негова клетка диша живот. И когато иде той, всякога се усещате радостни, всичко наоколо ви е светло, но щом си замине, ставате неразположени, чувствувате стеснение в сърцето си. Някои път духовният човек ви запитва: „Кажете ми сега вие нещо из вашия живот”. И вие почвате да му разправяте за вашите тьги и скърби, а той ви слуша и почва да мисли, как да ви помогне. Той бутне едно бутонче, и веднага теченията във вас се изменят и ви светва. Но дълго време ще му разправяте, без да го лъжете.
към текста >>

75. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Човек представлява клетката.
София, 1929, с. 212 ÷ 213 „Ще ви приведа аналогията, която съществува между живота на отделния човек и отношението му към обществото народите, цялото човечество, а дори и към цялата вселена. В естествената наука се говори за клетки, органи и системи и за отношението, което съществува между тях. Клетките образуват органите, а органите-системите. Това отношение съществува и в обществения живот. Човек представлява клетката. Няколко души заедно съставляват семейството - органа. Няколко семейства заедно образуват племето, народът - системата. Всички системи заедно образуват човечеството - вселената. Мнозина казват: „Да се жертвуваме за своя народ! ” Каква е вашата идея за жертвата?
към текста >>

По- нататък можем да пренесем отношението между клетката, органа и системата и към цялата Слънчева система.
И той, от своя страна изнудва гражданите. Всъщност, когато се говори за български, или за английски, или за германски, или за еврейски народ, под понятието „народ” се крие идеята за племето. Никъде в света не съществуват нито български, нито английски; нито какъв и да е друг народ, но съществуват само племена. В света съществува само един народ - Божият народ, чиито граждани са разумните същества, които живеят според Божиите закони. Тези разумни същества живеят, откакто светът е създаден, и те го управляват. По- нататък можем да пренесем отношението между клетката, органа и системата и към цялата Слънчева система. Слънцето е клетка от Божествения организъм; Слънчевата система е орган от този организъм; цялата Слънчева система пък се стреми към друго слънце, което представлява система в Божествения организъм. За това слънце астрономите разправят, че е 75 милиона пъти по-голямо и по-силно от нашето Слънце. Около това слънце, като система от Божествения организъм, се движат около 100 милиона по- малки сльнца със своите спътници. Това Сльнце, именно, съставлява система, племе, като българското, като руското, като английското и т. н.” 116.
към текста >>

Слънцето е клетка от Божествения организъм; Слънчевата система е орган от този организъм; цялата Слънчева система пък се стреми към друго слънце, което представлява система в Божествения организъм.
Всъщност, когато се говори за български, или за английски, или за германски, или за еврейски народ, под понятието „народ” се крие идеята за племето. Никъде в света не съществуват нито български, нито английски; нито какъв и да е друг народ, но съществуват само племена. В света съществува само един народ - Божият народ, чиито граждани са разумните същества, които живеят според Божиите закони. Тези разумни същества живеят, откакто светът е създаден, и те го управляват. По- нататък можем да пренесем отношението между клетката, органа и системата и към цялата Слънчева система. Слънцето е клетка от Божествения организъм; Слънчевата система е орган от този организъм; цялата Слънчева система пък се стреми към друго слънце, което представлява система в Божествения организъм. За това слънце астрономите разправят, че е 75 милиона пъти по-голямо и по-силно от нашето Слънце. Около това слънце, като система от Божествения организъм, се движат около 100 милиона по- малки сльнца със своите спътници. Това Сльнце, именно, съставлява система, племе, като българското, като руското, като английското и т. н.” 116. БЛАГОПРИЯТНИЯТ ЧАС: 13 лекция от Учителя, държана на 19 декември 1926 г., София.
към текста >>

76. 1927 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Когато изучава клетката, растенията, животните и минералите, естественикът трябва да ги разглежда като пьтища, през които той сам е минал.
Когато изучава мистичната страна на духовния свят, човек работи с неизвестни числа. Като четете Евангелието, вие се спирате върху живота на Христа, като главен обект. Защо? Защото животът на Христа представя сбор от живота на всички напреднали души, съществували преди него. Като е дошъл на земята, човек изучава сегашния си живот, но същевременно той трябва да прониква и в своите минали животи. Човекът трябва да знае, през какви форми е минавал. Когато изучава клетката, растенията, животните и минералите, естественикът трябва да ги разглежда като пьтища, през които той сам е минал. Следователно, иска ли да познае себе си, да изучи своите прояви, човек трябва да изучава живота под и над себе си. Бъдещата наука ще спре вниманието ви върху целокупния живот, отдето ще събере сведения за живота на човешката душа. По този начин човек ще проследи и пътя на своята душа. Когато изучава себе си, добре е човек да изучава теорията за наследствеността. Като изучава тази теория, той ще дойде до изучаване на клетките и ще види, че има клетки, които са се отклонили от първичния живот, и такива, които още не са се отклонили.
към текста >>

77. 1928 г. Из беседи, лекции и други

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

- Понеже всеки човек съставлява една малка клетка на Божествения организъм, които обхваща целия космос.
Учените хора днес твърдят, че между Слънцето и неговите жители и Земята има не само физическа, но и разумна връзка. Слънцето е място на светлина. Всеки, който отиде на Слънцето и се върне, ще свети. Когато Мойсей отиде на Синаиската гора и преседя там 40 дни, след като се върна, той толкова много светеше, че трябваше да си тури було, за да могат евреите да го гледат. Всеки човек, който има идея, трябва да излезе вьн от Слънчевата система, да мисли за целия космос. Защо? - Понеже всеки човек съставлява една малка клетка на Божествения организъм, които обхваща целия космос. Щом човек се отметне от тази идея, животът му се обезсмисля, и той става слаб. Мисли ли човек, че той е една клетка от Божествения организъм, на всичко трябва да се радва. Като погледна към звездите, към Слънцето, към растенията, към животните, към камъните - на всичко трябва да се радва, понеже, всичко има един и същ произход. Всичко е произлязло от Бога. „Истината ще ви направи свободни”.
към текста >>

Мисли ли човек, че той е една клетка от Божествения организъм, на всичко трябва да се радва.
Всеки, който отиде на Слънцето и се върне, ще свети. Когато Мойсей отиде на Синаиската гора и преседя там 40 дни, след като се върна, той толкова много светеше, че трябваше да си тури було, за да могат евреите да го гледат. Всеки човек, който има идея, трябва да излезе вьн от Слънчевата система, да мисли за целия космос. Защо? - Понеже всеки човек съставлява една малка клетка на Божествения организъм, които обхваща целия космос. Щом човек се отметне от тази идея, животът му се обезсмисля, и той става слаб. Мисли ли човек, че той е една клетка от Божествения организъм, на всичко трябва да се радва. Като погледна към звездите, към Слънцето, към растенията, към животните, към камъните - на всичко трябва да се радва, понеже, всичко има един и същ произход. Всичко е произлязло от Бога. „Истината ще ви направи свободни”. Всеки човек се стреми към свободата, но въпреки това не я придобива. Защо? - Стремежът му е неправилен.
към текста >>

78. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

Думите на Видния Странник Буди-Са

При изучаване на човешката оплодена клетка тя преминава от „моруля” в „бластули” и т. н.
Тази наука се нарича Ембриология. Много важна наука. Но не се знае. А мен ме накараха да я изуча и запомня основния й закон. 2). След като студентът изучава накрая му се дава един закон: „Онтогенезата повтаря филогенезата.” Това означава, че индивидуалното развитие на човешкия зародиш в разстояние на 9 месеца повтаря историческото развитие на живота на Земята от самото му зачатие и сътворение. 3). При изучаване на човешката оплодена клетка тя преминава от „моруля” в „бластули” и т. н. и повтаря за 9 месеца всички форми на живот на Земята, като се почне от едноклетъчни, многоклетъчни, растения, земноводни, животински видове, птици, та докато се стигне до човешката форма. Значи се повтаря цялата човешка еволюция на слизането на човешката душа на Земята, преминала през различните форми на живот, докато се стигне до човешката форма. 4). Човешката душа се преражда. Законът на прераждането започва след възкресението на Христа, когато се оформя астралното тяло на Земята. Човекът се преражда чрез 777 кардинални пререждания, от които само 12 със сродните нему души, които са излезнали като души двойки от Бога.
към текста >>

79. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Целият народ е такова тяло - един голям човек - и всеки човек е една клетка от него: всеки трябва да получи своето - и храница, и топлинка, за да бъде жив и да може да работи заедно с всичкото останало тяло.
Трябва първо да имаш една основа. Коя е тя? Казахме я - Обичта. Ако един човек рече, че едната му ръка не е негова и не иска да я храни и облича или захапе? Че кракът не е негов и не иска да го обува, или намуши - умен ли е ? Целият народ е такова тяло - един голям човек - и всеки човек е една клетка от него: всеки трябва да получи своето - и храница, и топлинка, за да бъде жив и да може да работи заедно с всичкото останало тяло. Всеки от вас има тяло и знае това - и за всяко нещо от него го боли - обича си го! Болката показва, че го обича - като претръпне, престане да обича, тогава все му е едно. Това е началото на смъртта. Но в живия човек всяко нещо си е на своето място и всяко от тях е необ- ходимо за живота на цялото. Но във вашето тяло всяко нещо си знае и своята работа!
към текста >>

80. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

И това, което правят клетките в отделния организъм на човека, това е самият човек - клетка по отношение на големия общ човек, направен от всички клетки.
За мнозина тревата е много хубав килим, но ние седим върху други... - Но какъв смисъл има да се отказваме от удобствата в живота? - Няма никакъв смисъл изобщо човек да се отказва от каквото и да е, щом пита защо го прави и не е разбрал това... Но ако живее съзнателно живота си и ако има за образец не живота на обикновените хора, той ще се запита: «Как ще живея, как трябва да живея разумно, тъй както природата ми е турила за задача, като ме е създала? » Защото, ако часовникарят прави часовник и поставя всяко колелце на своето място, да се върти в строго определена бързина и начин, мислите ли, че човек, това сложно и разумно същество, е създадено в милиони и милиони екземпляри, без да има какво да е отношение към самата природа? Това ще бъде най-странната мисъл. Никога природата не би разпиляла толкова материал за нещо, което не й е потребно, което не извършва или трябва да извършва някаква функция в нейния организъм. И това, което правят клетките в отделния организъм на човека, това е самият човек - клетка по отношение на големия общ човек, направен от всички клетки. И както клетките на петата не знаят волята на господаря си, но носят неговата тежест, а клетките на очите се радват на всичкия блясък на светлината, така и человеците са на разни места в тоя поток на живота и носят различно тежестта или радостта от него. - Но това е само едно сравнение, една мисъл, оприличаване, но не е никакво доказателство. Comparaison n`est pas raison" (Сравнението не е довод - бел. М.И.) - О, защо не? Че и самото това изречение е един оотрага1зоп.
към текста >>

Както една клетка, която е влязла в състава на тялото, няма нужда вече сама да се движи, храни или търси условия за живот.
Но ако погледнете задачата, която има да се реализира отвътре, като една цел, която искаме да се постигне, тогава всички мускули съответно взимат участие в реализирането на задачата - всеки според силите и нуждата, като нещо цяло. Ето, така става и човекът, когато погледне на человечеството «отвътре». А за да стане това гледане «отвътре» - самият той трябва да бъде някъде вътре. И ето, идат грамадни, велики, свръхчовешки съзнания, които обгръщат всичко човешко в себе си, чрез идеалите, които носят. И тогава хората, влезли вътре в това съзнание, чрез възприетите насоки, се чувствуват вече по-друго-яче от обикновените. Както една клетка, която е влязла в състава на тялото, няма нужда вече сама да се движи, храни или търси условия за живот. - Но ако е така, тогава защо е злото? Защо са боевете между хората? Ето на, Вас самия Ви биха, и то жестоко, грубо... Чувал съм много проповеди за свобода, за ненасилие - но миелите ли, че ако Ви срещне един лъв, ще Ви пощади само защото не мислите като другите хора? О, да знаете колко пъти съм мислил и понякога подтиквал разговора към тия въпроси, но освен баналности, рядко съм чувал свястна дума от моите учени приятели и философи, които вечно спорят, доказват или отричат... все в името на една и съща наука... По един и същи факт вадят две противоположни «истини» и двата лагера ги защитават най-отчаяно... - Да, и това сочи само, че зад тези «истини» стои нещо по-възвишено, което ги обгръща - една обща истина, която примирява противоречията. Но за това е необходимо повдигане, дълбоко разбиране и искрено отнасяне с нещата.
към текста >>

Един принцип, който съществува в природата - че човек не е затворен индивид, че той не е откъснато съзнание, самостоятелна клетка, а една частица живот, който взема участие в един по-висш живот, както клетката, която участвува в нашето тяло.
Кой е Исус? Един свръхчовек, най-малко. На кого говори? На деца почти спрямо него. Какво им разправя? Един принцип, който съществува в природата - че човек не е затворен индивид, че той не е откъснато съзнание, самостоятелна клетка, а една частица живот, който взема участие в един по-висш живот, както клетката, която участвува в нашето тяло. Тя има и живот за себе си и в себе си, но сборът от клетките имат и цялостния живот на индивида или личността. Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно сливане или преливане на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели. Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в етиката, на нравствените норми. Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това.
към текста >>

Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено.
То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ. Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него. Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено. Бащата и майката влагат нещо общо в децата - това тяхно, родителско общо е онзи елемент, който дава и ново етическо отношение: «брат» и «сестра», «деца» и «баща», «родители». Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители. Чрез нея ние всички се разбираме, чрез нея всички един ден ще се почувствуват братя. В нея пребивава Христос и тя пребивава в Него. И ако Той е в нас, каквото и да поискаме, ще стане, защото Той е господар на всичко... Ако Вие се освободите от обикновеното разбирание на сегашните хора, Вие ще бъдете много по-близко до природата и нейните закони.
към текста >>

И ние, каквото и да говорим за Бога, само ще сочим неволно своето нищожество, както клетката по отношение на целия организъм, като същевременно трябва да признаем, това е и най-голямото възможно величие и възвишаване на човека: да мисли за Бога.
Та и Бог - видимата или знайната вселена е неговата осъществена реализирана мисъл - има по нещичко от Него във всичко, както има и от художника в картината, от поета в стихотворението; но самият Той е нещо все пак «пребъдващо», но неспиращо своето развитие, по-право развръщание, защото в него няма развитие, т.е. ставане на по-съвършен, а само развръщание на съществуващото, пребъдване във вечното и безкрайното. - Та каква смисъл има всичко това? - Би ли могла да каже нещо за смисъла на Вашия живот, култура и задачи тая малка мравка, която пълзи на ръкава Ви? Възможно, но то ще бъде нейно, мравчено разбиране. И ние, каквото и да говорим за Бога, само ще сочим неволно своето нищожество, както клетката по отношение на целия организъм, като същевременно трябва да признаем, това е и най-голямото възможно величие и възвишаване на човека: да мисли за Бога. Не за онзи Бог, Който обикновените хора детински си представят, макар че Той и към най-малките е тъй внимателен, както и към най-големите, защото еднакви са те песъчинки пред краката Му... - Като че ли Христос и Бог станаха след тоя разговор нещо много грамадно, изпъкващо и светло - каза царят. - И все пак те са винаги повече от това, което можем да мислим за тях!... С един жест царят разпусна свитата, която беше се събрала достатъчно, като мислеше, че ще има нещо интересно и за нея, кимна с глава на Малката, която досега безмълвно слушаше, и сам стана. Всички си разотидоха по разни посоки. Остана само Ученикът.
към текста >>

81. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Тия картини трябва да се гледат без да трепне ни една фибра на сърцето ти, нито една клетка от мозъка ти, защото всичко ще се изгуби изведнъж и дълго няма да се отварят страниците на миналото наново пред теб.
И не стана ясна. Но и когато се не види ясно, има един вътрешен усет, по който се знае коя е тая или оная фигура, която се мярка, без никакво съмнение или двоумение. Бягаше лодка по реката и две други я настигаха. Грабнат бе младият жрец и отнесен назад... почти труп. Свързан, хвърлен на дъното на голяма лодка, изгубил себе си в желание, нарушил два обета, своя и тоя на другата, която в несвяст отнасяше течението на реката в малката лодка... О! Тия картини трябва да се гледат без да трепне ни една фибра на сърцето ти, нито една клетка от мозъка ти, защото всичко ще се изгуби изведнъж и дълго няма да се отварят страниците на миналото наново пред теб. Минават гори, реки... някъде другаде е това - не вече в Египет. И може би много стотици години са минали, но аз не питам, защото всеки въпрос затъмнява съзнанието, а в него се отразява истината, минала, сегашна или бъдеща. Група конници летят - тесен път се провира между вековни дървета. Върху тях налитат отстрани. Грабват момиче, облечено в черни и ясножълти дрехи на ивици, някаква благородница... Момъкът е повален мъртъв.
към текста >>

82. ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА

- Да, много голяма - казал мъдрецът и се усмихнал, бръкнал, извадил птицата и я пуснал, а клетката захвърлил.
- Да - казал мъдрецът и се усмихнал, а после снел юздата от коня, потупал го по шията и го натирил из поляната и тръгнали. Царският син се пообър-нал няколко пъти, но не смял нищо да запита. На друго място те отишли в една богата къща, в която живеела вдовица на знатен человек. В златен кафез тя държала великолепна птица, за която говорили много. И нея купил царският син по поръчка на мъдреца за много диаманти, а като излезли на полето, казал: - Голяма обич имаше тая жена към птичето! - Да, много голяма - казал мъдрецът и се усмихнал, бръкнал, извадил птицата и я пуснал, а клетката захвърлил. Царският син искал да запита нещо, но не посмял. На друго място, гдето те нощували, попаднали в къщата на един много учен човек, който се занимавал с естествените закони и животни - много бил прочут. В двора му имало един басейн, гдето плавала специална морска рибка. Той само за нея говорил с часове. На сутринта за много диаманти я разменил.
към текста >>

83. XVI. БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

(В. «Братство», бр. 179, 7.II.1937 г., стр. 3-4)

Въздухът е чист и като че всяка клетка от тялото го пие.
Тогава си протягам ръката и като я гледам дълго време, мисля си: аз ли съм това? И наистина, това тяло, което ходи постоянно с нас, нима това сме ний? Аз го зная теоретично отдавна, но сега на практика започва да се буди съзнанието ми и да се отделям от «автомобила» - както Учителят нарича тялото човешко... Колко са тихи тук вечерите, макар че водата на езерото шуми постоянно и понякога ветрища пляскат по платната на палатката. Вятърът си играе-дръпва ги изведнъж, като че ли иска да плаши някого, а после го погали леко и си заминава - до нов порив. Звездите тук са бляскави и трепкат ясно. Въздухът е чист и като че всяка клетка от тялото го пие. О, колко съм благодарен, че ме повика Учителят! Няколко дена само, а пък ми се струва, че много, много години минаха. Тъй много нови впечатления, явления, думи и картини минаха през моето съзнание. Колко много има да учи човек! Какво нищожно знание имат всички ония, които там, долу, се гордеят с него и искат поклони и признания, титли и заплащане.
към текста >>

84. 2. Лъчи от «Изгрева»

И тогава, което не знае клетката - амеба, може да го научи като клетка на едно по-висше същество.
««Братство», бр. 179, 7.II.1937 г, стр. 3-4) ЗА СЛОВОТО И ДУМИТЕ Думите могат да кажат само това, което знаеш. Никакви думи няма да са достатъчни за сляпородения да разбере какво е светлина. Но чрез Словото може да се образува вътрешна връзка. И тогава, което не знае клетката - амеба, може да го научи като клетка на едно по-висше същество. Когато ученик, свързан с Любов, погледне през очите на Учителя си, много неща - неясни, стават разбрани в Неговата светлина. Не бързайте да разбирате - достатъчно е само ако приемете или допуснете - разбирането ще дойде като последица, както силата идва като последица от изядената храна. ХРАНАТА А храната е всичко, което дава живот. Такава храна е светлата мисъл, благородното чувство, постъпката в хармония с великите закони на природата. Изведнъж ти няма да ги научиш, както изведнъж не искай и да разбереш защо това е тъй невъзможно, както е невъзможно и да изживееш живота си изведнъж.
към текста >>

Мислите ли, че ако някой изучи клетка по клетка човешкото тяло, ще открие някъде човека?
А тя не зависи нито от вековете, нито от хората. Тя е съвкупността от идеите, които са излезнали от Великото Начало на Живота. Безразлично е дали Го знаете или допущате. То е. Нищо от това, че никъде Го не виждате. Мислите ли, че ако някой изучи клетка по клетка човешкото тяло, ще открие някъде човека? И все пак, той е. Така е и Вечното Начало, което ние можем да признаваме или отричаме, да търсим или не - и все пак, за да Го видим, ще трябва нещо повече от обикновеното разбиране на всекидневния живот. Ще трябва да имаме съзнанието на ученика, или по-право - неговото свръхсъзнание. УЧЕНИК Ученик не е тоя, който учи - това е обикновеното разбиране. В тая наука, за която говоря, ученик е този, който има чувството на целокупния живот.
към текста >>

85. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

Съблазнен от своето собствено могъщество и желание да основе династия, забравил обещанието си - той скоро се озова на остров Света Елена, гдето има достатъчно време, като затворен в клетка лъв, да мисли за прегрешенията си... Закъснялата вълна на абстрактните философски истини мина и през Германия.
Църковните отлъчвания пък само дразнеха хората, но не разрешаваха въпросите. При това и ръководителите на масонството показаха такива духовни сили, че зачудиха всички свои съвременници. Заедно с положителната работа - градежа на духовните братя - разрухата на старите форми вървеше от само себе си. френското господарство на Людвиковците, като стара и изгнила кула, трябваше само да се изведе от равновесие, за да грохне съвсем. Свободата започна да се боготвори от дълго потисканите хора, а и всичките идеали се сведоха на земята, може би от неволен страх, че ще станат отново недостъпни за гладните маси... Наполеон Бонапарт, посветен от тайните братства171 в една египетска пирамида през време похода му там, с готовност прие да се постави начело на физическата борба срещу папството, остави своята войска в Египет и с бързи покачвания по обществената стълба, които учудват незапознатия с истината историк, достигна дори до изпразнения френски престол. Съблазнен от своето собствено могъщество и желание да основе династия, забравил обещанието си - той скоро се озова на остров Света Елена, гдето има достатъчно време, като затворен в клетка лъв, да мисли за прегрешенията си... Закъснялата вълна на абстрактните философски истини мина и през Германия. Кант изнесе своята философия на духовните предпоставки на френските енциклопедисти. Но обществените форми вече бяха сериозно разлюлени и откъснати от живота. Колкото и добра да бе философията, не можеше да ги подкрепи. Горещо вярващ в собствените си сили, човешкият ум, отърван от грубите суеверия и потисничеството на официалната църква - борба, която изнесоха всецяло тайните братства на плещите си, - се почувства достатъчно мощен, за да отрече всеки друг авторитет, освен себе си. Лъган много пъти досега, той вече не се доверяваше никому.
към текста >>

86. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

А мисълта на мъжа насочва духа към въплътяване, да дойде онзи, който трябва да слезе на земята, да го свали от небето, да го прекара през себе си, да премине през мъжа в жената по време на половия акт, за да може да оплоди с един сперматозоид - един от милионите - женската яйцеклетка.
31, ст. 1-12. И ангел Божий идва насън и му показва, че овните и пръчовете, които се качват на овцете и козите, са все пръчкови, капчести и пъстри. Но това е насън, а наяве овните и пръчовете са обикновени, но овците и козите раждат пъстри агнета и козлета, понеже се поят пред пъстрите пръчки. Учителят Петър Дънов разглежда подробно този въпрос в Словото Си. Мъжът е този, който сваля онзи дух, който трябва да се въплоти и да му се даде плътска дреха. А мисълта на мъжа насочва духа към въплътяване, да дойде онзи, който трябва да слезе на земята, да го свали от небето, да го прекара през себе си, да премине през мъжа в жената по време на половия акт, за да може да оплоди с един сперматозоид - един от милионите - женската яйцеклетка. Нали всеки с мисълта си избира коя станция ще слуша по радиото и коя програма от 180 на брой ще гледа по сателитната телевизия. Това е накратко за ролята на мисълта при зачеването. Слизането на един дух не е еднократен процес, а изисква време, условия, които са определени от най-висшите йерархии. 30. Обикновено на Рила Учителят се храни на отделна масичка. Понякога поканва възрастни приятели да се хранят с Него, като знак на уважение към някаква свършена задача от ученика.
към текста >>

87. Светозар Няголов

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Той прави една котва в източния северен ъгъл на полянката за Паневритмия, където по-късно е метеорологичната клетка.
‡ Вж. „Изгревът”, том IV, стр. 380. През 1921 г., 21 март, брат Бертоли построява първата палатка на Изгрева - Баучеровата поляна. Така започва заселването на Изгрева. В палатката живее Методи Константинов. Той прави една котва в източния северен ъгъл на полянката за Паневритмия, където по-късно е метеорологичната клетка. Идва брат Лулчев, облечен във военна униформа - полковник и около котвата започва да прави елипса с една кирка. Методи отива при Учителя и протестира, но Учителят тихо му казва: „Не го критикувай, това е кучето, което ще пази котвата.” След това Учителят взима неговия нож и го наточва със своя, за да може Лулчев да реже чимове и да очертае елипсата. Така той го намагнетизирва и му отваря вратата към света. Лулчев става връзка на Учителя с обществото.‡ В братството не го приемаха, понеже той беше на много високо ниво, със силна интуиция. Владееше природни сили.
към текста >>

88. 45 И ДРУЖБАШИТЕ‡ - НЕЛЕГАЛНИ (бр. 17, 19.V.1924 г.)

‡ Дружбашите са земеделците, понеже тяхната организационна първична клетка е „дружбата” по селата, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
Ако други забравят това - вий не се приравнявайте с тях. Защото и за вас не ще е добре, и за отечеството - лошо. Ратничка * Рачо Петров е министър-председател от 1901 г. до 1906 г. † На 22 ÷ 23 септември 1923 г, е Септемврийското въстание, потушено с кръв от превратаджиите начело с Александър Цанков. ‡ Дружбашите са земеделците, понеже тяхната организационна първична клетка е „дружбата” по селата, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

89. 68. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 19, 19.V.1930 г.)

Животът е като една река, велика и силна - ако ти вървиш с нейното течение, със законите на природата - ще имаш всичко, без всякакво усилие, както и най-малката клетка на твоето живо тяло има своята храна и добри условия, щом се намира на мястото си и върши работата, която й е дадена.
Но има хора, които казват, че не искат вече да живеят. Това не са нормални, нито здрави хора. Ако сиромахът ти говори, че иска да умря - знай: той иска сиромашията и теглото му да умрат; ако болният не иска да оздравее - или не е сериозно болен, или не казва истината. Животът не е твой - и ти сам не си господар на него, нито други човек може да бъде господар на живота ти. Ти трябва само да го проявиш, да го развиеш, да живееш, да отгледаш семената, които си донесъл в душата си - нито да ти отнемат нещо; нито ти да отнемаш от живота на другите. Животът е като една река, велика и силна - ако ти вървиш с нейното течение, със законите на природата - ще имаш всичко, без всякакво усилие, както и най-малката клетка на твоето живо тяло има своята храна и добри условия, щом се намира на мястото си и върши работата, която й е дадена. Но ако тя излезе вън от своето място - винаги се явява нещастието. И тъй, помнете: неразположението показва, че си престъпил някое правило на живата природа, която те заобикаля навсякъде; нещастието сочи, че ти не си се съобразил с нейните разпоредби; болестите – че ти криво си разпределил нейните енергии в своето тяло, че ти си турил някъде повече, отколкото трябва, че ти си злоупотребил с нейните материали. А самата смърт е крайното наказание, което тя е турила за непослушниците, на своенравните деца, които са искали в нейното село да правят свои закони. Но колкото и да е странно, смъртта не е никакъв край, а само един кръстопът, на който се събличат стари дрипи, износени дрехи, неверни понятия, фалшиви философии, ненужни богатства, напразни надежди, суеверия, неверни религии - и се навлиза в нови отношения с природата, в които умните тутакси започват своята работа, а неразумните трябва дълго време да чакат, докато израснат да се ориентират в новите условия на живот. И, съгласно съвременната наука, нищо не може да се унищожи - нищо не може да загине, освен привидно.
към текста >>

90. XIV. Спомени на Любомир Няголов, рожден брат на Светозар

Те стигнали до клетката на такава мечка и майката се разсеяла и не видяла, че детето си е пъхнало ръката в клетката.
Също много важен момент е, че не всяка молба се удовлетворява веднага. Само за спешните случаи се отговаря веднага. По този повод си спомням един случай, който съм чувал и е описан. Една сестра, по времето, когато беше жив Учителя, завела малкото си дете в зоологическата градина. Тогава е имало и бели, огромни полярни мечки. Те стигнали до клетката на такава мечка и майката се разсеяла и не видяла, че детето си е пъхнало ръката в клетката. Мечката веднага скочила, отворила уста и да захапе ръката. В този момент майката вижда какво става и само извиква: „Учителю! ” Мечката се сковава с отворена уста и детето изважда ръката си. Такъв случай имаше и със сестра ми Величка, когато по преспата литва надолу към леденото езеро „Окото” на Рила. В един момент тя извиква „Учителю” и се спира на една малка бобунка.
към текста >>

91. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

Всяка клетка си взима от кръвта, но хамбар не прави.
Моментът, в който човек започне да мисли за себе си, за богатството си, за благото си - той е лош човек. Само свободният човек може да греши - но щом сгреши - става роб на греха и се подчинява на злото. Но ако заработиш чрез доброто (правене добро) - освобождаваш се. Человек трябва да се насили, за да изпълни волята Божия. Всяка година си има своите задължения. Всяка клетка си взима от кръвта, но хамбар не прави. Докато няма хамбари в тялото, то е здраво. Сегашният живот е привиден - метод за възпитание. Щом съзнанието на човек е разделено - лош е. Щом се съедини - светия е. В тази година идат ред същества.
към текста >>

92. II. Правила от Учителя за Паневритмията

ТОМ 22

Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката - навсякъде, във всяка клетка да участва.
Някой тури ръцете си отзад, отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, но не и да играете балет, да танцувате. Паневритмията не е панаир, театър или представление, а е висока духовна изява за постигане на връзка с ангелският свят" (Мисли и за всеки ден 1992-1993 г.,с. 106) Ръцете трябва да са обтегнати, но не и нервни, напрегнати. „Когато правите упражненията, няма да гледате и мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, което вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката - навсякъде, във всяка клетка да участва. Мислите и чувствата да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка. При някои упражнения вие се обръщате наляво или надясно, на юг или на север, на изток или на запад. Към север - това е положителното, към юг - отрицателно. Значи, за да има едно правилно движение, трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едното движение възприемаме повече електричество, а в другото движение възприемаме повече магнетизъм, мекота.
към текста >>

Мислите и чувствата да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка.
Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, но не и да играете балет, да танцувате. Паневритмията не е панаир, театър или представление, а е висока духовна изява за постигане на връзка с ангелският свят" (Мисли и за всеки ден 1992-1993 г.,с. 106) Ръцете трябва да са обтегнати, но не и нервни, напрегнати. „Когато правите упражненията, няма да гледате и мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, което вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката - навсякъде, във всяка клетка да участва. Мислите и чувствата да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка. При някои упражнения вие се обръщате наляво или надясно, на юг или на север, на изток или на запад. Към север - това е положителното, към юг - отрицателно. Значи, за да има едно правилно движение, трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едното движение възприемаме повече електричество, а в другото движение възприемаме повече магнетизъм, мекота. За да имате добър резултат, най-важното е да сте концентрирани." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с.
към текста >>

Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат.
В упражненията трябва да има един вътрешен ритъм, за да бъдат полезни и здравословни. Като ги правите правилно, може да изправите много недъзи и наследствени черти." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 107) Хубаво е между упражненията да има 1 -2 минути почивка, да се отпуснат мускулите и да си отпочинат - както на ръцете и на краката, така и на цялото тяло. Упражненията на Паневритмията са като преддверие на Божествения свят. Ако играете правилно, ще се обновите и подмладите. Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат. Всяка болест е израз на една велика Божия тайна, която иска да ви се разкрие. Радостта носи откровение, скръбта носи тайни. В скръбта ще учиш Божиите тайни, а в радостта ще учиш Божиите откровения. Когато човек изучава Божиите тайни, движенията (в Паневритмията) са едни. Когато изучава Божиите откровения, движенията са други.
към текста >>

93. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

Когато житният режим се прави при разсип на Луната , човек ще се задълбочи в тайните на съзиданието на живота и обществото , като започне от първата негова клетка - семейството .
Той може да стане преподавател, да намери всички източници на знание,които дълго време е търсил или да си обясни някои интересуващи го факти. В неговата душа ще се събуди силно желания да ходи, обикаля и проучва природата и живота на хората в страната и чужбина. Ще развие своя обективен ум , с който ще започне правилно да се справя с всичките материални противоречия , които се явяват в пътя му. Ще започне успешно да се справя с всички ненужни желания и наивността, която често проявява и ще престане да греши от прибързани действия. От 22 юни до 22 юли Слънцето преминава през знака Рак - вратата на Живота . Когато житният режим се прави при разсип на Луната , човек ще се задълбочи в тайните на съзиданието на живота и обществото , като започне от първата негова клетка - семейството . Ще развие силни духовни и психически качества , които ще го доведат до пряка връзка с невидимия свят. Така човек ще стане носител на един красив, скрит дълбоко в него вътрешен живот, крайно чувствителен към външните и особено към вътрешните постоянни промени. Ще има голяма привързаност към своя дом, в който ще си създаде една силна аура, под влиянието на която стаята му ще бъде най-хубавото му място за работа , отмора , за трансформиране на всички отрицателни състояния , придобити от външния достъп с хората . При нова Луна чрез житния режим , човек с пълно упование може да трасира един духовен път, насочен към Бога. Той лесно ще се приспособява към всички лоши външни условия, ще придобие сдържаност, мекота и постоянна благодарност.
към текста >>

94. 1. Стремежът на човешката душа и превратът на 9 юни 1923 г.

ТОМ 22

Там, вътре, в невидимото, в дълбочините на Битието, Господ работи тайно в човешките сърца и умове, Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания, стенания в света.
Ще Го чуете вътре в душата си. Господа можете да видите в Неговите микроскопически проявления. Затова ви трябва особен микроскоп, който увеличава 35,000,000 пъти. За моя микроскоп , с който можете да видите проявленията на Бога, е нужно напрежение на ума. И като ги видите, ще кажете: Каква радост настана в душата ми! Там, вътре, в невидимото, в дълбочините на Битието, Господ работи тайно в човешките сърца и умове, Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания, стенания в света. Един ден Той ще докара всичко в ред и порядък. Като поправя болките, Той казва: Не бой се! - Много боли, Господи.- Почакай, потърпи малко, ти си юнак; след половин час болката ще престане. - Пари нямам. - Ще имаш след половин час.
към текста >>

95. V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ

Д-р Иван Жеков

Колона на лекаря Индивидуалният характер В човешката патология не съществува такова тежко, сложно и мъчно обновяване и възстановяване, както това на нервната клетка, която е дегенерирала, още повече, когато тая дегенерация има за причина наследствения алкохолизъм, сифилис, туберкулоза и др., както и нервното изтощение, причинено от полови злоупотребления и от латентни хронически интоксикации, причинени от злоупотребата с тютюна или от злоупотребата с лекарства и инжекции, а особено чрез живака, арсеника, серуми, ваксини и др.
Природните закони не са създадени за приспособяването им към човека - дълг е на човека той да се приспособи към тях, защото иначе го очаква мизерно загиване. Така че, ако искаме да запазим здравето си, да продължим живота си и да се държим далеко от болести, страдания, не трябва да живеем в хармония с тях. 2. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Иван Жеков - натурист В. «Братство, бр. 229/ 20.XI.1938 г. Колона на лекаря Индивидуалният характер В човешката патология не съществува такова тежко, сложно и мъчно обновяване и възстановяване, както това на нервната клетка, която е дегенерирала, още повече, когато тая дегенерация има за причина наследствения алкохолизъм, сифилис, туберкулоза и др., както и нервното изтощение, причинено от полови злоупотребления и от латентни хронически интоксикации, причинени от злоупотребата с тютюна или от злоупотребата с лекарства и инжекции, а особено чрез живака, арсеника, серуми, ваксини и др. Индивидуалното състояние, което днес най-много се среща, е нервозно- то, електричното и хипердинамичното. А темпераментът на нормалния тип не трябва да е нито електричен, нито магнетичен, защото двете тия крайности са анормалности, а трябва да е електрично-магнетичен. Нервозният тип във всяко отношение е един анормален тип, клетъчно дегенериран. Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живението - двата анормални. Токсините на месните храни*, силните приправки, солта, възбудните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействуват само като огнища на антифи- зиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят, повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции.
към текста >>

96. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

Първата клетка, трябвало й 4 милиона години, догде израсте, и 20 милиона години, догде образува органи.
Тия разсъждения са ценни. Социалният въпрос ще се разреши, както житното зърно се разлага и излиза новият живот. Така е и със социалния въпрос. Човек е една костилка. След като се посее, колко години иска, догде израсте? Първата клетка, трябвало й 4 милиона години, догде израсте, и 20 милиона години, догде образува органи. В природата историята на живота е написана. Трябва най-малкото знание да придобиете, та да сте доволни от това малко благо, което сте придобили. Малкото припечелено е ценно. Някои казват: «Да ни даде Учителят! » За кое отгоре да се даде привилегия?
към текста >>

97. II . ХОРОСКОП на Сава Симеонов Стоянов

Светозар Няголов

Лъвът е царят на животните и дори уловен и затворен в клетка, е въплощение на достойнство и гордост във всичките си прояви, което веднага се долавя от наблюдателното око.
II . Светозар Няголов ХОРОСКОП на Сава Симеонов Стоянов от с. Мърчаево Хороскоп на Сава Симеонов Стоянов Роден на 30.11.1922 г.% 21 h в с. Мърчаево, Софийско Светозар Няголов На Асцендента изгрява зодиакалният знак Лъв. Лъвът е царят на животните и дори уловен и затворен в клетка, е въплощение на достойнство и гордост във всичките си прояви, което веднага се долавя от наблюдателното око. Знакът дава на родения широк гръден кош, силни плещи и крайници, мощна глава, винаги изпъкваща на фона на тялото му, което прави повече впечатление като стойност, не и като форма върху развитите му мишци. Роденият има лъвски облик или има нещо котешко в лицеизраза му. Кожата на лицето му е румена. Очите му са големи, сини или сиви, които изразяват веселост, доволство и радост. Целият му скелет е здрав и добре построен.
към текста >>

98. ЧИСТ И СВЕТЪЛ! (Беседа, държана на младежи от Учителя на Бялото Братство на 5 април - понеделник, деня на залесяването, 1926 г, 2 ч.)

Невена Неделчева