Търсене в текстове за 'Демон'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Димитър Голов завършва земния си път.

Аз се увлякох, взех един камък да ударя и аз един стражар, и като хвърлих, ударих главата на един стар човек, който демонстрираше с всички.
Тези хора, които биват убити, остават на Земята и ако не са напреднали, подбуждат другите да отмъщават за тях.“ (11,12) В една беседа Учителя споменава друга случка с Голов: „Разправяше ми един наш приятел, Голов, книжар беше, миролюбив човек. Казва: „Един ден гледам събрали се на едно голямо протестно събрание в София, тръгнах и аз. По едно време цялата тълпа се разбунтува. Дойдоха стражари да утешават, но хората от тълпата взеха камъни да хвърлят към стражарите. Аз се увлякох, взех един камък да ударя и аз един стражар, и като хвърлих, ударих главата на един стар човек, който демонстрираше с всички. Казах си: „Тази работа не е за мене.“ Като ще хвърляш камък да удариш стражарите, то не са един, не са двама, те са много стражари.“ (13) Какво е мнението на Димитър Голов за Учителя можем да прочетем от неговите показания цитирани в сп. „Духовна култура“. Разпитаният Д. Голов, казва: „Личността на г. П.
към текста >>

2. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай.
Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр. Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! "
към текста >>

3. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
към текста >>

Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.
Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа.
към текста >>

4. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
към текста >>

Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.
Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа.
към текста >>

5. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Не, тя не е демон.
Така приютът се спасил от едно голямо зло за известно време...- Кой дявол те донесе тук - питали я поповете и хаджийката.- Аз съм злият Дух - казвала Варвара и дигала тежкия метален кръст над главите им, и като тояга застрашително го размахвала над тях... И чудеше се тя самата: „Защо бих хаджийката? Нима ме прати владиката да го сторя? Нима аз исках да стана директорка? Не, не! Аз просто в името на Отца и Сина, и Светия Дух пъдя бесовете.” Сините й очички така засвяткват, наистина да се уплашиш. Не, тя не е демон. Защото с кръста биеше злата хаджийка, която мъчеше нещастницата. Иначе кротка, разумна и тиха. Тя записваше всичките си приключения, застъпваше се за страждущите, биеше попове и калугери, игуменки и директорки - хаджийки.Разказваше как в Цариград, някой беден Лазар откраднал златния кръст от църквата, за да си купи дърва за зимата. Освен, че го хванали и го били в църквата, но го предали и на заптиите да го довършат... Като се научила Варвара, а тя се научила доста късно, влязла внезапно при владиката, застанала до звънеца, за да му попречи, ако иска да звъни и ми креснала: „Скоро напиши книга да се отпусне човека, иначе ще те хвърля от прозореца! ” Хъката мъката (Варвара - едра, снажна, същинска бабаитка славянка), отказвал. „Скоро!!!
към текста >>

6. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Някои около нас започнаха да си повдигат главите, да стават личности и да демонстрират, че са напреднали в духовно отношение със способности и дарби.
Учителят беше недоволен и каза: „Има сестри, които обичат братята повече от мене и има сестри, които обичат мен повече от братята. Предпочитат Божественото пред човешкото и работят за него". Ето, това беше неговото заключение. Пак по това време и заради такива подобни случаи Учителят каза: „На небето се радват на този, който обича Бога. Може да бъде човек голям учен, с големи способности, с големи дарби, но не работи ли за Бога не му обръщат внимание". Някои около нас започнаха да си повдигат главите, да стават личности и да демонстрират, че са напреднали в духовно отношение със способности и дарби. А това беше една човешка суета и амбиция и нищо повече. Отивам пак при Учителя и запитвам: „Какви добродетели трябва да има човек? " Отговаря ми: „Да обича Бога така, както на земята човек обича възлюбения си, да жертвува себе си и живота си за Него". Ето как задачата бе решена с всички онези, които се опитваха да създават групи в Школата с една цел - да задоволят изискванията на личността си. След време те се отклониха от Школата понеже работеха за себе си, а с някои свои действия работеха срещу Учителя.
към текста >>

7. Учителя дава песента 'Добър ден'

демонстрират упражнението Запознаване
Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно.Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта.
към текста >>

8. Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 17 юли

Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота.
Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи. Пухкави, розови облачета тръгнаха към нас, сякаш искаха да се приютят при нозете на Учителя и да слушат Словото My. Пред силата на изгрялото слънце издигащите се облаци постепенно започнаха да се топят и изчезват. Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота. Изгревът - Том 24 86. Беседа на Молитвения връх на Рила
към текста >>

9. Учителя е на Рила - езерата. Спомен на Весела Нестерова. 20 юли

Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота.
Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи. Пухкави, розови облачета тръгнаха към нас, сякаш искаха да се приютят при нозете на Учителя и да слушат Словото My. Пред силата на изгрялото слънце издигащите се облаци постепенно започнаха да се топят и изчезват. Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота. Спомен на Весела Несторова 86. Беседа на Молитвения връх на Рила Край изворчето, седнали около Учителя, слушахме често Словото Му. Той винаги превръщаше всичко наоколо ни в предметно учение. "Бъдете постоянни като камъка, подвижни като водата, услужливи като вятъра, и благотворни като слънцето."
към текста >>

Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота.
Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи. Пухкави, розови облачета тръгнаха към нас, сякаш искаха да се приютят при нозете на Учителя и да слушат Словото My. Пред силата на изгрялото слънце издигащите се облаци постепенно започнаха да се топят и изчезват. Всеки ден природата се украсяваше с различни картини, демонстрираше великото си разнообразие и безпределна красота. Изгревът - Том 24 86. Беседа на Молитвения връх на Рила
към текста >>

10. Разговор на Учителя с Весела Несторова - 22 ноември

Да се научим да се смаляваме и да не демонстрираме вътрешното си богатство пред света.
На 22 ноември 1939 г. съм записала в тетрадката си следното: "В десет часа сутринта ме прие Учителят за разговор. (Бях дошла от село Ковачевци, където учителствувах същата година). Божественият Учител ми разкри толкова истини за живота ми! Той разгледа всичките ми проблеми и ми каза как да ги разреша най-добре - какво да искам и какво да не искам от живота. Да се научим да се смаляваме и да не демонстрираме вътрешното си богатство пред света. И както стоях пред Него, почувствах, че Неговият външен и вътрешен образ се отпечатва в мен, че се трансформирам в Него - мистично единство, което ме освобождава и вдъхновява. "Бъди буден, веднъж изправен да не паднеш и пази свещено свободата си", бяха последните Му думи. Чрез земния ни живот да подготвим съкровищата на небето-така да живеем всеки ден, че с нищо да не нарушаваме своята вътрешна хармония и хармонията на другите. Музикалните закони на хармонията Учителят превеждаше в живота ни и ни учеше как да живеем музикално. "Животът е музика, най-хубавата музика, защото животът е плод на Любовта.
към текста >>

11. Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 2

във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато сестрите Маргарет и Кати Фокс започват публично да демонстрират контактите си с духове.
(П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят. Като движение спиритизмът се разгръща след 1848 г. във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато сестрите Маргарет и Кати Фокс започват публично да демонстрират контактите си с духове. Подобни демонстрации стават мода в Европа и САЩ, но течението истински се разраства в началото на ХХ в. Във Великобритания, където спиритизмът се радва на вниманието на сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл, интересът към него е особено голям. Асоциацията на спиритистите във Великобритания и Националният съюз на спиритистите са двете най-големи организации от този вид в света по онова време. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 6. Тодор Стоименов (Стоянов).
към текста >>

12. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на теменужките, скрити в гората.
“ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се грижи за конете, но той не е като за пред хора.“ „Доведи го“ - казал първосвещеникът. Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма? “ „Да, разбира се“ - отговорил първосвещеникът. Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето приятелство, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб. За учениците на Учителя живата връзка с него беше свещена. Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на теменужките, скрити в гората. Когато дойде демокрацията на 10 ноември 1989 г., Братството се оживи. Всички се радвахме, че сме свободни и ще може да разпространяваме идеите на Учителя, ще разгърнем Братския живот. Но още в началото възникнаха много драстични проблеми. Непрекъснато се съветвахме с Крум Въжаров, Борис Николов, Весела Несторова и много други ученици на Учителя какво да правим и как да го правим при новите условия. Много сили бушуваха, много виждания и мнения имаше.
към текста >>

13. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Възможностите на човешкия ум, на органа на мисълта Учителят най-добре е демонстрирал в ежедневното си общуване с учениците.
Но това не беше у него стремеж да ги обхване в цялост. Той беше способен да вникне в идеите, прокарани от тях, и за да създаде онази стълба от знания, всяко стъпало на която води мисълта на човечеството до Епохата на водолея, до явлението на Учителя. Изходна точка на неговите разсъждения всякога бяха кардинални мисли на Учителя. В тях той улавяше смисъл, валиден за всички епохи. Нещо повече, сега Словото на Учителя съдържаше според Влад Пашов най-силната енергия на висшето Знание, защото и човешкият ум разполага с най- добра възможност да схване тези енергии и да ги преработи за свое добро. Възможностите на човешкия ум, на органа на мисълта Учителят най-добре е демонстрирал в ежедневното си общуване с учениците. Ето един случай, в който Влад Пашов, опитва силата на мисълта му: “Първите години от живота на Изгреба аз работех в печатницата, която беше при братския салон на ул. “Оборище” 14. Там се получаваха много писма за приятели от Изгрева и за Учителя. Някой от провинцията пратил писмо до Учителя, но то не се получи при нас.
към текста >>

14. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата.
Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света. За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата с звукове - цветя
към текста >>

15. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата.
Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света. За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата с звукове - цветя
към текста >>

16. Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел

На националния прaзник 24 май е била предвидена голяма еврейска демонстрация, която да призове обществеността да се застъпи пред царя и правителството в полза на евреите.
През май 1943 г. се подготвят нови действия срещу българските евреи. На 21 май евреите в София са призовани да се приготвят за депортиране след три дни. Цар Борис е имал смелостта да се противопостави на план А, предвиждащ депортирането им в Полша, в полза на план Б, според който те остават като работна сила по пътищата. Но това се е разбрало впоследствие. На националния прaзник 24 май е била предвидена голяма еврейска демонстрация, която да призове обществеността да се застъпи пред царя и правителството в полза на евреите. В 5 ч. сутринта Даниел Цион и Менахем Мушанов, член на парламента, пристигат на „Изгрева“, за да се посъветват с Лулчев, който им казва, че демонстрацията трябва да се състои. Страхувайки се от сблъсък с млади националисти, лидерите на еврейската общност са против демонстрацията и затварят централната синагога, чийто равин е Даниел Цион. Заедно с равин Хананел той повежда хиляди молещи се евреи към синагогата в Ючбунар. Митрополит Стефан, който живее наблизо, посреща равините Даниел Цион и Ашер Хананел и отива в двореца, където написва писмо до царя, предупреждавайки го, че ако преследва евреите, самият той ще бъде преследван.
към текста >>

сутринта Даниел Цион и Менахем Мушанов, член на парламента, пристигат на „Изгрева“, за да се посъветват с Лулчев, който им казва, че демонстрацията трябва да се състои.
На 21 май евреите в София са призовани да се приготвят за депортиране след три дни. Цар Борис е имал смелостта да се противопостави на план А, предвиждащ депортирането им в Полша, в полза на план Б, според който те остават като работна сила по пътищата. Но това се е разбрало впоследствие. На националния прaзник 24 май е била предвидена голяма еврейска демонстрация, която да призове обществеността да се застъпи пред царя и правителството в полза на евреите. В 5 ч. сутринта Даниел Цион и Менахем Мушанов, член на парламента, пристигат на „Изгрева“, за да се посъветват с Лулчев, който им казва, че демонстрацията трябва да се състои. Страхувайки се от сблъсък с млади националисти, лидерите на еврейската общност са против демонстрацията и затварят централната синагога, чийто равин е Даниел Цион. Заедно с равин Хананел той повежда хиляди молещи се евреи към синагогата в Ючбунар. Митрополит Стефан, който живее наблизо, посреща равините Даниел Цион и Ашер Хананел и отива в двореца, където написва писмо до царя, предупреждавайки го, че ако преследва евреите, самият той ще бъде преследван. Митрополитът казва на Даниел Цион, че още преди това царят му е дал тържествена клетва, че нито един евреин няма да бъде депортиран от България. С тази новина Даниел Цион се връща при очакващите го евреи.
към текста >>

Страхувайки се от сблъсък с млади националисти, лидерите на еврейската общност са против демонстрацията и затварят централната синагога, чийто равин е Даниел Цион.
Цар Борис е имал смелостта да се противопостави на план А, предвиждащ депортирането им в Полша, в полза на план Б, според който те остават като работна сила по пътищата. Но това се е разбрало впоследствие. На националния прaзник 24 май е била предвидена голяма еврейска демонстрация, която да призове обществеността да се застъпи пред царя и правителството в полза на евреите. В 5 ч. сутринта Даниел Цион и Менахем Мушанов, член на парламента, пристигат на „Изгрева“, за да се посъветват с Лулчев, който им казва, че демонстрацията трябва да се състои. Страхувайки се от сблъсък с млади националисти, лидерите на еврейската общност са против демонстрацията и затварят централната синагога, чийто равин е Даниел Цион. Заедно с равин Хананел той повежда хиляди молещи се евреи към синагогата в Ючбунар. Митрополит Стефан, който живее наблизо, посреща равините Даниел Цион и Ашер Хананел и отива в двореца, където написва писмо до царя, предупреждавайки го, че ако преследва евреите, самият той ще бъде преследван. Митрополитът казва на Даниел Цион, че още преди това царят му е дал тържествена клетва, че нито един евреин няма да бъде депортиран от България. С тази новина Даниел Цион се връща при очакващите го евреи. В това време няколко хиляди от тях вече са преминали пред двореца.
към текста >>

Като един от лидерите на демонстрацията, Дaниел Цион е арестуван и интерниран в лагера в Сомовит.
Заедно с равин Хананел той повежда хиляди молещи се евреи към синагогата в Ючбунар. Митрополит Стефан, който живее наблизо, посреща равините Даниел Цион и Ашер Хананел и отива в двореца, където написва писмо до царя, предупреждавайки го, че ако преследва евреите, самият той ще бъде преследван. Митрополитът казва на Даниел Цион, че още преди това царят му е дал тържествена клетва, че нито един евреин няма да бъде депортиран от България. С тази новина Даниел Цион се връща при очакващите го евреи. В това време няколко хиляди от тях вече са преминали пред двореца. Като един от лидерите на демонстрацията, Дaниел Цион е арестуван и интерниран в лагера в Сомовит. След края на войната Любомир Лулчев е осъден на смърт от комунистическия cъд. Даниел Цион има смелостта да напише писмо до народния съд на 16. декември 1944 г., в което подчертава помощта, оказана от Лулчев за българските евреи.13 След септември 1944 г. и особено в периода между 1949 и 1952 г.
към текста >>

17. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Учителя му отговаря: „Аз ще остана." Тогава Лулчев демонстративно заедно с Елена Андреева, Невена Неделчева и някои от неговата „упанишада", напускат езерата.
Царят се спасява благодарение на това, че кара колата, а шофьорът седи до него. Похитителите стрелят по предполагаемото място на царя и убиват шофьора. Така Лулчев става постоянен съветник на цар Борис. Изпълнявайки тази служба, той създава много неприятности на Учителя със своето независимо поведение и с невярното предаване на някои нареждания на Учителя. През 1932 г., по време на лагеруването на Учителя на Седемте рилски езера, Лулчев пред всички предсказва, че на Рила ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителя му отговаря: „Аз ще остана." Тогава Лулчев демонстративно заедно с Елена Андреева, Невена Неделчева и някои от неговата „упанишада", напускат езерата. Действително става голяма буря, при която лагерът едва издържа. Падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя и го молят да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната си ръка, казва нещо и бурята спира. Учителя обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат." Учителя използва много пъти Лулчев да дава различни съвети на царя.
към текста >>

0.12876486778259