Търсене в текстове за 'съработ'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута - Боян Боев (1883 – 1963)

хората се ограничават от Небето, а в друго отношение се поощряват. Вземете за пример управляващите: душата на народа се отдалечава от тях, изоставя ги и с това се парализират. Те усещат, че народната душа се оттегля и стават безсилни. Като че ли народната душа спира всички свои източници, не им дава условия и те са смутени. На Живота трябва да се даде едно разумно обяснение, а не да мислим, че в света съществува произвол; напротив – една Висша разумност съществува. Трябва да сме съработници на Бога, да работим в едно и също направление с Него и там, дето Той ограничава, да се ограничаваме и там, дето освобождава, да се освобождаваме. Когато ние грешим, Бог ни търпи и търпението Му показва, че Той сам себе си ограничава. Човек трябва да има правилно отношение към източника на Живота. И понеже си клон на едно дърво, имай правилно отношение към живота на цялото дърво, но същевременно съзнавай, че не си цялото дърво. При правилно отношение към дървото ти ще получаваш живот от него. Слугуването на Бога носи Свобода. Не се грижи как ще се прояви спрямо теб. Когато се ограничаваш в Бога, тогава Доброто ще дойде върху теб. Всичко, каквото придобиеш вън от Бога, можеш да го изгубиш. Щастието е само в Бога. Връзката с Бога трябва да е непреривна, непрестанна, без прекъсване. Като служиш на Бога, ти няма какво да Му дадеш, защото Той си има всичко и нищо не иска от теб. Като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, без да очакващ нещо. Като вярвате в Бога и Му служите, то
към текста >>

2. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

положение. Щом дойдем до големите противоречия на Живота, ние се съблазняваме в това, в което вярваме. Нашата идея за Бога не издържа. Значи не издържа вярата ни. Ако ние слугуваме на Бога, какво има да се плашим? Бог е неизменяем. Когато дойдат изкушенията, кажи: „Ще служа на Бога!“, нищо повече. Прочетете 112-та страница от тома „Доброто оръжие.“ Нали е казано за страшния съд: „Идете си, не ви познавам.“ Да те познава Бог значи ти да вършиш Волята Му, да Му служиш, да станеш съработник на Бога! Божият път е най-лесният, там има методи. Най-мъчно е да грешиш, защото ще плащаш. Писанието казва: „Делата им ходят след тях.“ Като работиш за Бога, то като тръгнеш за другия свят, делата ти ще тръгнат след теб. Новата идея е слугуване на Разумното начало, слугуване на Цялото. Ти няма да носиш на хората свои блага, а както пощенският раздавач носи чужди блага, така ти ще носиш благата на Бога. Ще кажеш: „Моята длъжност е да нося писмата на Бога.“ Като държиш Бога, ще успееш. Бъди готов да работиш за Единия, който е създал света. Когато човек реагира на Божественото, идва реакция, идват болести и страдания. Който е в полка на тъмнината, да отиде да се запише в полка на Христа. Тогава ще бъде уволнен от служенето на тъмнината. Запишете се в полка на Христа. Подписът ви трябва да е на Христовия език. Ако всички духовни хора решат да изпълнят Волята Божия, светът ще се оправи. Ако всички постъпят така, то Царството Божие ще дойде на Земята моментално. Рано или късно хората ще
към текста >>

3. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката
към текста >>

4. 50) Неговата благост - Боян Боев (1883 – 1963)

съществото човек, много мъчно. После вие се съберете в сряда и петък, на 25 и 27 октомври, в поредната седмица – в четвъртък и събота, на 2 и 4 ноември, и накрая – в петък и неделя, на 10 и 12 ноември. Първото събрание ще има продължителност 21 минути, второто събрание – 22 минути, и така увеличавайте времетраенето, докато стигнете до 28 минути. Като се съберете, ще отправите ума си нагоре към Невидимия свят, за да може доброто да заработи във вас. Хората на Земята трябва да бъдат съработници на Невидимия свят и нека извършат всичко онова, което Светлите същества искат от тях. Молете се на Бога висшите същества, които ръководят съдбите на народите, да работят върху тях и да ги упътват към Божественото. Молете се да се отложат и смекчат изпитанията и страданията, които идат върху човечеството. Молете се Бог да превърне всичко в
към текста >>

5. Изгрев, 7.ХI.1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

брат попита: „Тази вълна занапред ли има да идва, или е дошла?” Учителя каза: „Не е дошла още. Сега се подема, но не е още дошла в същинската си сила. Затова можем да кажем, че тази вълна иде. Който е дошъл на земята, трябва да използва това, тези хубави условия на живота, да не отлага. Светът е натегнал от ядене и пиене и е на заспиване духовно. А заспиването, немаренето не е хубаво нещо. Радвайте се, голяма радост ви очаква вас всички, които искате да работите и да станете съработници и съслужители Божии! Сега, ако и да прекарвате един период от страдания и големи противоречия, това не са страдания, това е само проверка за това, което ще ви се възложи. Да бъдете будни, трезви, да не се улисвате в нищо друго. Дръжте същественото. Създават ви се условия. Всички възможности имате. Искреност да има във всяка ваша мисъл, във всяко ваше чувство. Искаш ли да работиш, това е важното! Условията ще ви се дадат!” Със сърдечен братски поздрав Ваш верен: Б.
към текста >>

6. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим? - Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво
към текста >>

7. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

ги преодолее и да има увереност в крайния успех. Това качество е необходимо за ученика, защото минава през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове." Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от понататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи. Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението? За да се постави в положението на възприемчивост към светлината, знанието, които идат от Божествения свят. Защото за онзи, който няма смирение, небето е затворено. Всъщност не че то е затворено, но самият той е затворен за небето и затова е невъзприемчив към това, което иде от небето. По-долу ще дадем някои упътвания, които Учителят дава на ученика. „Бъди твърд като земята! Бъди мек като водата! Бъди бърз като въздуха! Бъди лъчезарен като светлината!" Думите „твърд като земята" значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на
към текста >>

8. 11. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори) - Боян Боев (1883 – 1963)

вече Божията Любов, та да става едно преливане между вас и Бога, и между човека и човека (от една душа в друга, между които има Любов, разбира се). Защото, ако се молим с часове на Бога без Любов, тогава няма да имаме никакъв резултат, без сливане между нас и Бога, няма растене и нищо не можеш да получиш. Използвайте сега всичко, което ви е дадено и не отлагайте (в духовно отношение), тези хубави условия, защото голяма радост ви очаква всички, които искате да работите и станете съработници на Бога. Бъдете будни, трезви и не се улисвайте в нищо друго, а дръжте същественото. Всички условия и възможности сега имате и ще ви се дадат, ако искрено искате да работите. Любовта живее вътре във вас и вие в нея. Отворете само съзнанието си. В Любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата само е по степен, защото тя се проявява у човека в по-голям размер. Това е лошо, че хората не знаят, какво нещо е Любовта и грешат някои. Човек трябва дълго време да живее в Закона на Любовта, за да я възприеме и приспособи към нея. Любовта се предава, т.е. каквото прави единия, трябва да го прави и другия. В Любовта няма остаряване — да дойдеш до 33 години и там да се спреш. Не трябва да говорите за Любовта, само за да постигнете това, което искате. Трябва да бъдат проводници на Любовта тези, които имат вече опит. И единственото нещо, което сега ви липсва е че не обичате. А животът без любов няма смисъл. Човек трябва да напусне всичко, което не струва и да живее в живота на
към текста >>

9. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

ги преодолее и да има увереност в крайния успex. Това качество е необходимо за ученика, защото минавa през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове.” Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от по-нататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи. Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението? За да се постави в положението на възприемчивост към светлината, знанието, които идат от Божествения свят. Защото за онзи, който няма смирение, небето е затворено. Всъщност не че то е затворено, но самият той е затворен за небето и затова е невъзприемчив към това, което иде от небето. По-долу ще дадем някои упътвания, които Учителят дава на ученика. „Бъди твърд като земята! Бъди мек като водата! Бъди бърз като въздуха! Бъди лъчезарен като светлината!” Думите „твърд като земята” значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на
към текста >>

10. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

сцени от живота на Христа. Оригиналът и досега се пази във Варненската черква. Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие.” – Как ще се молим? – Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно
към текста >>

11. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Радостта 109. Опознаване 110. Пътят на постиженията 111. Музиката в Природата 112. Красотата 113. Безкористие 114. Мъчение, труд, работа 115. Социалният проблем 116. Учителят за България 117. Подмладяване 118. Служене 119. Малките братя 120. Шестата раса 121. Човекът на шестата раса 122. Новият порядък 123. Пътят на силния 124. Ново земеделие 125. Писмо от Учителя 126. Славянството 127. Любов без външен стимул 128. Мерки в Природата 129. Мисли върху музиката 130. Доброто 131. Съработници на Бога 132. Служенето 133. Небето 134. Законите на човешкото развитие 135. Благодарността 136. Трите стъпала на Новата
към текста >>

12. 131 СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА Настанаха дните на братската среща. Въпреки ограничителните условия, дойдоха приятели от всички краища на страната. Домът се изпълни с народ. Много от гостите се разположиха в градината както можаха. Бяха дни на големи изпитания и страдания. Човеците се изтребваха - обмислено, методично, „научно”. Неизвестността тегнеше над всички. Само тук, в братската среда трепкаше малко радост, царуваше мир, имаше деятелна мисъл. Човек тук можеше да си отдъхне, като в пристанище. Всъщност Любовта е, която прави чудото. Но необходимо е човек да има познание за нейните закони, правила и методи за приложение. Това знание даваше Учителят в своите беседи и лекции. Рано сутринта ние се събрахме на молитва, след което Учителят държа беседа. През целия ден той приемаше гости и разговаряше с тях. А от време на време излизаше навън под големия орех и тогава всички се събирахме около него и почваше общ разговор: - Най-първо майката шета на детето, а когато порасте, и то трябва да помага на майка си. Когато някой иска да изоре нивата, чака ли тя да дойде при него? Не, той отива при нея. Когато някой иска да вземе вода от извора, чака ли изворът да дойде при него? Не, той отива при извора. Значи не трябва да чакаме Господ всичко да направи, но и ние трябва да работим. Човек може да живее само по един начин - като служи на Бога. Ние искаме да служим на Бога, понеже всичко сме получили от Него. Ние сме имали доверието Му, дал ни е всички
към текста >>

13. Разговор за Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

брат попита: „Тази вълна занапред ли има да идва, или е вече дошла?“ Учителя каза: Не е дошла още. Сега се подема, но не е дошла още в същинската си сила. Затова можем да кажем, че тази вълна иде. Който е дошъл на земята, трябва да използува това, тези хубави условия на живота, да не отлага. Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно. А заспиването, немаренето, не е хубаво нещо. Радвайте се, голяма радост ви очаква вас всички, които искате да работите и да станете съработници и съслужители Божии. Сега, ако и да прекарвате един период от страдания и големи противоречия, това не са страдания, а само проверка на това, което ще ви се възложи. Да бъдете будни, трезви, да не се улисвате в нищо друго. Дръжте същественото. Създават ви се условия. Всички възможности имате. Искреност да има във всяка ваша мисъл, във всяко ваше чувство. Искаш ли да работиш, това е важното! Условия ще ви се дадат! Пожелавам ви всичко най-хубаво и светло. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев С Учителя пред приемната в Изгрева,
към текста >>

14. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Така работи господин Дънов цели единадесет години, след което беше приет и признат от всички ни под името Учител по вътрешно прозрение. Около него се събираха много хора, жадни за духовна наука и за нещо по-велико от всекидневното. Така се създаде духовното общество под името“Всемирно Бяло братство“, глава на което е Словото, а негов ореол великите добродетели, вечните принципи на живота Любовта, Мъдростта и Истината, от една страна, и правдата и добродетелта, от друга страна. Съработници на това велико дело са тъй наречените бели братя. Кои са белите братя? Това са всички добри и разумни хора по лицето на земята, хора със светли и широки умове, с благородни и възвишени сърца, с гранитна и диамантена воля, която не отстъпва пред никакви мъчнотии и препятствия. Този период е периодът на днешния ден, на настоящето, наречен период на усилена, безкористна и неуморна работа. Така се работеше до годината 1944, 27 декември. От този ден е началото на третия, утрешния ден период на жътва, когато любовта иде да бере своите плодове. Началото на“утрешния ден“ жътвата, е 1944 г., краят не се вижда. Той върви успоредно с вечността, най-дългия период. Интересно е, че всички, които го познаваха като господин Дънов или които го познаваха като Учителя, и тия на утрешния ден, които го приемат също като Учителя, казват:“Това беше една и съща личност, един и същ образ, една и съща въплотена идея, един и същ служител на вечните принципи.“ Към него пристъпваха, посещаваха го, влизаха и
към текста >>

15. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. Второто положение на висшата любов е да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им служиш по цял ден, без те да знаят това. Вие сега сте строители на новото. Човек, като свърши работата на Бога, минава в по-високо положение. Божият път е най-лесният. Там има методи. В Божия път работите не са така тежки. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш, защото ще плащаш. Човек трябва да стане съработник на Бога. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Има закон: Ти не можеш да възлюбиш Бога, докато не работиш за Него. При работата за Бога човек ще приеме любовта. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>

16. Служене - Боян Боев (1883 – 1963)

да направя нещо за Господа. През деня ще видиш някого, чиито крак е изкълчен, ще му услужиш. Втория ден ще кажеш пак, че искаш да служиш на Бога. Него ден ще срещнеш един беден, който не е ял 4 - 5 дена. Ще го заведеш в къщи и ще го нагостиш. На третия ден ще срещнеш едно сираче, което няма никого, ще го заведеш вкъщи и ще го пращаш на училище. Човек да желае да стане силен, за да помага. Бог иска да работим с Него заедно. Бог иска сега всеки един от нас да направи нещо. Да станем съработници на Бога. Онзи, който служи на Бога, на Божието дело, туря на карта своя живот; своя имот, своята личност и всичко въобще. С него е целият видим и невидим свят. Аз желая тази година всеки един от вас да предаде Словото Божие на няколко души. Всеки ден си турете задачата, като срещнете един човек, да му кажете една дума, която да му легне на сърцето. И той да тръгне по новия път. Например кажете му: „Пожелавам ти, което си желаеш, да те благослови Господ с него. “ И си тръгни. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б.
към текста >>

17. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание
към текста >>

18. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

му казва: Докато гледаш само своята греховност, ти не ще намериш смелост за никое общочовешко дело. Не от собственото достойнство на Петър и въобще на човека, но от поръчението на Христа произтича смелостта за действие. В действието слабият забравя и побеждава слабостта, защото се научава да действа с Христа. С това Христос води Петър и въобще човека, от личното изживяване на греховността, към апостолските задачи на човечеството, към делата на Спасението, в които Той иска да има като съработници човеците. Можем да кажем, че разказът за риболова в Евангелието на Лука е като една пъпка, която съдържа в себе си цялото Евангелие. Цялото Евангелие е разцъфнал цвят, който постепенно се разцъфтява от тази пъпка. Призоваването на учениците, проповедтта на брега, ходенето по морето, изживяването на възкръсналия Христос, всичко това живее вътре в тази пъпка. Първата истинска среща с Христос предизвиква в душата на Петър основното религиозно изживяване - вярата. В случая, вярата не е работа на ума, а на сърцето. Тя не е просто работа на чувството, а е начало на откровение. Вярата е пробуждане на душевния орган, който човек носи в спящо състояние в своето сърце. От Светлината пъпката се разтваря в голям цвят. Този цвят е окото за виждане на Христовия свят. Пъпката постепенно се развива. Отначало тя е едно напъващо предчувствие, което живее в сърцето. Сърцето постепенно се събужда, пъпката се разтваря. Вярата е пъпката, която постепенно се разтваря, с което вярата се превръща в знание, на
към текста >>

19. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Истината. Волята Божия се състои в това, да дадем възможност на Бога да се проявява все повече в нас. Това е целта и същността на развитието - да се изявява и проявява Бог. В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявлението на Любовта, защото като я проявяваме, ние проявяваме Бога в нас. Изпълнение на Волята Божия подразбира да работим за развиването на всички дарби и заложби, на всички добродетели, които Бог е вложил в нас. Да служим на Бога, това значи още да станем съработници на Бога. И когато станем съработници на Бога, тогава нашите желания сами по себе си ще се реализират. Затова Учителят казва: "Какво значение има изпълнението на Волята Божия? - Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко каквото желаете, ще се реализира. А за да бъде Божията Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълнявате Волята Божия." Учителят казва още: "Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и на нашия дух, ще се постигнат. Ако ние вършим всичко за Бога от Любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора?" " Както на Небето, така и на Земята." Горе на Небето съществува идеален ред, има идеални условия. Онзи ред, който съществува горе, трябва да слезе и на Земята. Горе на Небето напредналите същества са приложили в живота си Любовта. Мъдростта и Истината. Като приложим тези принципи тук на Земята, този ред, това Царство ще слезе и на Земята. Думите: "
към текста >>

20. ДВЕТЕ ТВОРЧЕСКИ ЙЕРАРХИИ, ОБЕДИНЕНИ В БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ - Влад Пашов (1902- 1974)

ОБЕДИНЕНИ В БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ Тези същества са от десет степени или чинове. Те всички са от човешката раса и в безкрайността на времената са завършили своята човешка еволюция и сега са съработници на Бога и направляват целия Космос. Ще посоча имената, с които са известни в християнския езотеризъм и техните основни функции в Космоса. 1. Най-висшият чин от тези същества се наричат Серафими — Братя на Любовта. Те са толкова възвишени, че обединяват слънчевите системи в по-големи системи и ги направляват и ръководят в пространството. 2.. Вторият чин се наричат Херувими — Братяi на Хармонията и Мъдростта. Те хармонират и регулират движенията в една слънчева система. 3. Третият чин се наричат Престоли — Братя на Волята. Те дават импулса за движение на планетите, турят планетите в движение. Тези три чина образуват първия клас на тези възвишени същества, които работят във великия Космос и са изразители на трите Велики Божествени Принципа — Любовта, Мъдростта и Истината. 4. Четвъртият чин се наричат Господства — Братя на Радостта и интелигентността. Те образуват колективната интелигентност в Природата. 5. Петият чин се наричат Сили — Братя на движението и растенето. Те дават силите, които действат в една планета. 6. Шестият чин се наричат Власти — Братя на външните форми и изкуствата. Те дават формите на дадена планета. Тези три чина образуват втория клас на възвишените същества, които се занимават с организиране на планетите в слънчеви системи. Властите дават формата на
към текста >>

21. СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

и духовен космос, а самите те работят в по-вътрешни светове и измерения, в невидимите полета на живота и на Духа. 7. Възкресение Това е последната степен на Земята, тук се завършва човешката еволюция. Възкресението е от Бога, то не зависи от усилията на човека, защото той трябва да е направил вече всичко, каквото е зависело от него. В тази степен Бог въвежда човека в Космичното Съзнание, това е подготовка за осмата степен /Възнесението/. Той се подготвя с това да стане съработник на Бога — и на Земята, и отвъд — и то в най-висшия смисъл на думата. При възкресението долните тела — физическото, етерното, астралното, менталното и причинното — се свързват с Божественото тяло в много силен синтез. Това са седемте степени, които показват колко е силен Пътят на ученика, той дойде до числото седем. Това е високият връх, в който ученикът ще извоюва своята свобода, в която той ще бъде зависим само от Бога. Това означава, че възкресението е връщане към Божествения
към текста >>

22. 4. Пътят към свободата, 28 септември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

служи на себе си и на другите доброволно, съзнателно и с любов. Тази идея, която е идея на самата природа, трябва да се подеме от всички разумни хора, да им бъде стимул и да работят за нейното осъществяване. Така разбран животът, придобитите блага ще бъдат блага за всички. Всички ще работят и всички ще се ползват от благата. Това е пътят на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин. Така те ще излязат из сферата на делничния и безцелен живот и ще станат съработници на Природата. И тогава ще се прояви вътрешната връзка, която съществува между хората и те ще могат да живеят без писани закони. Цялото човечество тогава ще представлява една грамадна свободна комуна, едно грамадно общочовешко семейство, член на Всемирната конфедерация на Космоса. Всички ще работят, всички ще се ползват еднакво. Когато ние говорим за обичта и любовта - за нас това е връзката, която е нужна, за да се опознаят хората, за да могат да работят заедно. Щом двама души се обикнат, те трябва да разпределят труда и благата помежду си и да си помагат. Ако те не си помагат и не разпределят труда си, няма никаква любов помежду им. Любовта като дойде, тя ще разпредели труда и благата. Само на тази основа може да се съгради едно разумно и свободно общество. Цялата философия на живота се състои в това, да знаеш да изпратиш по една хубава мисъл и благородно пожелание на своите събратя човеци ида бъдеш винаги готов да споделиш с тях всичко, каквото имаш. Така ще се създаде вътрешна връзка
към текста >>

23. 17. Пред прага на новата епоха, 26 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Като говоря за тези същества, не разбирам ангелите, а първите напреднали синове на нашата човешка раса. Тогава всички блага ще бъдат общо достояние и всички ще се ползват свободно от благата на природата. Сега ви поздравявам с Новата епоха. Пригответе се всички за Новия ден, който иде и който ще донесе щастие и благоденствие на цялото човечество, ще донесе братството и хармонията между всички човешки синове. Тогава хората ще живеят в мир и хармония, както природата иска, ще бъдат съработници във великото космично творчество. По беседа, държана от Учителя на 26 март 1933
към текста >>

24. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

за новите идеи приказват, а живеят със старите, а други привидно мислят по старому, а живеят по новия начин. Първата категория проповядват за Господ, за любов, за жертва, за братство и пр., а като дойде един беден и закъсал при тях, ще кажат: Това му е карма, не му е дошло времето, друг да му помогне. А друг, в Бога не вярва, за любов и пр. не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага. Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура. Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на
към текста >>

25. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват. Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и
към текста >>

26. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

на природата, който говори в нас. Това е самата реалност в нас. Реалността се отличава по това, че тя винаги ни предава нещо, и туй, което не ни предава, а отнема от нас по нещо, не е реално, а е илюзия. Реално е това, което внася сила в ума на човека и го кара да мисли, което дава сила и живот на чувствата и на тялото, за да може човек да постигне нещо в света. Ако вие станете проводници на Реалността в света, вие ще бъдете полезни и за повдигането на цялото човечество, и ще бъдете съработници на природата, служители на Бога, казано на религиозен език. Но идеята за Бога трябва да се постави в нова светлина. Тази идея, която хората сега имат за Бога, това не е никакъв Бог. Според нас Бог е Великата Реалност в света, туй без което човек не може. Животът, който функционира, който пулсира в нас, това е Бог. Разумното, което действа в нас, това е Бог. Той се проявява във всяка една душа и казва: Всички ще станете както Аз мисля и щом вървите по Моя път, всичко ще постигнете. Всички трябва да се подчините на импулса на живота. Ако вървите по този импулс и не се боите, тогава всички добри и велики хора ще ви бъдат тил и всички ще ви помагат. Когато заживеем по този начин, ще бъдем свободни от противоречия и болести; основата на всички болести седи в нарушението на великия закон на Любовта. Всички болести на нервната система се дължат вследствие нарушението закона на Мъдростта, а физическите болести се дължат вследствие нарушението закона на Истината. Щом нарушите закона на Истината,
към текста >>

27. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

това да си представя природата такава, каквато не е. После, съвременните учени внушават една идея в ума на хората, че природата трябва да се победи. Започнала се е една борба между природата и човека и човек иска да излезе победител в тази борба. Това е също така едно заблуждение. Човек не може да победи природата и няма защо да се бори с нея. Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й богатства и сили ще му бъдат на разположение. Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда. Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си. Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си. Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си. Ще кажете, не обичаме ли себе си? Не, съвременните хора не обичат себе си. Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич. Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка. Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона. Тези условия, при които човек не може да мисли, показват, че мозъкът си почива. Но съвременните хора, които нямат ясна представа за голямата разумност и целесъобразност в Битието, не разбират законите на всички тези процеси. Те не разбират и не подозират онази
към текста >>

28. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма. И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде. Когато говорим за онзи свят, разбираме светът на съвършените, които са на служба в природата и са нейни съработници. И бие като станете съвършени, ще ви назначат на служба и ще ви дадат някоя планета, като Земята, да управлявате. И тогаз ще бъдете господар с големи права. Но преди да дойдете до това положение, ще ви подложат на един голям изпит - теоретически и практически, за да се справите с ред противоречия, които съществуват и да завладеете всички сили и елементи на вашето битие. Сега всички хора имат противоречия. Правата линия е закон за разрешение на противоречията. До тогава, докато двама хора имат вземане-даване, те ще се намират в противоречие. Има неща, които не могат да се разрешат. Двама души никога не могат да разрешат един въпрос. Те могат да го разрешат, но само по законите на природата; иначе, въпросите всякога ще останат неразрешени. Често се казва, че разрешението на въпроса е в Любовта. Но в Любовта има две очи. И всички вие имате по две очи: лявото око взема, а дясното дава. Тогава какво ще направите вие с Любовта? В Любовта трябва едновременно да вземаш и да даваш. И ако вземаш
към текста >>

29. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

ще живее дълго. Тези твърдения са верни. Но дългият живот без едно пробудено съзнание не е желателен. Дългият живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, което да бъде във връзка с висшите сили на природата и да съзнава, че природата, в която живее е разумна и то много по-разумна от него. Сега има два възгледа за природата. Едни считат, че човек трябва да подчини природата, природата да му стане слуга, а другият възглед е, че хората трябва да станат служители и съработници на природата. Няма какво да подчиняваме природата, за да ни служи. Не е било време, когато тя да не ни е служила. Тя е много по-умна от нас и не е възможно глупавият човек да подчини умната природа, както той иска. Невъзможно е слабият да върже силния. Насила не можем да заставим природата - това е закон. Ние всичко вземаме от нея, един вид крадем я на общо основание. Всички хора са първокласни крадци по отношение на природата. Затова идват великите Учители, за да научат хората на един морален живот. Въпросът се състои в това, че ние трябва да се научим да си служим със силите, които природата ни предоставя на разположение и да ги използваме за нашето благо и растеж, а не да злоупотребяваме с тях. Затова трябва да направим връзка с разумните същества в природата, които стоят зад всяка форма и дейност, която наблюдаваме в природата. Например, за да се ползваме от едно цвете, трябва да направим връзка между съзнанието на цветето и нашето съзнание и тогава ще се даде ход на енергията,
към текста >>

30. 38–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях. В бъдеще Учениците ще влизат в съзнателна връзка с Ангелите, с Белите Братя. Велики неща очакват човека, когато напредне като Ученик. Когато човек възлюби Бога и е във връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на Ученика е да стане съработник на Бога. Тогава той ще получава от Бога всички блага. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертвува за другите, и тогава всяка една работа, която почва, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на Ученика. Тогава човек е истински Ученик. Ученикът започва с Божествената Любов. Като работи с Любов, той добива светлина на ума и разбира Мъдростта. Понеже той гледа през очите на Любовта, в него царува Мир и Радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Ученикът се отличава с непреодолим стремеж към Бога. Когато Учителят забележи у Ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положената грижа над този Ученик. Друго качество на Ученика е безстрашие и решителност. Това е качество на волята. Ученикът не трябва да трепва пред никаква опасност. Той трябва да има
към текста >>

31. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

действа Бог чрез своя Дух. В ума ти действа Бог чрез своята мисъл. Във волята ти действа Божията Воля. Следователно, оставете ги да се проявяват в своята истинска природа. 537. Ученикът не е сам. Всички да имате вяра, че във вашия живот Бог действа. Той взема участие във вашия живот. Има и други Същества, заинтересувани от вашия живот. Това са вашите Възрастни Братя. Тъй че в света не сте сами. Така че да остане в ума ви мисълта: Бог да работи в нас и ние да помагаме, да бъдем съработници. Или казано с други думи: Да проявим в себе си най-хубавото, най-благородното, най-възвишеното, което можем в дадения случай. Това значи да работи Бог в нас. Бог е светлина в живота ни! 539*. Ценността на знанието. Всяко знание, което се дава лесно на Учениците, те не го оценяват. Но знанието, което се придобива с усилено мислене, е по-ценно, отколкото знанието, което лесно се добива. 540. Идеите на Ученика. Ако вашите идеи и чувства образуват само топлина и се смаляват, те са от физическия свят. Ако са като малки семенца и растат и дават плод, те са от духовния свят. 541. Разумен живот е този, който е хармоничен. В разумния живот се иска непрекъсната връзка с Бога. Чистотата е едно качество на разумния живот. Тя представя една дреха, една броня, която пази от всички опасности, от всички отрицателни сили в живота. 542. Най-важното. Най-важното нещо, което идва в сегашната епоха, е да се свържем с Бога и да имаме постоянно неговото присъствие, тъй както Слънцето изгрява и праща своите
към текста >>

32. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО - Методи Константинов (1902-1979)

вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота. Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост. Новият човек на Космичното единение ще въдвори в своята душа висша хармония между своето топло сърце и светъл ум. Това магично равновесие ще събуди скритите сили на Божествената Воля в човешката душа. Тя ще стане съзнателен съработник при осъществяване на творческите възможности на Великото Космично Начало. Науката и религията се освобождават от магичния кръг на геоцентричните концепции и навлизат в света на хелиоцентричните концепции. Човечеството навлиза в един нов свят, в който няма да търси причините за фактите и явленията в земен план, а в този на Слънчевата система. Но, дори и в тези нови рамки е невъзможно да се разрешат научните проблеми, чиято причинна връзка се крие в Космичния свят. Телескопът ни позволи да открием, че съществуват стотици милиони галактики като нашата. Радиотелескопът и астрофизиката отиват още по-далече в своите открития: броят на галактиките надвишава милиард. Съвременната наука още не е достигнала до тези познания, които обясняват загадките на безкрайно малкото и безкрайно голямото. Тя е изправена пред много проблеми, сред които е природата на космичните лъчи. Според Учителя, сред тях има радиации, излъчени от мисълта на същества, населяващи различни слънчеви системи от Галактиката.
към текста >>

33. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

За изпълнение на тези големи задачи природата създава за изграждането на всяка раса нов континент, в който струпва необходимите души и конструктивни материали. Новият континент ще бъде между Сибир и Аляска. Той ще съедини мистичният дух на „Славянството" с практичния дух на Америка. Докато човек не изучи Висшите максими на Свободата, не може да схване тази велика идея - „Живот за Цялото"; докато не ги приложи, не може да влезе във връзка е Космичния ритъм на живота и да бъде съработник на Учителя. Днешните движения за Свобода в расите и народите се движат от този духовно-културен потенциал, който Учителят донесе за Новата епоха. Това се вижда недвусмислено от развоя на идейните течения по определените от Него схеми. Тези максими на Свободата ще се реализират в Епохата на Водолея, която е подготвителна школа за душите на Шестата раса. Тези Космични сили са механизмът, който ще извади от миналите култури и раси необходимите творчески есенции за Шестата раса. Основната идея на Космичния мироглед, изразен чрез Висшите Максими на Свободата, е човек да се свърже с Ритъма на общия Живот - „Живот за Цялото". Никога да не делим хората на духовни и светски, защото и през най-великите души на човечеството протичат четирите космични течения: животинско, човешко, ангелско и божествено. Всеки трябва да знае къде му е мястото, иначе ще изпадне в противоречие. Нашата Слънчева система се намира в периферията на Галактиката. Слънцето не е от най-издигнатите. Има звезди, които се намират
към текста >>

34. И ДНЕС - Теофана Савова

надигаха светли умове и сърца, израстваха цветята на космичната пролет. 3 юли, неделя Моят обичан и незабравим брат Петър-Асен, нашият брат, загуби физическото си тяло. Господи! Велики Господи! Учителю благи! Приеми го в най-красивия от Твоите светове и му бъди пазител и покровител, единствен Учител и Баща, сега и всякога и през всичките векове. И нека Твоята бащинска грижа превърне скръбта му в радост и страданието му в благодарност. Нека Ти бъде най-добър ученик, доверено лице и съработник във Великото Твое дело на земята и на небето. Дай сила и на нас, на всички в нашия прекрасен и обичан дом и превърни голямото ни страдание в успех за нас и за Великото Ти дело. Амин. * Защо на този велик празник, защо на тази велика сватба трябваше да нося в сърцето и душата си толкова скръб! Но Вие казахте, Учителю, „когато кокошката се пече на скарата по-хубава става беседата". Аз съм вече на скарата. Нека! Да бъде Твоята воля, Господи. Учителю благи! Сега съм вече безрезервно предадена, в Твоите ръце съм. Те са любящите ръце, които ме разпръснаха на милиони частици и ме събраха отново. Та да ме ваеш и водиш в Новия път! * При Учителя всичко се живее едновременно - и скръб, и радост. Човек скърби за всичко, което изоставя, и за всичко, в което напредва, се радва. А то е
към текста >>

35. УРОЦИИ ИЗПИТИ - Теофана Савова

живее в мир и разбирателство със съседа си. * Понякога Учителя мълчи, не говори по въпроси, който ни вълнуват. Ученикът трябва сам да намери отговора. Мълчанието на Учителя говори, тревожи и събужда скрити сили в ученика. Така той започва да мисли по-добре, да се изразява по свои начин и да поддържа мислена връзка с Учителя. * Който иска да развие волята си, той слуша словото, разсъждава върху смисъла му, постоянства и работи ежедневно. За него Учителя казва: „Волевият човек е съработлив на природата. Той има предвид своето сърце и избягва тревогите." Когато ученикът иска да обърне някого към Бога, Учителя е до него и му казва: „ Ти не може да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „ Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих. " — Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път. Няма по-ценно нещо в живота от любовта." И ученикът започва да работи върху себе си, учи се да развива волята си и да проявява любовта. В школата на Учителя се учим на търпение, възпитаваме нашите лични чувства. Една сестра чисти тревите от цветната леха. Тя се навежда и изправя, търпеливо върши работата си. Наблизо се разхождат хора. Някои от тях са любопитни, но има и невъзпитани. Сестрата чува смях и подигравки по неин адрес. "Богомолка!" - казва някой. „Господи, дай им светлина!" - пожелава тя в душата си. Сърцето й страда от грубите изрази на хората, които пренебрегват Учението и
към текста >>

36. 8.2 Методи за оправяне на човечеството - Светозар Няголов ( -2013)

и порядък на Земята. След свършване на своята работа те ще си заминат, а хората на Земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Туй се каза едно време и така стана." (9, с. 59) „Днес синовете на светлината канят всички хора на работа. Те дойдоха във времето на Христа, но видяха, че хората не бяха готови още за работа. Сега пак идат с песни да ви поканят, като съработници в общото дело. Щом чуете песните им, станете веднага и идете да ги посрещнете. Те идат да турят ред и порядък в света." (21, с. 123) „Когато влезете в тясна връзка с духовния свят, тогава ще се обновите и ще станете силни. Това в Евангелието се нарича ново раждане, за което какви ли не определения се дават. Новото раждане значи обновление — да можете да живеете едновременно и в този, и в онзи свят, или другояче казано, да знаете да трансформирате енергията от физическия свят в духовния и обратно. Работете върху кротостта и смирението, защото няма по-хубаво нещо от това, да сте в едно общество на смирени и кротки хора." (57, с. 20) „Докато Духът Господен не е между хората, те ще се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери. Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват." (19, с. 110) „Повдигането на човечеството ще стане, когато дойдат
към текста >>

37. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

след този кипеж ще дойде Мирът, качество на Божия Дух — Той ще бъде победителят в края на всичко човешко. Хиляди съзнания днес се молят да дойде Царството Божие на земята, да бъде мир и братство на света. От дисонанса днес ще се роди новата хармония, която сам Духът ще наложи на света. Квартите и секундите ще се превърнат в терци и квинти. Слънчевият строеж на музиката ще замени лунния строеж на отраженията и нереалността в живота. Човекът ще осъзнае своята божественост и ще стане съработник на Бога. Строители и творци ще изпълнят опустошената земя и върху развалините ще цъфнат райски градини. Мечтата на будните хора през вековете предстои да се сбъдне. Сила и живот, радост и щастие ще бликнат от уморените сърца. Но идват новите хора на шестата раса — расата на светците, които ще населят земята. Тя ще заеме достойно мястото си в звездната симфония и нейният вопъл и дисонанс ще се превърнат в ангелска песен. "Над звездите Бог е буден"- пее Шилер в Деветата Бетовенова симфония и светът ще разбере, че тази вселена се управлява от Върховен Разум и Безсмъртна Любов, че Бог нито липсва, нито гледа безучастно своето несъвършено човешко битие на тази малка планета. Той ще се изяви на света в своята сила и слава и ще излее благословението си над всички свои чада. И ще каже всеки като Христос: "Аз и Отец едно сме." Това е задачата на Новата Епоха, в която влизаме — прослава на Бога чрез всички изкуства и науки. Великата хармония, която е Бог, ще се въплъти в живота на хората чрез
към текста >>

38. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

ли Разумното, това е живот вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност." Разумното, мъдро използване на Божествения потенциал у човека предполага и правилно отношение към благата на живота: "Доколкото човек се намира в правилни отношения към великите закони на Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Той изпраща. ...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата съдба. ...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой - К.З.), т. е. работи в съгласие с великите закони на природата, на битието." б) Мъдростта като източник на светлина и знание "Трябва да се отвори път за едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на живата природа. То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване." "И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина." (Учителят П. Дънов) Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод - Новата Култура, изискват нов подход към изучаването на света. Според Учителя П. Дънов природата трябва да бъде изучавана по
към текста >>

39. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко, каквото сте изгубили, ще се върне. Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов). Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца. Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление. Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във
към текста >>

40. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

е волята на Бога относно Доброто в нашия земен живот. Ето как Учителят П. Дънов интерпретира напътствието на Сина Божий: "И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето (ср. Мат. 6:19-21; бел. К. З.), Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята." И още нещо, твърде съществено - изпълнявайки волята Божия да вършим Добро, ние предоставяме своето "аз", за да се прояви Бог чрез него, и то в пълнота. От този акт на съработничество с Твореца полза има не само извършителят на даденото Добро, но и всички останали. Учителят П. Дънов разяснява този казус по следния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие. ...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена." 6. Доброто път към свободата на духа Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното
към текста >>

41. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

На първо място в своята ценностна система пилигримът по духовния Път поставя предоставянето на своето "аз" на Божественото, така че във всеки миг от живота му Бог да се проявява чрез него. Както казва и ап. Павел: "Не аз, а Христос в мен." Единичното се разтваря в Цялото и без остатък подчинява своята воля на Волята на Всевишния. Смирението му е помогнало да се отърси завинаги от всички излишни слабости и недостатъци на стария човек. То го е превърнало неусетно в свободен човек - съработник на Бога, участник на най-високо равнище в осъществяването на непостижимия План за Творението. е) с висшата природа у човека Християнската философия в своя онтологически ракурс разкрива същността на телеологията - концепцията, утвърждаваща, че всичко сътворено е целесъобразно, плод на една велика Разумност. От същата тази Разумност като от непресъхващ вселенски Извор бликат всички постижения на Духа, стаени в нея като потенциал на вездесъщото Проявление. Свободната воля на безчетните същества в Космоса пък е тази, която би могла да отприщи Извора на Сбъдването и да вдъхне живот на цялата красота и величие, скрити в него и очакващи мига на своето възхождане в душите на поелите вечния Път на Духа. Пробудената висша природа у човека създава най-благоприятните условия за постигане на пълна духовна свобода. Критерият на такъв човек във всичките му действия е винаги най- точен, най-справедлив, Божествен. Законите на материалното битие вече нямат власт над него. По този повод Учителят П.
към текста >>

42. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

първоначалния заряд на разумност, вложен в нея от Създателя, и наличието в нея на неизброими сон- мове разумни същества. Не бихме могли да разграничим първото от второто, тъй както не можем да поставим знак за категорично дистанциране между Твореца и творението. Обединяващото звено е Божията Премъдрост, изявена в Неговия величествен План за света, чийто изпълнители са именно посочените същества. В своята еволюция те са достигнали етап, в който могат да бъдат определени като Божии съработници. За тяхната същност и роля във Вселената Учителят П. Дънов казва още и следното: "Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали, най-разумните същества, които можете да си представите, най-добрите, най-силните, най-любещите. В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи." Всички тези разсъждения и съпоставки му дават основанието да заключи: "Ето защо за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият Космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява." В Живата Природа действат принципи, сили, енергии, закони. Налице са два основни разумни принципа: на силата (активността) и мекотата. Първият от тях действа за разделяне, индивидуализиране, разделение на Цялото. Той логично води до борба, разрушение и смърт.
към текста >>

43. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

да изгрее светлината на Божествената наука, на това прастаро и вечно актуално Учение, за да започне човек да живее като действително разумно същество в хармония с целия Космос. Тъй като никой не живее за себе си. В този смисъл учението на ББ има за цел да събуди в личността такава насоченост на мирогледа, че той - хомо сапиенс - да гледа на себе си като проявление на Великото Начало в живота, да се научи да се чувства като клетка или орган на Божия вселенски организъм и като съработник на Живата Разумна Природа, заедно с всички останали разумни и извисени духом същества. От позициите на тези разсъждения Новото учение не бива да бъде оценявано като теоретична база за онези духовни движения и течения, които изучават космическите истини откъснати от настоящето, от физическия живот във владенията на материята. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния ни живот и да го обновим по пътя на Доброто. И затова имаме всички основания да заявим, че Новото учение - учението на ББ в съвременната епоха - е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, били те материалисти- чески или идеалистически. То има за главна задача да обнови живота, да внесе в него повече разбиране, разумност и светлина, за да предпазва хората от повтарянето на старите грешки. Така че най- важният апел, лозунгът на Новото учение - учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - е: Мисли добре, храни се добре и работи добре. Водещ тезис в това
към текста >>

44. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Те са се превърнали в Негови чисти проводници. Затова и само на тях бива разкрит действителният смисъл на самото Посвещение. 7) Възкресение Възкресението е дар от Бога. За него Учителят П. Дънов казва: "Възкресението - това е последната степен в развитието на човека. Тук се завършва човешката еволюция. Тук човек става рав- ноангелен." При тази степен от издигането на съзнанието то придобива космическа всеобхватност. По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на Бога в най-висшия смисъл на думата". Едно от най- съществените следствия от Възкресението е свързването на долните тела на личността - физическо, етерно, астрално, ментално и причинно, с Духа. Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността. Премеждията, през които преминава устременият към Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента. Той се чувства изоставен дори и от Бога, за Когото знае с пълна увереност, че винаги е до него. Бивайки обаче Посветен в тайните на Битието, изпълнен с абсолютна вяра в Промисъла и висшата справедливост на Създателя, ученикът прекрачва с чест и тази последна преграда по пътя към
към текста >>

45. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка. Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е
към текста >>

46. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов). В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота. Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“ Духовният Учител представлява изява на Божията Мъдрост като Принцип на Битието. Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.). Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си – не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога (курсивът мой – К.З.)“ (Учителят П. Дънов). В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“ Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на Бога. И понеже „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта! Защото
към текста >>

47. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

благодарност към Всевишния – за мъдрия, зрелия духом ученик на Божественото учение се явява сигурен трамплин към еволюционен скок. Скок, който съдържа в себе си заложена и кристалната чистота на неговата най-фина душевна тъкан. Никак не е лесно да си в света и да се опазиш чист. Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело. Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов. Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух. Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството. За този своеобразен връх в благородните усилия на
към текста >>

48. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

живее в Духа: „Мирът говори за присъствието на Духа!“ (Учителят П. Дънов). А това е, както е известно, живот вечен, защото в него и чрез него си познал Всевишния и си се изпълнил навеки с Неговата благодат (ср. Йоан 17:3). И нещо повече – разкрил си извечното Му присъствие в самия себе си и си му предоставил възможността да се прояви посредством теб самия в пълнота. Така оживява Бог в човека и го прави равнобожествен. Придобилият такова равнище на духовна еволюция се превръща в съработник на Твореца на видимия и невидимия свят. На него биват възлагани задачи от космическа значимост. Разкриват му се тайните на Сътворението, смисълът на Битието, насоката на великото вселенско Развитие. Той и Създателят са Едно. Обратното също е вярно: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно“ (Учителят П. Дънов). Изгубил си здравата основа – за момента или като тенденция. Върху какво да стъпиш тогава? Потърси опора. Открий я във вечното Слово, тъй богато на методи и средства за духовно пречистване и извисяване. Налей, без да губиш повече време и сили, отново основите на твоето собствено жизнено здание. Подтисни повика на плътта у себе си и създай условия на безсмъртното си начало да се прояви. Изграждай постепенно, милиметър по милиметър, непробиваемия фундамент на стартовата си площадка към хоризонта на съвършенството. И знай, че никога не си сам по този път! Ако искрено и всеотдайно търсиш Бога у себе си, Той самият ще бъде на всяка крачка до теб в това най-дълго космическо
към текста >>

49. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Любов: „Ти сега трябва да учиш жертвата какво е, защото Любовта по това се познава“ (Учителят П. Дънов). Поредицата от благородни, целенасочени и конструктивни жертви, очертаващи пътя на окултния ученик и осветяващи неговия духовен хоризонт с меката светлина на съвършенството, довеждат до пълноценна, цялостна и триумфална проява на Божествената искра, заложена в душата му. Ако пожертваш всичко, получаваш Всичко. Крайният резултат е този, че се превръщаш в равнобожествен и съработник на Бога в цялото Битие. б) външна: Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло. Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее. Неговата пробудена душа му нашепва тихо, ала достатъчно ясно, че всичко, което му се случва по време на съществуването му в материята, е урок – по-малък или по-голям, но винаги важен за неговата духовна еволюция. Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П. Дънов формулира специфично
към текста >>

50. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

най-висок е сам Бог. Не може и да бъде другояче. От Него започва всичко и в Него в крайна сметка се завръща. Той е Началото и Краят, алфата и омегата на всичко съществуващо (ср. Откр. 1:8). Затова и не би могло да има висок идеал без Бога, без отчитането на Неговото присъствие във Всемира. Високият идеал, когато се превърне в начин на живот, фокусира всичките ти мисли, чувства и дела в един непобедим, всепроникващ лъч на просветленото и неустоимо мощно съзнание. Ти се превръщаш в съработник на Бога, т.е. в Сътворец наред с Него навред във Вселената. Целият ни земен живот е предметно обучение. С каквото и да се заемем, каквото и да вършим, ако образец ни бъде Божественото съвършенство, рано или късно ще постигнем поставената цел. Това именно има пред вид Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) с думите си: „Целият свят около нас – това са все задачи, които Господ е предоставил на нас да разрешим. В каквото и положение да се намираме, трябва да имаме за идеал Господа.“ Житейските задачи биват по-лесни и по-трудни, ала всички те водят към научаването на безценни уроци за душата. Човекът с висок идеал полага всички необходими старания да решава задачите по възможно най-добрия, най-правилния начин. Така и научените от него уроци оставят завинаги своя златен отпечатък в безсмъртната му същност. Всички материални притежания са преходни. Отиваш си от този свят и ги оставяш на другите. Но онова, което си придобил в Духа, е вечно. То те съпътства навсякъде като неотменима частица от
към текста >>

51. Господи, в мене две мисли няма да има ... - Влад Пашов (1902- 1974)

Господи, в мене две мисли няма да има – само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух – да извършва Твоята велика Воля и през всичките векове да бъде съработник с Тебе и да служа с Тебе
към текста >>

52. Търпението — първо стѫпало на Любовьта - Георги Радев (1900–1940)

своето развитие. И тъкмо затова, може би, никога страданията, външнитѣ и вътрешни противоречия не сѫ били така остри, както въ наши дни. И никога, може би, отъ разумнитѣ хора не се е изисквало толкова търпение, толкова духовна мощъ, колкото сега. И никога, може би, не е било тъй необходимо добритѣ и съзнателни хора въ свѣта да си подадатъ взаимно рѫка и да отправятъ едни къмъ други мисълъ за вѫтрешно обединяване. Възвишенитѣ сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, търсятъ съработници за новата култура — хора съ чисти сърдца и свѣтли умове. Мислите ли, че тия същества ще слѣзатъ на земята въ плътъ и кръвъ, да уреждатъ човѣшкитѣ работи? Сами тѣ нѣма да слѣзатъ, но ще се изявятъ чрезъ готовитѣ за работа хора, които живѣятъ на земята. Тѣ и сега се изявяватъ по много начини въ свѣта, и сега работятъ за повдигане на човѣчеството — всички велики учени, поети, музиканти, художници съ проводници на тѣхната творческа мисълъ. Ала за да се подготви човѣкъ да стане съработникъ на тия велики Братя, трѣбва безъ друго да притежава това основно качество — търпението. Защото той ще срещне въ живота си много противоречия, ще се сблъска съ много мъчнотии, съ много трудни задачи, съ които ще трѣбва да се справи. Това съ все ребуси, които ще трѣбва да реши главно чрезъ търпението. Нима сиромашията, отъ която толкова хора се оплакватъ днесъ, не е единъ ребусъ? Защото има една сиромашия, която е смислена и желателна за всички. Само при този видъ сиромашия човѣкъ изработва своето търпение.
към текста >>

53. 7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г. - София - Георги Христов

десятъчната система, после ще дойде другата система: ВСИЧКО ЗА БОГА. Които са готови, нека приложат. По този начин ние ще проектираме една мисъл в света, за да се отворят сърцата на всички хора. Не се връзвайте в буквата. В определеното за Бога един час време ако проповядвате някому, то се счита десятък, също и с ума си ако работите. Друг начин - цялата годишна печалба, освен капитала, ще е за Господа. Ние трябва в бъдеще да бъдем в съдружие с Бога (вътрешния принцип) да сте съработници на Бога във всяко отношение. За школниците десятъка е задължителен, а единия час е по желание. Има известни планове и идеи, които трябва да опитате. Онзи, който ще работи за Царството Божие, трябва да бъде здрав, да не е в тежест на обществото. Ще се молим на Господа да ни даде условия да се молим, да се развиваме. На физическия мир има условия. Някои от членовете на видимото братство са съвършено критици. Ние не се нуждаем от критици. Те могат ли направи нещо? Това е правото положение. Щом се образува хармонията, ние ще привлечем силите от Невидимия свят. То е Царството - в малките неща да опитате Божията Любов. Ще работим за Господа, докато сме на света, ще бъдем внимателни на света. Всичкият шум в България сега е, защото нашите свещи светят. Щом върви нашата кола и техните ще вървят. Щом тя спре и тяхната ще спре. Те се боят от нас да не задържим всичко за себе си. Бюджета е в наши ръце. Те трябва да знаят, че тези ниви не са техни, а наши. Ние сме казали колко жито ще се даде.
към текста >>

54. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

във форма на неделни беседи, на които е можел да присъства всеки. От друга страна, школските лекции, изнесени пред класовете на Окултната школа, основана от Учителя Беинса Дуно, са от коренно различен характер и са предназначени за верни (в езотерико-християнския школски смисъл) ученици специално призвани от Учителя Петър Дънов. В най-вътрешното ниво на Школата протичат съкровени езотерични явления и взаимоотношения с най-напредналите ученици, които практически се явяват преки съработници и сътрудници на работещия Велик Учител на Доброто95. Но това е само един вид структурен разрез наЕзотеричната школа, основана от Учителя Беинса Дуно. Самото негово Слово има специфични характеристики и към него трябва да се подходи по особен начин. Първото основно различие в сравнение със словото наРудолф Щайнер, което вероятно ще направи впечатление на антропософския изследовател, е фактът, че Словото на Учителя Беинса Дуно има преди всичко езотерико-християнски морален акцент и едва на втори план окултно-гносеологична същност. Ето защо всеки антропософ, който започва да изследва Словото на Учителя Беинса Дуно, трябва да се настрои по различен начин към него и преди всичко да подходи напълно непредубедено и с чисто сърце. Това е естествено правило, произлизащо от принципите на т.нар. крос-културни изследвания. Учителя Беинса Дуно използва различен метод, който изявява и втъкава в своето Слово, спрямо метода, използван от Рудолф Щайнер, разгърнат в неговите книги и лекции. Ако методът,
към текста >>

НАГОРЕ

3.0819199085236