НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
155
резултата в
96
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В 1914 година
демонична
алчност завладя германския народ.
Тя усилва дарбите и способностите на човека. Носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота." И казва още Учителя: "Страданията учат." И Природата, и Разумният свят, започнаха да учат хората и народите първо на справедливост. И ние ще трябва да разберем, че докато не се въдвори справедливостта между отделните личности, страданията няма да престанат и мир на Земята не може да има.
В 1914 година
демонична
алчност завладя германския народ.
И той пожела да бъде над всички, да заграби онова, което по право принадлежи на другите. Този устрем към "справедливост" завърши катастрофално. Победителите след Първата световна война, французи и англичани, обаче също тъй несправедливо и жестоко се отнасят към победените. Във Версай на 28 юни 1919 година подписват мирен договор, с който отнемат на Германия всички колонии, цялата флота и я задължават да им изплати репарации в размер на сума от 123 милиарда златни марки. Тази сума е била равна на 50 000 тона злато, а това количество злато е било почти равно на две трети от целия световен запас.
към текста >>
2.
33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Демонът
широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада.
Тогава почти редовно слушах чуждите станции за новини. Очаквах някаква голяма новина, но все нищо и нищо, война и само война вилнееше по света и никакви признаци за нейното прекратяване. На другия ден със същото усърдие въртях копчето на радиото, но нищо успокоително. Срещнах се с някои приятели и с възбуден интерес ги разпитах дали пък те не знаят за края на този сатанински танец върху гърба на хората. Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно.
Демонът
широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада.
И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се запечата като клише. Тези думи на Учителя, този израз на лицето Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание. Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом. Малкото равенство от три букви Е = m.с2, написано от ръката на един гениален човек - Айнщайн, слезе от отвлечените математични изрази и доби реален и напълно практичен израз, готов да помогне на хората.
към текста >>
3.
51 ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Някаква
демонична
ръка беше се разпростряла над човешкия род и беше парализирала инициативата и творческия замах в него.
С ярко изразени признаци, това нещастие бързо връхлиташе върху човешкия род, спусна се и върху нашата малка България. То беше породено от непрогледната тъпота, скованост и липса на смелост да се разкъсат отживелите времето си, неподходящи за бързоразвиващото се човешко общество порядки и разбирания на хората, които управляваха финансите на всяка страна в света. Те не стигнаха до идеята, че при наличието на стоки, както беше тогава, само интензивната обмяна на стоките чрез парите е в състояние да разреши стопанската криза. Обаче поради слабото им обращение, парите имаха твърде голяма стойност. Предлагаше се всичко, движими и недвижими ценности, но малко се купуваше, по липса на парично обращение, а не затова, че нямаше нужда.
Някаква
демонична
ръка беше се разпростряла над човешкия род и беше парализирала инициативата и творческия замах в него.
От една страна, имаше хора с крещящи нужди от най-различно естество, а от друга - складове, претъпкани със същите тези стопански ценности, от които те се нуждаеха. Това създаваше големи трудности за живота, имахме си ги и ние младите, които искахме да живеем по-добре. И то защо - защото нямахме пари и не можехме да намерим начин, с нашия честен труд да ги имаме, тъй като не се намираше и работа. По онова време стопанският живот просто замря и всеки, който имаше пари, здраво ги стискаше. За реализирането на нашия план - дървена къщичка - не бяха необходими много средства.
към текста >>
4.
62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
“ Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на Просветата, е сметнал, че ще се изложи, ако присъства на една такава детска
демонстрация
.
След около месец упражнения учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканим министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията. За този случай увеличих състава на музикантите с кларнетист, цигулар и китарист. В уречения ден дойде само началника. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл, той каза: „Страхливец!
“ Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на Просветата, е сметнал, че ще се изложи, ако присъства на една такава детска
демонстрация
.
Децата бяха облечени празнично, момиченцата с бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки. Те играха великолепно и с настроение изпълниха 18-те упражнения пред началника. След като свършихме, той ме покани да отида в Министерството на конференция. Помолих го да отложим това за след два Дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждането на погребението й. Той се съгласи.
към текста >>
5.
74 РАБИНДРАНАТ ТАГОР
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тихият глас на доброто и разума искаше да спаси света от надигащата се по това време
демонична
вълна на диктатури и лакомия за земя.
РАБИНДРАНАТ ТАГОР За събитията, които ставаха по света, особено за онези, които бяха плод на добрите и светли подтици на човешкия род и отварящи път към нови възможности,Изгревът не беше откъснат. Тези събития имаха своето отражение при нас и им се даваше съответна оценка. През 1926 година знаменитият поет Рабиндранат Тагор обиколи европейските държави, където изнасяше беседи, засягащи отношенията между хората. В тях той подчертаваше, че спасяването на човешкия род може да стане само по пътя на мира и Любовта.
Тихият глас на доброто и разума искаше да спаси света от надигащата се по това време
демонична
вълна на диктатури и лакомия за земя.
След Първата световна война заедно с подтика към мистичното и по-духовното се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрем за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати. Всичко това тласкаше света към нова война. В древна мъдрост се казва: „Когато фенера свети, най-тъмното е под него“. На 17 ноември същата година Рабиндранат Тагор дойде и в България. Той изнесе своята беседа в салона на оперетния театър, до паметника на Левски.
към текста >>
6.
79 СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Демонът
на войната вече тържествуваше и всички с тревога се заозъртахме.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ Беше 1939 година.
Демонът
на войната вече тържествуваше и всички с тревога се заозъртахме.
Помня по това време, нещо работех на Изгрева и Учителя се спря при мен. Това Той често правеше, идваше, когато се бях заел с нещо там и нерядко ми помагаше, щом имаше нужда. Като видя тревожното ми лице, Той каза със загриженост в гласа: „Тази война ще продължи години, години наред.“ И така със задълбочаването на това човешко безумие тревогите и неприятностите растяха от ден на ден. Дойде и вестта за гоненията на евреите от хитлеристите в Германия и в държавите, които вече бяха тяхна територия, а също и за техните съюзници, каквато беше и България, подписала Тристранния пакт.
към текста >>
7.
ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това отчасти ни
демонстрират
някои съвременни йоги и факири от различни места на нашата планета.
ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА През 1928 година гениалният английски математик Пол Дирак с уравнение от квантовата механика доказва, че мисълта е Сила. За това уравнение той получи Нобелова награда. Трябва да приемем, че в развитието на своята мисъл днешният човешки род е още твърде далеч от изключителните възможности и постижения на хората от Първата раса, които умело са си служили с мисълта като Сила. Но такава възможност съществува в човека и ще бъде постигната по пътя на еволюцията.
Това отчасти ни
демонстрират
някои съвременни йоги и факири от различни места на нашата планета.
В Индия има най-осезателни доказателства и остатъци от знанията и възможностите на Първата раса. Там в наше време могат да бъдат видяни хора от плът и кръв, на които мнозина гледат скептично, но които показват умения, знания и чудеса, далеч надхвърлящи онова, което ние знаем. За тях много е говорено и писано, извършвани са какви ли не експерименти, за да не би да има някаква фалшификация. Но постиженията им са колкото реални, толкова и необясними за нас на сегашния етап от развитието ни. Така например, цял камион минава върху такъв човек и той остава невредим; друг бива погребан в земята и прекарва там цели 96 часа, след което го изваждат и го намират жив, като че ли само е спал.
към текста >>
8.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Същият пентограм с два върха нагоре е символ на
демоните
; под
демон
се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.
Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота.
Същият пентограм с два върха нагоре е символ на
демоните
; под
демон
се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.
Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията.
към текста >>
9.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Затова всяко Светло слънце, включително и нашето, е принудено да пази своето семейство от посегателствата на тези
демонични
образувания.
С всички тези образи, легендата се опитва да символизира разрушителните енергии на Черните слънца. Освен разрушаването на планетата Фаетон, тази катастрофа е повлияла и на всички останали планети, отразявайки се на техните влияния. Това ще бъде разгледано за всяка планета поотделно. Част от късовете на разрушената планета са се разпръснали из цялата област на Слънчевото семейство; друга част са станали спътници на някои от планетите, което също се е отразило на тяхното влияние; трета част са останали в орбита между Марс и Юпитер. Черните слънца не притежават законите на другите Небесни образувания и не се движат по установени орбити.
Затова всяко Светло слънце, включително и нашето, е принудено да пази своето семейство от посегателствата на тези
демонични
образувания.
Ето защо нашето Слънце има периоди на голяма активност, които не са строго определени по време. Средните периоди от по 11, 80 и 400 години, определяни от астрономите, не са точни. Най-малкият, единадесет годишен период всъщност се колебае от 7 до 14 години. Същото се отнася и за другите периоди от по 80 и 400 години. С други думи казано, нашето Слънце е взело мерки да поправи разрушенията в своята планетна система и да премахне възможността на Звездното тяло на човека да приема отрицателни влияния.
към текста >>
10.
ПЛАНЕТНИ ТИПОВЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При благоприятни аспекти то е оформено и хармонично, а при неблагоприятни аспекти се
демонстрира
с по-остри и дисхармонични черти.
При добре оформено Звездно тяло, при добър хороскоп главата на детето бавно се втвърдява, налице е хармонично уголемяване в размери и пропорции, лицето е мило, симпатично, приятно за гледане, вдъхва разположение и обич у всички. Такова развитие на черепа е представено на Фигура 1. Пълните планетни влияния създават добре оформени мозъчни центрове. Когато те се активират (възбудят), започва силно прииждане на кръв в тях с последващо разширение, което упражнява натиск върху черепните кости и главата нараства. Това нарастване има, разбира се, разумен предел.
При благоприятни аспекти то е оформено и хармонично, а при неблагоприятни аспекти се
демонстрира
с по-остри и дисхармонични черти.
Тази бавна промяна продължава през целия живот и колкото той е по-бурен и разнообразен, толкова промените са по-ясно изразени и в добрия, и в лошия смисъл. На стари години, когато активността на мозъчните центрове намалява и интересите на човек отслабват, размерите на главата бавно намаляват. При раждане, най-първи се изявяват силовите течения на Луната, която създава и оформя мозъчните центрове на стомаха. Те именно подтикват детето към нуждата и необходимостта да се храни. След това се проявяват силовите течения на Меркурий, при които детето проявява интерес и внимание към всичко, което го заобикаля.
към текста >>
11.
ВУЛКАНОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Описаният по-горе тип на Вулкан се
демонстрира
, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани и облагородени.
Гръбначният стълб както при мъжете,така и при жените е вертикален, походката им е изправена, без всякакво прегърбване. Изобщо, Вулкановите типове са блестящ образец на човешка хубост, за да не кажем - най-красивите. Вулкановите типове подчертават своята личност където и да са. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан, и стои малко по-настрана от другите пръсти. При свит юмрук, който изразява желание за действие, палецът трябва да бъде над другите пръсти; остане ли под тях, личността се разпада
Описаният по-горе тип на Вулкан се
демонстрира
, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани и облагородени.
Силни позиции, в които Вулкан ярко се изразява, са: 1. при изгрев - между XII и I дом или близо до линията, която разделя двата дома; 2. когато е на медиана в Зенита и Надира; 3. на границата между други домове, но се изразява в по-слаба форма. При лоши аспекти на Вулкан ( 45°, 90°, 135°, 180° ) този планетен тип проявява арогантност, жажда за самоизтъкване, където трябва и не трябва, лесно се обижда, нервно избухва и не разрешава да му се правят бележки: налице е човек без съчувствие и желание за услуги, със студено отношение към околните, линиите на лицето му са остри и дразнещи.
към текста >>
12.
ВЕНЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В живите форми, растенията и животните, незасегнати от
демоничните
прояви на Живота, също има красота и изящество: цветя, плодни дървета, палми, кипариси, борове, а в животинския свят - птички с чудни гласове и животни с красиви, гъвкави тела.
долно съединение) или Земя, Слънце, Венера (при т. нар. горно съединение). При долно съединение Венера приближава до Земята на 40 милиона километра, което е най-малкото разстояние, на което една планета може да отстои от нашата планета. Това ще рече, че от всички планети, Венера идва най-близо до Земята, което определя и особено силното й влияние върху земния живот и върху самия човек. Така например, в незасегнатите от разрушителните прояви на Природата и човека области, съществува чудна, девствена красота, която просто опиянява.
В живите форми, растенията и животните, незасегнати от
демоничните
прояви на Живота, също има красота и изящество: цветя, плодни дървета, палми, кипариси, борове, а в животинския свят - птички с чудни гласове и животни с красиви, гъвкави тела.
Също и в недрата на водните басейни - реки, езера, морета и океани - съществува пъстър свят от красиви създания. Най-после идва и човек, при който голяма част от вниманието, времето и дейността му, е погълната от чувствата и то от най-красивото и съвършено чувство, наречено Любов. Благодарение на неразтеглената Венерина орбита, Слънцето дарява Венерините типове с най-богати и обилни блага. Затова хората, родени под силното влияние на Венера, имат най-добрите условия за живот, радост и щастие, изобилие от материални блага, от приятни и разнообразни пътувания. От тях лъха мекота, приятност и симпатия.
към текста >>
13.
МАРС
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Устремът за грабеж, които Черните слънца носят и предават на своите жертви, поражда жажда за нахлуване, носещо безредие, грабеж, смърт и
демонизъм
.
Най-добро определение за войната е дал Бисмарк : "Войната е добре организиран грабеж в голям мащаб." Силовите течения на Марс са неблагоприятни, носят войни и грабеж, защото след разрушения Фаетон, от всички останали планети, Марс най-много е пострадал от Черното слънце. Последното е разтеглило изключително много орбитата му и най-важното - ограбило е водата и въздуха върху него. Този устрем за грабеж се е предал от Черното слънце върху Марс и неговото влияние. Критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12.2 километра в секунда, което ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхност. Поради малкия размер, притегателната му сила (гравитация) не е голяма и затова чудовищната притегателна сила на Черното слънце е могла да извлече от него водата и въздуха.
Устремът за грабеж, които Черните слънца носят и предават на своите жертви, поражда жажда за нахлуване, носещо безредие, грабеж, смърт и
демонизъм
.
Многото канали, открити през 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели, се наблюдават и сега. Някои от тях са били някога корита на големи реки, а тъмните петна по повърхността му, наричани сега моретата, не са били нищо друго, освен големи водни басейни. Друга част от каналите са просто области от Марсианската повърхност. Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство. Истината на такова твърдение проличава от факта, че всички скали и минерали по нашата Земя съдържат в себе си до 30% вода, която не е проникнала отвън, а е продукт на този еволюционен процес.
към текста >>
14.
САТУРН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Влиянието им е много лошо и неприятно, създават почти всички
демонични
качества, способности и прояви, които хората имат.
Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини. Всичко това говори също за изключителната мъдрост и знания, които Съществата, населяващи Сатурн, притежават. Ние приемаме, че случайни явления и факти не съществуват и че всичко е плод на едно добро или лошо ръководство. Затова влиянието на Сатурн, като високо организирано тяло, върху живота на Земята и върху хората, е изключително добро: на живите форми дава всички разумни подтици, а на самия човек - знания, мъдрост и устой в постигането на всяко начинание. Върху елементарните типове, изложени на силното Сатурново влияние, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (с изключение на Титан), които са късове от разрушената планета.
Влиянието им е много лошо и неприятно, създават почти всички
демонични
качества, способности и прояви, които хората имат.
Изследванията на космическите станции са установили, че тези спътници поглъщат или, казано образно, помитат пространството около себе си от силовите частици на Доброто, поради което влиянието им се изразява в безсилие, отнемане на силите, даващи живот, безплодие, забавено развитие на живите форми, чести боледувания (особено в началото на земния живот), страх, прикритост, затвореност, телесни деформации на крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица) и зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, създаваща всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки и доносничество, злобни и прикрити действия към близките и околните и пр. Истинският спътник на Сатурн, Титан, е по-голям от Меркурий и има, заедно с атмосферата, диаметър 5 120 километра. Той подсилва благоприятното влияние на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита, но точните му качества, за голямо съжаление, не могат да бъдат определени, защото липсват ефемериди за неговото положение спрямо Планетата. Според Саабей, за създаването и оформянето на Сатурн са взели участие Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Козирог. То се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най-добре през август и септември.
към текста >>
15.
УРАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Въобще, злокачествените заболявания са
демонична
проява на спътниците и пръстените на Уран.
Всичко това говори, че неговите влияния създават дълги, бавно протичащи ефекти и събития. До сега са открити пет спътника на Уран. През 1978 година бяха открити система от пръстени, подобни на тези при Сатурн, но непонятни за нашите представи: те са черни и отразяват слънчевата светлина само в 2% (саждите отразяват около 8-10%). Това са късове от разрушената планета Фаетон, които са образували пръстен, както при Сатурн. Въздействието им е крайно отрицателно върху примитивни личности със силно изразено влияние на Уран: нервни депресии, отпадане на силите, неочаквани разрушителни нервни възбуди, неестествени подтици, стигащи до решителни крайности, дори до самоубийство, нарушение на природните порядки в човешкия организъм, при което някои клетки и тъкани започват злокачествено да се израждат.
Въобще, злокачествените заболявания са
демонична
проява на спътниците и пръстените на Уран.
Хора със силно Ураново влияние имат нужда от много чист планински и крайморски въздух, наситен с животворен кислород, защото, за да функционира добре, нервната система се нуждае от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи на организма. Според Саабей, в създаването и оформянето на планетата Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Водолей. То най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Слънцето престоява във Водолей от 22 януари до 22 февруари. Съзвездието заема обширна област от Небесната сфера и с просто око в него могат да се видят около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от Четвърта звездна величина.
към текста >>
16.
НЕПТУН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всички тези параметри говорят, че Нептун е бил твърде слабо засегнат от
демоничното
влияние на Черното слънце, предизвикало катастрофата в Слънчевата система.
Влиянието на Нептун, именно поради отклонението от закона на Тициус-Боде, внася в живите форми и човека отчуждаване от порядките на заобикалящия ни свят, внася нещо по-различно, което не може да се приеме като необходимост за практичните задачи. За пълното разбиране на силовите течения на Нептун трябва да посочим и други негови особености. Орбитата му е почти точна окръжност (ексцентрицитет 0.008) и говори, че Нептун върви паралелно със Слънцето, което обикаля около центъра на нашата Галактика със средна скорост 250 километра в секунда. Нептуновата ос на въртене е наклонена с 29° 40', което има много лошо отражение, особено при низшите типове: тласка личността да се поддава на влияния от други хора. Друг важен елемент е, че плоскостта на Нептуновата орбита почти се слива с тази на еклиптиката, сключвайки ъгъл малко по-голям от 1°.
Всички тези параметри говорят, че Нептун е бил твърде слабо засегнат от
демоничното
влияние на Черното слънце, предизвикало катастрофата в Слънчевата система.
Затова Нептуновите силови течения са запазили своя първичен характер на влияние към по-висшето и по-съвършеното. У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада. Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (теменна) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси. Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми. Такива хора имат подтик към обединение и създаване на идейни общества, в които ясно е изразен стремежът за познаване на по-висшите светове като възможност за по-бърза еволюция.
към текста >>
17.
ПЛУТОН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Стремежът да се прониква в тайните на Слънчевото семейство чрез използване на Нютоновия закон за Всемирното притегляне, чрез най-точни наблюдения е намерил своята блестяща
демонстрация
в откриването на Плутон.
ПЛУТОН Последната известна засега планета от Слънчевата система е Плутон.
Стремежът да се прониква в тайните на Слънчевото семейство чрез използване на Нютоновия закон за Всемирното притегляне, чрез най-точни наблюдения е намерил своята блестяща
демонстрация
в откриването на Плутон.
Обстоятелствата, при които е бил открит, са напълно сходни с тези при Нептун. В началото на XX век гениалният американски астроном Пърсифал Лоуел (1855-1916) изказал сериозни предположения за възможността за съществуване на планета зад Нептун, въз основа на смущенията, които наблюдавал в орбитите на Уран и Нептун. В началото на 1905 г. Лоуел окончателно се убедил, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса, но изчисленията за орбитата и положението й не били публикувани до 1914 г., защото липсвали условия за нейното търсене. Едва през 1929 г.
към текста >>
При това Плутон е имал по-тесен контакт с него, приемайки някои от
демоничните
му качества, които се отразяват на неговото влияние: рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия,
демоничен
подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите.
Такъв двадесет годишен период започна от април 1979 г. и ще трае до март 1999 г. Затова Плутоновото влияние през този период ще бъде особено силно: при благоприятни аспекти ще имаме неговото благоприятно влияние, а при неблагоприятни аспекти - парализиращо и ограничаващо влияние върху Слънцето, Луната и останалите планети (когато е в съвпад с тях). Средната скорост на движение на Плутон по неговата орбита е 4.74 километра в секунда. Изключително разтегнатата му орбита говори, че в сравнение с всички останали Планети, той (след Фаетон) най-силно е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от проникването на Черното слънце в нея.
При това Плутон е имал по-тесен контакт с него, приемайки някои от
демоничните
му качества, които се отразяват на неговото влияние: рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия,
демоничен
подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите.
В създаването и оформянето на планетата Плутон, са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион. Това съзвездие е разположено на юг от Небесния екватор, в най-красивата и широка част на Млечния път. От Северното полушарие се вижда над хоризонта само малка част от него през нощите на юли и август. Слънцето престоява в Скорпион от 22 октомври до 22 ноември. През ясна и безлунна нощ в съзвездието могат да се видят с просто око около сто звезди, някои от които са със значителна яркост.
към текста >>
Небесните образувания в Скорпион - Антарес и двата Звездни купа - придават на влиянието на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия, а от друга, диаметрално противоположна -
демонично
влияние, получено от контакта му с Черното слънце.
В сравнение с нашето Слънце, диаметърът на Антарес е 600 пъти по-голям, а светимостта й е 22 000 пъти по-голяма. Тя принадлежи към полуправилните променливи звезди, което говори, че около нея се въртят Небесни образувания (Планети и Слънца). В Скорпион, има и една друга звезда, поразяваща с огромното количество енергия, която излъчва - 400 000 пъти по-голямо от това на нашето Слънце; тя не се вижда от Северното полушарие. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два Звездни купа, означени с М6 и М7, които са образувани от по 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, a М7 е по-ярък и има диаметър 17 светлинни години.
Небесните образувания в Скорпион - Антарес и двата Звездни купа - придават на влиянието на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия, а от друга, диаметрално противоположна -
демонично
влияние, получено от контакта му с Черното слънце.
За да може могъщата и благородна сила на тези изключителни по своето качество Небесни образувания, да се приеме и прояви в даден човек, трябва устройството на мозъка му да бъде в най-съвършена форма. Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък. Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г. доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество. Разбира се, какви са възможностите и размерите на тази сила и в каква степен тя може да бъде използвана от човешкия мозък, науката все още не знае, а и самият Дирак по този въпрос нищо не е казал.
към текста >>
Този извод се налага, когато гледаме света около нас с неговите творения: всички те са плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и с възможности както за творчество, така и за
демонична
разруха, носеща мрак и смърт.
Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък. Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г. доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество. Разбира се, какви са възможностите и размерите на тази сила и в каква степен тя може да бъде използвана от човешкия мозък, науката все още не знае, а и самият Дирак по този въпрос нищо не е казал. Ние приемаме, че тази сила може да има непонятни за нас размери и да ни даде големи възможности.
Този извод се налага, когато гледаме света около нас с неговите творения: всички те са плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и с възможности както за творчество, така и за
демонична
разруха, носеща мрак и смърт.
Човечеството в сегашния стадий на развитието си, не притежава необходимата висока степен на мозъчна организация. Ето защо, ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние на Небесните образувания както от Зодиакалните, така и от другите съзвездия.
към текста >>
18.
ФАЕТОН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава
демонични
подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт.
Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата. Всички изредени и много други закономерности, които съществували в Слънчевата система, били нарушени, докато най-после Черното слънце успяло да разруши красивата планета Фаетон. Част от нейните отломъци съставят днешния астероиден пояс между Марс и Юпитер, друга част са паднали върху някои планети, включително и върху нашата Земя, а трета част са станали спътници на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Безредието, настъпило в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали (Меркурий, Марс, Уран, особено Плутон) и на онези, които са привлекли за спътници повече късове (Сатурн и в известен смисъл Юпитер). С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната.
Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава
демонични
подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт.
Вмъкнат ли се тези елементи някъде, там вече е налице неговото демонично влияние. Например, дойде ли в едно общество разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните му членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине. Фаетон е бил обсебен от влиянието на Черното слънце и е съхранил неговите качества в отломъците си, затова и те носят влиянието на неговия демонизъм. Понякога се раждат деца с деформирани форми на тялото (крака, ръце, гръбнак), с неправилни мозъчни функции и психични нарушения (статистиката сочи, че на земята сега съществуват сто и двадесет милиона регистрирани психично болни); това показва, че въздействието на този демоничен свят на безредие е доста силно изразен в нашата Слънчева система. Късовете на разрушената планета образуват между Марс и Юпитер астероиден пояс, наречен "Пояс на малките звезди".
към текста >>
Вмъкнат ли се тези елементи някъде, там вече е налице неговото
демонично
влияние.
Всички изредени и много други закономерности, които съществували в Слънчевата система, били нарушени, докато най-после Черното слънце успяло да разруши красивата планета Фаетон. Част от нейните отломъци съставят днешния астероиден пояс между Марс и Юпитер, друга част са паднали върху някои планети, включително и върху нашата Земя, а трета част са станали спътници на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Безредието, настъпило в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали (Меркурий, Марс, Уран, особено Плутон) и на онези, които са привлекли за спътници повече късове (Сатурн и в известен смисъл Юпитер). С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт.
Вмъкнат ли се тези елементи някъде, там вече е налице неговото
демонично
влияние.
Например, дойде ли в едно общество разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните му членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине. Фаетон е бил обсебен от влиянието на Черното слънце и е съхранил неговите качества в отломъците си, затова и те носят влиянието на неговия демонизъм. Понякога се раждат деца с деформирани форми на тялото (крака, ръце, гръбнак), с неправилни мозъчни функции и психични нарушения (статистиката сочи, че на земята сега съществуват сто и двадесет милиона регистрирани психично болни); това показва, че въздействието на този демоничен свят на безредие е доста силно изразен в нашата Слънчева система. Късовете на разрушената планета образуват между Марс и Юпитер астероиден пояс, наречен "Пояс на малките звезди". За съществуването му има две крайно неприемливи хипотези.
към текста >>
Фаетон е бил обсебен от влиянието на Черното слънце и е съхранил неговите качества в отломъците си, затова и те носят влиянието на неговия
демонизъм
.
Безредието, настъпило в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали (Меркурий, Марс, Уран, особено Плутон) и на онези, които са привлекли за спътници повече късове (Сатурн и в известен смисъл Юпитер). С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи някъде, там вече е налице неговото демонично влияние. Например, дойде ли в едно общество разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните му членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине.
Фаетон е бил обсебен от влиянието на Черното слънце и е съхранил неговите качества в отломъците си, затова и те носят влиянието на неговия
демонизъм
.
Понякога се раждат деца с деформирани форми на тялото (крака, ръце, гръбнак), с неправилни мозъчни функции и психични нарушения (статистиката сочи, че на земята сега съществуват сто и двадесет милиона регистрирани психично болни); това показва, че въздействието на този демоничен свят на безредие е доста силно изразен в нашата Слънчева система. Късовете на разрушената планета образуват между Марс и Юпитер астероиден пояс, наречен "Пояс на малките звезди". За съществуването му има две крайно неприемливи хипотези. Едната е на френския астроном Лаплас, според която късовете са съставени от първичната материя, създала Слънчевата система, която не е могла да се обособи като едно цяло, за да образува планета. Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че
към текста >>
Понякога се раждат деца с деформирани форми на тялото (крака, ръце, гръбнак), с неправилни мозъчни функции и психични нарушения (статистиката сочи, че на земята сега съществуват сто и двадесет милиона регистрирани психично болни); това показва, че въздействието на този
демоничен
свят на безредие е доста силно изразен в нашата Слънчева система.
С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи някъде, там вече е налице неговото демонично влияние. Например, дойде ли в едно общество разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните му членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине. Фаетон е бил обсебен от влиянието на Черното слънце и е съхранил неговите качества в отломъците си, затова и те носят влиянието на неговия демонизъм.
Понякога се раждат деца с деформирани форми на тялото (крака, ръце, гръбнак), с неправилни мозъчни функции и психични нарушения (статистиката сочи, че на земята сега съществуват сто и двадесет милиона регистрирани психично болни); това показва, че въздействието на този
демоничен
свят на безредие е доста силно изразен в нашата Слънчева система.
Късовете на разрушената планета образуват между Марс и Юпитер астероиден пояс, наречен "Пояс на малките звезди". За съществуването му има две крайно неприемливи хипотези. Едната е на френския астроном Лаплас, според която късовете са съставени от първичната материя, създала Слънчевата система, която не е могла да се обособи като едно цяло, за да образува планета. Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не се е съобразил с един основен природен закон, според който течното вещество в безтегловност заема сферична форма, а има безспорни доказателства, че късовете на този пръстен и онези, които са станали спътници на планети, имат неправилна форма.
към текста >>
19.
ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Плутон при младежа е на 22° от границата на дома, докато при девойката е на 15°; по-голямата близост на Плутон създава при девойката възможност за по-силни
демонични
влияния, за вземане на неправилни и необмислени решения, за разрушителни подтици към разединение и безразсъдни постъпки.
При младежа, всичко това ще се изрази много по-слабо и при женитба няма да се стигне до развод. Уран при младежа е на 6°, докато при девойката е на 13°, поради което младежът ще има по-бурна реакция при всяка възбуда, ще бъде по-активен при вземане на решения, с по-голяма смелост, без желание да се съобразява с порядките и разбиранията на околните, с други думи - ще бъде по-самостоятелен. При девойката тези качества ще бъдат по-слаби. Нептун при младежа е само на 2° от границата на дома, докато при девойката е на 8°; малкото отстояние на Нептун ще направи младежа по-привлекателен, по-симпатичен, по-внимателен, по-отзивчив към околните и с по-голяма интуиция. Всичко това ще предразполага хората към по-топло отношение, към по-голямо желание да му услужват, отколкото при девойката.
Плутон при младежа е на 22° от границата на дома, докато при девойката е на 15°; по-голямата близост на Плутон създава при девойката възможност за по-силни
демонични
влияния, за вземане на неправилни и необмислени решения, за разрушителни подтици към разединение и безразсъдни постъпки.
В заключение: когато се правят хороскопи на близнаци, такава схема е крайно необходима, за да се разберат техните различия, независимо от общите черти, качества и способности, които аспектите и транзитите ще дадат.
към текста >>
20.
РЕТРОГРАДНИ ПЛАНЕТИ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това твърдение се
демонстрира
при споменатите елементарни частици: Тези, които вибрират с по-голяма дължина на вълната, идвайки до Земята, се поглъщат от атмосферата; други достигат до Земята и проникват на различна дълбочина в нея; има и трети, наречени неутрино, с много къса дължина на вълната, които проникват безпрепятствено навсякъде, през всички Небесни тела, колкото големи и да се те.
Това говори, че Мировото пространство не е празно, не е абсолютен вакуум, а е среда, в която има нещо, което е в състояние да оказва съпротивление на всяко силово течение, от какъвто и характер да е то. Известно е, че всяко силово течение има вълнообразен характер с определена дължина на вълната. Колкото дължината на вълната е по-голяма, толкова силата на това вълнообразно течение е по-малка и обратно - с увеличаване на силата му, намалява и дължината на вълните му. Всяко Небесно тяло е източник на силови течения, които се приемат от Земята с различна дължина на вълните. Оттук можем да направим заключението, че когато едно Небесно тяло е много далеч от нас, силовите му течения с различни дължини на вълните минават през съпротивлението на Мировото пространство, при което дългите вълни се поглъщат и до нас достигат силови течения с все по-къси вълни с по-могъща пробивна сила.
Това твърдение се
демонстрира
при споменатите елементарни частици: Тези, които вибрират с по-голяма дължина на вълната, идвайки до Земята, се поглъщат от атмосферата; други достигат до Земята и проникват на различна дълбочина в нея; има и трети, наречени неутрино, с много къса дължина на вълната, които проникват безпрепятствено навсякъде, през всички Небесни тела, колкото големи и да се те.
Неутрино минават също и през нашата Земя без абсолютно никакви пречки. Следователно за астрологията има голямо значение от каква позиция спрямо Земята, Слънцето, Луната или планетите изпращат своите силови течения. Ако разгледаме позицията на Слънцето, известно е, че орбитата на Земята е елипса в единия фокус на която се намира то. В обиколката си около него, Земята идва най-близо (в перихелий) на 147 милиона километра, което става през първите дни на месец януари, а когато е най-далеч от него (в афелий), се намира на 152 милиона километра, което става през първите дни на месец юли. Налице е разлика от 5 милиона километра, което за нашето Северно полушарие определя по-мека зима и по-хладно лято, докато за Южното полушарие е обратно - по-сурова зима и по-горещо лято.
към текста >>
21.
ХОРОСКОПИ НА ПСИХИЧНО БОЛНИ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Затова хората все още не могат да приемат ясно силовите вибрации и в своите мисли, чувства и постъпки често пъти
демонстрират
неправилни и разрушителни прояви, израз на безпорядъка в някои от мозъчните им центрове.
Хора, които имат аморфен мозъчен строеж и невроните им са в безпорядък, не могат да приемат вибрации както от земни обекти, така и от Небесните образувания; такива хора са психично разстроени. Провеждани са аутопсии и са сравнявани мозъци на психично болни и на нормални хора. При първите невроните са се намирали в пълен безпорядък, а при нормалните хора са имали кристален строеж. В пътя на човешката еволюция мозъкът все повече и повече постига идеален кристален строеж и с това ще бъде все по-способен да приема силови течения от земните обекти и от Небесните образувания. В настоящия стадии на развитието си мозъците на хората все още не са напълно организирани, кристалният им строеж не е достигнал своето пълно развитие и съвършенство, нито мозъчното вещество е напълно облагородено.
Затова хората все още не могат да приемат ясно силовите вибрации и в своите мисли, чувства и постъпки често пъти
демонстрират
неправилни и разрушителни прояви, израз на безпорядъка в някои от мозъчните им центрове.
В подкрепа на горното цитирам думите на един Велик Мъдрец: Сега хората са по-малко или повече психически разстроени. Официалните статистики говорят, че сега на Земята има 120 милиона регистрирани психично болни хора. Явно това явление не е някакво изключение. Както изтъкнахме по-преди, някога в Слънчевата система е станала катастрофа, предизвикана от проникването в нея на Черно слънце. Тази катастрофа е внесла значителен безпорядък в Слънчевата система, предимно в орбитите и осите на въртене на планетите, но най-голямото събитие е разрушаването на планетата Фаетон, която се е движела в орбита между Марс и Юпитер.
към текста >>
22.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и
демоничното
.
Най-висшата енергия е наистина тази, която се нарича Върховно Себе, която прониква всичко и поддържа трите свята. А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по- високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело.
Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и
демоничното
.
Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното.
към текста >>
Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с
демонични
свойства.
Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства.
Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с
демонични
свойства.
Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях. Те казват: „Вселената е без Истина, без основа, без Бог.
към текста >>
Божествените свойства са предназначени да освобождават, а
демоничните
- да обвързват.
Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства.
Божествените свойства са предназначени да освобождават, а
демоничните
- да обвързват.
Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях. Те казват: „Вселената е без Истина, без основа, без Бог. Тя е създадена от взаимното случайно съединение на елементите, породено от похот и нищо друго." Поддържайки тези възгледи, тези паднали души, с малко прозрение и с жестоки дела, идват като врагове, за да внесат разрушение в света.
към текста >>
Двойно е творението в този свят - Божествено и
демонично
.
Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват.
Двойно е творението в този свят - Божествено и
демонично
.
Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях. Те казват: „Вселената е без Истина, без основа, без Бог. Тя е създадена от взаимното случайно съединение на елементите, породено от похот и нищо друго." Поддържайки тези възгледи, тези паднали души, с малко прозрение и с жестоки дела, идват като врагове, за да внесат разрушение в света. Отдали се на ненаситни желания, обладани от суетност, самонадеяност и надутост, поддържайки лоши идеи от заблуда, те действат с нечисти намерения.
към текста >>
Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за
демоничното
.
Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично.
Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за
демоничното
.
Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях. Те казват: „Вселената е без Истина, без основа, без Бог. Тя е създадена от взаимното случайно съединение на елементите, породено от похот и нищо друго." Поддържайки тези възгледи, тези паднали души, с малко прозрение и с жестоки дела, идват като врагове, за да внесат разрушение в света. Отдали се на ненаситни желания, обладани от суетност, самонадеяност и надутост, поддържайки лоши идеи от заблуда, те действат с нечисти намерения. Предадени на неизмерима мисъл, чийто край е смъртта, като смятат удовлетворението на желанията за висша цел, чувствайки навярно, че това е всичко.
към текста >>
Демоничните
хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях.
Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното.
Демоничните
хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях.
Те казват: „Вселената е без Истина, без основа, без Бог. Тя е създадена от взаимното случайно съединение на елементите, породено от похот и нищо друго." Поддържайки тези възгледи, тези паднали души, с малко прозрение и с жестоки дела, идват като врагове, за да внесат разрушение в света. Отдали се на ненаситни желания, обладани от суетност, самонадеяност и надутост, поддържайки лоши идеи от заблуда, те действат с нечисти намерения. Предадени на неизмерима мисъл, чийто край е смъртта, като смятат удовлетворението на желанията за висша цел, чувствайки навярно, че това е всичко. Държани в робство чрез стотици връзки на очакване, отдадени на похот и гняв, те се блъскат да достигнат чрез незаконни средства големи богатства за чувствени наслади.
към текста >>
Тези ненавиждащи, безмилостни, най-лошите измежду людете в света, Аз винаги хвърлям в
демонически
утроби.
Предадени на неизмерима мисъл, чийто край е смъртта, като смятат удовлетворението на желанията за висша цел, чувствайки навярно, че това е всичко. Държани в робство чрез стотици връзки на очакване, отдадени на похот и гняв, те се блъскат да достигнат чрез незаконни средства големи богатства за чувствени наслади. Подивени от множество мисли, омотани в мрежата на заблудата, отдадени на забавленията на желанията, те стремително падат в грозен ад. Самовъзвеличаващи се, вироглави, изпълнени с надменност, опиянени от богатството, те извършват устни жертвоприношения за показ, против наредбите на Писанието. Отдадени на егоизъм, властолюбие, наглост, похот и гняв тези злобни хора Ме ненавиждат и в телата на другите и в техните собствени.
Тези ненавиждащи, безмилостни, най-лошите измежду людете в света, Аз винаги хвърлям в
демонически
утроби.
Хвърлени в демонически утроби, заблуждавани раждане след раждане, те не достигат до Мен и се провалят в бездънни пропасти. Тройна е портата на този ад, разрушителна за себето - похот, гняв и алчност. Нека човеците бягат от тях. Който се освободи от тези три порти на тъмата, той осъществява своето щастие, той постига най-висшата цел. Който отхвърля предписания закон на Писанията и следва подбудите на желанията, той не достига съвършенство, нито щастие, нито най-висшата цел.
към текста >>
Хвърлени в
демонически
утроби, заблуждавани раждане след раждане, те не достигат до Мен и се провалят в бездънни пропасти.
Държани в робство чрез стотици връзки на очакване, отдадени на похот и гняв, те се блъскат да достигнат чрез незаконни средства големи богатства за чувствени наслади. Подивени от множество мисли, омотани в мрежата на заблудата, отдадени на забавленията на желанията, те стремително падат в грозен ад. Самовъзвеличаващи се, вироглави, изпълнени с надменност, опиянени от богатството, те извършват устни жертвоприношения за показ, против наредбите на Писанието. Отдадени на егоизъм, властолюбие, наглост, похот и гняв тези злобни хора Ме ненавиждат и в телата на другите и в техните собствени. Тези ненавиждащи, безмилостни, най-лошите измежду людете в света, Аз винаги хвърлям в демонически утроби.
Хвърлени в
демонически
утроби, заблуждавани раждане след раждане, те не достигат до Мен и се провалят в бездънни пропасти.
Тройна е портата на този ад, разрушителна за себето - похот, гняв и алчност. Нека човеците бягат от тях. Който се освободи от тези три порти на тъмата, той осъществява своето щастие, той постига най-висшата цел. Който отхвърля предписания закон на Писанията и следва подбудите на желанията, той не достига съвършенство, нито щастие, нито най-висшата цел. Затова нека Писанията бъдат за тебе авторитет, който да ти показва какво трябва да се прави и какво не.
към текста >>
Тези, които се подвизават в строго въздържание, не предписано от Писанията, водени от суетност и себелюбие и подбуждани от силата на своите желания и страсти, невежи, измъчвайки съвкупността на елементите образуващи тялото и Мен също (обитаващ във вътрешното тяло), знай тези хора са
демонични
натури.
Чуй за тях сега. Вярата на всекиго се образува според неговата собствена природа. Човек се състои от своята вяра. Той е това именно, в каквото вярва. Чистите люде боготворят Светещите Деви; страстните - гномите и гигантите; тъмните хора - служат на духовете и на пълчищата природни духове.
Тези, които се подвизават в строго въздържание, не предписано от Писанията, водени от суетност и себелюбие и подбуждани от силата на своите желания и страсти, невежи, измъчвайки съвкупността на елементите образуващи тялото и Мен също (обитаващ във вътрешното тяло), знай тези хора са
демонични
натури.
Храната приятна на всеки човек е също трояка, както и жертвоприношението, въздържанието и милостинята. Чуй и за тяхната разлика. Храната, която дава жизненост, енергия, сила и здраве, радост и веселие, е вкусна и сладка, хранителна и приятна, тази храна се предпочита от чистите. Страстните се стремят към храна горчива, кисела, солена, гореща, люта, суха и препържена, която причинява болка, мъка и болест. Което е старо и увяхнало, изгнило и развалено, вкиснато и нечисто, то е храна за която се лакомят тъмните.
към текста >>
23.
ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая
демоните
на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове.
Те управляват световете. Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните. Нечестивият, който се отрича, се бои от тях. Благочестивият човек им се покланя, без да ги познава. Посветените в тайните ги познават, привличат ги и ги виждат.
Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая
демоните
на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове.
Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите. Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия.
към текста >>
24.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който
демоните
на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали.
Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? " Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат.
Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който
демоните
на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали.
Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз.
към текста >>
25.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на
демоничните
царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения.
Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове.
Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на
демоничните
царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения.
Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него.
към текста >>
От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един
демон
.
Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха".
От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един
демон
.
Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност.
към текста >>
26.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И вместо да се явяват светли Същества при богослужението, се явявали
демонични
същества, които обсебвали хората и извращавали живота им.
В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение. Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество. Но остава разочарован. Той намира, че това учение е било вече изродено и нямало онзи Дух, който е съществувал при пророците и Мойсей. След това в Своите странствувания да упражнява занаята Си, Той влиза във връзка с езическия свят и намира и там един пълен упадък на Мистериите.
И вместо да се явяват светли Същества при богослужението, се явявали
демонични
същества, които обсебвали хората и извращавали живота им.
Тук Той разбрал, че езическите Мистерии в тази форма, в която съществували в него време, са изиграли своята роля и не могат да помогнат на човечеството. От това на него му станало много мъчно за човечеството, което е изоставено от светлите Същества по негова собствена вина и е обсебено от тъмните същества и Той е търсел начини да помогне на човечеството. Той не искал спасение само за евреите, но искал да помогне на цялото човечество. Той е бил изпълнен с Любов и състрадание и желание да намери метод да помогне на цялото човечество. Затова между 25-та и 30-та година Той влиза в ордена на есеите, като мислел там да намери метод за спасение на човечеството.
към текста >>
27.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с
демонични
същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове.
(5 гл., 27, 28). Това са указанията на Евангелията за личността Ма- тей-Леви. Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари?
За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с
демонични
същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове.
Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове.
към текста >>
Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на
демоничния
бог.
Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове.
Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на
демоничния
бог.
И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия.
към текста >>
Матей не се смущаваше от
демоничния
образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство.
Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение.
Матей не се смущаваше от
демоничния
образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство.
И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно.
към текста >>
28.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието на Марко е Евангелие на изгонване на
демоните
.
Затова Евангелието на Марко от самото начало е Евангелие на Христос. То описва Божествената творческа сила как се проявява чрез човека Исус от Назарет. Ето защо в нито едно друго Евангелие Христос не се явява толкова много като Маг, както при Марко. Така при изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата дума "хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир, той говори, като че изговаря една магическа формула: "Талита куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на Марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си.
Евангелието на Марко е Евангелие на изгонване на
демоните
.
Зад и над изцеленията на Христос стават видими битки на духове. Това Евангелие ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили в човека. Това Христос изразява с думите: "Ако би могъл да вярваш, всички неща са възможни за този, който вярва". Тук не става въпрос за вярване, а за Вяра. Тези думи, които призовават човека към магията на Божествената Воля в него, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко.
към текста >>
29.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но за тази цел те преминавали през едно извратено Посвещение, което ги свързвало с
демоничните
същества, със съществата от Черното Братство.
И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи. В тази епоха в човешкото съзнание царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят. В духовно отношение човечеството отивало към пълно израждане. Древните култове на Мистериите, от които са произлезли различните религии на древността, които ние обикновено наричаме езически, са били съвършено извратени и са се превърнали в черно магьосничество. Римските цезари се провъзгласили за богове и техните статуи са били поставени на местата на древните богове.
Но за тази цел те преминавали през едно извратено Посвещение, което ги свързвало с
демоничните
същества, със съществата от Черното Братство.
Защото при Посвещението се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества. Но за да влезе в контакт със светлите Същества, кандидатът за Посвещение трябва да бъде чист по сърце, т.е. да е с пречистено астрално тяло. Когато не е чист по сърце, той не може да влезе във връзка със светлите Същества, не може да види Бога, но ще влезе във връзка с демоничните същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват чрез него. Такъв е случаят с римските цезари, които без да притежават нужната чистота са насилили йерофантите на Мистериите и са минали през процеса на Посвещението, който ги е свързал с демоничните същества.
към текста >>
Когато не е чист по сърце, той не може да влезе във връзка със светлите Същества, не може да види Бога, но ще влезе във връзка с
демоничните
същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват чрез него.
Римските цезари се провъзгласили за богове и техните статуи са били поставени на местата на древните богове. Но за тази цел те преминавали през едно извратено Посвещение, което ги свързвало с демоничните същества, със съществата от Черното Братство. Защото при Посвещението се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества. Но за да влезе в контакт със светлите Същества, кандидатът за Посвещение трябва да бъде чист по сърце, т.е. да е с пречистено астрално тяло.
Когато не е чист по сърце, той не може да влезе във връзка със светлите Същества, не може да види Бога, но ще влезе във връзка с
демоничните
същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват чрез него.
Такъв е случаят с римските цезари, които без да притежават нужната чистота са насилили йерофантите на Мистериите и са минали през процеса на Посвещението, който ги е свързал с демоничните същества. И не само те, но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на тъмните сили, би било безвъзвратно загубено. При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход към Бога. При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя.
към текста >>
Такъв е случаят с римските цезари, които без да притежават нужната чистота са насилили йерофантите на Мистериите и са минали през процеса на Посвещението, който ги е свързал с
демоничните
същества.
Но за тази цел те преминавали през едно извратено Посвещение, което ги свързвало с демоничните същества, със съществата от Черното Братство. Защото при Посвещението се извършват известни церемонии, чрез които посвещаваният се поставя в контакт с духовните същества. Но за да влезе в контакт със светлите Същества, кандидатът за Посвещение трябва да бъде чист по сърце, т.е. да е с пречистено астрално тяло. Когато не е чист по сърце, той не може да влезе във връзка със светлите Същества, не може да види Бога, но ще влезе във връзка с демоничните същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват чрез него.
Такъв е случаят с римските цезари, които без да притежават нужната чистота са насилили йерофантите на Мистериите и са минали през процеса на Посвещението, който ги е свързал с
демоничните
същества.
И не само те, но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на тъмните сили, би било безвъзвратно загубено. При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход към Бога. При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя. Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока.
към текста >>
30.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение те влизали във връзка с
демоничните
същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове.
В Римския свят се борят две течения - пробудилата се човешка мисъл и култът на цезарите. Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните. От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните. Култът на цезарите, който се противопоставя на това течение, е бил продължение на култа на царете-посветени. Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които задушавали свободната и прогресивна човешка мисъл.
Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение те влизали във връзка с
демоничните
същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове.
Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски. Такива са различните Иродовци, за които се споменава в Евангелието и Деянията на апостолите. В 12_та глава в Деянията на апостолите ни е описан един такъв Ирод. В началото на главата виждаме как Ирод обезглавява Яков и хвърля Петър в тъмница. В края на главата виждаме Ирод да говори от своя престол.
към текста >>
Така ние виждаме Петър между своя
демон
и своя гений.
Интересното е, че в Деянията на апостолите след Петдесетница Петър почва да се появява, но заедно с него винаги върви и Йоан, без да прави нещо или да говори. Той просто придружава Петър. Това не е случайно написано така. То си има свой дълбок смисъл. И Христос след Възкресението при един случай казва на Петър, че други ще го опасват и други ще го водят там, където той не иска.
Така ние виждаме Петър между своя
демон
и своя гений.
Петър беше удостоен с едно висше ръководство, което е олицетворено при първите събития след Петде- сетница в образа на Йоан. Те са посочени заедно и в първите три Евангелия, когато те подготвят идването в Ерусалим и Тайната вечеря. На Тайната вечеря Петър се обръща към Йоан да научи кой ще предаде Христос. След хващането на Исус Йоан е този, който се застъпи за Петър да влезе в двора на първосвещеника. В утрото на Възкресението Петър и Йоан тичат заедно към гроба.
към текста >>
31.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени 7
демона
, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си.
Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19). И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51). Цялото Евангелие на Лука е изпълнено с образи на жени.
Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени 7
демона
, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си.
След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей. След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота. Също така намираме жени и при погребението, Възкресението и Възнесението. Мария и другите жени се явяват и на Петдесятница. С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух.
към текста >>
32.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В голямата жажда, тази
демонична
жажда за чувствена наслада е непречистеносттта, а Любовта е това, което се получава чрез пречистването на нечистото.
В осма глава Лука описва помазването на Христа с миро от една грешница. Това показва пробуждането на душата, която се стреми към Христа, за да бъде пречистена. И Христос казва за нея: На нея се прощават много грехове, защото много е обичала, а на онзи, на който малко се прощава, той малко е обичал. Нечистото в нея, грешното е изцелено и превърнато в Любов. Голямото прощаване на греховете, което е станало с нея, е изгонване на бесовете, което е процес на пречистване на душата.
В голямата жажда, тази
демонична
жажда за чувствена наслада е непречистеносттта, а Любовта е това, което се получава чрез пречистването на нечистото.
Величието на Любовта, която се извършва от Мария Магдалина, когато тя мокри нозете на Христа със сълзите си и ги помазва с драгоценно миро, иде от величието на пречистеното в нея. Мария Магдалина, която помаза Христа с миро, е същата Мария от Витания и сестра й Марта. При помазването Мария Магдалина е движена от Любовта. При случая Марта-Мария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно на думите, които Христос казва. До нея е сестра й Марта, която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на Мария Магдалина.
към текста >>
Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на
демоните
от обсебения и изпращането им в свинете.
Във вътрешно притеснение и страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните. Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра? " (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата. Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък.
Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на
демоните
от обсебения и изпращането им в свинете.
С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата. Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено? " Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот. Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката душа, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа.
към текста >>
Тук Христос изцелява
демонизираната
сексуалност, като я превръща в сила на словото.
И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус" (8;39). Докато при други случаи Христос забранява да се говори за изцелението, тук той възлага на изцеления обсебен да излезе пред света като възвестител. Тук се крие една дълбока Тайна на човешкото естество. В Окултната Наука е известно, че между половите сили и дейността на гръкляна, на гърлото, където се образува говорът, съществува връзка. В развитието на юношата тази връзка се проявява в съвпадането на половото развитие, на половата зрялост, с промените на гласа.
Тук Христос изцелява
демонизираната
сексуалност, като я превръща в сила на словото.
И затова "той отиде и възвести на целия град какво бе направил Исус за него" (8;39). Следва възкресението на дъщерята на Яир. Кръгът около Христа се стеснява все повече. Тук Христос взема със себе си само трима ученици. Казах на друго място, че има връзка между дъщерята на Яир, която е 12-годишна и жената, която страда 12 години от кръвотечение.
към текста >>
Мария -
демонизмът
, превърнат в сила на молитвено вглъбяване;
В нея е показана безкористната сила на Любовта, проявена като милосърдие. Притчата за милостивия самарянин е последвана от сцената с Мария и Марта, след това с "Отче наш" на Лука. Тези са великите перспективи на пречистването на душата: Самарянинът - сексуалността, превърната в милосърдие; Марта - болестта, превърната в ревност за служене;
Мария -
демонизмът
, превърнат в сила на молитвено вглъбяване;
"Отче наш" - сега душата се научава да се моли. Това са степените на пречистването на душата. В началото на тази глава споменах за развитието на лотосовия цвят на сърцето, чрез който човешкото сърце от каменно се превръща в плътско и човек придобива това, което се нарича вяра. Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане. Тогава човек възприема етерния свят като светлина.
към текста >>
33.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но същевременно сега човек е поставен посред бойното поле, където водят борба ангели и
демони
.
Тук няма красота, а сериозност, решава се съдбата на света. Пътят от Витлеем към Гетсимания е път на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към един нов свят на светлина и знание. Когато след това Христос умира на кръста, завесата на храма се раздира. Царството на отвъдния свят се разлива в нашето отсамно царство. С това е разкрит пътят на ясновидството.
Но същевременно сега човек е поставен посред бойното поле, където водят борба ангели и
демони
.
Той е победил тогава, когато както на разбойника на кръста, така и на войника под кръста се разкрива видението на лъчезарното Христово същество. Тогава сферата от светлина, която Той вижда, го приема в себе си. Царството Божие слиза при Него и Той може да влезе в рая, преминавайки край меча на ангела.
към текста >>
34.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на
демоните
.
Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие. И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант.
Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на
демоните
.
Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо. То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека. Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш!
към текста >>
Тези изгонвания на
демоните
заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей.
И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните.
Тези изгонвания на
демоните
заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей.
Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо. То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека. Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш! Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко.
към текста >>
35.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така човек се вижда обективно нападнат от тъмните
демонични
същества.
Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист. Това е естествено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в духовните светове, трябва да превъзмогне този егоизъм, да го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен, да го превърне в алтруизъм. Но затова се иска усилия на човешката воля за превъзмогване.
Така човек се вижда обективно нападнат от тъмните
демонични
същества.
Такова изживяване са имали християнските мъченици и светии, когато са откъсвали своя поглед от външния свят и са се потопявали в своята вътрешност. Те описват изкушенията и съблазните, които са ги обхващали. И затова даденото в тяхните жития отговаря напълно на Истината. Затова е полезно да се четат биографиите на светиите и мъчениците, да се види как страстите, вълненията, инстинктите и всичко, което съществува в човека, работят. Когато човек намери сили в себе си да преодолее тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно естество, той се среща с дълбоката основа на своето същество - с Божествените сили, които работят в него.
към текста >>
Той се намирал под влиянието на своя посветител, който обезвреждал излизащите от него
демони
.
Според окултната наука човек се нуждае от дванадесет гледища, от дванадесет становища, за да се ориентира в лабиринта на Космоса. Това са, казано с няколко думи, двете страни на древните Посвещения. Това е обширна област, за която би могло да се напише цял том, но аз само споменавам за нея за изяснение на изкушението и Голготската Мистерия. Но след слизането на Христос на Земята се установява едно ново християнско Посвещение, за което също ще кажа няколко думи. При древните Посвещения човек не е бил напълно самостоятелно същество.
Той се намирал под влиянието на своя посветител, който обезвреждал излизащите от него
демони
.
Но след Христос това е трябвало да отстъпи място на друго Посвещение, при което човек да може да се справи сам със себе си, със силите и съществата, с които влиза в контакт. При това Посвещение онзи, който извършва Посвещението, казва само: това и това трябва да се направи, като дава правила и методи как да се работи, а човек сам се справя по-нататък. Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно същество, като му са посочени методите и пътищата за това. Но за да може да стане това, трябвало Христос да слезе на Земята. За човека, който иска да мине през Посвещение.
към текста >>
Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно да издържа победа, без която иначе
демоните
от моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали".
Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена. След като човек победи тъмните сили, с които се среща първо при слизането в своята вътрешност, той се среща със светлите Божествени сили, които са създали човешкото тяло. Той вижда как над физическото и етерното тяло работят Божествените сили и Божествените същества. Тогава човек е вече готов да стане вестител, свидетел на Тайните на духовния свят. Такъв един човек, който е минал през този процес на Посвещение и е проникнал в духовните светове, минавайки през себе си, той може да каже: "Аз проникнах в духовните светове, но затова бях подпомогнат.
Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно да издържа победа, без която иначе
демоните
от моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали".
Но чрез това той остава зависим от колегиума от посветени през целия си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпомогнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло. При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят. Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят.
към текста >>
36.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че, Смъртта стои или в служба на Възкресението - тогава той я носи като мъченик, или стои в служба на
демонизма
- тогава тя се упражнява от убийци, от екзекутори.
Последното горко, както и последното блаженство имат едно начало, различно от това на предидущите. Горкото започва: Вие, змии и рожби ехидни. Христовият ученик приема Възкръсналия в своето същество, даже ако за това трябва да понесе смърт. Това е последният, най-голям изпит на ученика, когато той минава през Голгота, след което следва Възкресението. А фарисеят се превръща в черен маг - той убива и разрушава.
Така че, Смъртта стои или в служба на Възкресението - тогава той я носи като мъченик, или стои в служба на
демонизма
- тогава тя се упражнява от убийци, от екзекутори.
Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим. С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива азът, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа. Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа Христовата сила върху деветте члена на човешкото същество. Първо е показано как действа настоящето, а след това как ще действа в близко бъдеще и след това" - в по-далечно бъдеще.
към текста >>
Демоничното
убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим.
Христовият ученик приема Възкръсналия в своето същество, даже ако за това трябва да понесе смърт. Това е последният, най-голям изпит на ученика, когато той минава през Голгота, след което следва Възкресението. А фарисеят се превръща в черен маг - той убива и разрушава. Така че, Смъртта стои или в служба на Възкресението - тогава той я носи като мъченик, или стои в служба на демонизма - тогава тя се упражнява от убийци, от екзекутори. Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим.
Демоничното
убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим.
С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива азът, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа. Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа Христовата сила върху деветте члена на човешкото същество. Първо е показано как действа настоящето, а след това как ще действа в близко бъдеще и след това" - в по-далечно бъдеще. Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата Христова сила в човешката душа, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
към текста >>
37.
3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така ние виждаме Петра между своя
демон
и своя гений.
Петър стои там, така да се каже, срещу своя тъмен двойник, който през историята на Петровото християнство никога не е преставал да стои до него. Но там е също и Йоан, като едно по-висше ръководство. Петър не е още самостоятелен. Трябва да си припомним думите, които възкръсналият Христос му бе казал, че друг ще го опасва и ще го води там, където той не иска.
Така ние виждаме Петра между своя
демон
и своя гений.
Зад посочените тук образи се крие една дълбока Тайна на Петровото същество, която единствена ни дава възможност да отговорим на въпроса, как е възможно Петър, който се беше отрекъл от Христа, да стане водач на християнското развитие. Това е Тайната на висшето ръководство, с което беше удостоен Петър, а също и Петровото първично християнство, което ръководство е олицетворено тук още при първите събития след Петдесетница в образа на Йоан. Сцените с Петър и Йоан в Деянията па апостолите продължават по същата линия, която бе започнала още в първите три Евангелия. Сцената Петър и Йоан, както видяхме, продължават от Евангелието в Деянията на апостолите до изцелението на хромия и отхвърлянето на Симона мага. Едва след това образът на Йоан отстъпва на заден план.
към текста >>
38.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това ни е показано, че този звяр има отношение към Слънчевите сили, в техния негативен аспект, затова в Окултната наука се нарича Слънчев
Демон
.
Първото същество е червено - символ на Първия Принцип, израз на борба, на насилие, което е старовременната Змия, която изкуси първите човеци. Второто същество -Звярът със 7-те глави и 10-те рога, което излиза от морето, което в случая символизира астралния свят, света на животинските сили. Третият Звяр излиза от Земята, т.е. изпод Земята, където се намира центърът на Черната Ложа, от Бездната, от Ада. То има два рога, прилични на агнешки, а не че са агнешки.
С това ни е показано, че този звяр има отношение към Слънчевите сили, в техния негативен аспект, затова в Окултната наука се нарича Слънчев
Демон
.
И трите тези същества се борят против верните на Христовия Принцип и са служители на Първия Принцип, носители на Злото. Най-после Йоан казва числото на Звяра, който излиза от Земята, който е идентичен със Змея и с първия Звяр, и ни призовава по числото да открием неговото име. Това същество не трябва да го търсим в никоя историческа личност, а в определена Космическа същност, в определена Космическа сила и същество, което действа по определен начин в световната еволюция. От указанията на Йоан, че то е старовременната Змия - Дявола и Сатаната, на нас ни е ясно, че то е от агентите на Злото, но за нас е интересно да открием името му и да видим каква е ролята му в световната еволюция. Сега ще се спрем за малко върху Тайната на числото 666.
към текста >>
Това е името на Слънчевия
Демон
, противник на Агнето.
60 - С ТДРС Това име трябва да бъде четено отдясно наляво. След това трябва да знаем, че в еврейската азбука няма гласни, те се подразбират. Като поставим между С и Р гласната О, между Р и Д гласната А, получаваме името СОРАДТ.
Това е името на Слънчевия
Демон
, противник на Агнето.
Както казах, всяко от духовните същества е било означавано с едно име, а също и с един символичен знак. За името СОРАДТ се е употребявала една стрела, носеща на горния си край две закривени острия. Във връзка с това, в началото на Апокалипсиса Йоан казва едно удивително ключово слово, което е било винаги криво превеждано и тълкувано. Той казва: „Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро. Исус прати ангела Си, да го съобщи на Йоан, Неговия слуга, а последният възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, за което е имал видение и той ги означи със знаци." Това е верният превод.
към текста >>
Той ги е означил с цифра, с числото 666 и го потвърждава със знак, нещо, което той описва така: „И видях след това да възлиза от Земята един друг Звяр; той имаше два рога, прилични на агнешки, а говореше като Змей." Двата рога, това са закривените острия на стрелата, с която се символизира Слънчевия
Демон
.
Той казва: „Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро. Исус прати ангела Си, да го съобщи на Йоан, Неговия слуга, а последният възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, за което е имал видение и той ги означи със знаци." Това е верният превод. Последните подчертани думи липсват в официалния превод. Йоан означава със знаци т.е. с числа, важните части, съществените части, съдържащи се в Мистериите.
Той ги е означил с цифра, с числото 666 и го потвърждава със знак, нещо, което той описва така: „И видях след това да възлиза от Земята един друг Звяр; той имаше два рога, прилични на агнешки, а говореше като Змей." Двата рога, това са закривените острия на стрелата, с която се символизира Слънчевия
Демон
.
За да забули този знак, той нарича двете куки pora. Това е било обичайно в езика на Мистериите - да си служат с една дума с много значения, за да се направи невъзможно за непосветения да разбере това, за което се говори. Така че изразът: Той имаше рога като агнешки ни посочва знака на Слънчевия Демон, началника на Бездната, чието окултно име е Сорадт, който е противник на Агнето. С това име той е известен в Битието и в Окултната наука. А символът му е, както казах, стрела с върха надолу, към центъра на Земята, носеща на горния си край две закривени острия, прилични на агнешки рога.
към текста >>
Така че изразът: Той имаше рога като агнешки ни посочва знака на Слънчевия
Демон
, началника на Бездната, чието окултно име е Сорадт, който е противник на Агнето.
Йоан означава със знаци т.е. с числа, важните части, съществените части, съдържащи се в Мистериите. Той ги е означил с цифра, с числото 666 и го потвърждава със знак, нещо, което той описва така: „И видях след това да възлиза от Земята един друг Звяр; той имаше два рога, прилични на агнешки, а говореше като Змей." Двата рога, това са закривените острия на стрелата, с която се символизира Слънчевия Демон. За да забули този знак, той нарича двете куки pora. Това е било обичайно в езика на Мистериите - да си служат с една дума с много значения, за да се направи невъзможно за непосветения да разбере това, за което се говори.
Така че изразът: Той имаше рога като агнешки ни посочва знака на Слънчевия
Демон
, началника на Бездната, чието окултно име е Сорадт, който е противник на Агнето.
С това име той е известен в Битието и в Окултната наука. А символът му е, както казах, стрела с върха надолу, към центъра на Земята, носеща на горния си край две закривени острия, прилични на агнешки рога. Както видяхме, Йоан казва: „Който е разумен, нека сметне числото на Звяра, защото е число на човек; а числото му е 666." Като се казва: Нека се сметне, подразбира се, нека по това число се открие името, което е скрито зад него. Окултната Мъдрост открива, както видяхме, името, стоящо зад това число, което е Сорадт, а оттам и съществото, което е носител на това име, което е противник на Агнето, на Христа, затова има за символ агнешките рога, но със стрелата към центъра на Земята. Ясно е от това, че това същество е носител на Злото и е влязло във връзка с човешката еволюция още от началото на човешкото слизане на Земята.
към текста >>
Затова Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." И този, който ги учеше в това училище по негативен път, беше именно този
Демон
, символизиран с двата рога.
Както видяхме, Йоан казва: „Който е разумен, нека сметне числото на Звяра, защото е число на човек; а числото му е 666." Като се казва: Нека се сметне, подразбира се, нека по това число се открие името, което е скрито зад него. Окултната Мъдрост открива, както видяхме, името, стоящо зад това число, което е Сорадт, а оттам и съществото, което е носител на това име, което е противник на Агнето, на Христа, затова има за символ агнешките рога, но със стрелата към центъра на Земята. Ясно е от това, че това същество е носител на Злото и е влязло във връзка с човешката еволюция още от началото на човешкото слизане на Земята. Защото то е, което изкуси Адам и Ева. Изкушението се състоеше в това, че то откри преждевременно пред първите човеци външния свят и ги свърза в неговите сили, които сили бяха свързани, именно, с това същество и хората се обвързаха с тези сили и заради това те трябваше да напуснат Небесния Рай и да отидат в света, където управляваше това същество, да се учат в земното училище на света.
Затова Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." И този, който ги учеше в това училище по негативен път, беше именно този
Демон
, символизиран с двата рога.
Затова цялата човешка история е изпълнена с борби, със страдания, защото хората не послушаха Гласа на Бога, Който им говореше и ги учеше в Райската градина, а послушаха гласа са адепта на Черната Ложа, който е именно това същество с двата рога, изявено и чрез червения Змей и Звяра със 7-те глави и 10-те рога. За да разберем неговата връзка с човешката еволюция, трябва да кажа следното: Учителя обяснява някъде стиха: „И Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над нея". Учителя казва: Под Земя в случая се разбира нисшата природа на човека, в която влизат: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и нисшето Аз. Те представят Земята, която Божественият Дух трябва да организира. А под Небе се разбира висшата Божествена природа на човека, която е организирана.
към текста >>
39.
XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обаче, истинският враг на Христа е
Демонът
на Бездната, който е въплъщение на Първия Принцип.
когато дойде Седмата културна епоха на Седмата раса, ще се завърши нашият Земен еволюционен цикъл и Земята постепенно ще се трансформира в една астрална планета. Върху Земята, която се е превърнала в едно астрално тяло, ще се появят човешките форми, които ще приемат отново стария си животински образ. Това е Звярът със 7-те глави и 10-те рога, който ще изплува от морето, защото тези форми са съществували на Земята, когато цялата е била море, и сега те изплуват от астралното море. Тогава ще се яви и Съблазнителят, Изкусителят, този, който притежава страхотна мощ да пречи на хората да се завърнат на Слънцето, врагът Христов. Човек, сам по себе си, не може да бъде враг Христов, той може само да откаже да приеме в себе си Христовия Принцип, вследствие на развалата, в която е попаднал.
Обаче, истинският враг на Христа е
Демонът
на Бездната, който е въплъщение на Първия Принцип.
Той ще се появи в същото време, когато се появи Звярът със 7-те глави и 10-те рога, когато из водата се покаже човекът-животно със 7 глави и 10 рога, за да го изкуси. Онези хора, които са се отдали на животинската си природа и не са могли да използват възможностите, които Земната еволюция им е предлагала, ще паднат под ударите на силите на Злото, на Звяра с двата рога, който ще ги привлече в Бездната. Силите на този Звяр ще се проявяват тогава, когато духовните сили, които служат за духовното издигане на човека, бъдат поставени в служене на низшето Аз. Лошата употреба на духовните сили е в пряко отношение със съблазнителните сили на Звяра с двата рога. Лошата употреба на духовните сили е наречено Черна Магия, в противоположност, добрата употреба на тези сили е наречена Бяла Магия.
към текста >>
40.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От тази идея и излязъл великият теологически догмат — Бог и
Демон
, който е станал крайъгълен камък на всички духовенства, проявени досега в света.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК Когато наблюдаваме окръжаващия свят с нашите физически сетива, струва ни се, че природата се намира в постоянна борба сама със себе си. И наистина нам като че абсолютно невъзможно да намерим макар какъвто и да е предмет, който да не е в смъртна борба с друг предмет, видим или невидим. Наблюдавайки това. човешкият род от незапомнени времена е формулирал идеята за две велики могъщества - за Добро и Зло.
От тази идея и излязъл великият теологически догмат — Бог и
Демон
, който е станал крайъгълен камък на всички духовенства, проявени досега в света.
Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива. Само по единствения факт, че човек живее на физическия свят той не може да постигне напълно Божествената идея на абсолютната Истина, също тъй както не може да приеме и да счита за истина тази идея, която логичски е абсурдна, т.е. да вярва в съществуването на повече от един Абсолютен Бог. Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е относително зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро. Следователно, този огромен проблем на Доброто и Злото още не е изяснен за болшинството от човешкия род, а само твърде малко число ученици на окултната наука, притежаващи дълбокото знание на миналото са достигнали до истинското понятие и разбиране на Доброто и Злото.
към текста >>
41.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Въоръжен с петте чисти стихии първочовекът се спуска в царството на тъмнината и започва борба с
демоните
.
В царството на светлината владее ред и хармония, а в царството на тъмнината безредие, хаос и постоянна борба между неговите обитатели. Тези две царства съществуват едновременно едно до друго. Като център на царството на светлината се явява Слънцето, като център на тъмнината се явява центърът на Земята. В определена степен на световното развитие силите на злото се опитвали да превземат Слънцето като център на царството на светлината. За да защити своето царство Благият Бог произвел от себе си еона, майката на живота, а този еон от своя страна произвел нов еон - първочовека. Христос.
Въоръжен с петте чисти стихии първочовекът се спуска в царството на тъмнината и започва борба с
демоните
.
Но в тази борба той изнемогва. Демоните хванали част от него и светлото му оръжие. Те щели изцяло да го завладеят, ако Отец на светлината по негова молба не произвел и не му изпратили нов еон - Животворящия дух. Животворящият дух изтръгва от опасност половината от обхванатия първочовек и я пренася на Слънцето. Другата половина на първочовека Исус, остава в царството на тъмнината.
към текста >>
Демоните
хванали част от него и светлото му оръжие.
Като център на царството на светлината се явява Слънцето, като център на тъмнината се явява центърът на Земята. В определена степен на световното развитие силите на злото се опитвали да превземат Слънцето като център на царството на светлината. За да защити своето царство Благият Бог произвел от себе си еона, майката на живота, а този еон от своя страна произвел нов еон - първочовека. Христос. Въоръжен с петте чисти стихии първочовекът се спуска в царството на тъмнината и започва борба с демоните. Но в тази борба той изнемогва.
Демоните
хванали част от него и светлото му оръжие.
Те щели изцяло да го завладеят, ако Отец на светлината по негова молба не произвел и не му изпратили нов еон - Животворящия дух. Животворящият дух изтръгва от опасност половината от обхванатия първочовек и я пренася на Слънцето. Другата половина на първочовека Исус, остава в царството на тъмнината. От смесването на елементите на светлината и тъмнината се образувало третото средно царство - видимият свят. Исус пребивава в материята, станал в него световна душа.
към текста >>
Според манихеите Живият дух, Който е еманация на Бога създава видимия свят от телата на убитите
демони
".
Манихейството се разпространило в Централна и Източна Азия, където се задържало по-дълго време. През VIII век то станало даже господстваща религия в голямата империя на Уигурите". Проф. Йордан Йорданов казва за персийския и манихейския дуализъм: "В маздаизма Аура Мазда създава света с думата си, т.е. със словото. Ариман гледа всичко да разруши и поквари.
Според манихеите Живият дух, Който е еманация на Бога създава видимия свят от телата на убитите
демони
".
В заключение на манихейството ще прибавя една мисъл от Щайнер. "Христос беше дошъл в света, но през негово време средствата за разбирането му бяха много ограничени. Затова трябваше да бъдат положени грижи за бъдещите времена - всички древни мистерии трябваше отново да оживеят, за да могат тези мъдрости да бъдат поставени в служба за разбирането на Христа. Това можа да стане само по следния начин: Трябваше да бъде създадена една мъдрост на мистериите в Европа. Хората, които бяха преминали от Древна Атлантида в Европа и по-нататък, бяха донесли за себе си велики мъдрости.
към текста >>
42.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и
демонологически
вярвания.
Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил. Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин." После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение. Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история." „С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия.
Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и
демонологически
вярвания.
А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина. Разните форми на магията са били широко познати във Византия. Според вярването на средновековните люде съществувала е тясна връзка между магията и астрологията. Този, който се занимава с магия, твърде старателно е изучавал и астрологията." Изследвайки обстойно проблемите на средновековната магия, професор Дуйчев заключава: „Ако дяволът и бесовете са имали способността да се претворяват и да вземат различни облици, могъл е да стори това също и магьосникът, тъй като от една страна съществувало вярването за тясната връзка между магическите занимания и демоничните сили, а от друга магьосникът е бил смятан като ученик на дявола.
към текста >>
Изследвайки обстойно проблемите на средновековната магия, професор Дуйчев заключава: „Ако дяволът и бесовете са имали способността да се претворяват и да вземат различни облици, могъл е да стори това също и магьосникът, тъй като от една страна съществувало вярването за тясната връзка между магическите занимания и
демоничните
сили, а от друга магьосникът е бил смятан като ученик на дявола.
Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания. А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина. Разните форми на магията са били широко познати във Византия. Според вярването на средновековните люде съществувала е тясна връзка между магията и астрологията. Този, който се занимава с магия, твърде старателно е изучавал и астрологията."
Изследвайки обстойно проблемите на средновековната магия, професор Дуйчев заключава: „Ако дяволът и бесовете са имали способността да се претворяват и да вземат различни облици, могъл е да стори това също и магьосникът, тъй като от една страна съществувало вярването за тясната връзка между магическите занимания и
демоничните
сили, а от друга магьосникът е бил смятан като ученик на дявола.
Като особено показателен случай може да бъде посочен магьосникът Симеон, за чиято магическа мощ се говори твърде много. Необходимо е прочее нашият Боян да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи както подобава значението на неговите занимания с магия. Той се е занимавал очевидно с разпространената във Византия магия. Когато вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е занимавал с магия. Не е положително при това да се предполага без друго, че той се бил отрекъл от православието и станал еретик или езичник.
към текста >>
43.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От съчинението на Михаил Псел За действието на
демоните
се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/.
От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите. Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия.
От съчинението на Михаил Псел За действието на
демоните
се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/.
Като един от главните проповедници там действал някой си Марко. Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност. Това личи от съчинението на византийската писателка Ана Комнина. Като описва този голям и важен град, разположен в сърцето на тракийските земи, тя отбелязва, че в него живеело многобройно еретическо население, съставено от арменци, т.е. монофизити, манихеи и богомили.
към текста >>
44.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"А според манихеите Живият Дух, Който е еманация на Бога, създава видимия свят от телата на убитите
демони
.'' Това е основното и оригинално учение на Заратустра и на манихеите, а всичко останало е извращение и неразбиране на някои идеи, изказани от този Велик Учител.
Така че, от всичко казано дотук е ясно, че богомилите не са никакви дуалисти, а са истински монотеисти. Същото се отнася и за манихеите и за маздаистите. Ето какво казва дословно професор Йордан Иванов за персийския дуализъм и за дуализма на манихеите и богомилите: "В маздаизма Ахура-Мазда създава света с думата си, т.е. със словото си /значи точно както е казано в Евангелието на Йоан/. Ариман гледа всичко да разруши и повреди."
"А според манихеите Живият Дух, Който е еманация на Бога, създава видимия свят от телата на убитите
демони
.'' Това е основното и оригинално учение на Заратустра и на манихеите, а всичко останало е извращение и неразбиране на някои идеи, изказани от този Велик Учител.
Според професор Димитър Ангелов Манес и сирийските гностици били на мнение, че Доброто начало е първично и по-силно, че злото се е явило по-късно и е по-слабо, поради което може да бъде победено, с което се приближават до християнския монотеизъм. В съгласие със своите гностични разбирания, Манес и последователите му изработили и своето етично учение. Те проповядвали, че всеки, който иска да развие душата си, трябва да живее скромен и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади. Манихеите не се женели /това се отнася само до съвършените/, не трупали имоти, избягвали убийствата, насилието, гнева, лъжата и завистта и всичко отрицателно. Били въздържатели и вегетарианци.
към текста >>
45.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А други не са го минали, паднали са и са останали служители на Първия принцип, на Мамона, затова ги наричат
демони
.
Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип. Там, където се явява въпрос за първенство, кой да вземе първото място, кой да е водач, там действа Първият принцип. Тази борба съществува навсякъде в света. Тя е естествена, тя е един велик Божествен процес, през който са минали всички ангели. Много от тях са минали изпита, минали са през Първия принцип и са влезли във Втория, и сега служат на Бога.
А други не са го минали, паднали са и са останали служители на Първия принцип, на Мамона, затова ги наричат
демони
.
И между тях има служители и на Първия, и на Втория Принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на своето място. Затова Христос казва: „Без Мене" — подразбирайки Втория принцип — „нищо не можете да направите." Тук е дълбокият смисъл — останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на Първия принцип и тогава ще се явят във вас всички отрицателни качества: омраза, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този Принцип не може да намерите благото на света, не може да видите никакъв смисъл в живота. Затова Христос казва: „На Бога и на Мамона едновременно не можете да служите." Ако служите на Мамона, ще бъдете на дъното на ада, ще бъдете вечно недоволни и никога няма да разберете дори, защо сте мъж или жена.
към текста >>
46.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първите християни виждали в лицето на цезарите
демони
, които тиранизират душите и телата на хората.
Богомилите са ратници за идване на Царството Божие на Земята. Иисус знае, че има властници на Земята, но той мечтае за Царството на Бога, за Божественото управление, когато ще бъдат премахнати войните, бесилките, тъмниците, съдилищата, неравенствата. Волята на Бога не е тирания, а е Правда, Мир, Любов и Свобода. Апостолите вървят по пътя на Христа. Те казват, че подобава повече да се подчиняваме на Бога, отколкото на земните властници.
Първите християни виждали в лицето на цезарите
демони
, които тиранизират душите и телата на хората.
Богомилите, като основавали свой индивидуален и социален живот на вярата в световното Добро — Бог, като считали, че тиранията не е от Бога, не могли да не...* (* в оригинала не се чете) и властта. Богомилите били трудолюбиви. Козма ги критикува, че работили и в неделя. Самите богомили не живеели в леност, както правели православните архиереи и попове, но живеели в честен труд, като изкарвали прехраната си със собствен труд. Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак.
към текста >>
47.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я
демонична
, жлъчна, безплодна.
Затова червеният цвят винаги носи животворна сила. В своите чисти прояви той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще му внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава на октава по-надолу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-низша проява, са извънредно активни и груби.” (Учителят)
Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я
демонична
, жлъчна, безплодна.
Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила - буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо и над животинското естество в човека. В библията той е символизиран като дявол - малкото зло. Стихията на Марс е борбата.
към текста >>
Един автор казва за нея: „Марс е
демон
, чиито носител се казва човек”.
В своите чисти прояви той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще му внесе интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава на октава по-надолу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-низша проява, са извънредно активни и груби.” (Учителят) Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна.
Един автор казва за нея: „Марс е
демон
, чиито носител се казва човек”.
Марс действа като една безсъзнателна сила - буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо и над животинското естество в човека. В библията той е символизиран като дявол - малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори заради самата нея.
към текста >>
48.
НОВИЯТ ЧОВЕК
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
По този начин Учителя ми
демонстрира
девет упражнения и аз ги записах.
- Пиши! И самият той започна да прави ритмични, плавни упражнения, като обясняваше: - Всяко движение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно, с необходимия ритъм, те ще развият много добродетели у децата. Това е за щедрост... Движенията ще привлекат известни Същества на светлината...., на любовта..., на милосърдието..., на вярата...
По този начин Учителя ми
демонстрира
девет упражнения и аз ги записах.
След това поиска да ги изиграя и едновременно да чета написаното. Благодарих му, казвайки, че те са лесни и приятни. - А какво име да сложа за техен автор: „Беинса Дуно" или само „Учителя"? - Първо ги опитай с децата. Виж дали ще им харесат и как ще ги играят.
към текста >>
49.
Извънредни събития
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
През време на изложбата може да дежурят група деца, а същевременно на една-две масички може да има и
демонстрация
— самите 'деца да работят.
в един ъгъл да наредим зеленчуковата градина със зеленчуци от глина, с дръвчета от картон, с нарисувана река, с колибка от клечици и т. н. или в пясъчника ще композираме влак от кутийки, траверси от картон, мост и тунел от тухлички, гара от картон, градинка от изкуствени цветя, кантонери от резба и т. н. По този начин можем да наредим селски двор, село, магазинчета, лозе, градинка и пр. Предполага се предметите да се продават. Цените им трябва да бъдат по-умерени.
През време на изложбата може да дежурят група деца, а същевременно на една-две масички може да има и
демонстрация
— самите 'деца да работят.
Подобни базар-изложби могат да се уреждат при известни случаи, празници или сезони. Тук всяко дете може да види своите собствени сили и да ги сравни с тези на своите другарчета. Подобни изложби ще развият у децата съревнование, амбиция, творческа дейност и цел. Не е излишно да подчертаем още веднъж, че всяка детска изложба е ценна дотолкова, доколкото ни представя самостоятелни детски работи. А такива ще имаме тогава, когато даваме на децата възможност да работят повече и при това работа, която е по силите на възрастта им.
към текста >>
50.
Родителски срещи
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Към края на втория месец ще свикаме второ събрание с
демонстрация
от децата, за да видят родителите какво могат техните деца и как им действува другарската среда.
За всичко това се изискват почести срещи между родителите и детската учителка. Още в началото на годината, след 15—20 дни, ще имаме родителска среща за опознаване с родителите, за ориентиране последните в предстоящата работа с децата, с реда, задълженията, закуските и за обмяна на общи мисли върху възпитанието на децата и задачите на детската градина. Още при първото събрание ще подчертаем необходимостта от запазване на взаимния авторитет. Всичко казано да се изпълнява, същевременно да искаме от децата само това, което трябва и което могат да ни дадат. Още на първата среща трябва да заинтересуваме родителите и да ги спечелим, за да ни бъдат в услуга и да са всякога заинтересувани от проявите и интересите на децата си.
Към края на втория месец ще свикаме второ събрание с
демонстрация
от децата, за да видят родителите какво могат техните деца и как им действува другарската среда.
След демонстрацията децата ще си отидат, а майките ще занимаем с детските прояви и характери, без да цитираме имена. Така, от голямо значение е да свикваме редовно всеки месец подобни родителски срещи. Макар и без демонстрация, може да си подбираме най-различни теми, като например: „Наказанията и децата", „Детски характери и прояви", „Значение на празниците" и др. т. Освен това, можем да поканим да реферира специален референчик, някоя майка или да прочетем нещо казано от известни автори. Освен горните майчини събрания, можем да имаме и частични срещи.
към текста >>
След
демонстрацията
децата ще си отидат, а майките ще занимаем с детските прояви и характери, без да цитираме имена.
Още в началото на годината, след 15—20 дни, ще имаме родителска среща за опознаване с родителите, за ориентиране последните в предстоящата работа с децата, с реда, задълженията, закуските и за обмяна на общи мисли върху възпитанието на децата и задачите на детската градина. Още при първото събрание ще подчертаем необходимостта от запазване на взаимния авторитет. Всичко казано да се изпълнява, същевременно да искаме от децата само това, което трябва и което могат да ни дадат. Още на първата среща трябва да заинтересуваме родителите и да ги спечелим, за да ни бъдат в услуга и да са всякога заинтересувани от проявите и интересите на децата си. Към края на втория месец ще свикаме второ събрание с демонстрация от децата, за да видят родителите какво могат техните деца и как им действува другарската среда.
След
демонстрацията
децата ще си отидат, а майките ще занимаем с детските прояви и характери, без да цитираме имена.
Така, от голямо значение е да свикваме редовно всеки месец подобни родителски срещи. Макар и без демонстрация, може да си подбираме най-различни теми, като например: „Наказанията и децата", „Детски характери и прояви", „Значение на празниците" и др. т. Освен това, можем да поканим да реферира специален референчик, някоя майка или да прочетем нещо казано от известни автори. Освен горните майчини събрания, можем да имаме и частични срещи. Такива ще имаме, като посетим домовете на децата — специално на ревизия или на някой празник — имен ден, Коледа или Великден.
към текста >>
Макар и без
демонстрация
, може да си подбираме най-различни теми, като например: „Наказанията и децата", „Детски характери и прояви", „Значение на празниците" и др. т.
Всичко казано да се изпълнява, същевременно да искаме от децата само това, което трябва и което могат да ни дадат. Още на първата среща трябва да заинтересуваме родителите и да ги спечелим, за да ни бъдат в услуга и да са всякога заинтересувани от проявите и интересите на децата си. Към края на втория месец ще свикаме второ събрание с демонстрация от децата, за да видят родителите какво могат техните деца и как им действува другарската среда. След демонстрацията децата ще си отидат, а майките ще занимаем с детските прояви и характери, без да цитираме имена. Така, от голямо значение е да свикваме редовно всеки месец подобни родителски срещи.
Макар и без
демонстрация
, може да си подбираме най-различни теми, като например: „Наказанията и децата", „Детски характери и прояви", „Значение на празниците" и др. т.
Освен това, можем да поканим да реферира специален референчик, някоя майка или да прочетем нещо казано от известни автори. Освен горните майчини събрания, можем да имаме и частични срещи. Такива ще имаме, като посетим домовете на децата — специално на ревизия или на някой празник — имен ден, Коледа или Великден. Също така бихме могли да поканим групово или по единично майки в училище. При подобни беседи ще се запознаем с условията, при които живеят отделните деца и с близките им.
към текста >>
51.
Увод към френското издание
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Едно сравнително проучване върху идеята за еволюцията при Учителя Беинса Дуно и отец Тейлард дьо Шарден би
демонстрирало
още по-добре тази водеща идея на съвременната философия: за безграничния прогрес на човечеството.
Човек не може да бъде упрекнат, че следва твърде сляпо природата, а напротив: че по- скоро се отдалечава от нея чрез всякакви условности. Постоянно стигаме до този проблем за условността! Най-добрата дефиниция за съвременния човек би била „зависещ човек". Човекът е жертва, затворник на условностите. Условността води до робство, от което единствено духовната Истина ще ни освободи...
Едно сравнително проучване върху идеята за еволюцията при Учителя Беинса Дуно и отец Тейлард дьо Шарден би
демонстрирало
още по-добре тази водеща идея на съвременната философия: за безграничния прогрес на човечеството.
Една непрестанна еволюция, която се стреми въпреки всичко да реализира реинтеграцията, това завръщане към Златния век, обявено от Великите изначални Традиции. --------------------------------------------------------------------------- [1] „Новата Култури през епохата на Водолея" , д-р М. Константинов и инж. Хр. Маджаров, в три тома, 1991-1 994г., изд „Алфиола"- Вн.
към текста >>
52.
ПОЛЯРНОСТТА В ЖИВОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Като цяло,
демонологичният
(сексуалният) въпрос е интимно свързан със съдбата на народите и човечеството [2] Затова в художествените произведения се търсят разрешения на големите конфликти в семейството, в обществото и в народите.
Проблемът за мъжа и жената е един въпрос от голямо хуманистично, етично, социално и най-вече космично значение. Социалният му аспект, особено въпросът за така наречената „еманципация" на жената, до голяма степен вече е намерил своето разрешение в почти всички континенти. Относно социологичните фази, през които е минало човечеството - патриархата и матриархата - съществуват достатъчно научни материали, необходими за правилното третиране на този въпрос. В художествената литература са написани много драми, трагедии и комедии, в които жената е централна героиня. В далечни времена жената е била или безименна робиня, или весталка на семейното огнище, или затворница зад харемните решетки.
Като цяло,
демонологичният
(сексуалният) въпрос е интимно свързан със съдбата на народите и човечеството [2] Затова в художествените произведения се търсят разрешения на големите конфликти в семейството, в обществото и в народите.
------------------------ [1] Виж напр.: д-р Ото Вайнингер, „Пол и характер" и Хр. Маджаров, „Любов и еволюция", Вн.,1998 [2] За отбелязване е, че изчезването на някои от старите човешки раси се изразява чрез една упорстваща неспособност за забременяване у жените.
към текста >>
53.
08 При Салоните – брат Борис
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
(Стана да ни
демонстрира
как е пристъпвал с крак и как с ръката е сеел нивата.) Аз сея житото, но то не свършва в кофата.
“ – „Не ще можем да се доближим до него, но съм доволен, че го видях.“ Стояхме си ние подпрени до стената и гледаме, изведнъж Учителя тръгна право към нас, като дойде, приятелите ми се ръкуваха с него и му целунаха ръка. Каквото направиха те, направих го и аз. Учителя ме попита: „Ти, брате, каква професия имаш? “. – „Аз съм земеделец и с това се занимавам.“ – „Можеш ли да сееш жито? “. – „Мога, това е една от професиите ми.“ Той ми каза да тръгна с него, заведе ме при изораното място в същия двор, около три декара – там имаше чувал с жито и една кофа – и каза: „Ето, това е мястото, ти ще сееш, а ние ще те гледаме, но ще сееш така, както сееш твоята нива.“ – „Ами така ще сея, то няма друг начин.“ Напълних от чувала кофата и започнах да сея.
(Стана да ни
демонстрира
как е пристъпвал с крак и как с ръката е сеел нивата.) Аз сея житото, но то не свършва в кофата.
Насях цялото място, без да се свърши житото – останаха няколко шепи в кофата... Скоро видяхме: стана една чудна нива с педя класове. Един от братята, с които се събирахме, беше ходил до София по време на жътвата и като се върна, дойде при мен и каза: „Нивата е приказна, ожънахме я и братята ми поръчаха да ти донеса тези класове.“ Та ето моя въпрос към вас, брат Борис: как стана така, че с една кофа жито аз засях цялата нива и житото не свърши. Затова помолих брат Кирчо да ме доведе при вас – да ми обясните.“ – „За Учителя всичко е възможно, както за Бога и Христа – отговори брат Борис. – Как Христос нахрани с пет хляба и две риби 5000 човека и храната не свърши, заситиха се всички – и останаха 12 кошници с къшеи хляб. Това е силата на Бога.
към текста >>
54.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Дънов заемаше тихо, не
демонстративно
своя авторитетен трон.
Още по-лесно ме склониха, като узнах, че щяло да има и беседа от Учителя, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното. Най-първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра от мястото, където аз стоях.
Дънов заемаше тихо, не
демонстративно
своя авторитетен трон.
Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче (изнесени на момента из някоя палатка - бел.на сестра Теофана), докато ние всички седяхме на тревата или на постлани черджета. Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание. Вдъхновени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги следи и какво мисли за тях. Според „Църковен вестник" в България има 15 000 дъновисти.
към текста >>
55.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
и за да не станат кървави еврейски
демонстрации
, ръководителите на консисторията спират проектираната манифестация към центъра на столицата и затварят Синагогата.
Отчаяни, водачите на консисторията, търсят помощ от всички. Голяма група опозиционни делегати отправят протестно писмо до правителството. Митрополит Стефан и неговите колеги от Светия Синод изказват протеста си пред Филов. Обаче правителството поддържа плана на Белев, а на 23 май цар Борис III напуска столицата. Идва 24 май 1943 г.
и за да не станат кървави еврейски
демонстрации
, ръководителите на консисторията спират проектираната манифестация към центъра на столицата и затварят Синагогата.
Тогава при събраните евреи, пред Синагогата, идва Даниел Цион и повежда евреите към Синагогата в Ючбунар- по ул."Клементина", заедно с главния равин Ашер Ханиел. Там те успокояват насъбралите се евреи, идва митрополит Стефан, който също им говори, а след това отива на пл. "Ал.Невски", където изнася реч, в която осъжда правителството за липсата на еврейски ученици на парада. Към еврейската демонстрация се насочват силите на КЕВ и полицията. Много евреи са арестувани.
към текста >>
Към еврейската
демонстрация
се насочват силите на КЕВ и полицията.
Идва 24 май 1943 г. и за да не станат кървави еврейски демонстрации, ръководителите на консисторията спират проектираната манифестация към центъра на столицата и затварят Синагогата. Тогава при събраните евреи, пред Синагогата, идва Даниел Цион и повежда евреите към Синагогата в Ючбунар- по ул."Клементина", заедно с главния равин Ашер Ханиел. Там те успокояват насъбралите се евреи, идва митрополит Стефан, който също им говори, а след това отива на пл. "Ал.Невски", където изнася реч, в която осъжда правителството за липсата на еврейски ученици на парада.
Към еврейската
демонстрация
се насочват силите на КЕВ и полицията.
Много евреи са арестувани. Даниел Цион е арестуван и изпратен в Сомовит, а много евреи се скриват в домовете на свои приятели българи. Още на 20 май Габровски предлага на цар Борис нов план А за депортиране на всички евреи в Полша и Б-план - за изселването и включването им на работа по пътищата в България. Борис III веднага зачерква план А и одобрява план Б. Борис издава заповед евреите да се интернират главно в Разградско, където да правят пътища.
към текста >>
56.
7.14 Любомир Лулчев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя му отговаря: „Аз ще остана." Тогава Лулчев
демонстративно
заедно с Елена Андреева, Невена Неделчева и някои от неговата „упанишада", напускат езерата.
Царят се спасява благодарение на това, че кара колата, а шофьорът седи до него. Похитителите стрелят по предполагаемото място на царя и убиват шофьора. Така Лулчев става постоянен съветник на цар Борис. Изпълнявайки тази служба, той създава много неприятности на Учителя със своето независимо поведение и с невярното предаване на някои нареждания на Учителя. През 1932 г., по време на лагеруването на Учителя на Седемте рилски езера, Лулчев пред всички предсказва, че на Рила ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера.
Учителя му отговаря: „Аз ще остана." Тогава Лулчев
демонстративно
заедно с Елена Андреева, Невена Неделчева и някои от неговата „упанишада", напускат езерата.
Действително става голяма буря, при която лагерът едва издържа. Падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя и го молят да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната си ръка, казва нещо и бурята спира. Учителя обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат." Учителя използва много пъти Лулчев да дава различни съвети на царя.
към текста >>
57.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Всеки от слушателите чувствуваше, че той има съкровеното желание да прелее нещо ценно, скъпо и неповторимо в душите на тези, които го слушат, а не да
демонстрира
своето знание, а още по-малко да покаже някакво ораторско изкуство.
Другите беседи, които той държа, бяха предназначени за външни хора - така наречените неделни беседи. Близо половин столетие той работи върху коравия чернозем на българската нива за духовно издигане на тези, които имат в себе си естествено и спонтанно пробудена жажда за духовен живот и възход. На един приятел още в ранните години на дейността си Учителят пише: „Господ ме изпрати да видя Неговите деца.“ В начина, по който Учителят държеше своите беседи, се виждаше неговата забележителна скромност и непринуденост. Когато се появяваше на подиума и седнеше при масата, постлана с бяла покривка, учениците чувствуваха, че при тях е дошъл техният баща, който носи със себе си прекрасни зрели, животодайни плодове.
Всеки от слушателите чувствуваше, че той има съкровеното желание да прелее нещо ценно, скъпо и неповторимо в душите на тези, които го слушат, а не да
демонстрира
своето знание, а още по-малко да покаже някакво ораторско изкуство.
За това тези прекрасни срещи с хората той не нарече нито речи, нито проповеди, нито поучения. Той им даде най-хубавото, най-естественото име - беседи. Колкото церемониал може да има в случая, когато майката отваря нощвите и дава на гладното дете чист пшеничен хляб, толкова церемониал имаше в беседите, от които хората си отиваха, наситили своя глад и напълнили душата с една чиста, необяснима и на вид безпричинна радост. Тази е причината, че един случайно попаднал на тези беседи слушател или четец, може да остане малко изненадан от това, че той няма да намери в тях клишетата на професионалните оратори, че една реч или каквото и да е изложение трябва непременно да бъде сковано в неминуемите и скучни уводи, изложения и заключения. Такъв слушател може да бъде дори малко шокиран от това, че мисълта понякога отскача от нишката на поетата посока, но учениците знаеха защо става това.
към текста >>
Ние си задаваме въпроса: един маг, един посветен в тайната наука, не е ли в състояние да постигне това; не само в свещените книги - Библията и Евангелието, се говори за такова изчезване на човек, който станал невидим дори сред множеството, но такива неща биха могли да
демонстрират
и съвременни факири и чародейци.
Невидимостта е проблем, който се среща не само в приказките, но и в научната мисъл. След като човекът навлезе по-дълбоко в микросвета на атома, стана съвсем ясно, че веществото, от което са изградени материалните тела, е много ажурно и че в едно твърдо тяло има кухини, през които може да се „провре“ друго тяло, без да се промени структурата на нито едно от двете тела. Работата е в туй, че атомите на едното тяло и атомите на другото тяло трябва да притежават еднопосочност (поляризовани трептения) в обикалянето на техните електрически обвивки. Тогава чак няма да има сблъскване на атомите и едното тяло ще премине през другото така, както преминават сноп нишки през зъбците на един гребен. Едното тяло ще премине през другото и ще стане невидимо.
Ние си задаваме въпроса: един маг, един посветен в тайната наука, не е ли в състояние да постигне това; не само в свещените книги - Библията и Евангелието, се говори за такова изчезване на човек, който станал невидим дори сред множеството, но такива неща биха могли да
демонстрират
и съвременни факири и чародейци.
Невидимост показват и паноптикумите на събори и тържества по чисто оптически метод. Ние знаем, че посветените могат да преминават от свят с един вид дименсии в свят с друг вид така лесно, както ние преминаваме през отворена врата. Дори нашето преминаване е по-трудно и изисква повече време от мигновеното „прескачане“ от третото в четвъртото измерение. В Евангелието на много места, особено в евангелието на Йоана се говори как Христос на няколко пъти е изчезвал пред очите на тези, които са искали да го уловят, защото както се казва там „не бе дошло още времето“. И Исус Христос обаче никъде не поучаваше своите ученици на подобни изкуства.
към текста >>
58.
19. РАСТЕЖ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Историята неведнъж ни е показвала
демони
на злото в лицето на царе и управници — тирани.
Това са течения в човешкия живот, с които ти се сливаш. Ако се определиш към положителните, градивните сили в живота, ти получаваш съдействието на разумните сили в природата, които създават възходящото течение, и обратно. Растежът е процес на градивните сили, които имат превес над разрушителните сили с ограничена дейност. Човек носи в себе си зародиши на доброто и злото. Спре ли да работи със силите на доброто и да развива добродетелите си, зародишите на злото израстват като бурени в него и той попада изцяло под тяхна власт.
Историята неведнъж ни е показвала
демони
на злото в лицето на царе и управници — тирани.
А и в ежедневния ни живот ние постоянно се срещаме с необузданите прояви на злото, което израства в несъзнателните хора до големи размери. Законът на развитието изисква от човека ежедневна съзнателна работа над себе си — плевене на отрицателните издънки и грижи и усилия над дарбите и добродетелите, вложени в нас, за да изпълним призванието си на истински човеци.
към текста >>
59.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя
демон
стрира завидна неизменност.
...Природата изисква от човека да работи. Тя иска работници. Тя ти е дала живот и ти преди всичко трябва да работиш заради нея. А вие идвате на Земята, работите за себе си и искате да бъдете щастливи." Цялото възхитително многообразие на Живата Разумна Природа и неспирният ритъм на нейното съществуване предполагат несек- ваща динамика, една вечна и неизразимо красива Промяна.
И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя
демон
стрира завидна неизменност.
Формата е тази, която подлежи на постоянно изменение, развитие, усъвършенстване. А съдържанието остава непроменимо - то е сигурният фундамент, основата, върху която безбройните проявления на космическата многоликост стъпват здраво, за да поемат или продължат своето пътуване през Вечността. В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната любов никога не се изменя. Тъй разбирам природата - както и да се променя, остава неизменна." В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)".
към текста >>
Дънов е владеел блестящо цялото това познание, което е
демонстрирал
хиляди пъти както в своите беседи и лекции, така и в личните си контакти с последователи и външни за общността на ББ хора (никой не е в състояние да посочи точната цифра на посетителите, които са го молели да надникне в съдбата или в бъдещето им и да им даде подходящ съвет за настоящата им житейска ситуация; като правило той не е връщал никого).
Да не се пресилва, но да бъде прилежен. За всеки предмет, който иска да се изучи, тя е дала необходимото време - ни повече, ни по-малко. Но нищо не трябва да остане ненаучено." И така, външната форма на човешкото същество - и като цяло, и като градивни компоненти - предлага цялостна и точна информация за степента на духовно- нравственото развитие на личността, както и относно перспективите за неговия по-нататъшен жизнен път. Върху основата на тази обективна взаимовръзка са възникнали редица окултни науки: хи- романтия, френология, физиогномика и др. Учителят П.
Дънов е владеел блестящо цялото това познание, което е
демонстрирал
хиляди пъти както в своите беседи и лекции, така и в личните си контакти с последователи и външни за общността на ББ хора (никой не е в състояние да посочи точната цифра на посетителите, които са го молели да надникне в съдбата или в бъдещето им и да им даде подходящ съвет за настоящата им житейска ситуация; като правило той не е връщал никого).
На всяка крачка в своето учение П. Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере.
към текста >>
60.
I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС
 
- Константин Златев
Христос
демонстрира
по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у Себе Си сили да възкликне към Небесния Си Отец: "Боже, прости им!
Той е Космично Същество. Христос е Светлината, която работи в цялата природа. Христос има връзка с тези, които ще образуват Шестата раса." Същевременно - според Учителя П. Дънов - пълноценният духовен живот на земните хора е немислим без прякото и конкретно съдействие на Христос, Който по незримите канали между видимия и невидимия свят непрекъснато разпраща светлината и обновителната енергия на Своята Божественост: "Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството."
Христос
демонстрира
по най-ярък начин Своето величие в момента, когато - прикован на кръста, понасяйки най-ужасни страдания - Той намери у Себе Си сили да възкликне към Небесния Си Отец: "Боже, прости им!
Те не знаят какво вършат! " Една от водещите идеи в Христовото Слово е тази за новорождението. Учителят П. Дънов обуславя изключителната важност на съдържанието на това понятие, пречупена през светогледа на Божественото учение, предадено на хората от Спасителя: "Когато преди две хиляди години Христос е говорил за Царството Божие, сиреч за онзи Разумен Космичен ред, на който се крепи светът, за онази Велика Правова Държава, в която живеят Великите Души. Той е определил и начина, по който човек може да влезе в туй Царство Божие, да добие права на гражданство.
към текста >>
Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компоненти
демонстрират
значително сходство или дори съвпадение.
Като проява на Бога Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта" (курсивът мой - К. З.). На друго място в Словото си той допълва по съществен начин тези разсъждения: "Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос - все едно как Го схващат хората: като "исто- ричен", като "космичен" или "мистичен". Защото и като исто- рична личност, и като космична същина, и като мистично преживяване Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. " Изнесеното в този абзац ни приближава към заключението, че традиционното християнско учение - в неговата официална църковна, институционализирана форма - и възгледите на Учителя П.
Дънов по отношение на Христос в някои от най-важните си компоненти
демонстрират
значително сходство или дори съвпадение.
Ето още един пример в тази насока: "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот." Тоест да бъде завоювано спасението, казано на езика на Църквата. Каноничното църковно учение утвърждава, че Иисус Христос има две естества (природи) - Божествено и човешко.
към текста >>
61.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното." Изписването на целия пасаж в получерен шрифт има за задача да подчертае неговата изключителна важност и дълбочината на прозрението,
демонст
рирано отново и отново от Пратеника на Небето.
Чрез нея Той се проявява. Граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната Любов няма начало, няма и край. Граничната любов е човешката, която се е проявила и се проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна.
Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното." Изписването на целия пасаж в получерен шрифт има за задача да подчертае неговата изключителна важност и дълбочината на прозрението,
демонст
рирано отново и отново от Пратеника на Небето.
За да се ползваш цялостно от даровете на Любовта, би трябвало да познаваш законите на нейното проявление. Повечето беди в нашия живот произтичат именно от тази причина - че не познаваме действието на Любовта в нашия живот. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да заяви: "За оня, който не разбира законите, любовта е наказание; за оня, който ги разбира, любовта е благословение. Страшно е, ако любовта събуди ревност между хората.
към текста >>
Тя
демонстрира
паралели с т.нар.
Като сила в ума. Като принцип в духа." На тези четири степени в проявлението на всемирната Любов са посветени и следващите редове. а) Любовта като стремеж В това си проявление Любовта е свързана с материалния свят и с физическото тяло на човека; тя е насочена към всички същества от противоположния пол. В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на Любовта.
Тя
демонстрира
паралели с т.нар.
магнетизъм в привличането между половете, за който Учителят П. Дънов споменава на много места в своите беседи и лекции. Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: "Горенето на сърцето не е любов. Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта.
към текста >>
62.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
АНГЕЛОЛОГИЯ И
ДЕМОНОЛОГИЯ
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ.
АНГЕЛОЛОГИЯ И
ДЕМОНОЛОГИЯ
1. Учение за Църквата "Църквата на ученика трябва да бъде вътре. "Храм Божий сте и Дух Божий живее във вас" (I Кор. 3:16 - бел. К. З.).
към текста >>
3. Ангелология и
демонология
Религията е наука за формата (курсивът мой - К. З.). Когато говорим за физическото поле, ние се намираме в областта на науката за формата на туй поле. Еволюцията в човека и в природата представлява едно видоизменение на тази форма. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, доколкото тя я въплътява, толкова тя е по-силна."
3. Ангелология и
демонология
а) учение за ангелите За същества, населяващи духовния свят, говорят всички световни религии. В християнството и юдаизма ги назовават "ангели", в индийските религиозно-философски системи - "деви", в исляма - "джинове", и т. н. Едни от тях са се самоопределили по пътя на доброто, а други - съответно по пътя на злото. Първите се наричат "ангели" (в тесния смисъл на понятието; на гръцки език терминът означава "вестител"), а вторите - "дяволи" (от гр.
към текста >>
63.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Тя
демонстрира
по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване.
Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията.
Тя
демонстрира
по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване.
Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се.
към текста >>
64.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал,
демонстриран
пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр.
Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно обществено влияние и авторитет и водеща духовна роля. Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Изневерило е на импулса, вложен в него от Първообраза и Родоначалника му - Спасителя Иисус Христос, и е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие и преходна мирска слава.
А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал,
демонстриран
пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр.
И така, М. Калнев на свой ред се впуска в сражението с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св. Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател - унищожителна критика на Словото и личността на П. Дънов ("Теософията, окултизмът, лъже- учението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" - София, 1921; "Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" - София, 1923; "Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" - София, 1927; "Кои са дъновистите и какво те искат" - София, 1928).
към текста >>
Независимо от скандалните и недостойни
демонстрации
, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.
А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов. По-точно - той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше да се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?!
Независимо от скандалните и недостойни
демонстрации
, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.
Нещо повече - върху фона на лъжата истинската същност на Учителя П. Дънов и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ. Понеже той "... не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В. Граблашев, "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" - София, 1922, с. 84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в които се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на ББ.
към текста >>
Независимо от крайния негативизъм, който
демонст
рира Православната ни църква, нейната инициативност в случая по своята сила и размах говори преди всичко за действителното влияние на ББ в страната.
Дънов е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща - над дребнавите човешки боричкания, които нямат силата да накърнят облика на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на българския духовен Учител вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Като цяло отношението на БПЦ към движението, организирано от Учителя П. Дънов, е напълно логично и обусловено от реалностите на момента.
Независимо от крайния негативизъм, който
демонст
рира Православната ни църква, нейната инициативност в случая по своята сила и размах говори преди всичко за действителното влияние на ББ в страната.
Не на шега е заплашен авторитетът на църковната институция, граден векове и дотогава непоклатим в националното съзнание. Популярността на ББ обаче представлява един естествен резонанс на потребности у определени хора и социални прослойки - потребности, които БПЦ не е удовлетворила. Основно значение и въздействие има личността на Учителя Петър Дънов, който - за разлика от някои православни духовници - доказва със собствения си начин на живот стойността на онова, което прокламира във възгледите си. Т. е. неговото учение е извървяло най-дългия път - от теорията до практиката, и непосредственото му прилагане в действителността определя и степента на правото му на съществуване.
към текста >>
65.
VIII. ТЪРПЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Самият той
демонстрира
забележителни образци на поведение в тази насока.
То те зарежда с упованието да устоиш на всички изпитания, да останеш верен на себе си и да изпълниш тази свята воля в цялата ў пълнота. Само търпеливият ще разтвори портите на Царството Небесно и триумфално ще навлезе в новия живот. Само търпеливият ще израсне до висотата на съзнанието на Шестата коренна раса. Само търпеливият ще бъде удостоен с лавровия венец на съвършенството. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) обръща специално внимание на добродетелта, наречена търпение.
Самият той
демонстрира
забележителни образци на поведение в тази насока.
Търпението е задължителна характеристика на истинския духовен Учител. То следва да се превърне в мощно оръжие и в ръцете на окултния ученик. Оръжие не на разрушението, а на съзиданието в Духа. Пред каквито и изпитания да си изправен, посрещни ги със спокойствие, осмисляне и търпение: „Каквото и да ти се случи, да го издържиш, да търпиш“ (Учителят П. Дънов). Това означава, че си проумял, че всичко, с което се сблъскваш в живота, ти е изпратено от Бога за твое добро.
към текста >>
66.
XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР
 
- Константин Златев
И не толкова самото действие предизвиква затрудненията, а пречупването на егото, на гордостта, необходимостта да признаеш грешката си, сиреч да
демонстрираш
открито слабост, недостатъчност... Ако продължително време крачиш с навирен нос, няма как да следиш всички неравности на терена и неизбежно ще се препънеш.
Ще купиш по-хубаво. Не съжалявай. Когато счупя стомната на някого, какво ще се оправдавам? Ще му взема друга стомна и така поправям работите.“ Звучи така лесно за изпълнение, но... Всеки от собствен опит знае, че не е никак лесно.
И не толкова самото действие предизвиква затрудненията, а пречупването на егото, на гордостта, необходимостта да признаеш грешката си, сиреч да
демонстрираш
открито слабост, недостатъчност... Ако продължително време крачиш с навирен нос, няма как да следиш всички неравности на терена и неизбежно ще се препънеш.
А падането от въображаемия пиедестал на собствената непогрешимост като правило е болезнено. Твърде болезнено... Но няма връщане назад! Щом си поел веднъж по пътя, длъжен си да следваш пътните знаци. Иначе ще катастрофираш на първия завой.
към текста >>
67.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
 
- Константин Златев
Тази съществена разлика между двамата свидетелства за коренно различните равнища на духовна зрелост, която те
демонстрират
в сблъсъка с предизвикателствата на словесността и мълчанието.
Учителят, който малко знае – много говори. Ученикът трябва да знае кога да говори и кога да мълчи най-уместно.“ Друг цитат от Словото на същия велик Посветен с подобен контекст се спира в по-концентрирана форма на отношението на Учителя и ученика към баланса между говор и мълчание: „Когато ученикът не знае, мълчи. Когато Учителят не знае, говори много. Когато ученикът знае, говори много. Когато Учителят знае, мълчи.“ Не е трудно да забележим, че в съответствие със закономерностите в поведението на участниците в Школата ученикът прикрива незнанието си с мълчание и разкрива знанието си с поток от думи, докато при неговия Учител е точно обратното.
Тази съществена разлика между двамата свидетелства за коренно различните равнища на духовна зрелост, която те
демонстрират
в сблъсъка с предизвикателствата на словесността и мълчанието.
Единият, с по-нисък духовен ръст, се старае всячески да привлече за съюзник мълчанието, когато предизвикателството надвишава възможностите му да се справи с него. А когато се чувства уверен в себе си и познанията си, тогава никой не може да му отнеме думата. Обратно – Божествената Мъдрост, овладяна от автентичния духовен Учител, му изпраща като помощник Словото, за да прикрие моментната си слабост, и мълчанието, за да не открива на учениците си онова, което те все още не са в състояние да понесат, т.е. да възприемат, осмислят и приложат в живота си. Взаимоотношенията между Учителя и учениците са най-важното, което характеризира съдържанието и дейността на една духовна Школа.
към текста >>
68.
Двете природи на човека
 
- Павел Желязков
В основата на тези понякога изумителни
демонстрации
с артистичен ефект стои споменатата по-горе голяма чувствителност, т. е.
ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ Двете природи на човека На цирковата арена можем да видим чудесни примери на влияние и дресировка.
В основата на тези понякога изумителни
демонстрации
с артистичен ефект стои споменатата по-горе голяма чувствителност, т. е.
податливостта на влияния у животните. Останалото е въпрос на техники и прийоми, които се използват за тази цел. Дресирането на животни е едно голямо изкуство, което изисква много умения, изключително търпение, постоянство и многократни повторения с възпитателен ефект. Ако анализираме по-внимателно методите и прийомите, които доста нашироко се използват днес, за да се постигнат масови внушения и манипулации, ще открием редица елементи на методите, които се прилагат при дресиране на животни в цирковете. Човекът обаче притежава редица защитни механизми, които правят значително по-сложна и трудна задачата на специалистите в тази област.
към текста >>
69.
СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА
 
- Павел Желязков
Надяването на маската става чрез
демонстриране
на уважение, чрез персонализиране на носителя на добродетели и благородство, когато с всички средства лъжецът се стреми да наподобява добрия човек.
Вие няма да видите манипулатора, нито ще повярвате, че той съществува, защото той е направил всичко, за да приспи съзнанието ви. Как човек се доверява на някого до такава степен, че дори, когато той каже явна лъжа, да му повярва? Как измамникът успява да си надене маската на почтения, на честния човек и да накара сляпо да му се доверят. Отговорът е един: чрез лицемерие. „Лицемерието е почит, която порокът оказва на добродетелта" е казал философът.
Надяването на маската става чрез
демонстриране
на уважение, чрез персонализиране на носителя на добродетели и благородство, когато с всички средства лъжецът се стреми да наподобява добрия човек.
Спомнете си онази сцена, в която известният комик Стен Лаурел поставя небрежно ръка върху една лъскава лимузина, за да внуши на младите дами, че може да им предложи една приятна разходка, като ги покани в „собствената" си кола. В този момент действителният собственик подкарва колата, а Стен, загубил опората и обаянието на преуспяващия мъж, става смешен в лицето на възмутените дами. Забележете какъв е ефектът, когато някой се опира върху рамото на известна личност. Известността на именитата личност започва да преминава върху извършителя на този класически жест като свидетелство за взаимност и близост. След това, всички шепнат: „Той е много вътре в нещата, той е изключителен." Ако се случи пък да падне в праха, всички единодушно му обръщат гръб.
към текста >>
70.
Силата на доброто
 
- Павел Желязков
От словото на Учителя знаем, че добродетелният човек не
демонстрира
пред света своите дела и когато трябва да помогне, той го прави незабелязано.
Да дава от себе си, това за него е една естествена необходимост. За да трансформираме отрицателните си състояния в положителни, трябва да мислим положително. Учителя ни съветва на мястото на всяка една отрицателна мисъл, да поставяме положителна мисъл. Ако укрепнем като позитивисти, бихме могли в течение на цял ден да не допуснем отрицателна мисъл в съзнанието си. Позитивизмът има и друго съвсем конкретно приложение, например когато нашата добронамереност е станала явна и е подразнила някоя суетна личност.
От словото на Учителя знаем, че добродетелният човек не
демонстрира
пред света своите дела и когато трябва да помогне, той го прави незабелязано.
Въпреки това един богат на добродетели човек може да предизвика неприязън у някоя личност, белязана от недоволството. Поради духовната си незавършеност, човекът на недоволството е винаги неспокоен. За да запълни с нещо духовния си вакуум, инстинктивно той се насочва там, където има в изобилие духовни блага към благородството и добродетелта. Чувството, което го стимулира, има особен характер. Когато един човек с изтънчена душевност види агне да играе на поляната, той искрено се радва и има желание да го вземе в ръце и да го погали.
към текста >>
71.
Картофчето
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Крум Въжаров беше един От учениците на Учителя, който притежаваше телекинетични възможности, но почти никога не ги
демонстрираше
.
Крум го взема и го поставя на масата. По време на урока по пеене изведнъж певецът забелязва, че картофчето се намира върху пианото. Много се учудва и казва на Крум: „Аз видях как ти взе картофчето от земята и го сложи на масата. Но как то „прехвръкна“ от масата, която е в другата част на стаята, до пианото, не можах да разбера. Нито ти, нито аз сме ставали от местата си, за да го преместим.“
Крум Въжаров беше един От учениците на Учителя, който притежаваше телекинетични възможности, но почти никога не ги
демонстрираше
.
Той казваше: „Ако Учителят трябваше да лекува хората, то при него щеше да има опашка от Изгрева до града. Учителят дойде да ни даде това Божествено учение, да основе Духовната школа. Важното е ние да го следваме, да изучаваме и да прилагаме учението, да бъдем ученици, а не да демонстрираме свръхестествени способности, които ученикът естествено развива при правилен духовен растеж.“ И действително, само при изключително напрегнати и безизходни ситуации съм виждала Крум да показва тези си способности. В живота той беше обикновен наглед, много скромен човек.
към текста >>
Важното е ние да го следваме, да изучаваме и да прилагаме учението, да бъдем ученици, а не да
демонстрираме
свръхестествени способности, които ученикът естествено развива при правилен духовен растеж.“ И действително, само при изключително напрегнати и безизходни ситуации съм виждала Крум да показва тези си способности.
Но как то „прехвръкна“ от масата, която е в другата част на стаята, до пианото, не можах да разбера. Нито ти, нито аз сме ставали от местата си, за да го преместим.“ Крум Въжаров беше един От учениците на Учителя, който притежаваше телекинетични възможности, но почти никога не ги демонстрираше. Той казваше: „Ако Учителят трябваше да лекува хората, то при него щеше да има опашка от Изгрева до града. Учителят дойде да ни даде това Божествено учение, да основе Духовната школа.
Важното е ние да го следваме, да изучаваме и да прилагаме учението, да бъдем ученици, а не да
демонстрираме
свръхестествени способности, които ученикът естествено развива при правилен духовен растеж.“ И действително, само при изключително напрегнати и безизходни ситуации съм виждала Крум да показва тези си способности.
В живота той беше обикновен наглед, много скромен човек.
към текста >>
72.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Модел за
демонстрация
на движенията била Магда Димитрова от Варна.
Според Ярмила Учителят е обичал специалистите и ги е насърчавал. Тя казва, че когато Учителят се е обърнал към нея за оправянето на Паневритмията, той го е направил не като някакво предимство или друго, но само за това, че тя е била специалистка, имала е опитности и е обичала подробностите. След заминаването на Учителя (в периода около 1947-1954 г.) Ярмила била поканена от Мария Тодорова и Елена Андреева да направи професионално описание на паневритмичните упражнения от 1 до 28. По това време са направени и снимки на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова за всяко упражнение. В обсъждането са участвали Мария Тодорова, Елена Андреева, Катя Грива и Ярмила Ментцлова.
Модел за
демонстрация
на движенията била Магда Димитрова от Варна.
Те са уточнили движенията и Ярмила съществено допринесла да бъдат описани на професионално ниво. В този ръкопис (известен като „Паневритмия на 4-те сестри“ и издаден през 2002 г. от издателство „Бяло Братство“) е представена традиционната игра на Паневритмията - такава, каквато е била при заминаването на Учителя. Ярмила Ментцлова преподава Паневритмията на децата от Изгрева, София, Петровден, 1945 г.
към текста >>
73.
Паневритмията
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Той ме молеше да
демонстрирам
упражненията, тъй като учениците на Учителя бяха вече доста възрастни, а някои като Катя Грива и Мария Тодорова вече бяха си заминали.
За същото говори и Мария Златева, ученичка на Учителя от 1921 г. (вж. с. 198, факсимиле). Учителят е казал при Пентаграма музикантите да подчертават първите времена, за да може ритмично да се прави кръгът с ръцете. След много години работа с Паневритмията (с Катя Грива, Мария Тодорова, Ярмила Ментцлова, Елена Андреева и Крум Въжаров) Крум ми каза, че мога да участвам в обучението на чужденците.
Той ме молеше да
демонстрирам
упражненията, тъй като учениците на Учителя бяха вече доста възрастни, а някои като Катя Грива и Мария Тодорова вече бяха си заминали.
Крум обясняваше духовния смисъл на упражненията и много внимателно наблюдаваше как чужденците ги играят, поправяше ги, учеше ги. Така бяха подготвени много чужденци, които след това разпространиха Паневритмията по света. Ардела Натаниел разпространи Паневритмията в Англия, САЩ, Полша, Южна Африка, Бразилия, Коста Рика, Колумбия, Чили, Перу и др. Алисон Браун създаде Школа по Паневритмия в Шотландия. Тя водеше кореспонденция с Крум който я напътстваше в нейната работа за Учителя.
към текста >>
74.
Борис Николов и Мария Тодорова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Те я пазеха като светиня и никога не я
демонстрираха
, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на теменужките, скрити в гората.
“ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се грижи за конете, но той не е като за пред хора.“ „Доведи го“ - казал първосвещеникът. Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма? “ „Да, разбира се“ - отговорил първосвещеникът. Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето приятелство, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб. За учениците на Учителя живата връзка с него беше свещена.
Те я пазеха като светиня и никога не я
демонстрираха
, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на теменужките, скрити в гората.
Когато дойде демокрацията на 10 ноември 1989 г., Братството се оживи. Всички се радвахме, че сме свободни и ще може да разпространяваме идеите на Учителя, ще разгърнем Братския живот. Но още в началото възникнаха много драстични проблеми. Непрекъснато се съветвахме с Крум Въжаров, Борис Николов, Весела Несторова и много други ученици на Учителя какво да правим и как да го правим при новите условия. Много сили бушуваха, много виждания и мнения имаше.
към текста >>
75.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това нагледно се
демонстрира
при сън, упойка (наркоза) или припадък.
Установява се бурна и неприятна реакция не само на самото растение, но и на тези, намиращи се в съседство на опита. Същото се наблюдава и при животните. В моя роден провинциален град имаше човек, който избиваше безстопанствените скитащи кучета от града, за да им дере кожите и да ги продава. Страшно и бурно реагираше всяко куче, където и да го видеше или срещнеше из града - било то на улицата, в къщите или в кръчмите. Такъв именно Двойник, извън физическото тяло, притежава и човек, разбира се, в много по-организирана и облагородена форма.
Това нагледно се
демонстрира
при сън, упойка (наркоза) или припадък.
Явно при тези състояния от човек излиза „нещо“, което е командвало главния мозък, и само една връзка остава, която да управлява гръбначния мозък и да ръководи вътрешните функции, независещи от съзнателната мозъчна дейност. Това „нещо“ по-късно се връща и човек възстановява съзнателната си дейност. А когато връзката и с гръбначния стълб се прекъсне, Двойникът повече не се връща и тогава настъпва смърт. В продължение на много хилядолетия Двойникът на всеки човек се организира и облагородява, а с това се организира и облагородява всичко, което той създава. Данни за ярко изразени представители на Първата раса намираме при четиримата Велики Учители на човешкия род, живял и преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес.
към текста >>
Същият пентограм с два върха нагоре е бил символ на
демоните
, като под
демон
се разбира същество с изключителни знания, мъдрост,сила и възможности, но всички насочени към ограничение на живота и към разрушение и смърт.
Други често срещани символи са: пречупеният кръст, наречен свастика. Този символ е изразявал вечното и непрекъснато движение в Природата. Това е Слънчевият кръст на древните Маги и Мъдреци. Този символ по-късно е бил приет от Арийската раса. Пентограм с единия връх нагоре е бил символ на Божествените Същества изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване и подкрепа на живота, Същества с пълна Любов в създаване и подкрепа на живота и обединението.
Същият пентограм с два върха нагоре е бил символ на
демоните
, като под
демон
се разбира същество с изключителни знания, мъдрост,сила и възможности, но всички насочени към ограничение на живота и към разрушение и смърт.
Шестолъчката представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, единият с върха нагоре, а другият - с върха надолу; това е т.нар. „Соломонов печат“ или „Давидова стрела“ и символизира слизането на Духа в материята. Този символ е бил приет от евреите за техен знак. Имало е и други символи, неизвестни и недостигнали до нас. Астрономията и Астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до 17-и век на нашата ера.
към текста >>
76.
Елементи на астрологията
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За да имаме пълен израз на планетните влияния, което ще се получи от добре развити и оформени мозъчни центрове, трябва разстоянието от корена на носа до тилната част на черепа да бъде около 36 сантиметра и обиколката на главата да е около 56 сантиметра Това ще ни
демонстрира
сравнително добре развит мозък, способен да приема пълното влияние на Планетите.
Представа за това, до каква степен са развити и облагородени мозъчните центрове в даден човек, ни дават науките за черепа - френологията - и тази за израза на лицето. Те са помощни науки на Астрологията. Така например, ако измерим разстоянието от корена на носа до задната тилна част на черепа и получим около 23 сантиметра, а след това измерим обиколката на главата над веждите покрай ушите (не върху тях) на даден човек и получим 33 сантиметра, то ще узнаем, че пред нас е един крайно примитивен човек, при който едва сега се оформят мозъчните центрове, а много от тях, особено тези в горната част на мозъка, са едва в зародиш. При това положение този човек е в начален стадий на своето развитие; Планетите все още не са създали и оформили мозъчните центрове, способни да приемат пълното тяхно влияние. И ако все пак нещичко приемат, то самите мозъчни центрове реагират и създават съвсем примитивни подтици.
За да имаме пълен израз на планетните влияния, което ще се получи от добре развити и оформени мозъчни центрове, трябва разстоянието от корена на носа до тилната част на черепа да бъде около 36 сантиметра и обиколката на главата да е около 56 сантиметра Това ще ни
демонстрира
сравнително добре развит мозък, способен да приема пълното влияние на Планетите.
Но трябва да знаем и самото качество на мозъчните центрове - доколко те са облагородени от силовите течения на Слънцето. Това ще разберем от израза на лицето и органите, разположени там - чело, вежди, очи, нос, скули, устни, уста, брада, уши. По тези органи и по самия им размер ние ще разберем доколко Слънцето е облагородило мозъчните центрове в човека. Ако внимателно разгледаме Слънчевата система, ще се убедим по един безспорен начин, че в нея цари значителен безпорядък. Няма единство и хармония в законите, които управляват членовете на това семейство.
към текста >>
Поради това всяко светло слънце, както и нашето, е принудено да пази своето семейство от посегателството на тези
демонични
образувания.
Това ще бъде разгледано за всяка Планета поотделно. Една част от късовете на разрушената Планета са се разпръснали из цялата област на Слънчевото семейство ставайки спътници на повечето от Планетите, което също се е отразило на планетното влияние. Друга част са останали да се въртят в орбита между Марс и Юпитер. Черните слънца не се подчиняват на законите на другите Небесни образувания. Те не се движат по установени орбити.
Поради това всяко светло слънце, както и нашето, е принудено да пази своето семейство от посегателството на тези
демонични
образувания.
Ето защо при нашето Слънце съществуват периоди на голяма възбуда. Тези периоди не са строго определени по време, което потвърждава казаното за безредието в Черните слънца. Нашето Слънце е взело мерки както в самата система, така и в Звездното тяло, за да поправи разрушеното и да премахне възможността Звездното тяло на човека да приема отрицателните влияния на планетните нарушения. То успява и ще успее! Периодите от 11,80,400 години астрономите определят като периоди на Слънчева възбудимост, но те не са точни. Най-късият период, определен като 11-годишен, е взет за среден.
към текста >>
77.
Вулкан
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Те определят също вида и израза на човека, които най-добре са
демонстрирани
по лицето и ръцете.
От 90 градуса се нарича КВАДРАТУРА, бележи се с квадрат //. От 120 градуса се нарича ТРИГОН, бележи се с триъгълник //.От 135 градуса се нарича КВАДРАТ И ПОЛОВИНА, бележи се с квадрат и ъгълче в него //. От 150 градуса - нарича се КВИНКОНЦИЯ, бележи се с чертичка и ъгълче отдолу //. И най-после, от 180 градуса се нарича ОПОЗИЦИЯ, бележи се с две кръгчета, съединени с чертичка под наклон //. Това са ъглите на всички кристални форми, които има по Земята Аспектите носят сила и възможности за изява и определят условията, при които човек ще се намери през живота си.
Те определят също вида и израза на човека, които най-добре са
демонстрирани
по лицето и ръцете.
Тези въздействия се осъществяват в две направления: благоприятни, когато подтикът е към обединяване, създаване, творчество, стремеж към прогрес, към топъл сърдечен контакт с другите и към благоприятните условия, при които човек ще се намери през живота си. При тези случаи формите, размерите на частите и органите по лицето са особено хармонично устроени, с мек и приятен за гледане израз. А отделните части на ръцете - длани, пръсти, нокти, кожа, линии - са също добре оформени. Второто противоположно направление е неблагоприятното, което тласка към разединение, към заядливи и неприятни отношения с околните и към лошите условия в живота. А когато няма аспекти, тогава е налице пасивност, липса на възможност за онова, което планетните влияния носят да се изрази.
към текста >>
78.
Венера
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В живите форми, растенията и животните, незасегнати от
демоничните
прояви на живота, също има красота и изящество: цветя, плодни и други видове дървета - палми, кипариси, борове, ели.
горно съединение. При долно съединение Венера идва на разстояние четиридесет милиона километра от Земята, което е най-малкото, до което една Планета може да се приближи до Земята. Това ще рече, че от всички Планети Венера идва най-близко до Земята. Това определя и особено силното й влияние върху Земята, върху живота на нея, а също и върху самия човек. Така например, в незасегнатите от разрушителните прояви на Природата и човека области откриваме една чудна, девствена красота, опияняваща и проста.
В живите форми, растенията и животните, незасегнати от
демоничните
прояви на живота, също има красота и изящество: цветя, плодни и други видове дървета - палми, кипариси, борове, ели.
В животинския свят откриваме птичките с техните чудни гласове, животните с красиви, гъвкави тел а. В света на водните басейни, реки, езера, морета, океани виждаме пъстър свят от красиви създания. Най-после и при човека, където голям дял от вниманието му, от времето, от дейността му е насочен и погълнат от чувствата - най-вече от красивото и съвършено чувство, наречено Любов. Също и от стремежа към красивото, изящното; стремеж, когато се прави нещо, то да бъде най-хубавото. В. тази своя неразтеглена орбита Венерините типове получават от Слънцето най-богати и обилни блага.
към текста >>
79.
Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Именно това е, което черните слънца носят и предават на своите жертви - тази
демонична
и чудовищна енергия , даваща жаждата за настъпване, нахлуване, безредие, грабеж, смърт,
демонизъм
.
След разрушението на Фаетон, която е попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце, Марс едва е избегнал разрушението, заедно с планетата Плутон. Така че от всички Планети Марс най-много е пострадал: Черното слънце му е разтеглило много орбитата, както вече отбелязахме, ограбило му водата и въздуха. Известно е, че критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12 километра и 200 метра. Това ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхност. Поради малкия размер притегателната му сила (гравитацията) не е голяма и затова чудовищната притегателна сила на Черното слънце е могла да привлече от него водата и въздуха.
Именно това е, което черните слънца носят и предават на своите жертви - тази
демонична
и чудовищна енергия , даваща жаждата за настъпване, нахлуване, безредие, грабеж, смърт,
демонизъм
.
Многото канали, които бяха открити в 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели за първ и път, се наблюдават и сега. Някои от тях не са били нищо друго освен корита на реки, а тъмните петна по неговата повърхност (моретата, както сега ги наричат) не са били нищо друго, освен големи водни басейни. Другата част от тези канали са просто пукнатини по марсианската повърхност. Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство - един етап от безкрайния еволюционен процес, в който всичко е включено. Че наистина е така, показва фактът, че всички минерали, скали и пр.
към текста >>
80.
Сатурн
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Те създават почти всички
демонични
качества, способности и прояви, които хората въобще имат.
Това, което е констатирано за Сатурн и около него, говори също така за изключителната мъдрост и знания, които имат Съществата, населяващи тази Планета. Ние приемаме, че случайни явления и факти няма и че всичко е плод на едно ръководство - добро или лошо. Влиянието на самата Планета, като високо-организирано тяло, върху живота на Земята и самия човек е изключително добро. За живите форми, както отбелязахме, Сатурн дава разумни подтици, а за самия човек (когато той е под силното влияние на Планетата и когато мозъчните му центрове са организирани и облагородени) дава знания, мъдрост и устои в постигане на всяко начинание. При по-елементарните типове, които са изложени на силното влияние на Сатурн, действуват преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници (късовете от разрушената Планета), без истинския му спътник Титан, много лошо и неприятно.
Те създават почти всички
демонични
качества, способности и прояви, които хората въобще имат.
Така например, констатирано е от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или. както добре се изразил един учен, помитат около себе си пространството от силови частици. Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото с безсилие (отнемане на силите, които дават живот), безплодие, закъсняване в развитието на дадена форма, носеща живот, чести боледувания, особено в началото на индивидуалния живот, страх, прикритост, затвореност, деформиране на тялото в крака, ръце, кости, гръбначен стълб (гърбица), зъби, глухота, кожни заболявания, ревност, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено между близките, жажда да се критикува, вечно недоволство, лоши одумки, доносничество, злобни скрити действия към близките и околните и пр. Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра и атмосфера. Той подсилва благоприятните влияния на Сатурн, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита.
към текста >>
81.
Уран
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това заболяване е
демонична
проява на спътниците и пръстените на Уран.
Спътниците са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че не са истински, а са късове от разрушената Планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен такива късове, попаднали в зоната на Рош на самата Планета. Това е станало и със Сатурн, при който късовете са се раздробили, образувайки простени. Урановите спътници и особено пръстените оказват със своите силови течения крайно лошо и отрицателно въздействие, особено при по-примитивно изградените типове. Те предизвикват нервни депресии, отпадане на силите, неочаквани и разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици и тласкащи към решителни крайности, дори към самоубийство, незачитане на природните порядки в човешкия организъм от страна на някои клетки и тъкани, при което се оформя злокачествено заболяване.
Това заболяване е
демонична
проява на спътниците и пръстените на Уран.
Хората под силно ураново влияние има нужда от чист планински или крайморски въздух, наситен е животворния елемент на кислорода,защото е известно, че за да реагира правилно, нервната система на човека трябва да бъде задоволена с кислород. Установено е че тя има нужда от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи в организма. Според Саабей за създаването и оформянето на планетата Уран са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие ВОДОЛЕЙ. Това съзвездие се вижда най- добре през нощите от август до октомври. В него Слънцето престоява от 22 януари до 22 февруари.
към текста >>
82.
Нептун
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всички тези благоприятни положения на Нептун говорят, че той е много малко засегнат от
демоничното
влияние на Черното Слънце, което е предизвикало катастрофата в Слънчевата система.
А влиянието на Нептун именно поради това изключение, дава възможност за отношение и разбиране предимно на този втори дял науки - Теологията. Неговото влияние внася в живите форми и човека едно отчуждаване от порядките на заобикалящия свят, нещо по-друго, което не може да се приеме като една необходимост за практичните задачи и техните насъщно нужди. За по-пълното и ясно разбиране на влиянието на силовите течения, изтичащи от Нептун, нека посочим и други негови особености. Пътят, по който обикаля около Слънцето (неговата орбита), е почти окръжност с ексцентрицитет 0,008, което говори, че той върви ръка за ръка със Слънцето, обикаляйки около центъра на нашата галактика със скорост от 250 километра в секунда. Друг един важен елемент е, че плоскостта на неговата орбита почти се слива с тази на Еклиптиката, като сключва ъгъл само малко повече от един градус.
Всички тези благоприятни положения на Нептун говорят, че той е много малко засегнат от
демоничното
влияние на Черното Слънце, което е предизвикало катастрофата в Слънчевата система.
Затова неговите силови течения са запазили първичния и съвършен характер на влияние, създаващи по-висшето и по-съвършеното. Всички тези данни определят ценното и най-доброто във влиянието на Нептун върху живите форми на Земята - птиците, обитателите на водните басейни и сушата. Това влияние създава у тях стремеж към по-особено отношение помежду си,преди всичко към едно групиране, обединение, общуване, което е една по-висша изява на живота: птиците да образуват ята, водните обитатели с по-малко хищни изяви да образуват пасажи, а на сушата лишените от хищнически склонности тревопасни да формират стада. Всичко това не може да се обясни с необходимостта от някакви по-ясно изразени практически цели, свързани с ежедневните нужди, а с някакъв подтик, създаден от силовите течения на Нептун. При човек тези създават и оформят мозъчните центрове, които се намират в горната област на главния мозък.
към текста >>
Оттам е и неговият по-голям устой срещу пристъпите на разрушителните и
демоничен
домогвания на Черното слънце в нашата система.
Тези творби въздействуват облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми и по-специално на човека. Измереният диаметър на нептуновия диск е около 50200 километра, с относително тегло (плътност на общата му маса) от 2,3. И тук, както и при другите Небесни образувания с малка плътност, съществуват същите странни и неприемливи хипотези за неговия строеж. Всъщност и тук имаме кълбо, като това на Земята, чийто диаметър е около 23000 км. Това говори, че след Юпитер Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система.
Оттам е и неговият по-голям устой срещу пристъпите на разрушителните и
демоничен
домогвания на Черното слънце в нашата система.
Този голям размер определя и силното му влияние върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека. При това положение не може да се приеме, че Нептун и Уран са някакви близнаци. Уран, както отбелязахме, е значително по-малък по отношение на своето кълбо. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите Планети с малка плътност, и е дебел около 13 000 километра; не е и много плътен. Че наистина е така, говори фактът, че при наблюдение на неговия диск краищата му се виждат малко размити.
към текста >>
83.
Плутон
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При това проникване Плутон е имал по-тесен контакт с него и е приел някои от неговите
демонични
качества, които се отразяват в неговото влияние като рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия,
демоничен
подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите, когато е в съвпад с тях.
ограничаващи влиянието на Слънцето, Луната и останалите Планети при съвпад с тях. Средната му скорост на движение по орбитата е 4,74 километра в секунда, което говори, че последиците от неговото влияние бавно ще преминават. Равнината на неговата орбита сключва с плоскостта на Еклиптиката ъгъл от 17 градуса и десет минути, който е не само голям, но е и с рязък отскок спрямо тези на другите Планети. Това е израз на учудваща дисхармония с порядъка, на който са подчинени другите Планети. Това така остро отклонение, заедно с много разтеглената орбита на Плутон, говори, че от всички останали Планети, той най-много е пострадал (след Фаетон) при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана, както вече сме отбелязали, от проникването на Черното слънце в нея.
При това проникване Плутон е имал по-тесен контакт с него и е приел някои от неговите
демонични
качества, които се отразяват в неговото влияние като рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия,
демоничен
подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите, когато е в съвпад с тях.
За създаването и оформянето на планетата Плутон са взели участие и Небесните образувания в съзвездието СКОРПИОН. Това съзвездие е разположено на юг от Небесния екватор. в най-красивата и широка част на Млечния път. От северното полушарие над хоризонта се вижда само малка част от него през нощите на юли и август. Слънцето престоява в това съзвездие от 22 октомври до 22 ноември.
към текста >>
Небесните образувания, които Скорпион има - тези изключителни качества на Антарес, звездата с непонятна за нас мощност и двата звездни купа придават на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия в неговото влияние, подчертано съвършенство, а от друга страна - диаметрално противоположно н
демонично
влияние, получено от контакта му с Черното слънце.
Мощността на излъчената от нея енергия е 400 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. От Северното полушарие тази звезда не се вижда. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два звездни купа, които са с означение „М6” и „М7”. Тези два купа са образувани от по около 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, а М7 е по- бляскав и има диаметър от 17 светлинни години.
Небесните образувания, които Скорпион има - тези изключителни качества на Антарес, звездата с непонятна за нас мощност и двата звездни купа придават на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия в неговото влияние, подчертано съвършенство, а от друга страна - диаметрално противоположно н
демонично
влияние, получено от контакта му с Черното слънце.
Но за да може тази могъща и благородна сила на тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва устройството на целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма. Изобщо, звездите и звездните купове според Астрологията са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и за да може да се приемат от човека техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество на неговия мозък. Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила има непонятни за нас размери и може да ни даде също непонятни възможности.
към текста >>
Мисълта е най-големият източник на сила и може да даде на човек най-големи възможности както за творчество (висша разумна изява), така и за разруха -
демоничната
изява, носеща мрак и смърт.
Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила има непонятни за нас размери и може да ни даде също непонятни възможности. Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл. Няма друга сила, която може да ги създаде.
Мисълта е най-големият източник на сила и може да даде на човек най-големи възможности както за творчество (висша разумна изява), така и за разруха -
демоничната
изява, носеща мрак и смърт.
Необходимата висока степен на съвършенство при човешкия мозък засега липсва. Ето защо ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние от Небесните образувания както в Зодиакалните съзвездия, така и в много по-малка степен от Небесните образувания в другите съзвездия. Затова човешкият род засега приема предимно демоничното влияние на Плутон, придобито от контакта му с Черното слънце, и само незначителна част от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразяващо се в сила, издръжливост, устойчивост в постигане на благородни идеи и задачи, съвсем неочаквано и изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион. Изтъкнахме, че когато Плутон е в съвпад с който и да е било член от Слънчевото семейство, влиянието му въздействува парализиращо или отровно върху влиянието на този член. Затова Саабей е дал на това Зодиакално съзвездие, което участвува със своите Небесни образувания в създаването и оформянето на планетата Плутон, образа на Скорпион.
към текста >>
Затова човешкият род засега приема предимно
демоничното
влияние на Плутон, придобито от контакта му с Черното слънце, и само незначителна част от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразяващо се в сила, издръжливост, устойчивост в постигане на благородни идеи и задачи, съвсем неочаквано и изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион.
Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл. Няма друга сила, която може да ги създаде. Мисълта е най-големият източник на сила и може да даде на човек най-големи възможности както за творчество (висша разумна изява), така и за разруха - демоничната изява, носеща мрак и смърт. Необходимата висока степен на съвършенство при човешкия мозък засега липсва. Ето защо ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние от Небесните образувания както в Зодиакалните съзвездия, така и в много по-малка степен от Небесните образувания в другите съзвездия.
Затова човешкият род засега приема предимно
демоничното
влияние на Плутон, придобито от контакта му с Черното слънце, и само незначителна част от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразяващо се в сила, издръжливост, устойчивост в постигане на благородни идеи и задачи, съвсем неочаквано и изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион.
Изтъкнахме, че когато Плутон е в съвпад с който и да е било член от Слънчевото семейство, влиянието му въздействува парализиращо или отровно върху влиянието на този член. Затова Саабей е дал на това Зодиакално съзвездие, което участвува със своите Небесни образувания в създаването и оформянето на планетата Плутон, образа на Скорпион. Това голямо насекомо, както е известно, има опашка, която завършва с торбичка. В нея има жлеза, която отделя отрова, събираща се в торбичката, а на края има кух шип. Своите жертви Скорпионът убожда с шипчето и отровата преминава през отвора му, влиза в жертвата и тя се парализира; така я използува за храна.
към текста >>
84.
Разрушената планета Фаетон
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Едно такова Черно слънце е могло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите
демонични
, разрушителни сили, внасящи безредие, разединение, покой, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата планетна система.
В потвърждение на това наименование, което Мъдреците са дали, е резултатът, получен през 1962 година чрез изкуствен спътник, на който е имало рентгенов телескоп. Този телескоп е регистрирал рентгенови силови вълни там, където не са се виждали светещи Небесни обекти, т.е. рентгенови вълни, изтичащи от материални обекти. С това се потвърждава становището за съществуването на обекти в Небесната сфера, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина, поради което не се виждат - това са Черните слънца. Те имат, както вече отбелязахме, чудни и непонятни за нас сили, които не познават ред, порядък и закономерност.В 1975 година на среща на астрофизиците в Мексико един от светилата в областта на астрономията е изнесъл доклад за естеството на Черните слънца, обобщавайки всичко известно за тях.
Едно такова Черно слънце е могло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите
демонични
, разрушителни сили, внасящи безредие, разединение, покой, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата планетна система.
Кръговите орбити, които Планетите са имали, са се превърнали в малко или повече разтеглени елипси. Осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на Еклиптиките, след катастрофата са се наклонили повече или по-малко, като при Уран това наклонение е достигнало 98 градуса и само Юпитер е могъл (с малко отклонение) да запази първоначалното положение на оста си. Плоскостите на орбитите на Планетите, които са били в плоскостта на Еклиптиката, също са се наклонили повече или по- малко, като при Меркурий това наклонение е достигнало седем градуса, а при Плутон е най- много -17 градуса. Въртенето на Планетите около техните оси е било бързо, докато сега при някои от тях то е много бавно. На някои Планети, като например на Марс, са били отнети водата и въздухът.
към текста >>
Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, всякога носи и дава
демонични
подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, покой мрак и смърт.
Най-после, това Черно слънце успяло да разруши красавицата планета Ф а е т о н, парчетата от която са днешният Астероиден пояс. Много от тези късове са паднали върху някои от планетите, включително и върху нашата Земя, или са станали спътници на Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Това безредие, което съществува сега в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали, като Меркурий, Марс, Уран, най- вече Плутон, а също и на онези Планети, които са привлекли за спътници повече късове от разрушението - най-вече Сатурн и в много малка степен Юпитер. Последният е запазил почти перпендикулярна оста на въртенето си и има четири истински спътника, които силно притъпяват влиянието на многото останали късове около него. С разрушаването на Фаетон се е ликвидирала силата, чистотата, постоянството и устоят на това чувство, наречено „Любов”, проверяващо се сега в една слаба и деформирана форма чрез Венера и Нептун и чрез майчините чувства на Луната.
Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, всякога носи и дава
демонични
подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, покой мрак и смърт.
Вмъкнат ли се тези елементи където и да е, налице е вече неговото дихание. Например, ако в едно общество настъпи разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине. Фаетон, който е бил обсебен от влиянието на Черното слънце, е приел неговите качества, които са останали в неговите късове, носещи неговия демонизъм. Те са причина за раждането на деца осакатени, с неправилно развити форми на тяло, крака, ръце, гръбнак, с неправилни функции на мозъка. Късовете на разрушената Планета се създали на мястото, където тя е била (между Марс и Юпитер, на разстояние 2,8 Астрономически единици), един пояс наречен Астероиди - пояс на малките звезди.
към текста >>
Фаетон, който е бил обсебен от влиянието на Черното слънце, е приел неговите качества, които са останали в неговите късове, носещи неговия
демонизъм
.
Последният е запазил почти перпендикулярна оста на въртенето си и има четири истински спътника, които силно притъпяват влиянието на многото останали късове около него. С разрушаването на Фаетон се е ликвидирала силата, чистотата, постоянството и устоят на това чувство, наречено „Любов”, проверяващо се сега в една слаба и деформирана форма чрез Венера и Нептун и чрез майчините чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, всякога носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, покой мрак и смърт. Вмъкнат ли се тези елементи където и да е, налице е вече неговото дихание. Например, ако в едно общество настъпи разединение, безредие и липса на съгласуваност между отделните членове, то непременно ще бъде разрушено и ще загине.
Фаетон, който е бил обсебен от влиянието на Черното слънце, е приел неговите качества, които са останали в неговите късове, носещи неговия
демонизъм
.
Те са причина за раждането на деца осакатени, с неправилно развити форми на тяло, крака, ръце, гръбнак, с неправилни функции на мозъка. Късовете на разрушената Планета се създали на мястото, където тя е била (между Марс и Юпитер, на разстояние 2,8 Астрономически единици), един пояс наречен Астероиди - пояс на малките звезди. Ще споменем също, че за съществуването на този пояс има две крайно неприемливи хипотези. Едната е на френския астроном Лаплас, според която тези късове са материали от първичната материя, създала Слънчевата система, които са останали и не са могли а се обособят като едно цяло. Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не е знаел за силите, които съществуват във всяко вещество и които го формират във вид на сфера; тези сили биха оформили остатъците в сфери.
към текста >>
85.
Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По-голямата близост на Плутон до ръба създава при девойката възможност за по-силна изява на
демонични
влияния, вземане на неправилни решения, необмислени и разрушителни подтици за разединяване, безразсъдни постъпки, отколкото това ще бъде при младежа.
В случая младежът ще има по-голямо предимство с по-бурна реакция на всяка възбуда, по-активен във вземане на решения, с по-голяма смелост и липса на желание да се съобразява с прищявките и разбиранията на околните, с други думи , ще бъде по-самостоятелен. При девойката тези качества ще бъдат по-слабо изразени. Нептун при младежа е само на два градуса от ръба на сектора - дома, докато при девойката е на осем градуса. Нептун ще даде на младежа по-големите предимства да бъде по-привлекателен, по-симпатичен, по-внимателен и със съчувствие към околните, с по-голяма интуиция; всичко това ще предразполага околните за по-топло отношение към него и с по-голямо желание ще му бъдат полезни при нужда от негова страна, отколкото това ще бъде при девойката. Плутон при младежа е на 22 градуса от домовата граница, докато при девойката е на 15.
По-голямата близост на Плутон до ръба създава при девойката възможност за по-силна изява на
демонични
влияния, вземане на неправилни решения, необмислени и разрушителни подтици за разединяване, безразсъдни постъпки, отколкото това ще бъде при младежа.
Изобщо, когато се правят Хороскопи на близнаци, такава една схема е крайно необходима, за да се разберат и изяснят техните различия, независимо от общите черти, качества и способности, които аспектите и транзитите (преминаванията) ще дадат.
към текста >>
86.
Органическото развитие на главата
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това е
демонстрация
на липса на устой срещу неблагоприятния преди всичко психологически натиск.
Докато при тревопасните главата в тази област е стеснена. Големият арабски лекар, учен и философ Абу Али Хусиян ибн Абдулах ибн Хасан ибн Али ибн Сина Ал Бухари, известен в западния свят с името Авицена, е направил интересен опит за установяване въздействието на тези центрове върху живите същества. Той взема два еднакви по възраст и тегло овена, като единия поставя до клетката на здрав, млад и едър вълк, а другия - по-далече от него, като наредил и двата овена да се хранят добре и често със задоволяваща ги храна. Овенът, който бил близо до вълка, като слушал и виждал неговия вой, жадния му за стръв поглед и тракането на зъбите му, изгубил апетит, престанал да се храни и най-после умрял. Другият, който е бил по-далеч, също намалил храненето, но загубил само от теглото си и оживял.
Това е
демонстрация
на липса на устой срещу неблагоприятния преди всичко психологически натиск.
Тези мозъчни центрове са създадени и оформени от силовите течения на планетата Марс. Когато тези центрове са развити, но мозъчните центрове в предната част на мозъка върху и около челото, които изразяват човешкият ум и неговата интелигентност, не са развити, изостават и горните мозъчни центрове, които създават моралните качества; тогава такъв човек е кавгаджия, побойник, брутален, крадец, убиец. Изобщо имаме човек с най- нисши прояви. Ако обаче заедно с тези Марсови центрове са налице добре развити интелектуални и морални качества, то имаме човек, който се бори за човешките правдини, голям реформатор, защитник на слабите и онеправданите. Фигура 26 а показва силно развити разрушителни центрове, изразени в разширение около ушите, отсечката А-Б е голяма и ушите са щръкнали, без развити интелектуални и морални центрове.
към текста >>
87.
Ухото
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Художниците, съзнателно или несъзнателно, винаги когато рисуват
демонични
образи, те ги изобразяват със заострени уши (фиг. 50д).
52 в). Ако тази част на ухото е заострена, имаме т.нар. лисиче ухо. Такъв човек е в противоречие с висшата, благородна Природа и не само че няма никакво отношение или каквото и да било чувство към тази Природа, но е и в пълен разрез с нея. Такъв човек е без морални принципи - лъже, използува всичко за своя изгода и е безогледен към другите за постигане на своите цели.
Художниците, съзнателно или несъзнателно, винаги когато рисуват
демонични
образи, те ги изобразяват със заострени уши (фиг. 50д).
Когато средната част на ухото, която обхваща разстоянието между точките 1 и 2 във фиг. 51 а, е издута, имаме човек със силна и ясно изразена емоционална природа (фиг. 50 е). При възбуда от гняв, любов, омраза и пр. той силно реагира.
към текста >>
88.
Душата ни е извънземен скитник
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тези две сили в Природата - Божествената и
Демоничната
, постоянно работят върху живите форми и всичко около нас.
Да, всяка майка „вижда“ с бялото си вещество на мозъка, но то не предава информацията на сивото, така че съзнанието не знае какво става. Ако с бялото си вещество майката реши, че в душата все пак има нещо хубаво и я роди, често се случва след няколко месеца детето да умре, защото няма сили. С любовта и страданието си майката му отдава от своята и когато душата се роди следващия път, може да живее малко повече. А, от своя страна, разумните същества намират начин да се отплатят на майката за жертвата, която е направила. Винаги, когато човек трябва да вземе някакво решение, при него идват да му дадат съвет и Доброто, и Злото.
Тези две сили в Природата - Божествената и
Демоничната
, постоянно работят върху живите форми и всичко около нас.
Доброто винаги се стреми да покаже Истинския път, да насочи по пътя на еволюцията. Ако вземеш съвет от Злото, то ще изчерпи силите ти и после ще те изхвърли на бунището. Винаги сам избираш кого да послушаш, и после пак сам се разплащаш за избора си...
към текста >>
89.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Не ни е идвало на ум за кражба, обаче той ни
демонстрира
своите умения да краде, когато ни заведе в Габрово.
И той правеше особено впечатление. Изглежда ходеше да взема всеки ден пощата, после се оказа, че и той бил от тази група. В казармите между военните имаше такава група революционери. Ние от Cт. Табаков научихме някои отрицателни неща за това учение.
Не ни е идвало на ум за кражба, обаче той ни
демонстрира
своите умения да краде, когато ни заведе в Габрово.
Ние приехме това, както се приема една прилепчива заразителна болест, защото преди туй още бяхме установили един принцип революционен, ЧЕ ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ Е КРАЖБА. Частната собственост е кражба и значи къде каквото намериш можеш да го вземеш. С нашия 14-15 годишен акъл хич не ни идваше на ум, че собственикът може да е пролял пот, за да има това нещо. Както и да е, това са странични неща и не са толкова важни. Обаче ние сериозно замисляхме революционни акции.
към текста >>
90.
Ключъ на живота. Единъ законъ на мировата економика
 
- Георги Радев (1900–1940)
И докато тѣ, съ
демонично
упорство, се мѫчатъ да разкъсатъ тази верига, докато се борятъ противъ великия и основенъ законъ на живота — Любовьта, все ще претърпяватъ несполука.
Само чрезъ Любовьта могатъ да се разпредѣлятъ благата справедливо. Това е великата формула на социалния животъ. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този великъ законъ на мировата економика, искатъ да възстановятъ социалната правда по пѫтя на насилието, което е явно отрицание на Любовьта. Така тѣ се мѫчатъ да вмъкнатъ въ веригата Любовъ—Добро—Правда, неразривно съчленена по силата на единъ космиченъ законъ, единъ чуждъ елементъ — насилието. Това, обаче, никога нѣма да имъ се удаде.
И докато тѣ, съ
демонично
упорство, се мѫчатъ да разкъсатъ тази верига, докато се борятъ противъ великия и основенъ законъ на живота — Любовьта, все ще претърпяватъ несполука.
Насилието, съ което тѣ си служатъ, е оня ръждясалъ вече шперцъ, съ който искатъ да отворятъ тройната брава на онази врата, задъ която се криятъ великитѣ блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена отъ мъдростъта. Напраздно ще се мѫчатъ хората да я насилятъ. Едничкиятъ ключъ, който може да я отвори, е ключътъ на живота. А този ключъ се състои отъ три части: Любовъ, Добро Правда.
към текста >>
91.
Има ли днес пророци и светии?
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ако той би се осмелил да
демонстрира
не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията.
И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти?
Ако той би се осмелил да
демонстрира
не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията.
Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци.
към текста >>
92.
Действие трето.
 
- Велко Петрушев
а сега нощен вампир; някога светъл ангел, а сега тъмен
демон
! С л а в е н а.
Тя му се изсмива злорадно и го подиграва. 3 е л б а. Ха, ха, Деворе, вместо да летиш из широките слънчеви полета, ти с голяма бързина политна към земята. Ха, ха!? Някога слънчев син.
а сега нощен вампир; някога светъл ангел, а сега тъмен
демон
! С л а в е н а.
(се спуща с голям устрем, подхваща Девора, дига го от земята и нежно му шепне Девор, събуди съвестта си и осъзнай се! Ето, зората на деня наближава; и Девите на светлината те чакат. Иди там и кажи, че аз, тяхна сестра, съм робиня. Съдбата зла ме е оковала и на 3емон в ръцете предала. Сега бързо бягай към царството на свободата. Аз ще те изпроводя.
към текста >>
93.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
И пак варненската общественост
демонстрира
подкрепата на начинанието на Атанас.
Освен това нарежда нещата в молбата така, че да изглеждат добре: изтъква, че тука враговете на султана искат да смажат добрите и кротки и предани български поданици, защото точно тези врагове винаги гледат гръцките вместо османските интереси. И за да хване дикиш, Ибиш Ефенди помага на Атанас и Константин да се съберат препоръки от турските кадии на Козлуджа, Провадия, Добрич, Балчик, Манакалянската кааза, както и подписите на всичките български мухтари - управителите на българските махали по градовете пред турските кметове. Също да подпишат! И с такава една молба Атанас и Константин отиват в Истанбул, дават я и Атанас остава за народния събор. На 7 декември 1861 година идва в българската обшина позволителното от Ашир бей за доизкарването на училището. До това време гага- узите от махалата, пък и всякаква паплач вече разграбват материалите за строежа, дето пустеят на мястото, но пък е хубаво, че изобщо не знаят за молбата и накъде отива работата.
И пак варненската общественост
демонстрира
подкрепата на начинанието на Атанас.
На 20 юни 1862 година постъпва помощ от 40 лири за училището от пруския консул на Варна Е. Рейзер. Фирмата „Братя Дадески“, която е.и консулство на Австрия и Франция, също дава 40 лири. Е. Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното училище във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж. С две огромни стаи - едната за момчетата, другата за момичетата. С наредените чинове и черни дъски, с медалите, панделките за отличия и упрек, с пясъчните сандьчета за писане на начинаещите и черните плочи за калемите на напредналите.
към текста >>
94.
Жорж (Георги) Радев
 
- Георги Христов
Само на коленете е закърпен, но по такъв начин, че заслужаваше да бъде
демонстриран
на световния кинопреглед.
Това насищане може да дойде по различни пътища. Ако то е дошло по пътя на духовното сливане с мълчаливата радост на света, то е реално, радостно и толкова интензивно, колкото е интензивно всяко земно удоволствие, което всъщност е измамен мит и което се изкупва със страдания. Сега, когато предстои да продължа още за Жорж Радев, налага се да кажа нещо комично. Наистина доста хумор вече се е настанил в нашия външен вид и в нашия живот. Панталонът на астролога е доста скъсан.
Само на коленете е закърпен, но по такъв начин, че заслужаваше да бъде
демонстриран
на световния кинопреглед.
Сивите кръпки, прикрепени на черния плат с чудовищни едри бодове и бял конец, са подходящи за четката на Мурильо99. Има нещо трагично в този шев, извършен късно в морните вечерни часове след работа и то на не особено блестящата газова лампа. Ризата му, една неизвестно чия черна риза, която, всички обличаме за работа, стои като стоманен пандзур на слабичките му рамене. Сандалите му, направени от кожата на без време загиналата незабравима кобила на Жечо, са изкривени встрани от несръчните изненадващи стъпки, които е принуден да прави подир непокорните впрегнати в диканята крави. Мургавата кожа на Жорж е добре изпечена и лъскава, като че е полирана.
към текста >>
95.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Дори Бенджамин Креме
демонстрира
снимка на Майтрея, направена при т.нар.
Друга, малко по-сложна, ситуация е дейността на родения през 1922 г. в Шотландия артист и окултист Бенджамин Креме, основател на организацията Share International. Видял, че езотеричните изследвания по темата за Бодхисатва Майтрея са в своеобразна криза, Бенджамин Креме не се съобразява с описаната от Рудолф Щайнер ритмичност на изявата на Великия Учител61. Той започва да говори от 1975 г. за това, че чаканият от мнозина Майтрея е на Земята и се проявява на редица места по планетата.
Дори Бенджамин Креме
демонстрира
снимка на Майтрея, направена при т.нар.
случай в Кения през 1988 г., когато мъж, обявил се за Майтрея и появил се пред шест хиляди човека в Африка, е заснет в момент на своята изява. Бенджамин Креме започва да изготвя нещо като програма или прогноза-предсказание къде отново ще се появи Учителят Майтрея, но се оказва, че неговите прогнози са или зле скалъпени инсинуации и театрални постановки, или въобще не се случват. Още по-красноречив и поучителен пример е животът на родения в Централна Америка (Богота, Колумбия) Виктор Мануел Гомез Родригес, известен повече с името Самаел Аун Веор (1917-1977)62. Той има трудна младост, през която не само минава през крайна бедност, странстване сред племената на американските континенти и попадане на няколко пъти в затвор, но и през лекторски изяви в теософска обстановка, дълбоко запознаване с текстове на окултното общество F.R.A. (Fraternitas Rosicruciana Antiqua), включително и с достъпните в Централна Америка по негово време трудове на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер.
към текста >>
Тази тема не е просто опасна и тъмна, тя е създадена от
демонични
сили, които искат цялостно да възпрепятстват дейността на езотеричното християнство в нашето съвремие.
От тази гледна точка, когато говорим за Петър Дънов, ние разбираме една издигната човешка индивидуалност, която се е превърнала в един вид Граал за Принципа на Учителя, а когато говорим за Учителя Петър Дънов или за Учителя Беинса Дуно, ние всъщност съзерцаваме дейността на Учителя посредством човека Петър Дънов. Но преди всичко трябва категорично да се каже, че Учителя Беинса Дуно не е проводник на някаква духовна традиция по стандартния път на физически проявено обучение по веригата учител-ученик. Думите на Рудолф Щайнер много добре описват ситуацията: Учителя Беинса Дуно, проявил се чрез Петър Дънов, „уповава на силата на своето собствено слово и стои като човек сам в света."88 5. Ако има проявления на твърде опасни и тъмни тенденции в различни псевдодуховни учения, които отъждествяват Христос с очаквания Майтрея, какво е казал Учителя Петър Дънов на тази тема? Отъждествява ли той своята индивидуалност с Христос?
Тази тема не е просто опасна и тъмна, тя е създадена от
демонични
сили, които искат цялостно да възпрепятстват дейността на езотеричното християнство в нашето съвремие.
Тенденцията да се уеднаквява и отъждествява Христос с Майтрея се проявява сред теософските среди и ние вече коментирахме този въпрос. Както вече споменахме, Учителя Беинса Дуно работи конкретно за справянето със заблуждението на Теософското общество относно проявата на Мировия Учител през Кришнамурти. Учителя Петър Дънов изпраща специален посредник, който непосредствено преди момента на организираното обявление на Кришнамурти за Миров Учител му предава неговото писмо. Показателен е случаят, описан в мемоарите на Атанас Димитров, последовател на Учителя Петър Дънов, участник в Младежкия клас на Езотеричната школа и редови член на Българското теософско общество, който присъствал на ежегодния теософски събор в замъка Ерде, Холандия през 1929 г. Преди конгреса той се сприятелил с Кришнамурти и често му разказвал за Учителя Петър Дънов, за неговото слово и дейност в Школата в София.
към текста >>
Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно
демонстриран
от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя.
Учителя Беинса Дуно използва различен метод, който изявява и втъкава в своето Слово, спрямо метода, използван от Рудолф Щайнер, разгърнат в неговите книги и лекции. Ако методът, използван от Рудолф Щайнер, може да се нарече описателно-съпреживяващ и цели да импрегнира Михаеличните живи идеи в мисловния микрокосмос на духовния изследовател, то методът, който използва Учителя Беинса Дуно в своето Слово, може да се нарече метод на синтез на най-широк спектър от преживявания в единната тъкан на Христос-съзнанието. Това не е случайно избран метод. Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек. Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина.
Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно
демонстриран
от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя.
И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст.
към текста >>
Във втората част, носеща името Слънчеви лъчи, е заложена една окултна гледна точка към седемте културни епохи на настоящата Следатлантска епоха, а в третата част - Пентаграм - е
демонстрирана
славата и величието на Шестата голяма епоха, епоха на активна работа за проява на Христовите добродетели.
Само за няколко десетилетия този жив храм, тази жива книга се разпространи в много страни по света и се изпълнява от хиляди хора, но тепърва днес започва духовно-научно да се изследва по смисъл, съдържание и форма. Необикновен и едновременно с това Михаелично грандиозен е фактът, че именно Рудолф Щайнер дава ключовете, които, ако се приложат съзнателно от духовно-научния изследовател, може да се прочете тази свещена книга, наречена Паневритмия. Тук само бегло ще споменем някои резултати от този прочит. (i) В първата част на Паневритмията, в т.нар. двадесет и осем упражнения, е буквално изписана чрез красиви хармонични движения окултната история на нашата планета - от Първия подпериод на Полярната епоха до последния етап на Атлантската епоха.
Във втората част, носеща името Слънчеви лъчи, е заложена една окултна гледна точка към седемте културни епохи на настоящата Следатлантска епоха, а в третата част - Пентаграм - е
демонстрирана
славата и величието на Шестата голяма епоха, епоха на активна работа за проява на Христовите добродетели.
Това е т.нар. времеви ключ към Паневритмията. (ii) Ако се приложи един друг езотеричен ключ, подробно обяснен от Рудолф Щайнер - т.нар. пространствен ключ, в трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите пространствени области на Космоса от геоцентрична гледна точка. Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план.
към текста >>
И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която
демонстрира
сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел.
Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка. Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава. Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система.
И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която
демонстрира
сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел.
Ето защо може да се каже, че чрез Паневритмията духовният изследовател може да навлезе в свещените мистерии на своя физиологически микрокосмос. Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието. От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер).
към текста >>
В отговор на такива въпроси едва ли има смисъл отново и отново да се добавят и
демонстрират
почти неизброимите резултати и следствия, придобити чрез многогодишни духовно-научни изследвания по изразената вече теза.
Святото царство на дванадесетте Бодхисатви, този зодиак на Мъдростта, може, от една страна, съвсем конкретно-будно, а от друга страна, свръхсъзнателно-космично да се преживее чрез дванадесетте лъча във втората част на Паневритмията, наречена Слънчеви лъчи. А до самия център, от който извират Христовите Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел, духовно-научният изследовател може да се докосне, ако изиграе третата част на Паневритмията - Пентаграм. Още много неща могат да бъдат казани за Паневритмията, но най-същественото - самото ii преживяване като реалност може да се постигне само чрез пряк и директен контакт с нея. Паневритмията, този монументален по светител ен храм на Второто етерно пришествие на Христос, построен по необикновен начин от Бодхисатва Майтрея, чака с широко отворени врати смелите, любознателни и искрено търсещи души на хората Михаелити. В края на този труд читателят може да зададе въпроса въобще може ли да се говори по този начин и има ли нещо вярно във всичко това.
В отговор на такива въпроси едва ли има смисъл отново и отново да се добавят и
демонстрират
почти неизброимите резултати и следствия, придобити чрез многогодишни духовно-научни изследвания по изразената вече теза.
От всички тези преки и косвени доказателства става ясно, че Великият Учител, за който говори Рудолф Щайнер - Бодхисатва Майтрея, се е проявил съвсем конкретно-исторически през XX век чрез Словото и дейността на Учителя Беинса Дуно. Може би най-разумното поведение в отговор на хладното арима-нично съмнение или жлъчната луциферична критика към тази нова теза е призивът опонентите ii да си зададат въпроса: А ако тази нова теза е наистина вярна, къде остават нашата съвест и морална отговорност пред Христос, ако и се противопоствим? ! Нека духовно-научният изследовател, воден от вътрешния Христос, да се докосне по самостоятелен и независим начин до оригиналното Слово и методология на Учителя Беинса Дуно и по този начин сам да намери Истината. Преди няколко десетилетия достъпът до Словото на Учителя Петър Дънов беше ограничен. В духа на разрастващата се европейска глобализация и интеграция, инспирирана от космополитизма на Архангел Михаел, би било крайно неправилно и дори трагично да се ограничава или пренебрегва духовното наследство, дарено на човечеството от Учителя Петър Дънов.
към текста >>
96.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се
демонстрира
цялостният му подход към окултните науки за себе-познание - астрология, хиромантия, физиогномия, френология, кабала и др.
Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието." (Младежки окултен клас, година I, лекция 4, Качества и проява на волята, 15 март 1922) „Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма [на живот], толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително, животинско и царството на човека. ...Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека." (Младежки окултен клас, година V, лекция 13, Реални величини, 7 февруари 1926) Принос към науките за себепошанпе В периода 1901-1912 г. Учителя Беинса Дуно провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ.
По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се
демонстрира
цялостният му подход към окултните науки за себе-познание - астрология, хиромантия, физиогномия, френология, кабала и др.
Неговата оригинална методология в тази област включва следните основни принципи: • Учителя Беинса Дуно дава импулс на окултния ученик сам да изучава традицията на дадена окултна наука, коригирайки и насочвайки учебния процес и изследователските търсения. • Той забранява използването на окултните науки за критика. • Дава импулс за т.нар. еволюционно развитие на тези науки; към тях не трябва да се подхожда обективистично и позитивистично, а трябва да служат за развитие на добродетели в човешката душа и да помагат за раждане и познание на Вътрешния Христос. Музикално творчество Петър Дънов учи музика и цигулка през 80-те години на XIX век.
към текста >>
НАГОРЕ